Читателски коментари (за „Шестото клеймо “ от Дан Браун)

  • 1. М.Турчалиев (5 декември 2007 в 17:07)

    Защо?Защо не са дадени мнения?Нима никой не е чел тази много добра книга, но и малко странна.Мисля ,че Дан Браун макар и американец заслужава малко внимание.Не мисля,че „Шестото клеймо“ е по лоша от другите му произведения.Имам една лична молба за биографията на Дан Браун в Уикипедия няма нищо или почити нищо.Благодаря.

  • 2. FeaR (5 май 2008 в 15:33)

    Върхът на творчеството на Браун…Тази книга за мен е най-добрата му. Толкова истини са разкрити в нея. Показва една вечена битка между науката и църквата.Битка без край…

    • 3. Gost (10 май 2008 в 17:09)

      Не мога да разбера как в творчеството на Дан Браун може да има връх. Чел съм 4 книги от него (не зная да има повече), но ако има пета мога да ти кажа поне 5–6 елемента, които ще присъстват, при това не поради екстрасенски способности. ?Доста еднообразен автор.

      • 5. Кочис (13 май 2008 в 13:59)

        Действително във всяка книга на Дан Браун криминалната интрига е водеща и всеки път е скалъпена по един и същ шаблон. Книгите му са добри не поради криминалната линия, а покрай паралелните анализи на вълнуващия го проблем, който развива по достъпен и увлекателен начин.

        • 6. gost (19 май 2008 в 10:57)

          Ако ми позволите да отбележа, Специално за „Шестото клеимо“ мога да кажа, че въпросът „наука или религия“ е разработван от XVI век. Точно сега не се сещам заглавия, но ги има. Лично моето мнение по въпроса е, че зависи дали си интровертна или екстровертна личност.

      • 33. елиза (25 март 2014 в 14:05)

        хах, много точно казано , визирам 3тия коментар :) аз четох „изгубеният символ“ , а на тази въпреки че съм в началото вече доста сходства забелязвам.И все пак,ще я довърша.. ако тя не ме довърши първо :д

  • 4. FeaR (12 май 2008 в 16:03)

    Да ще има пета книга.Работното и заглавие е Ключът на Соломон.Но добре, не мога да накарам никой да харесва Дан Браун.Може би като човек, който сега започва да се интересува толкова от книги не съм запозната добре.Но аз харесвам този писател и според мен това е най-добрата му книга.Не искам да задължавам никого с моето мнение.

  • 7. илюминат (26 май 2008 в 15:17)

    Дори да сам малак(както казват всички) според мен Дан Браун е един от най-вълнуващите автори на трилари!Макар книгите му да засягат църквата във всяка той показва нещо ново! „Шестото клеймо“ е първата от четирите превъзходни книги. В нея минало настояще и бъдеще се сливат по такъв начин, какъвто аз не бях срещал до сега. Четейки я читателя трудно губи интерес и с всяка страница наприжението се увеличава.

    Според мен църквата не трябва толкова да се впряга заради книгите! В ХХІ век много малко хора вярвят в бога! Силата на църквата от преди век е отслабнала! Една, както казват, еретична книга повече не е нищо! Еретици или не всички вярвяме в нещо! Обредите и „магиите“ на църквите прйвличат повече от любопитство отколкото от вярата! Въобще някой замислял ли се е, че Девата може съвсем да не е толкова чиста, колкото смятаме! Как са разбрали, че тя все още е девствена след " божественото" зачеване? Медицината преди 2000 години не е била толкова развита и сам сигурен, че МАРИЯ момичето, което сега наричаме Дева Мария, вероятно е заченала не от бог, а от момче!!! Както знаете девствената ципа е пореста и дори да не е имало полов контакт с едно по-невнимателно еаколиране върху половите органи, спермазотоиди навлизат право през химена и хоп-Иисус цъва на бял свят. В днешно време много деца заченати по този начин са захвърлени в домове за сираци!!! Защо църквата не им направи икони и не ги идеализира като месии???Това е само един въпрос от всичките, който си задаваме ние- децата на 16 години!

