Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (50)

50

„Из дневника на Трьова Хелстрьом: Не бива никога да забравяме, че Кошерът е свързан чрез пъпна връв с планетата, на която живеем. Това с особена сила се отнася за хранителната верига и именно този въпрос болшинството от нашите работници не са в състояние да разберат. Те вярват, че ще можем вечно да се изхранваме. Глупава мисъл! Всяка хранителна верига са основава на растенията. Нашата независимост се базира на качеството и количеството на отглежданите от нас растения. Тези растения винаги трябва да са наши, отглеждани от нас, а плодовете и продукцията им съобразена с наложените от нас принципи на хранене, осигуряващи дълъг живот и здраве на индивида, в сравнение с дивите Външни.“

— Отказват да отговарят на повикването — докладва Салдо с мрачен вид.

Двамата с Хелстрьом стаяха в северния край на гнездото, а зад тях работниците вече привършваха с подреждането на евакуираната апаратура. Зад тънкото стъкло на прозореца се виждаше преобърнатият фургон и смачканата врата на входа. Фургонът все още беше обхванат от пламъци, гореше и тревата наоколо. От възпламенилия се резервоар беше бликнал горящ бензин и бе полетял в тревата като огненочервени пръски от лава. Скоро пожарът можеше да излезе изпод контрол, ако не успеят да изпратят работници, за да го потушат.

— Чух — кимна Хелстрьом.

— Какво да предприемем? — попита с неестествено официален тон Салдо. „Опитва се да запази самообладание, но не му се отдава“ — забеляза Хелстрьом.

— Използвайте нашите пистолети. Стреляйте близо до тях. Вижте дали няма да успеете да ги насочите на север. Така ще получим възможност да изгасим пожара. Изпрати ли патрули да следят пътя към града?

— Да. Ако желаеш, ще им наредя да се върнат и да ги нападнат отзад.

— Не. Какво стана с опитите да ги парализирате отдолу?

— Не са в удобна позиция. Можем да ударим някой от нашите хора. Сам знаеш колко силен заряд ще отиде, за да пробием слоя от пръст и камъни.

— Кой отговаря за външния патрул?

— Ед.

Хелстрьом кимна. Ед беше човек със силен характер. Биваше го да ръководи хората. В никакъв случай не трябваше да убиват тези двамата. Хелстрьом почувства, че се изпълва с увереност. Кошерът се нуждаеше от пленници, които да отговорят на някои въпроси. Първо — какво беше предизвикало атаката. Хелстрьом се поинтересува, дали Ед е бил инструктиран.

— Да, аз лично го направих. — Салдо го погледна изненадан. Понякога Хелстрьом се държеше доста странно.

— Заеми се тогава с тези двамата — нареди Хелстрьом.

Салдо даде необходимите разпореждания и след минутка се върна.

— Не забравяй никога, — продължи Хелстрьом, — че Кошерът е мъничка мушичка, в сравнение със силите на Външните. Тези двамата са ни жизнено необходими — като източник на информация и като залог в бъдещи преговори. Възстановиха ли телефонната връзка?

— Не. Повредата е някъде съвсем близко до града. Вероятно е прерязана линията.

— Напълно възможно.

— Защо ще искат да преговарят с нас? — поинтересува се Салдо. — Ако могат да ни изтрият от лицето на… — той млъкна и потрепери при мисълта за последствията. Изпитваше паническото желание да разпусне Кошера, да прогони работниците, с надеждата, че ще оцелеят и някой ден ще започнат всичко отново. Едно бе ясно: останат ли тук, ще загинат всичките. Достатъчно беше една единствена атомна бомба и… добре де, десет, или може би дванадесет бомби — ако част от работниците съумеят да се измъкнат навреме…

Салдо опита да изрази вълнуващите го мисли пред Хелстрьом.

— Още не сме готови за това — прекъсна го Хелстрьом. — Но вече предприех необходимите стъпки, в случай, че стане най-лошото. Всички записи са подготвени за бързо унищожаване, ако…

— Записите?

— Нали знаеш — това трябва да бъде направено. Изпратих сигнали за тревога до хората, които ни служат като уши и очи Отвън. От този момент те вече са отрязани от нас и не е изключено да прекарат остатъка от живота си хранейки се с храната на Външните, подчинявайки се на техните закони и приемайки техния начин на живот и празни удоволствия като последна разплата за службата си при нас. Знаели са, че това може да стане някой ден. Малка част от тях може би ще оцелеят. И ще поставят началото на нов Кошер. Каквото и да се случи с нас, Салдо, няма да изчезнем напълно.

Салдо затвори очи и потрепери при мисълта за подобна перспектива.

— Няма да е зле, ако съзнанието на Джанвърт бъде възстановено на предишното ниво — каза Хелстрьом. — Може да ни потрябва пратеник.

Салдо облещи очи в него.

— Пратеник? Джанвърт?

— Да… и провери защо се забавиха толкова с прогонването на онези двамата. Вече са ги насочили към полето. Виждам че група работници гасят пожара. Нека да побързат. Ако се вдигне много пушек, ще довтасат пожарните на Външните. — Той погледна назад, към мониторите. — Възстановихте ли най-сетне телефонната връзка?

— Не — отвърна един от операторите.

— Тогава ще използваме радиопредавател — реши Хелстрьом. Свържи се с Горската служба в Лейквю. Кажи им, че в чифлика е избухнал малък пожар, но хората ни вече го потушават. Не ни трябва помощта на Външните.

Докато изпълняваше поредната заръка, Салдо се зачуди над способността на Хелстрьом да мисли и за най-малката подробност. Никой освен него не би се досетил за опасността от появата на пожарните служби. Тъкмо когато излизаше, един от операторите повика Хелстрьом.

Хелстрьом прие повикването, разпознавайки един от изследователите на екрана. Специалистът заговори в мига, когато Хелстрьом се появи в полезрението му.

— Нилс, разкарай незабавно своя наблюдател от тук!

— Да не е попречил с нещо на работата в лабораторията? — попита Хелстрьом.

— Вече не сме в лабораторията.

— Така ли, а къде?

— Заделихме за нашите цели главната галерия на петдесето ниво. Цялата галерия. Трябва да се изпразни за да разположим инсталацията. Твоят наблюдател настоява, че ти си му наредил да слезе при нас.

Хелстрьом се замисли за галерията — беше дълга повече от миля.

— Защо ви е необходима цялата галерия? — попита той. — Без нея ще…

— Твоите глупави работници могат да използват страничните тунели! — прекъсна го специалистът. — Разкарай този кретен от тук! Той само ни бави.

— Цялата галерия — повтори Хелстрьом. — Ами това е доста…

— Наложи го информацията, която получихме от теб — обясни с отегчен глас специалистът. — Заключенията на Външните, с които ти беше така любезен да ни запознаеш. Проблемът, както се оказа, е единствено в размерите. Затова ще използваме цялата галерия. А ако твоят наблюдател продължава да ни пречи, ще го намериш в резервоара.

Връзката беше прекъсната с едно гневно щрак!