Реймънд Чандлър, Робърт Б. Паркър
Пудъл Спрингс (19)

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Клейтън Блакстоун е почтен човек — заяви Линда. — Не вярвам нито дума от това, дето ти е надрънкал мъжът на Мъфи.

Закусвахме край басейна във вече жарещия зной на пустинното утро. Въздухът бе изпълнен с уханието на пълзящи тропически растения и птичи изпълнения. Пернатите бързаха да се възползуват от сутрешните температури, че после нямаше да им е до песни.

— Законът ще реши дали е неин съпруг — казах аз. — Според мен първият брак изключва всички последващи. — Отпих от кафето — специална смеска, поръчана от Тино в големия град. — Но, от друга страна, не съм много наясно със закона на двуженството.

— Клейтън Блакстоун е приятел на татко — настоя Линда. Беше облечена в нещо копринено, което закриваше част от тялото, но само в рамките на позволеното и нито сантиметър повече.

— Не ми е известен източникът на бащините ти пари, но като знам колко са много, няма начин всички да са добити по редовен начин.

— Значи според теб баща ми е непочтен.

— Не е лесно да се каже категорично.

— Добре де, ти как смяташ?

— Смятам, че поне е преглътнал известна непочтеност.

— Дрън-дрън! — Появи се Тино и изнесе празните чаши от портокаловия сок. Жена ми продължи: — По всичко личи, че Лес, или Лари, или както предпочита да се нарича, е комарджия, който не може да контролира страстта си. Второ, жени се по сметка. Знаем също, че е нечестен. Защо тогава го защитаваш? Защо просто не го предадеш на полицията? Съобщи на господин Липшулц къде се намира и вземи да прекараш някой друг следобед с мен. Ще пием гимлети, ще се държим за ръце и… така нататък.

— Той също не може да проумее защо се опитвам да му спася кожата.

— Лес ли? Как да проумее, нищожеството му с нищожество, какъв човек би се забъркал в подобна каша.

Очите на Линда припламнаха от погнуса.

— Неговата пристрастеност е болезнено състояние.

— За наркотици ли говориш?

— Не. Това, което го движи, е рискът. Понеже не е в състояние да обуздае хазартната си страст, неволно превръща всичко в игра на комар.

— Кое тласка хората към подобна поведение? Как е възможно да не се владееш?

— Привлича те не хазартът, а рискът, опасността да загубиш. Те движат кръвта из жилите.

— Искаш да кажеш, че той обича да губи?

Сърдитото пламъче в погледа й изгасна и тя леко се намръщи, от което чудно хубавата бръчица отново се появи между безупречните й вежди. Наклони се към мен, като придържаше оскъдната си дрешка на шията, така че хем да запази приличие, хем междувременно да задържи вниманието ми.

— Не, но го привлича вероятността да изгуби. Тя му прави живота интересен.

— Значи играе на комар, двуженствува, прави порнографски снимки и не е изключено дори да е убил тази жена.

— Понякога човек губи контрол. Сега вече опасността с прекалено голяма и му става неприятно. Изплашен е. Но не допускам, че той е убил жената.

Линда се отпусна в шезлонга и задъвка долната си устна, като от време на време ми пускаше коси погледи.

— Нещо се замисли — обадих се аз.

— Ъхъм.

— Отива ти.

— Твърде много му влизаш в положението.

Аз съм детектив, госпожо. Имам работа предимно с хорските неприятности.

— А може и ти да си донякъде като него. Да си харесваш работата, защото е опасна.

— Аз да приличам на Лари Виктор?! Да обичам опасността?

— Все трябва да има някаква причина, за да не си стоиш в къщи и да ми помагаш да изхарча десет милиона долара.

— Можеш да ми наденеш златна гривна около врата и да ме водиш на верижка.

— Ужасен си, но имаш късмет, че си сладур!

— На това разчитам.