    Църквата е взела много жертви заради такива въпроси! Дан Браун, в свойте книги покозва, че може да има и други отговори! Преди науката да се разрасне ЦЪРКОВНИТЕ канони обясняваха всичко: изгрева и залеза, дъждът, дъгата…Всичко, което не можеше да се обясни, човек наричаше чудо! С книгите на Дан Браун чудесата замират, а знанието се извисява! Дан Браун не е нищо повече от учител, защото именно той предоставя избор, а не налага мнение като каноните! В днешна време никой не обича да го командват, дори и младото поколение! 2000 годишна религия скоро ще се затрие от лицето на земята, защото науката дава отговорите, които ни интеренсуват!!!

    • 8. доктор дулитъл (28 май 2008 в 21:45)

      това, което твърдиш е лочно, но само за човек с атеистичен мироглед. Всеки фанатик — правоверен (сиреч ортодоксален), протетант, адвентист, педесятнк и прочее *ист, не ще се съгласи принципно с твойта постановка.

      първо не ще приеме, че хората в мнозинството си са атести. Напротив — ще посочи, че например по Европата се събират данъци за църквите от хората и факта, че малцина казват, че са атеисти, за си спестят въпросните данъци, показва че много са вярващите!

      Слабоста на сърквата също би била поставена под съмнение. Например у нас се прави всичко възможно да се наложи православната църква, защото опредя в голяма степе резултатите от изборите. Същото е и по Европата.

      Колкото до Девата, някой не биха спорили с тебе а напрово биха ти посегнали. Логически, сигурно имаш основания да мислиш така, НО като правило в религията, вярата изключва разума. Иначе няма как да избираш дали да повярваш или не :-) (т.нар. право на личен избор, с който много се гордеят вярващите). Така че аргументите ти не биха били приети принципно.

      Църковните канони не са обяснявали всичко, имало е модел на света, основан на петокнижието. А колкото до жертвите — наистина са били много. Обаче не само тогава е имало невинни жертви. Например ’ние’ убихме сумати невинни хора в Ирак, въпреки че смяташ, че повечето сме атеисти.

      За беда науката хич не дава отговорите за които споменаваш. Напротив в момента има голям проблем и то около ’основни’ части на познаниято — квантовата механика и строежа на веществата. Ако щеш, включи и торията а великото обединение … тъмнината нараства!

      честно казано не виждам защо смяташ, че развлекателните книжки (като тази), имат нещо общо с науката или познанието? Все едно да четеш Хитър Петър и заключиш, че си изучил българсикят фолклор?

      та това си помислих като ти прочетох поста.

    • 9. Gost (31 май 2008 в 18:47)

      Изключително ме заинтересуваха знанията ти по биология, с които много се гордееш, но си мисля, че под „Дева“ религията има предвид повече душевната чистота, отколкото нещо друго. Църквата от друга страна разбира, че вече не тя дава отговорите, които хората искат да чуят и измества сферата си на влияние главно към международната икономика, сред чиито сенчести лидери има многовековно влияние, нямащо нищо общо с религията, а по скоро бих казал, че са роднински, свързани с това, че мафията наследява аристокрацията, която излъчва духовният елит на църквата. Колкото до непорочните младенци на фаворита на църквата не му е нужна конкуренция.Между другото църквата и религията имат твърде малко допирни точки, за да ги бъркаме, но и двете ще оцелеят или като организация с не търговска цел, или като отговори на въпроси, чиито научни обяснения са прекалено плашещи за хората

      • 10. доктор дулитъл (1 юни 2008 в 21:58)

        Добре си го казал с 2 изключения:

        <quote>че под „Дева“ религията има предвид повече душевната чистота, отколкото нещо друго.</quote>

        коя религия визираш? ако се вземе в предвид разбиранията на католиците, там се има в предвид буквално. при православните пък е характерно че приемат буквално яденето на погачата като ядене на христовата плът (на тайната вечеря). въпреки че изрично е казано, че е разчупил хляба а не е късал от телесата Си.

        другото което ме смущатава е разграничаването на църква от религия? църквата, това са хората, които изповядват обща религия. понякога погрешно се приема, че е самата сграда в която се събират вярващите.

