Метаданни
Данни
- Серия
- Филип Марлоу (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Poodle Springs, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2007)
Издание:
Издателство: „Интерпринт“, София, 1991
Съвместно издание със списание „Панорама“
Raymond Chandler and Robert B. Parker, POODLE SPRINGS
G. P. PUTNAM’S SONS, New York 1989
© Robert B. Parker, College Trustees Ltd. and Philip Marlowe B. V.
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Пудъл Спрингс от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Пудъл Спрингс | |
| Poodle Springs | |
| Автор | Реймънд Чандлър Робърт Б. Паркър |
|---|---|
| Първо издание | 1989 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | криминале |
| Вид | роман |
| Предходна | Плейбек (1958) |
Пудъл Спрингс (на английски: Poodle Springs) е осмият и последен роман от американския писател Реймънд Чандлър, който той оставя незавършен поради кончината си през 1959 година. Били са написани първите четири глави от които се ражда работното заглавие: „История от Пудъл Спрингс“. Впоследствие те са публикувани в издание от 1962 година, озаглавено „Реймънд Чандлър говори“, съдържащо още - писма, бележки, есета и други непубликувани материали.[1] По случай стогодишнината от рождението на автора през 1988 година, писателят Робърт Б. Паркър е помолен да довърши започнатата новела.[2] Готовият роман е издаден през следващата 1989 година.
Филип Марлоу и дъщерята на магната Харлън Потър – Линда Лоринг (Потър), вече са младоженци, които се нанасят в новата си къща в градчето Пудъл Спрингс. Авторът среща двамата в романа си Дългото сбогуване (1954). Познатият ни детектив обаче не може да се раздели с навиците и принципите си за да се впише в ново амплоа на милионерски зет. Поредният случай го зове и той отново е в стария си олдсмобил на път за близкия Лос Анджелис.
Първите четири глави са използвани при изданието непокътнати, както Чандлър ги оставя при смъртта си. В тях са въведени част от главните герои – Марлоу, Линда Лоринг и Мани Липшулц, както и няколко поддържащи персонажа. Паркър дописва останалите глави. Не е известно дали е ползвал бележки или други насочващи материали за сюжетната линия оставени от Реймънд Чандлър.
Романът е филмиран през 1998 година от филмовия телевизионен канал HBO, с участието на Джеймс Каан в ролята на Марлоу. Първото издание на български език е през 1991 година.
Бележки и Източници
- ↑ Raymond Chandler Speaking, ed. by Dorothy Gardiner and Kathrine Sorley Walker. Berkeley: University of California Press, 1962, 1997² (ISBN 0-520-20835-8).
- ↑ Blades, John. Marlowe's mean streets; Tracking the man who filled Raymond Chandler's shoes // Chicago Tribune. 1 март 1991. с. 1. Посетен на 4 март 2010.[неработеща препратка]
Външни препратки
| |||||
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
В затвора на Пудъл Спрингс цареше тишина и спокойствие. Освен мен имаше още един-двама затворника, но поради късния час всички спяха. Тишината се нарушаваше само от естествените шумове, издавани от спящи мъже — по някое изхъркване, промърморване, еднократно изхлипване.
Лежах загледан в тъмнината. Навън, в напредващата нощ, животът продължаваше. Едни вечеряха късно, други се обичаха, трети гледаха телевизия или кротко спяха с кучето до леглото и мъркането на хладилника в кухнята. Затворът беше пристройка до сградата на полицейския участък и до слуха ми долиташе шумът на пристигащи и заминаващи патрулни коли: говор по радиостанциите, нечленоразделен в нощта, скърцане на гуми по чакъла, а веднъж и истеричният писък на сирена, когато една от колите потегли с рязко натисната газ. Но през по-голямата част от времето нямаше какво да чуя, нито какво да правя.
Питах се дали Липи щеше да е жив, ако бях изплюл пред полицаите каквото зная. Или поне толкова, колкото казах на Блакстоун. Хора като Липи поначало се движат по ръба на пропастта, ала смъртта е падане от голяма височина. Блакстоун нямаше основания да го убива, дори ако беше научил, че Липи преследва Лес заради парите. Една дума от шефа би била достатъчна. Виж Лес имаше интерес да го ликвидира, както имаше интерес да премахне и Лола Фейтфул — изнудване, свързано с някаква снимка. Убиецът на Лола бе прочистил и папките на Лари. Неволно се усмихнах в мрака. Когато беше в Пудъл Спрингс, го наричах Лес, а в Лос Анжелос — Лари. Нищо чудно, че се бях объркал. Дали не търсеха някаква снимка? Защо са му на убиеца папките? Защото е търсел нещо и не е имал време да прегледа всичко на спокойствие. Ако Лари я беше очистил, той щеше да знае какво има в папките. Нямаше да ги изнася всичките. От друга страна, може да го е сторил, за да не ги намери полицията, макар че по будките се продават много по-откровени произведения от неговите. Все пак нищо чудно да се е чувствувал неудобно.
Пазачът мина по коридора покрай редицата килии. Гумените му подметки поскърцваха. Пред всяка килия спираше, ослушваше се и пак продължаваше.
Ако изключим Сондра Лий, не познах друга жена от фотографиите. А нейната снимка беше скътана под постелката на багажника ми. Да предположим, че Лари се е съгласил да плати на Лола парите, за които го е шантажирала. Тя се явява на срещата и той я убива, за да си вземе снимката. След това е редно да я унищожи — но дали това е единственият отпечатък, направен от Лола? Толкова ли е била глупава? Едва ли. Шантажиетите трудно се разделят с козовете си. Дори глупавите шантажисти.
Допуши ми се. Нямах цигари, нямах лула, а като ще говорим за нямане, бяха ми взели дори връзките на обувките. Станах и направих няколко кръга из тясната килия. Но надеждата да ми се доспи остана излъгана. Пак легнах на тясната койка. Чаршаф нямаше, само дюшек и одеяло. Бил съм в килии, където и това е липсвало. Ех, Марлоу, романтичен рицарю! Защо да не е Лари убиецът! Нищо, че има хубава голямоока жена, която го боготвори. Дали тя е законната съпруга? Като се измъкна оттук, ще проверя какво гласи законът за многоженството. Напоследък не бях разследвал подобни случаи.
Взех да дишам дълбоко.
Къде беше снимката? Лола сто на сто е пазила някъде едно копие. В къщата й го нямаше. Ако полицията го беше намерила, щяха да имат следа, а те бяха в същото неведение, както и аз, дори по-голямо. Дали не е в депозитна кутия в някоя банка? Тогава къде е ключът? А и дърти непрокопсанички като Лола, с продрани от уискито гласове, рядко държат депозитни кутии в банките. Може да е дала негатива на някоя приятелка на съхранение. Само че дърти непрокопсанички като Лола, с продрани от уискито гласове, не доверяват на приятелките си нищо ценно. Най-простото решение отново ме отвежда при Лари. На въпроса кой е убил Липи, лесният отговор беше Лес. А между Лес и Лари имаше знак на равенство.
Пак се заех да дишам дълбоко.
Най-сетне малко преди да съмне се унесох и сънувах, че съм влюбен в огромна снимка на Линда, чисто гола, но щом посегнах към нея, Крачун и Малчо ми я грабнаха от ръцете и хукнаха да бягат в пълен синхрон.