Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Hellgate: London (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Мел Одом. Магическият ръкопис

ИК „ХЕРМЕС“, Пловдив, 2009

Редактор: Венера Атанасова

Коректор: Юлиана Василева

ISBN 978–954–26–0659–8

История

  1. — Добавяне

Пет

Когато Саймън погледна да види докъде са стигнали, Даниел, Уолтър и Кевин тъкмо излизаха от вратата на сутерена. Уолтър и Кевин се включиха в стрелбата със своите леки оръжия.

Огнехвъргачката на Уолтър подпалваше зомбитата, като че ли бяха от суха прахан. Магичните съставки в гръцкия огън, захранващ ръчната огнехвъргачка, нарушаваше контрола на повелителя на зомбитата върху тях. Те се клатушкаха и залитаха във всички посоки, без да забелязват нищо друго, освен оранжево-червените пламъци, които ги поглъщаха. Кевин носеше шипомет като този на Саймън и го използваше със смъртоносно умение.

В мрака мечът тип „Нажежено острие“ на Даниел прогаряше зомбитата. Представляваше солидно острие от жълто-оранжева жарава. Металната дръжка и гръбнакът на меча придаваха форма на магическата енергия. Огненият меч оставяше по пътя си изпепелена и обгорена плът. Няколко от зомбитата се подпалиха и предадоха пламъците на другарите си.

Но колкото и зомбита да унищожаваха тамплиерите, идваха все повече. Капанът беше добре устроен и добре зареден.

Саймън видя пред себе си един преобърнат „Ягуар ХКЕ–2“. Започна да си пробива път към него. Прибра шипомета и се зае да сече зомбитата, намиращи се между него и спортната кола. Когато стигна до нея, хвана бронята й и я дръпна силно, за да я изпробва. Остана доволен — тя щеше да издържи на всичко. Той се приготви.

— Закрепване на десния крак — нареди Саймън.

ИИ-то на костюма мигновено промени конфигурацията и изстреля шип в бетона от предната част на дясното му стъпало. Само закрепването към земята щеше да му позволи да използва пълната сила на костюма, за да осъществи замисъла си. Иначе нямаше да може да се справи с голямата маса на колата.

Той се изви на една страна и дръпна с всичката сила на бронята си. Металът изстърга протестиращо. При изработката на тамплиерските брони никога не излизаха две еднакви. Бяха направени така, че да усилват естествените способности на своя притежател. Един едър и силен тамплиер ставаше още по-едър и още по-силен.

Саймън, който бе висок метър и деветдесет и пет и имаше широко, масивно телосложение, поначало си приличаше на танк. А в бронята се превръщаше в машина за унищожение. Щеше да е впечатляващ, ако някои от демоните не бяха още по-големи и по-силни.

Колата застърга по настилката и се раздвижи. Саймън се завъртя на закрепения си крак и я метна. Ягуарът не стигна далеч, най-много на десет-дванайсет метра, но разчисти от зомбита пътя почти до входа на подземния паркинг.

— Тръгвайте! — извика той, докато измъкваше отново шипомета. — Даниел, ти водиш.

— Разбрано. — Даниел прибра своето „Нажежено острие“ и извади двата шипомета, които носеше на хълбоците си. Пистолетите затрещяха, докато тя ускори ход и се затича по освободения от хвърлената кола коридор. — След мен. След мен.

Уолтър и Кевин я последваха, преметнали товарите на раменете си. Пистолетите им стреляха непрестанно.

— Извади закрепването — рече Саймън.

— Изваждам закрепването.

Кракът му се освободи от настилката. Той се устреми напред с вдигнат шипомет, прикривайки отстъплението. Останалите зомбита се втурнаха да ги гонят. Паладиевите шипове ги покосяваха като коса. Когато се приближаваха твърде много, той ги посичаше с меча.

Саймън се биеше, извъртайки се, за да посреща нападателите. ПД-то го водеше и той нито за миг не загуби чувството си за посока, нито местоположението на спътниците си.

С ловък скок Даниел се метна върху преобърнатата кола. Завъртя се в кръг, стреляйки по напиращите редици от зомбита. Те се разлетяха на парчета навсякъде около нея.

— Прегрупирай се — изкрещя тя. — Шоковият ми пистолет се презареди. — После прибра единия шипомет.