        • 11. gost (10 юни 2008 в 17:42)

          Извинявам се, ако съм се изразил неясно. Имах предвид, че средновековният селянин, преброяващ с мъка овцете си, би могъл да преглътне символизма на причастието, но евентуалното двойно бащинство над Исус би му дошло нанагорно. Още повече, че наличието на плътски баща на Месията би дало здрава основа за аргументите на еретиците, проповядващи човешката природа на Христос. Колкото до другото, под „религия“ имам предвид учението, което се проповядва, заедно със съпътстващите го идеи и принципи. От друга страна, „църквата“ е институцията, твърдяща, че има монопол над връзките със съответният бог бил той Аллах, Буда или Яхова. Връзката с религията е чисто формална, религията е използвана за параван за осъществяване на контрол над човешките мисли и поведение. Това става чрез даване на отговори, които човек търси, но предпочита някой друг да му даде, колкото се може по подсладени. А за да не се отклонява стадото, освен сладкиш има и камшик… извинете Ад! Като доказателство могат да се приведат многобройните християнски секти и църкви. Разликата между тях е формална относно Теологията, но обслужват различни интереси. Същото го има и в Исляма, ако не се лъжа и в Будизма. Мащабът е различен на различни нива. При дребните секти манипулацията е много по-груба (американските, масови самоубийци например), докато при катулиците и пр. се играе много по-наедро.

  • 12. Пиркс (10 юли 2008 в 10:35)

    Шаблонен стил на трилър с много търчане наляво и надясно ,на кримка по- плоска от тези в сапунен сериал ,ПЪЛНА ЧИНИЯ С КУЛТУРНИ МАКАРОНИ за любителите на мистерии и мистификации,в трактовката на модерни наболели проблеми или модерни културни препратки в ежедневието.

    БОН АПЕТИ !

    • 19. А3 (28 май 2009 в 20:08)

      Щях да коментирам,но видях,че(навигатор)Пиркс го е казал вместо мен.

  • 13. Диди (11 ноември 2008 в 13:54)

    Чрез основния си похват, противоречието: силна вяра, последвана от силното й отрицание, авторът изключително ефективно поразява хората, у които тя не е стабилна, хората, които се двоумят. Манипулира съзнанието ни, като създава усещането, че няма вече нито едно сигурно нещо, на което можем да се опрем в житейските несгоди. Църквата досега е играела тази роля. Оказва се обаче, че в самото й сърце се случва огромна лъжа, измама, на която стават свидетели милиони хора по целия свят, и на която в крайна сметка повярват. Уповават се на чудо, което всъщност не се е случило.

    Аз бях изключително възхитена от тази книга докато я четях, но когато доближих развръзката и разбрах, че авторът прави ОГРОМНО отрицание на християнството чрез нея, бях отблъсната. Не може обаче да му се отрече способността да убеждава. Дори и невярващ човек може да се замисли и да изтръпне от вълнение, когато чуе невероятно силната и харизматична реч на Карло Вентреска в защита на християнството. И после невероятното разочарование да се разкрие какъв е всъщност той и всичките му престъпления.

    Финалът е по американски тривиален и плитък. Героите по никакъв начин не са повлияни от случилото се — остават си същите, еднакви схващания, еднакъв „лек“ научен цинизъм. Дори привличането между тях е стандартно и предсказуемо. Характерът на Лангдън е мекушав и нерешителен, постоянно губи битките с хашишина, в повечето случаи поради неловкост и страх, а Витория е нереалистично смела и нападателна. Би било нормално в момента на загубването на баща си, който за нея е единствен родител и близък, да страда повече. Вместо това малко след научаването на страшната вест за смъртта на Леонардо Ветра тя вече е способна да се шегува, пък макар и мрачно, за положението, в което се намират двамата с професора.

    Прочетох я за два дни с такъв интерес, а сега дори не искам да я погледна

  • 14. Гери Илиева (21 януари 2009 в 23:01)

    Гери Илиева 21 януари 2009г. На мен книгата мн. ми хареа.Поучителна,крименална и малко страшничка.Не е за под 18 год.За да могат да я разберат и да не пишат глупости.

    • 15. Gost (22 януари 2009 в 06:30)

      Говоря като такъв под 18 години. Спокойно мога да Ви уверя, че съм имал достатъчно близки срещи, както с църквата, така и с книгите.

      Най-вече с последните, поради което мога да отлича един комерсиално написн роман, от нещо наистина сериозно.

