Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hellstrom’s Hive [= Project 40], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 30 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

КОШЕРЪТ НА ХЕЛСТРЬОМ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.16. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Hellstorm’s Hive / Frank HERBERT]. Формат: 21 см. Страници: 320. С подв. Цена: 93.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне

33

„Из коментарите на Трьова Хелстрьом: На всяка цена трябва да избегнем пропадането в онова, което наричаме «термитна клопка». Не бива да заприличваме прекалено много на термити. Тези насекоми, от които сме възприели основния модел за оцеляване, имат свой път, различен от нашия. Учим се от тях, но не бива да възприемаме всичко сляпо. Термитите никога не са могли да напуснат защитните стени на техните градове и да заживеят във външния свят, където всички разчитат на себе си. Ето от това трябва да се поучим. Когато някой нападне термитника, войниците, които го защитават, знаят, че могат да бъдат изоставени пред стените му, да загинат, но да спечелят време, през което останалите да укрепят достатъчно същите тези стени. От това също трябва да се поучим. Още нещо, термитникът загива, когато умре царицата. Не можем да си позволим, да бъдем толкова уязвими. Ето защо посяхме семена, които да продължат делото ни Отвън. Те трябва да бъдат готови да продължат сами, в случай, че термитникът загине.“

Докато се спускаше към Кошера, надолу по дългия склон на първата галерия, Хелстрьом търсеше едва доловими звуци или други признаци, че всичко там долу върви по реда си. Ала не можеше да долови никакви подобни признаци. Кошерът беше затворена общност — той все още функционираше, но усещането за дълбока тревога беше достигнало и най-далечните му краища. Такава беше природата на Кошера — докоснеш ли дори частица от него и всички клетки отвръщаха. Нямаше начин да бъде подтисната химическата компонента на тяхната вътрешна комуникация. Специалистите, възбудени от тревожното положение, отделяха феромони — външни хормони, които се разпръскваха из околния въздух. В момента вентилационната инсталация на Кошера беше намалена до минимум, за да се пести енергия. По този начин сигналите, които носеха със себе си тези феромони, можеха да бъдат приети чрез въздуха от всички — и всички да споделят общата тревога. Именно тези признаци се усещаха в атмосферата и продължеше ли още малко, това можеше да доведе до тежко и необратимо въздействие върху цялата общност.

Неведнъж, майката-първосъздателка го бе предупреждавала за подобна възможност. „Нилс, Кошерът може да се учи също както се учиш и ти. Общността може да се учи. Не съумееш ли да разбереш онова, което е научил Кошерът, това ще означава всеобщо унищожение“.

„Какво ли бе научил Кошерът сега?“ — зачуди се Хелстрьом.

Поведението на Фанси може би се пораждаше от някакво подсъзнателно желание на Кошера. Тя беше заговорила за роене. Какво означаваше това? Вече близо четиридесет години търсеха начин да отложат роенето. Нима бяха допуснали грешка? Хелстрьом си припомни с тревога за Фанси, но опитите да я открие не дадоха резултат. Трябваше да е при снимачния екип, но не се беше явила на работа и Ед не знаеше къде може да е отишла. Салдо го уверяваше, че Фанси е под постоянно наблюдение, но Хелстрьом не можеше да подтисне лошите предчувствия. Възможно ли бе, Кошерът сам да е създал натурална майка-първосъздателка? В такъв случай Фанси наистина бе логичен избор за подобна роля. Какво ли ще предприеме Съветът ако това се случи? Ще изпратят ли Фанси в резервоара, пред риска да се изправят пред едно ранно роене? Не му беше приятна мисълта да изгубят Фанси — продукт на великолепна кръвна линия, създала толкова изтъкнати специалисти. Ако можеха само да изключат от наследствения материал този фактор на неуравновесеност!

Стига, разбира се, това наистина да беше неуравновесеност.

Хелстрьом приближи бетонния свод, зад който бе разположена хранилната станция на второ ниво и забеляза, че Салдо го чака, точно както му бе наредил. Хелстрьом се почувства малко по-уверено. Едва сега осъзна, колко много беше започнал да разчита на младия самец. Без да каже нито дума, Хелстрьом застана до него. Двамата влязоха в хранилната станция и си избраха по нещо за хапване от конвейера, като не пропуснаха да поемат по няколко дълбоки глътки от общия бульон от резервоара. Хелстрьом обичаше да се храни заедно с общите работници и дори предпочиташе храната им, пред удвоените порции за специалисти. Вярно, порционът за специалисти можеше да удължи предполагаемия Кошерен живот, но в него липсваше нещо важно, което Хелстрьом бе характеризирал като „обединяваща сила“.

„Понякога се нуждаем от най-ниския общ знаменател“ — помисли си той. И това най-често се проявяваше по време на криза.

Салдо даде знак, че гори от нетърпение да докладва, но Хелстрьом на свой ред отвърна с жест да бъде търпелив, осъзнавайки собственото си нежелание засега да слуша каквито и да било доклади. Докато се хранеха, Хелстрьом отново бе завладян от усещането за това колко уязвим е Кошерът. Сякаш обитаваха свят, затворен зад тънка черупка, готова всеки миг да се разчупи. Толкова ясно и просто изглеждаше всичко, когато го четеше в Кошерния наръчник, и толкова далече от грубата действителност. И въпреки че старателно търсеше макар и малък намек, все не можеше да открие подходящ съвет от наръчника…