Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Goddesses of Kitchen Avenue, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Божилчева, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget (2011)
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Барбара Самюъл. Диви котки в кухнята
ИК „Бард“, София, 2005
Редактор: Радка Бояджиева
ISBN: 954–585–617–3
История
- — Добавяне
10
Шанел
From: [email protected]
Subject: нощно измъкване
„3:34 часа, сряда сутрин. Трябва да ставам в шест, за да приготвя най-голямото дете за училище, а вечерта съм на работа в боулинг залата и дотогава вече ще съм усетила последствията от двучасовото си спане тази нощ. Утре е погребението. Боли ме зъб. Изтощена съм до крайност.
Но не ми пука. О, каква прекрасна нощ!
С Тони си легнахме към десет и половина, гушкахме се, после той заспа. Аз лежах в тъмното, виждах картини и чувах диалози като режисьор в някакъв театър, който следи репетицията на актьорите. Тони винаги се разстройва, когато го правя, затова се опитах да устоя, но така и не можах да заспя и накрая станах тихичко. Започнах да пиша в дванайсет без петнайсет и написах тринайсет страници. Добри страници според мен.
Причината, разбира се, е спокойствието. Никакво разсейване. Телефонът не звъни. Никой не се появява на вратата. Никакви молби за макарони със сирене, нито спорове за решаване. Никакви коментари на Тони за програмата, която гледа по телевизията (единствената ми мечта е да имам истински кабинет, където да се затворя и да избягам от хаоса). Мога да пиша със слушалки на главата, докато всички са около мен, но обикновено е на пресекулки и не мога се отдам на течението, както тази нощ.
На сутринта Тони никак няма да е доволен от мен и може би с известно основание. Довечера няма да имам сили да сготвя и ще вечеряме хамбургери, а той не ги обича особено. След работа няма да имам желание да седя да си бъбрим, а ще искам да си легна веднага. Все пак не го правя често — само когато не мога да се сдържа. Иска ми се да се помъчи да ме разбере.
Извинявай. Никакво хленчене повече. Седнах да ти пиша само за да споделя колко съм развълнувана от постижението си!
From: [email protected]
Subject: re: нощно измъкване
„Шшшш! това е звукът от две заспали деца. станах тайничко в пет сутринта, за да пиша, и заварих имейла ти. велики умове, почти накрая съм на книгата и искам да я довърша преди засушаването на мозъка. след раждането, имаш ли време да прочетеш набързо главата, която ме тормози?