Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Angels and Demons, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 323 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- ?
- Корекция
- Mandor (2007)
Източник: http://izvorite.com
Издание:
ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.
История
- — Корекция
- — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)
Статия
По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Шестото клеймо | |
| Angels & Demons | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 2000 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | мистерия новела |
| Вид | роман |
| Предходна | Цифрова крепост |
| Следваща | Метеоритът |
| ISBN | ISBN 9545854227 |
Шестото клеймо (в оригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.
В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.
През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.
Главни герои
Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.
Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.
Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.
Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.
Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.
Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.
Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.
Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).
Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.
Янус – тайнственият господар на Хашишинът.
Лейтенант Шартран
Глава 38
Телефонната централа на Ватикана се намира в Ufficio di communicazione[1] зад сградата на пощата. Това е сравнително малко помещение, в което има централа Корелко 141 с осем линии. През нея минават по две хиляди обаждания дневно, повечето от които директно се насочват към автоматичната информационна система.
Тази вечер единственият дежурен телефонист спокойно си седеше и пиеше чай. Беше горд, че е един от шепата служители, които имаха право да останат във Ватикана. Разбира се, тази чест донякъде се опорочаваше от присъствието на швейцарските гвардейци пред вратата му. „Придружители до тоалетната — помисли си телефонистът. — О, какви унижения трябва да търпим в името на светия конклав.“
За щастие, тази вечер почти нямаше обаждания. А може и да не беше за щастие, каза си той. През последните няколко години световният интерес към събитията във Ватикана като че ли бе поотслабнал. От пресслужбата се бяха надявали, че конклавът ще вдигне повече шум. За съжаление обаче, въпреки че площад „Св. Петър.“ гъмжеше от коли на пресата, те, изглежда, бяха от обичайните италиански и европейски медии. Присъстваха само една-две глобални мрежи… пък и те несъмнено бяха пратили своите giornalisti secondary[2].
Телефонистът вдигна чашата си и се зачуди колко ще продължи тази вечер. „Докъм полунощ — предположи той. От години повечето вътрешни хора узнаваха кой е най-вероятният кандидат за папа много преди свикването на конклава и самото събитие по-скоро представляваше три-четири часов ритуал, отколкото действителен избор. Естествено някое разногласие в последния момент можеше да удължи церемонията до зори… че и повече. Конклавът от 1831 година беше продължил петдесет и четири дни. — Само че не и тази вечер“ — каза си телефонистът. Говореше се, че тъкмо този конклав ще е съвсем кратък.
Мислите му бяха прекъснати от звъна на един вътрешен номер. Той погледна мигащата червена лампичка и се почеса по темето. „Странно нещо — помисли си телефонистът. — Нулата. Кой може да се обажда в централата тази вечер? Кой освен мен е във Ватикана?“
— Citta del Vaticano, prego?[3] — каза той в слушалката. Отсреща заговориха на бърз италиански. Телефонистът смътно позна акцента, типичен за швейцарските гвардейци — италиански с френско-швейцарско влияние. Човекът, който се обаждаше обаче, категорично не бе швейцарски гвардеец. И изобщо не беше мъж.
Телефонистът се стресна и едва не разля чая си. Отново стрелна с поглед таблото. Нямаше съмнение. Вътрешна линия. Обаждаха се от Ватикана. „Трябва да има някаква грешка! Жена във Ватикана? Тази вечер?“
Жената говореше бързо и бясно. Телефонистът имаше достатъчно дълъг стаж, за да усеща, когато си има работа с pazzo[4]. Тази жена не му се струваше побъркана. Беше настойчива, но рационална. Хладнокръвна и ефикасна. Той смаяно изслуша молбата й.
— II camerlegno? — попита телефонистът, като продължаваше да се опитва да разбере откъде идва обаждането. — Не мога да ви свържа… Да, известно ми е, че е в папския кабинет, но… Бихте ли повторили коя сте вие?… И искате да го предупредите за… — Той я изслуша. Думите й го смущаваха все повече. „Всички били в опасност? Как? И откъде се обаждаш?“ — Може би трябва да ви свържа с швейцарската… — Телефонистът замълча. — Къде казвате, че сте? Къде?
Ужасено изслуша отговора й и взе решение.
— Изчакайте, моля — каза телефонистът и я превключи на чакане още преди жената да успее да реагира. После набра директната линия на командир Оливети. „Не е възможно да е…“
Отсреща вдигнаха незабавно.
— Per l’amore di Dio[5]! — извика познат женски глас. — Веднага ме свържете!
* * *
Вратата на офиса на швейцарската гвардия със съскане се отвори. Гвардейците припряно направиха път на влетелия като ракета командир Оливети. Когато зави зад ъгъла към кабинета си, той видя, че Витория Ветра наистина стои до бюрото му и разговаря по личния му телефон.
Командирът мислено изруга, разярен закрачи към кабинета, отключи и отвори вратата.
— Какво правите?!
Витория не му обърна внимание.
— Да — каза тя по телефона. — И трябва да ви предупредя…
Оливети изтръгна слушалката от ръката й и я вдигна до ухото си.
— Кой е там, по дяволите?
Раменете му за миг се прегърбиха.
— Да, camerlegno… — каза той. — Точно така, синьоре… но сигурността изисква… не, разбира се… задържам я тук за… естествено, но… — Командирът замълча. — Ясно — накрая отвърна той. — Веднага ще ги доведа.