      • 16. доктор дулитъл (23 януари 2009 в 06:28)

        Браво! Само така !! Каква е тази възрастова (а не дай си Боже и полова) дискриминация?

  • 17. гост (14 май 2009 в 14:46)

    Реших преди да прочета книгата да се ориентирам добра ли е, или не. Но коментарите са толкова различни, че май най-добре е личното мнение, трябва да се прочете :)

  • 18. lady-burd (26 май 2009 в 01:03)

    Аз казвам,че ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

  • 20. А3 (28 май 2009 в 20:10)

    …,за да си припомним,защо е написана приказката „Новите дрехи на Краля“.

  • 21. ella (14 юни 2009 в 04:11)

    С риск да повторя някой от по-горните коментари признавам, че книгата е писана в стил „Хари Потър за възрастни“, но ми харесва.

    Колкото до спора наука-религия, не мисля, че въобще такъв е нужен. На мнение съм, че дори в плиткия сюжет е прокарана идеята, че наука и религия са създадени с коренно различно предназначение. Едната изучава външния, другата — нашия вътрешен свят. Нужен е баланс в отношението между двете. Проблемът идва, когато едната от тези две дами се опита да вземе надмощие над другата.

  • 22. Елена Неделчева (30 ноември 2009 в 21:24)

    „Щестото клеймо“ доста добра книга!А знаете ли че Всичко в книгата на Дан Браун е истинааааа!!!Даваха репортаж за ЦЕРН (изледователски комплекс в Швеицария) и Андронния Коллаидер и той съществува,точно там под ЦЕРН и е дълъг точно 27 км както в книгата!

    Всичко е истинааа!

    Ето сега разбрах защо

    казват "проклятието на Дан Браун!

    защото казва истината казва че илюминатите

    съществуват в нашите институтуций,банки и училища и други!ВЯРНО Е!

    • 23. gost (1 декември 2009 в 12:04)

      „Знаете ли, яе Рим го има! Да наистина го има! Наред Италия е. Ватикана също го има. Намира се насред Рим. Истинаааа е! Всичко това е истина!“

      И като оставим настрана просташките заяждания, искам да кажа, това, че и въпреки че голяма част от почти всички романи се базират на действителни факти, не абсолютно всичко в тях следва да се смята за истина. Щото пък папата в романа, ако се не лъжа въобще не е съществувал, както и доста други факти и личности.

      Колкто до това, има ли или няма илюминати, ще кажа, че в нашите институции, банки и училища е пълно с евреи, католици, православни, атеисти, мюсулмани и всякакъв друговерующ народец, ама никоъ не е припищял от това. Коъто и да е, какъвто и да е, където и да работи, не е длъжен да парадира с принадлежността си към какъвто и да е било род други групи, стига да не нарушава законодателството на страната или правилата на работодателя си. Не съм чул орденът на илюминатите да бъде обявен извън закона, обвинен в нещо противозаконно или дори необичайно. А ако в някоя институция има илюминати, това не значи, че илюминатът е виновен в нещо, до доказване на противното. На тои начин на живот му се вика „свобода на личността“. Изказвания като горното би следвало да доказва, че „демокрация“ != „свобода на личността“.

  • 24. Ктитор! (5 януари 2010 в 17:16)

    Ех! Колко лесно е да се прехвърли човек от един Господар — при друг…! Нали?! Особено показателни се оказаха човеците писали под числата 7 и 8!

    Пълно поразяване на мозъчната дейност (дано не е окончателно и безвъзвратно), Постигнато в цялостен процес, но завършено с една, правилно отбеляза някой „комерсиална“ книга! Честито на спечелилите (пари и власт над постните изнурени „рационални“ умове)!

    Абе хора, съвземете се!

    Дарк Браун :) толкова плитко манипулира, а толкова хора си плащат за това!

    Добре е да се попрочете и нещо оригинално! Например, книги от преди 1000-2000-3000 години. Има и такива отпреди 100. НЕКОМЕРСИАЛНИ!

    (дано някой изчете и моя коментар, след толкова други!)

    Сега по книгата: Да, лесно е да се надсмиват всички дружно над победения! Само че „той“ не е „църквата“, а Вашата свобода! Духовната Ви чистота! Способността Ви да мислите!

