Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angels and Demons, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 322 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)

Статия

По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Шестото клеймо
Angels & Demons
АвторДан Браун
Първо издание2000 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрмистерия
новела
Видроман
ПредходнаЦифрова крепост
СледващаМетеоритът
ISBNISBN 9545854227

Шестото клеймооригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.

В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.

През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.

Главни герои

Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.

Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.

Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.

Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.

Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.

Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.

Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.

Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).

Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.

Янус – тайнственият господар на Хашишинът.

Лейтенант Шартран

Глава 39

Апостолическия дворец представлява конгломерат от сгради, разположени в близост със Сикстинската капела в североизточния ъгъл на Ватикана, и помещава папските покои и кабинета на папата.

Витория и Лангдън мълчаливо следваха командир Оливети, който ги водеше по дълъг коридор в стил рококо. Мускулите на тила му пулсираха от гняв. Изкачиха се по едно стълбище и влязоха в просторно, слабо осветено преддверие.

Когато видя шедьоврите, Лангдън се смая: идеално запазени бюстове, гоблени, фризове — творби, струващи стотици хиляди долари. Малко по-нататък минаха покрай алабастров фонтан. Оливети зави наляво в една ниша и се приближи до огромен портал.

— Ufficio di Papa — съобщи той и язвително погледна Витория. Тя се пресегна покрай него и силно почука на вратата.

„Кабинетът на папата“ — помисли си Лангдън. Не можеше да повярва, че стои пред едно от най-светите помещения в световната религия.

— Avanti[1]! — извика някой отвътре.

Когато вратата се отвори, професорът заслони очите си с длан — слънчевата светлина го заслепи. Гледката пред него постепенно се фокусира.

Кабинетът на папата повече приличаше на бална зала, отколкото на работно помещение. Подът бе от червен мрамор, прекрасни фрески украсяваха стените. От тавана висеше грамаден полилей, от сводестите прозорци се разкриваше зашеметяваща панорама към обления в слънце площад „Св. Петър“.

„Господи — помисли си Лангдън. — Това се казва стая с истински изглед.“

На украсеното с дърворезби бюро в отсрещния край на помещението седеше мъж и бързо пишеше.

— Avanti! — повтори той, остави писалката и им махна с ръка да се приближат.

Оливети ги поведе със скованата си войнишка походка.

Мъжът се изправи и погледна двамата си посетители.

Шамбеланът изобщо не приличаше на немощните блажени старци, като каквито Лангдън обикновено си представяше обитателите на Ватикана. Не носеше нито броеница, нито разпятие. Нито пък тежки одежди. Простото му черно расо сякаш подчертаваше високия му ръст. Изглеждаше четиридесетинагодишен, истински младенец според ватиканските стандарти. Имаше изненадващо красиво лице, гъста къдрава кестенява коса и зелени очи, които като че ли горяха с огъня на вселенските загадки. Когато се приближи обаче, Лангдън видя, че е крайно изтощен — като човек, преживял най-тежките петнадесет дни в живота си.

— Аз съм Карло Вентреска — на перфектен английски се представи той. — Шамбелан на покойния папа. — Говореше непринудено и любезно, с едва доловим италиански акцент.

— Витория Ветра — каза младата жена, пристъпи напред и протегна ръка. — Благодаря ви, че ни приехте.

Оливети потръпна, когато шамбеланът стисна ръката й.

— Това е Робърт Лангдън — продължи Витория. — Професор по история на религията от Харвардския университет.

— Padre[2] — с най-добрия си италиански акцент каза Лангдън, сведе глава и протегна ръка.

— Не, не — възрази Карло Вентреска и го накара да се изправи. — Кабинетът на Негово светейшество не ме прави свят. Аз съм обикновен свещеник — шамбелан, който служи в момент на нужда.

Лангдън вдигна глава.

— Моля, седнете — каза шамбеланът и подреди три стола до бюрото си. Лангдън и Витория седнаха. Оливети очевидно предпочиташе да остане прав.

