Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (60)

60

„Последните думи на Трьова Хелстрьом: Гибелта на Външните е заложена в тяхната арогантност. Те си играят със стократно превъзхождащи ги сили. Ние, от Кошера, сме истинските деца на разума. Ние ще чакаме търпеливо, също като насекомите, чийто логика нито един Външен не е в състояние да разбере, защото от насекомите сме научили, че истинският победител в надпреварата, е онзи, който финишира последен.“

Изминаха малко повече от пет минути, доколкото можеше да прецени Джанвърт, преди да почувства, че силите му се възвръщат. Не беше съвсем отпочинал, но вече можеше да върви. Дишаше по-леко, но болката в краката и в хълбока си оставаше, имаше усещането че стотици игли пронизват стъпалата му — нали беше пробягал цялото разстояние бос. Знаеше, че тялото му ще понесе още известно време подобно натоварване и след това ще отмалее напълно. Трябваше на всяка цена да открие асансьор. Изправи се, понечи да дръпне вратата и с крайчеца на окото мярна някакво движение надолу в тунела. Въоръжени с пистолети преследвачи се бяха появили иззад ъгъла, но поне оръжията им не бяха насочени и изненадата от срещата спаси Джанвърт. Неговото оръжие вече беше вдигнато, трябваше само да натисне спусъка, което ръката му стори почти от само себе си. Тунелът се изпълни с тътнещото бап-хъмм и човешките фигури бяха покосени.

Докато падаше, един от противниците вдигна пистолета, стреля и куршумът се заби в стената до Джанвърт, посипвайки го с мазилка. Джанвърт обърса бузата си с ръка и погледна окървавените си пръсти.

Нямаше никаква представа дали оръжието може да поразява и през стена, но следващите му действия бяха повлияни от паника, каквато никога досега не беше изпитвал. Той насочи раздвоения край към вратата, натисна спусъка и завъртя оръжието в кръг.

Зад вратата лежаха шест безжизнено проснати тела, в ръката си един от покосените държеше никелиран автоматичен пистолет, 45 калибър, с дръжка от слонова кост. И шестимата бяха мъже, голи и плешиви, и шестимата все още дишаха. Очевидно дебелата преграда беше отслабила парализиращото действие на оръжието. Джанвърт се наведе и вдигна пистолета. Сега вече във всяка ръка стискаше по една оръжие, но познатата тежест на автоматичния пистолет му придаваше значително повече увереност.