Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angels and Demons, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 325 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)

Статия

По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Шестото клеймо
Angels & Demons
АвторДан Браун
Първо издание2000 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрмистерия
новела
Видроман
ПредходнаЦифрова крепост
СледващаМетеоритът
ISBNISBN 9545854227

Шестото клеймооригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.

В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.

През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.

Главни герои

Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.

Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.

Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.

Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.

Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.

Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.

Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.

Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).

Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.

Янус – тайнственият господар на Хашишинът.

Лейтенант Шартран

Глава 74

Лангдън видя каквото търсеше десетина метра преди да стигнат до плочата. Сред пръснатите наоколо туристи бялата мраморна елипса на Бернини изпъкваше на фона на сивите гранитни павета на площада. Витория очевидно също я забеляза и се напрегна.

— Спокойно — прошепна й той. — Използвай метода си с пиранята.

Младата жена се поотпусна.

Всичко им се струваше заплашително спокойно. Мотаеха се туристи, около площада бъбреха монахини, едно момиченце хранеше гълъбите до обелиска.

Американецът потисна желанието си да си погледне часовника. Знаеше, че моментът не е далеч. Стигнаха при елипсовидния камък и спряха — не рязко, просто двама туристи, надлежно разглеждащи забележителност, която представлява известен интерес.

— Западният вятър — прочете надписа Витория.

Лангдън погледна мраморния релеф и изведнъж се почувства наивен. Никога не бе разбирал значението на тази творби — нито от книгите по история на изкуството, нито при многобройните си посещения на Рим.

Досега.

Елипсовидният релеф беше дълъг към метър и представляваше лице — Западният вятър, представен като ангел. От устата му излизаше силен дъх, чиято посока бе обратна на Ватикана… Божият дъх. Така Бернини беше изобразил втория елемент… въздуха… зефира, излизащ от устните на ангела. Лангдън осъзна, че подтекстът на творбата е още по-дълбок. Скулпторът бе изваял въздуха на пет отделни повея… пет! Нещо повече, от двете страни на медальона имаше две сияйни звезди. Професорът се замисли за Галилей. „Две звезди, пет повея, елипси, симетрия…“ Почувства се празен. Заболя го главата.

Витория скоро отново закрачи.

— Струва ми се, че ни следят — каза тя.

Лангдън вдигна поглед.

— Кой?

Преди да отговори, младата жена измина тридесетина метра. После посочи Ватикана, сякаш му показваше нещо на купола.

— Върви по петите ни през целия площад. — Витория нехайно се озърна през рамо. — Още ни следва. Не спирай.

— Мислиш ли, че е хашишинът?

Тя поклати глава.

— Не, освен ако илюминатите не използват жени с камери на Би Би Си.

* * *

Оглушителният звън на камбаните на „Св. Петър“ ги сепна. Часът бе настъпил. Бяха заобиколили Западния вятър в опит да се откъснат от репортерката, но сега се връщаха към релефа.

Въпреки биещите камбани наоколо изглеждаше съвсем спокойно. Туристите продължаваха да обикалят площада. При обелиска дремеше пиян бездомник. Момиченце хранеше гълъбите. Лангдън се зачуди дали репортерката не е подплашила убиеца. „Съмнително“ — каза си той, спомнил си неговото обещание. „Ще направя вашите кардинали медийни звезди.“

Когато заглъхна ехото на деветия камбанен удар, над площада се възцари тишина.

После… момиченцето запищя.