Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (34)

34

„Кошерът се предвижва към неразговорна форма на човешко съществувание. Изключително важно е не само да се утвърди тази форма, но след това да бъде създаден нов език, който да отговаря на нуждите ни. В противен случай, ще бъдем обречени да повторим грешките на нашето минало.“

Не биваше да повтарят грешките на миналото. Пътят пред тях бе дълъг, животът поставяше все по-тежки изисквания. Никой не можеше да си представи още колко време щеше да им е необходимо и колко подобни пречки ще трябва да преодоляват. На времето, преди триста години, когато още бяха в началото, бяха предполагали, че ще им трябват не повече от „стотина години“. И колко бързо бяха открили тази грешка на миналото! Сетне дойде ред на новата истина: Кошерът ще трябва да се развива най-малко хиляда години, освен ако Външните сами не допринесат за гибелта си. Хиляда години, преди Земята да се превърне отново в техен дом.

Хелстрьом неведнъж се беше замислял за това, колко пъти ще се сриват и ще бъдат възстановявани кошерните стени, преди работниците да излязат и да завладеят цялата земна повърхност.

Ама че фантазии! Какво би станало, ако тези стени издържат само още няколко часа и сетне се сринат навеки.

Никога досега Кошерът не беше изпитвал по-голяма нужда от самоувереност. Хелстрьом неохотно даде знак на Салдо, че може да говори, забелязвайки почти с отвращение очевидната увереност на младежа, че един кратък разговор с първия мъжкар е в състояние да реши всякакви проблеми.

— Фанси е откраднала стимуланта от Кошерния склад — започна Салдо. — Няма официален запис, но…

— По-важно е защо го е взела? — прекъсна го Хелстрьом.

— За да предизвика теб, Съвета и целия Кошер — отвърна Салдо. Той очевидно смяташе въпроса за глупав.

— Не бива да прибързваме с изводите — укори го Хелстрьом.

— Но тя е опасна! Тя може…

— Ще й позволим да продължи, без да й пречим — нареди Хелстрьом. — Не е изключено целият Кошер в този момент да изразява волята си чрез нея.

— Независимо, че е намислила да се кръстосва с Перюджи?

— И защо не? Неведнъж сме използвали този метод за да получим свежа кръв Отвън. Той е живото доказателство за успеха.

— Успех на каква цена?

— Знаеш сам, че имаме нужда от силни личности, когато и както можем да се сдобием с тях. Може би Фанси знае по-добре от нас как да се справи с тази заплаха.

— Не вярвам! Според мен, тя използва тези приказки за роене като предлог да напусне Кошера. Сам знаеш колко лесно се увлича по храната, дрехите и лекия живот на Външните.

— Съществува и такава възможност — призна Хелстрьом. — Но защо ще иска да ни напусне? Струва ми се, че обяснението ти е малко наивно.

Салдо замълча и внезапно придоби обиден вид.

— Нилс, не разбирам за какво говориш.

— И аз не разбирам всичко, но поведението на Фанси може би не е толкова лесно обяснимо, колкото си въобразяваш.

Салдо впери въпросителен поглед в лицето на Хелстрьом, сякаш се надяваше да открие нещо, което да му донесе така желаното обяснение. Кое бе онова, което първият мъжкар знаеше, а останалите — не? Хелстрьом беше пряк потомък на първите, на създателите на първия истински Кошер. Дали не черпеше знанията си от някой потаен извор на мъдрост — как, например, да постъпи в подобна криза? Салдо забеляза някакво раздвижване вляво от тях — купите с бульон бяха потеглили заедно с конвейера, тъй като някой бе взел една от края. Наоколо се хранеха работници и никой не обръщаше внимание на двамата специалисти. В това нямаше нищо неестествено. Миризмата на телата им сочеше ясно кой може да присъства тук и кой не. Достатъчно беше да се появи Външен, който да не е под контрола на кошерни обитатели и не е прикрил миризмата си и нашественикът ще да бъде отправен незабавно в резервоара, където от тялото му ще бъдат извлечени всички необходими протеини. В момента реакциите на работниците изглеждаха съвсем нормални, но Салдо също долавяше онова усещане за притаена заплаха, за което бе говорил и Хелстрьом.

— Има ли нещо, за което още не знам? — запита внезапно Салдо.

„Аххх, колко мъдър е този младеж…!“ — помисли си не без гордост Хелстрьом.

— Може и да има — рече той. Обърна се, даде знак на Салдо да го последва и се отправи към галерията. Изкачиха се на страничната рампа и завиха в следващата пряка. Не след дълго стигнаха до клетката на Хелстрьом. След като влязоха, Хелстрьом покани с ръка Салдо да се настани в креслото, а той самият се изтегна на леглото. О, свещено потомство! Наистина беше уморен.

Салдо приседна покорно и се огледа. И друг път бе влизал в клетката, но при сегашните обстоятелства мястото му изглеждаше някак странно. Имаше някаква тревожна разлика, която привличаше вниманието му, ала все не можеше да я определи. Измина известно време преди да осъзнае, че почти не се чува шумът на многолюдния тунел зад стената. Може би именно тази относителна тишина караше Хелстрьом да задържи клетката, вместо да се пренесе в някоя от по-новите отделения. Но дори и тук се усещаше неизменното присъствие на тревогата. Сякаш всички съобщения за назряващата криза се концентрираха в това място.