Уолтър и Кевин се прикриха зад колата, а миг по-късно и Саймън стигна до тях. Почти незабавно ги заобиколи синьо-бялата взривна вълна от шоковия изстрел. Зомбитата в радиус от пет метра, а също и колата изчезнаха в облак от разпилени частици. Подът и таванът останаха непокътнати, защото бяха част от по-голяма конструкция.

Даниел се приземи леко и бързо насочи пистолетите си към стената от зомбита, която ги делеше от изхода към улицата. Уолтър и Кевин веднага я последваха.

За миг Саймън си помисли, че ще се справят лесно, но после забеляза крилатите демони, които се приближаваха към групите, чакащи отвън. Не знаеше дали Лея Крийзи е там, но според онова, което знаеше за нея, сигурно беше наблизо.

— Лея!

* * *

От покрива на сградата отсреща Лея видя как демоните се спускат от тъмното небе. Само допреди миг ги нямаше.

„А това означава, че някой ги е повикал“ — помисли си тя мрачно. После чу гласа на Саймън по комуникатора си.

— Виждам ги — каза му тя спокойно. Насочи зарядната си пушка надолу и се прицели в демона, който се намираше най-близо до тамплиерските групи, разположени на улицата.

От пръв поглед Лея бе помислила летящите демони за Кървави ангели, които бяха едни от най-смъртоносните твари в демонската йерархия.

Но тези тук приличаха на птеродактили от учебниците по природознание, които бе изучавала като малка. По онова време тя обожаваше динозаврите и главният виновник за това бяха филмите на Стивън Спилбърг. Велоцирапторите бяха страхотни филмови чудовища, но бледнееха в сравнение с демоните, които сега населяваха Лондон.

Масивните глави на тези летящи демони не бяха триъгълни, а с клиновидна форма и сякаш се състояха само от паст и зъби. Рога покриваха главите и вратовете на чудовищата. Закривените им усти нямаха устни, а представляваха свирепи остри човки. Очите им бяха издължени и зениците ги изпълваха — сигурен знак, че са нощни хищници. Прилепови криле се протягаха от двете страни на масивно тяло с четири крайника и опашка, която удвояваше дължината на демоните. Бяха покрити с разноцветни тъмни люспи.

Четири от демоните се спуснаха в ромбовидна формация върху нищо неподозиращите тамплиери.

Лея чу предупредителния вик на Саймън по тамплиерската честота, която подслушваше. Потисна своя страх и загриженост за тамплиерите и се съсредоточи върху изстрела.

Компютърът, вграден в малката раница, която тя носеше, изпрати информация към шлема й. Зрителният окуляр се спусна върху дясното й око, докато се прицелваше.

За по-малко от един удар на сърцето компютърът определи скоростта на спускане на демона, вятъра, светлината и разстоянието. Окулярът запулсира и оцвети полезрението на Лея в кървавочервено, за да й съобщи, че целта е прихваната.

Пръстът й нежно натисна спусъка на пушката, колкото да изпрати пълен залп от снаряди към демона. Тамплиерите едва сега се заеха да изпълняват трескавите инструкции на Саймън.

Лея хладнокръвно взе на прицел друг демон, още преди залпът да улучи първия. Тройният барабан на пушката се завъртя с пухтене, зареждайки нови снаряди. Като прихвана новата си мишена, тя натисна отново спусъка в същия момент, когато първият залп улучи демона.

Всички снаряди бяха насочени добре и попаднаха в целта. Лея бе дошла подготвена за бързо поваляне на противниците. Снарядите се състояха от пръстен, предназначен да прониква през демонската кожа и после да взривява вторичния заряд от гръцки огън и паладиеви шрапнели, които да пробиват и разкъсват.

От удара летящият демон се преметна във въздуха. Шрапнелите пробиха дупки в прилеповите му криле и строшиха някои от по-малките носещи кости. Крилете се превърнаха в парцаливо месо. Докато демонът падаше, гръцкият огън го обхвана и той заприлича на носеща се към земята комета. Само метър-два, преди да се стовари долу, снарядният пръстен избухна и отвори голяма дупка в средата на гърба му.

