Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (46)

44
Шанел

To: [email protected]

From: [email protected]

Subject: Тони

 

„Скъпа Наоми,

Още съм като замаяна, не мога да повярвам и се страхувам, че на сутринта ще се събудя и ще открия, че съм сънувала — за договора и за одобряването. Няма да забравя този ден, докато съм жива.

Сдобряването с Тони обаче е най-добрата част. Обадих му се от къщата на приятелката ми Труди, той дойде и излязохме на предната веранда. Имаше изморен вид и изглеждаше като че всеки момент ще заплаче, после каза: «Мила, съжалявам. Не исках…»

Аз го спрях с жест. «Нека аз първа.» Усмихната до ушите, имах чувството, че от очите ми излизат искри. Разказах му как редакторката се обади и каза, че е харесала книгата ми, и после добавих: «Ще ми дадат пет хиляди долара за тази книга и още пет за следващата, което означава, че не се налага да работя в боулинг залата, поне за известно време.»

Той не разбра. Попита ме: «Какво имаш предвид?»

Аз обясних: «Купиха книгата ми, Тони. Имам договор за две книги, за тази и следващата, и ще ми изпратят пари.»

И сякаш още не можеше да повярва, че това се е случило, защото ме попита: Значи книгата ти ще се продава, да речем в «Кмарт»?

Започнах да се смея. «Да, в „Кмарт“, „Уол Март“ и „Барне енд Нобъл“. Следващата година по това време. С моето име на корицата.»

«Леле!» — възкликна той и тогава започна да плаче. После ме прегърна и ми каза, че се гордее с мен и ще ми помогне с всичко, което е по силите му за момчетата, за да ме отмени и да мога да работя. Никога, ама никога не бях мислила, че ще изрече тези думи.

По-късно, след като пренесохме багажа от къщата на майка му (О, Боже мой, какви викове, какво веселие настана там! Тялото ми е натъртено от прегръдките.), се сгушихме на дивана и след дните на раздяла почувствах, че животът ми отново е пълен. Моят мъж, моите деца, моята работа и моята къща, всички заедно, всички тези опорни точки трябва да са си на местата, за да обичам живота си. Той каза: «Само не ме изоставяй, моля те.» А аз му признах истината: че без неговата вяра в мен, без любовта му, никога нямаше да имам смелостта да опитам.

Не спирам да плямпам. Благодаря ти, че ме изслуша. Сега се понасям към леглото. (О, баща ми каза «Сега ще станеш една от онези надути кучки, а?». Типично.)

С обич:

Шанел“

To: [email protected]

From: [email protected]

Subject: re: наслаждавай се

 

„Скъпа Шанел,

Ввъпреки че нададох най-мощния си писък по телефона, продължавам да си мисля за теб тази вечер и трептя от щастие заради теб.

Няма да има друг такъв ден в живота ти, в който да изпиташ същото. отбележи го, запомни датата и си го припомняй всяка година. Ти постигна това, за което мнозина мечтаят, но никога не успяват — продаде първия си роман, прескочи реката, нещо повече, книгата ти ще бъде публикувана.

Животът ти сега ще се промени така, както не си си представяла, и в повечето случаи ще е за добро. Не позволявай на никого да ти отнеме радостта от постигнатия успех, а желаещи няма да липсват. ще ти кажат, че това е само началото на борбата; че животът на писателя не е лесен; че с книгите ти ще се случват неща, които ще разбият сърцето ти. циници, които мислят, че писателите трябва да им служат, да ги правят по-богати или известни, и са разочаровани. те ще ти казват, завъртайки очи, че нещата не са такива, каквито ги описват.

Тази вечер ти пиша, за да ти кажа, че това не само е всичко, което можеш да си представиш, но и отгоре, не става дума за несметно богатство, но авансите от издателите ти дават възможност да правиш нещата, които обичаш.

Ти започна своето писателско пътешествие от деня, в който записа своя първи разказ на лист хартия и сърцето ти се запали с радост и любопитство. това ще продължи през целия ти живот, ще бъде твой постоянен спътник, твоята радост и твоят отдушник. Ще бъде източник на разочарование и отчаяние, но не заради нещата от външния свят, както често става, а защото понякога ще трябва да стигнеш до дъното на душата си, за да извадиш истината за историята, която пишеш, а това не е лесно.

Избрах те за своя ученичка от стотиците, които ме молеха — а ти дори не ме помоли, — защото в теб видях огън, Шанел не твоя талант, който е необятен и зрял за такъв млад човек. огънят, за който говоря, са страстта и куражът, които притежаваш, радостта от писането, желанието да служиш на работата си.

През следващите седмици и месеци в теб ще възникнат милион въпроси. Винаги когато мога, съм на твое разположение и ако не знам отговора, ще се постарая да го открия. надявам се да продължим работата си над новата задача, на която ти се опъваш. Но разбира се, редакторката ти ще има думата какво би искала да види от теб след това.

Добре дошла, сестро, в новия си живот, много съм горда с теб.

С обич:

Наоми

 

P.S. Много съм доволна, че на Тони му дойде акълът в главата, никога не съм се съмнявала, че те обича.“