Дан Браун
Шестото клеймо (12)

Глава 11

— Сатанински култ ли? — Кьолер избърса устните си и се размърда неспокойно. — Това е символ на сатанински култ, така ли?

Лангдън закрачи из ледената стая, за да се стопли.

— Илюминатите били сатанински култ. Но не в съвременния смисъл.

Той накратко обясни, че повечето хора си представят сатанинските култове като маниаци, боготворящи дявола, докато исторически сатанистите били образовани хора, които се противопоставяли на Църквата. Шайтан. Слуховете за сатанински жертвоприношения, черни магии и ритуали с пентаграми не били нищо друго освен лъжи, разпространявани от Църквата, за да опетнят нейните врагове. С времето противниците й, които искали да подражават на илюминатите, започнали да вярват на лъжите и да ги възприемат. Така се родил съвременният сатанизъм.

— Всичко това е древна история — внезапно изсумтя Кьолер. — Искам да знам как се е озовал тук този символ.

Лангдън дълбоко си пое дъх.

— Самият символ е създаден през шестнайсети век от анонимен художник, член на братството, в чест на любовта на Галилей към симетрията — нещо като свещен знак на илюминатите. Братството го запазило в тайна и според слуховете щяло да го разкрие едва когато придобие достатъчно могъщество, за да изпълни крайната си цел.

На лицето на Кьолер се изписа загрижено изражение.

— Значи този символ означава, че братството на илюминатите се връща на сцената?

Лангдън се намръщи.

— Не е възможно. Още не съм ви обяснил един момент от историята на илюминатите.

— Разказвайте — напрегна се директорът.

Професорът потърка ръце и мислено запрехвърля стотиците документи за илюминатите, които беше чел.

— Илюминатите били бегълци — каза той. — Когато напуснали Рим, обиколили цяла Европа в търсене на сигурно убежище, където да се прегрупират. Приело ги друго тайно общество… братство на богати баварски каменоделци, които се наричали свободни зидари.

— Масоните ли? — сепна се Кьолер.

Лангдън кимна. Не се изненадваше, че Кьолер е чувал за тях. В момента братството на масоните наброяваше над пет милиона члена в целия свят, половината от които в Съединените щати и над един милион в Европа.

— Масоните определено не са сатанинска секта — скептично заяви физикът.

— Категорично. Масоните станали жертва на собствената си благосклонност. След като в началото на осемнайсети век приютили бягащите учени, те неволно станали тяхно прикритие. Илюминатите навлезли сред тях и постепенно заели водещи позиции в ложите. Тайно установили научното си братство дълбоко в масонството — нещо като тайно общество в друго тайно общество. После използвали световните връзки на масонските ложи, за да разширят влиянието си.

Лангдън вдиша глътка леден въздух и продължи.

— Основна цел на илюминатите било унищожаването на католицизма. Братството вярвало, че суеверните догми на Църквата са най-голям враг на човечеството. Те се бояли, че ако религията продължава да разпространява набожните митове като абсолютен факт, научният прогрес ще спре и човечеството ще бъде обречено на невежество и безсмислени свещени войни.

— На каквито сме свидетели днес.

Професорът се намръщи. Кьолер имаше право. Свещените войни все още бяха по първите страници на вестниците. „Моят Бог е по-велик от твоя.“ Изглежда, че винаги имаше тясна връзка между истински набожните и големия брой жертви.

— Продължавайте — каза директорът.

— Илюминатите станали могъщи в Европа и отправили поглед към Америка. Мнозина от нейните първи ръководители били масони — Джордж Вашингтон, Бен Фраклин — честни, богобоязливи мъже, които не подозирали за влиянието на илюминатите върху масонството. Илюминатите помагали за основаването на банки, университети и промишлени предприятия, за да финансират осъществяването на крайната си цел. — Професорът замълча за миг. — Създаването на една обединена световна държава — нещо като мирски Нов световен ред.

Кьолер не помръдваше.

— Нов световен ред — повтори Лангдън, — основан на научната просвета. Нарекли тази идея Луциферова доктрина. Църквата твърдяла, че Луцифер е синоним на дявола, но според братството неговата същност се разкривала от буквалното му латинско значение — „носител на светлина“. Пак на латински — „илюминатор“.

Директорът въздъхна и гласът му внезапно прозвуча официално.

— Моля, седнете, господин Лангдън.

Професорът колебливо седна на един от покритите със скреж столове. Кьолер приближи инвалидната си количка към него.