Карло Вентреска се настани на бюрото, сключи ръце, въздъхна и погледна гостите си.

— Синьоре — отново се обади командирът. — Аз съм виновен за облеклото на тази жена. Аз…

— Не ме безпокои облеклото й — прекалено уморен, за да се занимава с подробности, отново го прекъсна шамбеланът. — Безпокои ме това, че ватиканският телефонист ми се обажда половин час преди да започне конклавът и ми съобщава, че от вашия кабинет ме търси жена, за да ме предупреди за огромна опасност, за която не съм осведомен.

Оливети стоеше изпънат като войник на строеви преглед.

Присъствието на шамбелана почти хипнотизираше Лангдън. Колкото и да бе млад и изтощен, свещеникът имаше излъчване на митичен герой — обгръщаше го ореол от обаяние и властност.

— Синьоре — извинително, ала упорито възрази командирът. — Въпросите на сигурността не са ваш проблем. Вие имате други задължения.

— Напълно съм наясно с другите си задължения. Наясно съм също, че като direttore intermediario[3], аз нося отговорност за сигурността и благосъстоянието на всички участници в конклава. Какво става тук?

— Положението е овладяно.

— Явно не е.

— Моля ви, отче — обади се Лангдън, извади смачкания факс и го подаде на шамбелана.

Командир Оливети пристъпи напред и се опита да се намеси.

— Отче, моля ви, не обременявайте мислите си с…

Без да му обърне внимание, Карло Вентреска взе факса и когато видя образа на убития Леонардо Ветра, сепнато ахна.

— Кой е този човек?

— Това е баща ми — с треперещ глас отвърна Витория. — Той беше свещеник и учен. Убиха го снощи.

Изражението на шамбелана мигом омекна. Той я погледна.

— Много съжалявам, скъпо дете. — Карло Вентреска се прекръсти и отново сведе поглед към факса. В очите му сякаш се плискаха вълни на ужас. — Кой би… и това клеймо на… — Шамбеланът замълча и внимателно се вгледа в изображението.

— Пише „илюминати“ — каза Лангдън. — Вие несъмнено познавате това име.

На лицето на свещеника се изписа странно изражение.

— Чувал съм това име, да, но…

— Илюминатите са убили Леонардо Ветра, за да откраднат нова технология, която той…

— Синьоре — прекъсна го Оливети. — Това е абсурдно. Илюминатите ли? Това явно е някаква сложна измама.

Шамбеланът сякаш се замисли над думите на командира. После се обърна и погледна Лангдън толкова открито, че дъхът на професора секна.

— Целият ми живот е преминал в Католическата църква, господин Лангдън. Познавам историите за илюминатите… и легендата за жигосванията. И въпреки това трябва да ви предупредя, че съм човек на днешния ден. Християнството си има достатъчно реални врагове и без да възраждаме призраци.

— Символът е автентичен — прекалено отбранително настоя Лангдън, пресегна се и обърна листа. Когато видя симетрията, шамбеланът се вцепени.

— Даже модерните компютри не могат да създадат симетрична амбиграма на тази дума — прибави професорът.

Свещеникът сключи ръце и дълго мълча.

— Илюминатите са изчезнали — накрая промълви той. — Много отдавна. Това е исторически факт.

Лангдън кимна.

— До вчера щях да се съглася с вас.

— Защо до вчера?

— Преди днешните събития. Според мен илюминатите са възкръснали, за да изпълнят древния си обет.

— Простете ми, позабравил съм историята. За какъв древен обет става дума?

Лангдън дълбоко си пое дъх.

— За унищожаването на Ватикана.

— За унищожаването на Ватикана ли? — Шамбеланът изглеждаше по-скоро объркан, отколкото, уплашен. — Но това не е възможно.

Витория поклати глава.

— Боя се, че имаме още една лоша новина.

Бележки

[1] Влез (ит.) — Б. пр.

[2] Отче (ит.) — Б. пр.

[3] Временен ръководител (ит.) — Б. пр.