Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angels and Demons, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 323 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)

Статия

По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Шестото клеймо
Angels & Demons
АвторДан Браун
Първо издание2000 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрмистерия
новела
Видроман
ПредходнаЦифрова крепост
СледващаМетеоритът
ISBNISBN 9545854227

Шестото клеймооригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.

В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.

През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.

Главни герои

Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.

Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.

Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.

Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.

Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.

Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.

Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.

Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).

Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.

Янус – тайнственият господар на Хашишинът.

Лейтенант Шартран

Глава 123

Витория Ветра се взираше в небето. Хеликоптерът се виждаше като далечна точица и лъчите на прожекторите вече не го достигаха. Бе заглъхнал дори грохотът на витлата. В този момент сякаш целият свят беше отправил погледи нагоре и бе затаил дъх в очакване… всички хора от всички религии… всички сърца туптяха като едно.

В гърдите й бушуваше ураган от мъчителни чувства. Докато вертолетът изчезваше във висините, тя си представяше лицето на Робърт. „Какво си е мислил? Дали е разбирал?“

Телевизионните камери на площада бяха насочени в очакване. Десетки хиляди лица бяха обърнати нагоре, обединени в безмълвно броене. Видеостените показваха една и съща сцена… римското небе, огряно от ярки звезди. Витория усети, че от очите й бликват сълзи.

На мраморното стълбище зад нея сто шестдесет и един кардинали благоговейно гледаха към небето. Някои бяха сплели пръсти в молитва. Повечето стояха неподвижно, хипнотизирано. Някои плачеха. Секундите отлитаха.

В жилища, барове, офиси, летища и болници по света хората бяха обединени във всеобщото си бдение. Мъже и жени се държаха за ръце. Други прегръщаха децата си.

После забиха камбаните на „Св. Петър“.

Витория остави сълзите си да потекат свободно.

И тогава… пред очите на целия свят… времето изтече.

* * *

Мъртвата тишина беше най-ужасяваща. Високо в небето над Ватикана се появи светла точица. За миг се роди ново небесно тяло… прашинка светлина, чиста и бяла.

И тогава се случи.

Проблясък. Точката избухна, сякаш се хранеше сама със себе си, и обхвана небето в ослепително бяло сияние. Стрелна се навън във всички посоки, носейки се с невероятна бързина, поглъщайки мрака. Докато растеше, кълбото от светлина ставаше все по-блестящо, като уголемяващ се зъл дух, готвещ се да погълне цялото небе. Набирайки скорост, то се понесе надолу към тях.

Заслепени, множествата ярко осветени човешки лица едновременно ахнаха, скриха очи и завикаха от задавен страх.

Докато светлината се разширяваше във всички посоки, внезапно се случи невъобразимото. Сякаш спряна по Божия воля, тя като че ли се блъсна в стена. Все едно експлозията беше затворена в гигантска стъклена сфера. Светлината отскочи навътре и се нагъна сама върху себе си. Вълната очевидно бе достигнала предопределения си максимален диаметър. За миг над Рим просия съвършено и безшумно кълбо от светлина. Нощта се превърна в ден.

После усетиха дълбоко разтърсване — могъща ударна вълна от небето. Тя ги връхлетя като адска ярост, разклати гранитните основи на Ватикана, изкара въздуха от гърдите на едни и накара други да се олюлеят. Вибрациите бяха последвани от внезапен порив на горещ въздух. Вятърът се понесе по площада с гробовен стон. Вдигна се прах и хората се приведоха… станали свидетели на Армагедон.

После, също толкова светкавично, колкото се бе появила, сферата избухна навътре, всмука се в себе си и се върна в точицата светлина, от която беше дошла.