Но въпреки това, когато се удари в земята, демонът беше още жив. Той се заклатушка несигурно на задните си крака и насочи вниманието си към тамплиерите. Беше половин метър по-висок от тях. Змиеподобният му врат се стрелна, а клиновидната глава се разтвори в огромна паст.

Вторият демон също падаше. Лея се съсредоточи върху двата летящи демона, които все още се намираха във въздуха. Надяваше се, че тамплиерите ще се справят с онези на земята. Демоните бяха по-опасни, когато можеха да връхлитат отгоре.

За нещастие бе привлякла вниманието на двата оцелели звяра. С пронизителни писъци те се издигнаха нависоко, след което се извъртяха като пикиращи изтребители и се понесоха към нея, продължавайки да пищят. Звукът беше като от нокти, дращещи по черна дъска, и аудиоприемниците на Лея се мъчеха да снижат нивото на децибелите и да й осигурят звукова връзка.

Единият от тях отвори уста точно когато окулярът й грейна в червено, за да я уведоми, че е прихванала мишената. От демонската паст изригна пламък и се изля върху нея. Тя изобщо не беше очаквала подобно нещо.

* * *

Като се освободи от зомбитата, Саймън се втурна към най-близкия демон. Той беше с гръб към него и нанасяше свирепи удари по тамплиерите на улицата.

Саймън се понесе яростно към чудовището. Прибра шипомета и стисна меча с две ръце. Някакво свръхестествено чувство предупреди демона за неговото приближаване. Той завъртя масивната си глава и опита да се обърне. Струя от огън премина над Саймън, докато той развърташе меча.

— Предупреждение — обади се ИИ-то на костюма. — Понесени са критични поражения.

Саймън се стегна, почти ослепен от огъня, докато сензорите на ПД-то се мъчеха да компенсират ефекта, и замахна с меча. Не се целеше в главата или шията на демона, макар че представляваха примамливи мишени, защото те твърде много се движеха.

Вместо това посече гръбнака му. За демоните, стига да не бяха немъртви, важаха основните принципи на анатомията. Ако нападателят успееше да прекъсне гръбначния стълб през люспестата кожа, това щеше да парализира чудовището.

Демонът рухна, но не се предаде. Изхвърли се напред с предните си крака и успя да захапе левия крак на Саймън.

— Предупреждение — изрече ИИ-то на костюма със спокоен женски глас. — Опасност от нарушаване на целостта.

Макар че бронята следваше невероятно точно формата на тялото, в нея все пак имаше празни пространства. Тамплиерът не можеше да спечели маса, без да се лиши от възможността за плътно прилепване на бронята, но загубата на тегло понякога беше проблем по време на акция. Освен това кухините създаваха слаби места.

За да неутрализират тези кухини, тамплиерските ковачи бяха създали специален хигиеничен химичен „течен“ протеин, който изпълваше тези пространства и обгръщаше цялото тяло на тамплиера. По този начин, ако тамплиерът прекарваше в костюма си дни и седмици без прекъсване, „флуидът“ масажираше тялото и кожата му, поддържайки ги здрави. Флуидът също така можеше да бъде използван от ИИ-то на костюма, за да запушва отвътре цепнатини и дори дупки при спешни случаи.

Освен това служеше за подсилване на атакуваните места, за да предотврати поражения от удар и смазване. Електрически импулси „втвърдиха“ флуида около крака на Саймън и осигуриха допълнителна здравина на бронята там.

Пренебрегвайки болката в крака си, Саймън извъртя меча и го заби в окото на демона чак до дръжката. Върхът му щръкна от другата страна на демонската глава. Тамплиерът завъртя острието.

Чудовището затрепери конвулсивно. Челюстите му се отпуснаха и то клюмна.

Саймън сложи крак върху главата на все още горящия демон и освободи меча си. Като вдигна глава, видя и втория демон да пада. Но ПД-то му показваше, че има още два. И двата се приближаваха към един от близките покриви. Докато Саймън гледаше, единият от тях издиша огън към покрива. В същия миг залп от куршуми улучи демона и той полетя надолу.

Фигура в черен костюм се надигна на едно коляно върху покрива и се прицели в последния останал летящ демон.

„Лея!“ Саймън позна мигновено младата жена поради дългото им познанство.

Но никога преди не я беше виждал обвита в пламъци.