    Това че Църквата е грешила многократко и жестото е явно на всички, но…. „Не се радвайте на ново прасенце и на нов началник, че не се знае, какво прасе е излезе!!!!“ — Общонародна мъдрост!

    Какво мисля за отношението църква-еретици:

    Да макар и пооцапана, църквата съдържа една Велика Истина и Идея. Свободата в Духа, Източника на Живота!

    Обаче повечето, четящи Дарк Браун, нямат представа за тях и не могат да ги оценят! Няма как по друг начин да го кажа, защото е така и по-просто от това не може да се напише. Нужно е човек да има жив, свой си духовен опит, за да узнае стойността на духовните ценности и да ги оцени и опази!

    Само с приказки не става!

    Църквата беше замислена и създадена, за да пази Истината и беше нападана от самото начало от всички страни точно от силите на лъжата! От силите на онзи Илюзионист! От момчетата на златния телец!

    За това, именно, всички пишещи по-горе, познавате само тази остаряла, прегърбена, изнемощюяла, оцапана църква-музей!

    Истината като че ли вече не е при нея… Жалко!

    Жалко не за нея, за истинската църква! Жалко не за нея, като за дом на идеята за Велико и Светло братство на чистите по сърце, умни, будни, силни, светли хора!

    Жалко не за 2000-годишния погазен общочовешки и Христов опит!

    Смейте се и плачете слепци!

    Тя бе превзета отвътре!

    С падането на последната църковна институция под ярема на Княза на Лъжата идва Мрака!

    Кой от Вас, „четящите“ има свещичка в себе си?!

    Кой има пътека към Истината!

    Плачете, горки!

    И давайте жалките се левчета, получени в многогодишни компромиси със съвестта Ви за всеки „комерсиален“ бълвоч!

    Давайте жалките си часове „свободно време“, останало след 12-часова мъка под ярема на Княза за четена на неговите излияния — отровата за всяка съвест, горестта за всяко сърце, покварата за всеки ум!

    Давайте силите си до отмаляване на този който изпива и последната ви капка свобода и живот!

    Нима волът не заслужава прехраната си?! — Но заслужава ли доброволният роб, уважение?!

    Плащайте и плащайте и така въртете воденицата му, докато Ви дойде ума в главите!

    Дано не е късно, тогава!

    Мислете! — Няма време за спящите!

    • 40. [email protected] (14 ноември 2019 в 13:37)

      Та казваш — " Църквата е „пооцапана“"? Не човече — Нейно Нищожество Църквата е Омърляна! Омърляна с кръвта на тези, които не са приели доброволно, това, което тя се е стремила да втълпи на всички край Себе Си! А представете си за миг количеството кръв, пролято в Америка — колко индиански племена са били затрити, в Африка — колко Човешки живота са отишли нахалост под натиска на кръста, в Австралия — количеството аборигенска кръв, която се е изляла докато Нейно Нищожество Хритсовата вяра не е поела юздите на Човешкото Мислене??? Е — точно затова я Ненавиждам , както и всички останали религийки…

  • 25. elly_ss (11 януари 2010 в 18:03)

    От цялата поредица на мен лично най-много ми харесва именно „Шестото клеймо“.

    Другите две не ме очароваха особено.

  • 26. vanessa_111 (16 януари 2010 в 23:41)

    Моят братовчед ми бе казвал за тази книга, че е много интересна и сега когато я виждам с очите си разбирам че е прав! Започнах да я чета и съм много доволна !

  • 27. проф. Цвети (21 август 2010 в 11:50)

    Проучвах въпоса за Ватикана и илюминатите дълго време… Прочетох книгата… отидох в Рим… посетих и Ватикана… усещането беше неописуемо, особено в Систинската капела. Колкото и да не му се вярва на средностатистическия човек, всичко описано от Дан Браун е истина: жестокостта на папите, дупките на Колизеума, пищността на Ватикана, откраднал целия блясък на предхристиянски Рим, както и разбира се фактът, че илюминатите съществуват до днес. Не трябва да забравяме, че всеки един мит, всяка една история крие в себе си и частица истина, та дори и цялата истина. Мисля, че книгата е перфектен пътеводител за едно вълнуващо пътешествие из тайните на Рим и Ватикана. :)

  • 28. Галя Илиева (12 август 2012 в 16:12)

    Доста увлекателна книга. Чете се на един дъх и то с доста интерес. Преди нея прочетох „Шифърът на Леонардо“ — така ми каза библиотекарката, че първо трябва да прочета нея. Малко по-трудничка за четене, т.е. не ме грабна като идея и като замисъл, но тя също е много добра. Ще потърся и другите негови романи.

