Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (14)

14

„Из Кошерния наръчник. В процеса на подбор на работници, първосъздатели и различни специалисти, успоредно с развитието на общественото съзнание в Кошера, с помощта на всички химически и физически механизми, с които разполагаме, укрепва и придобива мощ скелетът на нашето кооперативно общество. Всяко ново поколение идва на този свят като естествено продължение на предхождащото и всеки индивидуален член е неразривно свързан с останалите. Именно чрез засилване на тази взаимовръзка ще търсим нашето място във вселената.“

В мига, когато Хелстрьом се появи в помещението на студиото, което заемаше северното крило на хамбара, една млада жена — асистент-режисьор към филмовия екип, който заснемаше затворена под стъклен похлупак пчелна колония — се опита да привлече вниманието му. Хелстрьом се поколеба, разкъсван от желанието час по-скоро да се качи в наблюдателното гнездо и същевременно да съхрани спокойната работна атмосфера, царяща навсякъде из Кошера. Познаваше добре младата жена — една от задачите й бе да посреща евентуалните посетители Отвън, които се обръщаха с различни въпроси към филмовата компания. Тя беше типична представителка на генетичната серия „Найлс-8“, чиято най-характерна особеност бе късогледството, отложено за корекция при по-нататъшната селекция. Подобно на прототипите от серията ФАНСИ, Найлс-кръстоските бяха податливи на влиянието на Външния свят.

Хелстрьом забеляза, че всички членове на втория филмов екип се бяха подредили със скръстени ръце около стъкления похлупак. Очевидно се бяха изправили пред неразрешим проблем, а всяко забавяне можеше да им струва скъпо. Хелстрьом се замисли кой от двата проблема не търпи отлагане. Без съмнение, Стария Харви щеше да изпълни безпрекословно неговите нареждания, докато парите, които щеше да им донесе поредната продукция бяха от жизнено важно значение. Хелстрьом чевръсто смени посоката и се отправи към снимачната площадка и замрялата в очакване група. Асистентката имаше открито лице, лишено от грим или очила и руса, привързана отзад коса. Тялото й беше добре оформено и очевидно плодовито. Хелстрьом се замисли разсеяно, дали някой се е сетил да изследва генетичния й потенциал.

Когато наближиха стъкленицата, той се обърна към нея, използвайки Външното й име.

— Какъв е проблемът, Стела?

— По време на снимките се сблъскахме с неочаквано затруднение с пчелите. Исках да повикам Фанси на помощ, но ми казаха, че сте й дали друга задача и не може да бъде освободена.

— Така е — кимна Хелстрьом и си помисли, че някой е възприел съвсем буквално нареждането му Фанси да бъде държана под строго наблюдение. — Какво е станало с пчелите?

— Скупчват се върху царицата всеки път, когато я откриваме и правим опит да я заснемем. Предишния път, когато това стана, Фанси ни бе предупредила да я извикаме, защото знаела как да се справи.

— А не намекна ли какво трябва да се направи?

— Посъветва ни да поставим успокояващи средства в хранилката или да ги разпръснем във въздуха.

— Последвахте ли съвета й?

— За снимките се нуждаем от малко по-активни пчели.

— Ясно. А Фанси каза ли ви каква може да е причината за тяхното поведение?

— Смята, че е нещо от въздуха — може би атмосферно електричество, или секрет, отделен от нашите тела.

— Готови ли сте да продължите със следващите сцени от филма?

— Ед смята, че сме готови. Искаше да ви се обадим за онзи епизод в лабораторията, в който се появявате.

— И кога възнамерявате да го снимате?

— Довечера към осем.

Хелстрьом мълчаливо обмисли новопоявилия се проблем.

— Мисля, че ще съм готов за снимките в осем. Кажете на Ед да организира всичко. През деня поспах, така че ще мога да работя цяла нощ ако е необходимо.

Той се завъртя и пое в предишната посока. Засега проблемите тук бяха уредени, но Хелстрьом виждаше в поведението на пчелите нещо като метафора, претворяваща живота в неговия собствен Кошер. Ако общата тревога продължаваше да расте, скоро нещата щяха да станат неконтролируеми. Някои от работниците можеха да предприемат самостоятелни действия. Той даде знак на един от техниците да свали надолу дългото рамо на снимачния кран, като посочи, че иска да се качи в операторското кресло.

Рамото се спусна грациозно към него — като ръка на хищна птица към своята плячка. Хелстрьом пристъпи на тясната площадка и бавно се издигна към отвора на покрива, като си мислеше колко удачно служи този механизъм — едновременно неделима част от филмовия реквизит и допълнителна осигуровка за живота в чифлика. Никой не можеше да достигне отвора в покрива без помощта на някой от крановите техници и същевременно присъствието му тук, на снимачната площадка, не можеше да събуди подозрение.