— Не съм сигурен, че разбирам всичко, което току-що ми разказахте, но знам следното. Леонардо Ветра беше един от най-ценните учени на ЦЕРН. Той ми беше и приятел. Искам да ми помогнете да открия илюминатите.

Лангдън нямаше представа какво да му отговори.

— Да откриете илюминатите ли? — „Майтапи се, нали?“ — Боя се, че това е абсолютно невъзможно, господине.

Кьолер сбърчи чело.

— Какво искате да кажете? Нима…

— Господин Кьолер. — Лангдън се наведе към домакина си. Не бе сигурен как да му го обясни. — Още не съм свършил разказа си. Въпреки че наистина изглежда така, това клеймо едва ли е било оставено от илюминатите. От над половин век няма никакви свидетелства за тяхното съществуване и повечето учени са единодушни, че братството от дълги години е изчезнало.

Думите му бяха посрещнатите мълчание. Кьолер втренчено се взираше в мъглата и лицето му изразяваше смесица от изумление и гняв.

— Как може да твърдите, че тази група не съществува, след като името й е прогорено върху гърдите на моя приятел, по дяволите!

Самият Лангдън цяла сутрин си беше задавал този въпрос. Появата на амбиграмата бе поразителна. Специалистите по символика в света щяха да се смаят. И все пак ученият в Лангдън съзнаваше, че клеймото не доказва абсолютно нищо за илюминатите.

— Символите в никакъв случай не потвърждават съществуването на истинските си създатели — отбеляза той.

— Какво искате да кажете?

— Когато изчезват организации като тази на илюминатите, техните символи остават… и могат да бъдат възприети от други групи. Наричаме го „прехвърляне“. Често се среща в символиката. Нацистите възприели свастиката от индуистите, християните възприели разпятието от египтяните…

— Когато сутринта въведох думата „илюминати“ в компютъра, получих хиляди съответствия — възрази Кьолер. — Явно много хора смятат, че тази организация все още съществува.

— Привърженици на теориите за конспирациите — отвърна Лангдън. Винаги го бяха дразнили многобройните фантасмагории, които циркулираха в съвременната популярна култура. Медиите драпаха за апокалиптични сензации и разни набедени „специалисти по култовете“ продължаваха да трупат пари с измислени истории, че илюминатите съществуват и строят своя Нов световен ред. Неотдавна в „Ню Йорк Таймс“ бяха публикували материал за зловещите масонски връзки на безброй известни мъже — сър Артър Конан Дойл, херцог Кент, Питър Селърс, Ървинг Бърлин, принц Филип, Луис Армстронг, както и повечето прочути съвременни промишленици и банкови магнати.

Кьолер гневно посочи трупа на Ветра.

— Като се имат предвид веществените доказателства, смятам, че привържениците на теориите за конспирациите имат право.

— Знам как изглежда — колкото може по-дипломатично рече Лангдън. — И все пак е много по-правдоподобно друга организация да е възприела знака на илюминатите и да го използва за своите цели.

— Какви цели? Какво доказва това убийство?

„Основателен въпрос“ — помисли си професорът. Не можеше да си представи, че след четиристотин години някой е заимствал символа на илюминатите.

— Ясно ми е само, че дори все още да съществуват, макар да съм убеден, че това не е вярно, илюминатите по никакъв начин нямаше да се замесят в смъртта на Леонардо Ветра.

— Нима?

— Да. Те може да са вярвали в унищожаването на християнството, но са осъществявали влиянието си с политически и финансови средства, а не с терористични актове. Нещо повече, илюминатите имали строг морален кодекс, който ясно посочвал техните врагове. Отнасяли се с изключително уважение към хората на науката. За нищо на света нямаше да убият свой колега учен като Леонардо Ветра.

Очите на Кьолер се вледениха.

— Може би съм пропуснал да спомена, че Леонардо Ветра беше всичко друго, но не и обикновен учен.

Лангдън търпеливо въздъхна.

— Господин Кьолер, убеден съм, че Леонардо Ветра е бил блестящ в много отношения, но е факт…

Кьолер без предупреждение обърна инвалидната си количка и напусна стаята, като остави следа от вихреща се мъгла.

„За Бога“ — простена Лангдън и го последва. Физикът го чакаше в малка ниша в отсрещния край на коридора.

— Това е кабинетът на Леонардо — каза той и посочи плъзгащата се врата. — Когато го видите, може би ще разберете. — Кьолер с пъшкане се надигна и вратата се отвори.

Лангдън надникна в кабинета и настръхна.