  • 29. sofine24 (31 август 2012 в 17:47), оценка: 2 от 6

    Посредствен трилър, посредствен автор…

    • 35. visitor (15 април 2015 в 17:59)

      Никой посредствен автор не би продал НЯКОЛКО книги в милионни тиражи, една — да…така за спорта и заради скандала, но НЯКОЛКО????

      • 36. fata_morgana (17 април 2015 в 00:19)

        За съжаление, има много примери за продадени посредствени книги на посредствени автори в милионни тиражи благодарение на изключително добрата реклама и подсъзнателното стадно чувство на индивидите.

        • 38. oaken shield (16 октомври 2016 в 22:52)

          Спорът тук идва малко в повече…Книги от този тип разчитат на сензацията и рекламата, както казвате и вие, стават обаче

          по този начин само за един път прочитане /т.е. четеш — и в кошчето, щото номерът минава само веднъж, „начесване на крастата“, както се казва…стадното чувство — „я, циркът дошъл в града…“ и т.н. А иначе, книгите на други автори, като Агата Кристи, например, също се четат само веднъж, но по друга причина. Само времето от една страна и значението на написаното от друга, може да каже кой автор е стойностен и кой еднодневка. На кой автор би искал отново да прочетеш книгата /или книгите/ и на кой не би.

          При Агата Кристи трябва да почакаш много време, за да може евентуално да забравиш кой е убиецът:)))

        • 39. Sebulba (17 октомври 2016 в 09:18)

          Аз веднага се сещам за един — Калин Терзийски, макар и не в милионни тиражи…:)

          И тук идва ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА — да си популярен и УСПЯЛ са две съвсем различни неща…

      • 37. яжояао отгтагогтажгтя (17 април 2015 в 16:49)

        Стефани Майер, Е.Л. Джеймс, Джеймс Ролинс и да, Дан Браун са доказателството.

  • 30. 168 (24 юни 2013 в 00:57)

    Лично аз мисля, че книгата трябва да се прочете най-малкото, за да се погледне от още една гледна точка.Религия и наука са си били винаги във опозиция, но не трябва да се забравя, че всъщност това, което неясно на хората в науката винаги се е допълвало от вярата.

  • 31. Боре (22 ноември 2013 в 21:33), оценка: 6 от 6

    Най-добрата (лично за мен) книга на Дан Браун. Прочетох я с голямо удоволствие и огромно увлечение. Всеки може да прецени сам за себе си къде е свършват фактите,и къде започва измислицата. Не нужно да се спори. Всеки има свои тълкувания на света около себе си и не мисля,че някой има право да налага мнението си на друг.

  • 32. Благоев (28 януари 2014 в 21:29), оценка: 6 от 6

    Много добра книга. Мен лично ме държа в напрежение през цялото време. Имаше обрати,загадки,нови неща които научих и това ми стига,за да я определя като страхотна.

  • 34. елиза (25 март 2014 в 14:08)

    И книгата, и Дан Браун като цяло някак си ми идват като за плажно четиво, „артикул“,който си купувам от супермаркета/бензиностанцията. Естествено, и такива книги трябва да има.

  • 41. LaPhantomaLaOpera (10 януари 2020 в 16:51)

    Жанрът на Дан Браун е трилърът, фантастиката и криминалната литература, което значи, че е по-скоро белетрист, отколкото придържащ се към фактите автор. Тоест той е фантаст, а не информиращ читателите за скрити тайни на "сенчести елити" и общности. А и самият той няма претенция за достоверност, както казва в интервюта с него.

  • 42. МMM (6 декември 2021 в 14:21), оценка: 3 от 6

    Не ми хареса . Средностатистически роман. Изобщо не мога да си обясня защо е обявен за супер трилър. Лично аз смятам ,че в днешно време трябва да защитаваме църквата и да се осланяме на вярата, защото иначе вярващите екстремисти ще ни победят.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.