— Да… има такива неща, Салдо, за които никой от нас не знае — заговори Хелстрьом, продължавайки разговора тъкмо от мястото, където по-рано го бяха прекъснали. — И това е един от проблемите ни. Тепърва предстои да се случват неща, които да ни тревожат и трябва да сме готови да се справяме, понякога с методи, различни от нашите. Както се изразяват Външните, трябва да се движим по вятъра. Разбираш ли?

— Не. — Салдо поклати глава. — За какви неща говориш?

— Ако можех да ги опиша, нямаше да попадат в категорията „неизвестни“ — отвърна тъжно Хелстрьом. Той сключи ръце под врата си и погледна към Салдо. Младият мъж изглеждаше също така крехък и уязвим, като Кошера. Какво би могъл да стори за да избегне назряващото бедствие, въпреки очевидните си способности? Салдо беше едва тридесет и четири годишен. Кошерното образование му бе оставило една привидна и доста невярна представа за света отвън. Наивитетът на Салдо беше всъщност и наивитет на Кошера. Той нямаше никаква представа от свободата, която би могъл да усети Отвън. Не знаеше какво означава да си истински див. С изключение на няколко книги и на уроците, Салдо нямаше почти никаква представа за света на случайностите, който властваше зад стените на Кошера. Именно затова бе и най-подходящ да бъде изпратен на обучение в пълната с изкушения джунгла на дивото човечество. Немалко от нещата, които му предстоеше да научи Отвън, щяха да му се сторят кошмарни. Подобно на всички останали специалисти, работещи под прикритие, и той щеше да запечати тази кошмари някъде дълбоко в подсъзнанието си.

„Точно както постъпих и аз с най-злокобните си видения“ — помисли си Хелстрьом.

Но тези спомени не можеха да останат погребани задълго, нито пък да бъде възпрепятстван пътят им към резервоара. В края на краищата се появяваха отново, като проникваха през най-слабите места от защитата на всеки един.

Салдо реши, че с мълчанието си Хелстрьом го порицава и сведе виновно очи.

— Ние не знаем какви неща ще ни се случат, но трябва да сме готови за всичко. Сега вече разбирам.

Хелстрьом с мъка сдържа сълзите си. „Аз не съм идеален! — помисли си той. — Аз не съм непогрешим!“

Вместо това попита:

— Как върви Проект 40?

— Откъде знаеш, че съвсем наскоро се интересувах? — учуди се Салдо. — Не съм го споменавал.

— Всеки от нас — хората натоварени с допълнителна отговорност, проверява регулярно развитието на Проект 40 — каза Хелстрьом. — Та какво научи?

— Нищо ново. Работят ускорено върху новия изпитателен модел и скоро ще…

— Променили ли са представите си за неговите възможности?

— Сега възникнаха спорове във връзка с повишеното топлоотделяне.

— И това ли е всичко?

Салдо вдигна глава и впери поглед в Хелстрьом. Въпреки налегналата го умора, човекът отсреща не пропускаше нищо.

— Засекли са група специалисти от хидропонните секции на едно от горните нива преди половин час — рече Салдо. — Както е станало ясно малко по-късно, специалистите възнамерявали да излязат на повърхността.

Хелстрьом се изправи рязко в леглото, забравил в миг за умората.

— Защо не ми е докладвано веднага?

— Ние се справихме с проблема — обясни Салдо. — Отдадохме го на общата тревога. Подложихме ги на химична пренастройка и ги върнахме по работните места. Разположих няколко патрула в галериите, които да пресичат в зародиш подобни изблици. Сгрешил ли съм?

— Не. — Хелстрьом се отпусна на леглото.

Патрули! Разбира се, за момента не можеха да предприемат нищо повече. Но този факт показваше колко дълбоко е засегнат Кошерът от тревогата. Фанси беше права — в предположенията за епохата на роене никога не бяха взимали в пред вид подобна криза.

— Имало ли е между тях фертилни екземпляри? — запита Хелстрьом.

— Няколко потенциални, може би…

— Излезли са на роене — заяви Хелстрьом.

— Нилс! Става дума за неколцина работници, които…

— Няма значение, излезли са на роене. Има го в изчисленията от най-ранния период. И ти го знаеш добре. Отдавна очакваме да настъпи този миг, колко предсказания имаше, още от началото. Пропуснем ли го сега, ще настъпи критичен момент.

— Нилс…

— Знам, ще ме засипеш със статистически данни. Но това няма нищо общо със статистиката. Неведнъж сме изчислявали максималната възможна популация на определено, затворено място, но това е нещо различно. Ще настъпи момент, в който млади работници и потенциални разплодители ще бъдат принудени да напускат Кошера. Да започнат някъде другаде отначало. Ето това е роене.

— Как можем да предотвратим…

— Вероятно няма да можем.

— А може би не бива да го допускаме!

— Не. Ще направим всичко възможно да забавим роенето. Пуснем ли ги навън сега, заплашени сме от унищожение. Нареди да включат отново вентилационната инсталация — на максимална мощност.

— Нилс, в околностите се навъртат подозрителни Външни…

— Нямаме друг избор. Принудени сме да използваме отчаяни средства. Ако и с това не сполучим, ще увеличим квотата на брачните двойки, а след това остават само…

— Резервоарите?

— Да, ако напрежението стане непоносимо.

— А какво да правим с хидропонните специалисти, които…

— Наблюдавайте ги внимателно — каза Хелстрьом. — И всички фертилни — включително Фаянси и нейните сестри. — Роенето ще започне от тях.