Покривното помещение бе нещо като дълъг коридор, с множество прозорци за наблюдение на долината и отвори за вентилационните тръби. На равни разстояния по протежение на покрива бяха завързани въжета, с които при нужда работниците от наблюдателното гнездо можеха да се спуснат на приземния етаж. Всички бяха тренирали нееднократно да го вършат, макар досега да не беше възниквала подобна необходимост. Нито въжетата, нито каквато и да било част от наблюдателното гнездо се виждаха от етажа на студиото.

Хелстрьом пресече бавно дългия коридор, усещайки мириса на прах, който изпълваше помещението. Не би било лошо, ако напомни на почистващия екип да надникне и тук. В дъното на таванското помещение имаше масивна, звукоизолираща врата.

Вътре в наблюдателното гнездо на Стария Харви цареше сумрак. Стаята бе изпълнена с миризми Отвън, които нахлуваха през един вентилатор в стената. По края бяха монтирани цяла редица от монитори със зелени екрани. Вътрешните стени на гнездото бяха изградени така, че да издържат на попадение от термитна бомбена система — която можеше да изгори в миг цялата постройка на хамбара, ала същевременно щеше да задейства топлинните датчици и главната шахта, спускаща се надолу към Кошера, щеше да се запечата. Тревожната ситуация правеше Хелстрьом чувствителен към всички тези потенциални мерки за сигурност, които от години бяха неразривно свързани с живота на Кошера.

Когато влезе, Стария Харви вдигна глава от пулта. Имаше посребрели коси и едро, издадено напред лице и Хелстрьом си помисли, че прилича на свети Бернард. Увисналата гуша сякаш още повече подсилваше тази прилика. Очите му бяха раздалечени, кафяви и излъчваха добрина. Веднъж Хелстрьом бе присъствал на сцена, при която Стария Харви бе обезглавил с един замах някакъв обхванат от истерия работник, но това беше преди много години, някъде в детството му и веднага след инцидента всички представители на тази истерична серия бяха извадени от разплодната група на Кошера.

— Къде е нашият нашественик? — запита Хелстрьом.

— Преди малко похапна, а след това се отправи към върха на хълма — докладва Стария Харви. — В този момент се приближава към горния край на долината. Ако се разположи там, където предполагам, ще можем да го наблюдаваме с бинокли през отворите в стената. Изгасили сме осветлението в гнездото за да не забележи присъствието ни тук.

Още една чудесна проява на предпазливост.

— Прегледа ли материалите за Портър? Забелязах, че в предишния разговор спомена…

— Прегледах ги.

— И какво смяташ? — запита Хелстрьом.

— Същият подход — дори дрехите са със защитен цвят. Да се обзаложим ли, че ще твърди, че е любител на птиците?

— Май ще спечелиш.

— Само че, този като че ли е далеч по-опитен. — Той се обърна и огледа редицата от монитори. — Ето го, точно където очаквах.

На екрана нашественикът бе изпълзял от храсталака и разглеждаше внимателно долината.

— Носи ли оръжие? — запита Хелстрьом.

— Ако се съди по сензорите — не. Само джобно ножче и фенерче в добавка към бинокъла. Я виж, нападнаха го мравки и това хич не му се нрави. Гледай как ги отърсва от ръката си.

— Мравки ли? Откога не сме прочиствали тази зона?

— Близо месец. Да проверя ли?

— Не. Само отбележи при първия удобен случай да изпратят някоя група нагоре. Нуждаем се от няколко гнезда за новите хидропонни секции.

— Добре. — Стария Харви кимна, обърна се и заговори със знаци на един от помощниците си. Когато свърши, отново погледна към Хелстрьом. — Този Портър беше странна птица. Отново прегледах признанията му. Доста неща ни каза.

— Сбъркал си е професията — съгласи се със сух глас Хелстрьом.

— Какво според теб целят?

— Вероятно по някакъв начин сме привлекли вниманието на някоя правителствена институция — отвърна Хелстрьом. — Може би единственото, от което се нуждаят, е да успокоят поредния си изблик на параноя.

Стария Харви се намръщи и потрепери.

— Не ми харесва тази работа, Нилс.

— И на мен.

— Сигурен ли си, че си взел най-правилното решение?

— Доколкото ми е по силите. Първото, което трябва да сторим, е да приберем тези двамата. Все един от тях ще знае повече от покойния мистър Портър.

— Дано да си прав, Нилс.