Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angels and Demons, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 323 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)

Статия

По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Шестото клеймо
Angels & Demons
АвторДан Браун
Първо издание2000 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрмистерия
новела
Видроман
ПредходнаЦифрова крепост
СледващаМетеоритът
ISBNISBN 9545854227

Шестото клеймооригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.

В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.

През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.

Главни герои

Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.

Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.

Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.

Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.

Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.

Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.

Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.

Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).

Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.

Янус – тайнственият господар на Хашишинът.

Лейтенант Шартран

Глава 112

През това време Лангдън и Витория бързаха към Ватикана по тесния тунел, наречен Il Passeto. Факлата в ръката на Робърт хвърляше светлина само колкото да виждат на няколко метра пред себе си. Стените ги притискаха от двете страни, таванът бе нисък. Миришеше на мухъл. Професорът вървеше пръв, следван по петите от Витория.

След замъка Сант Анджело тунелът стръмно се изкачваше нагоре в каменна постройка, може би римски акведукт. После стана равен и започна тайния си път към Ватикана.

Лангдън тичаше и пред очите му се редеше калейдоскоп от объркани образи — Кьолер, Янус, хашишинът, Роше… шесто клеймо? „Сигурен съм, че сте чували за шестото клеймо — бе казал убиецът. — Най-блестящото.“ Робърт не си спомняше дори в най-невероятните теории за конспирации да се споменава за шесто клеймо. Истинско или измислено. Имаше слухове за златни кюлчета и безупречен илюминатски диамант, но не и за шесто клеймо.

— Кьолер не може да е Янус! — заяви Витория, докато тичаха по тунела. — Невъзможно!

Лангдън си помисли, че тази нощ думата „невъзможно“ просто е изгубила смисъла си.

— Не знам — отвърна той. — Кьолер има сериозно основание да мрази Ватикана и притежава значително влияние.

— Учените в ЦЕРН не са чудовища! Макс никога не би направил нещо, което да накърни репутацията на ЦЕРН!

Робърт обаче знаеше, че тази нощ общественият имидж на ЦЕРН е пострадал, при това само заради желанието на илюминатите да устроят публично зрелище. И все пак се питаше какви реални щети е понесла лабораторията. Критиките от страна на Църквата не бяха нищо ново. Всъщност колкото повече мислеше за това, толкова повече се чудеше дали тази криза не е от полза за ЦЕРН. Ако публичността бе игра, антиматерията печелеше джакпота. Целият свят говореше за нея.

— Знаеш ли какво е казал шоуменът Ф. Т. Барнъм? — попита Лангдън през рамо. — „Не ми пука какво говорите за мен, стига да произнасяте името ми вярно!“ Басирам се, че хората вече тайно се редят на опашка за лицензите за антиматерията. И след като в полунощ се уверят в истинските й възможности…

— Не е логично — заяви Витория. — Рекламирането на научни открития няма нищо общо с демонстрациите на унищожителна мощ! Това е ужасно за антиматерията, повярвай ми!

Факлата вече гаснеше.

— Тогава може би всичко е много по-просто. Възможно е Кьолер да е предполагал, че Ватиканът ще запази антиматерията в тайна — за да не развърже ръцете на илюминатите, като потвърди съществуването на това оръжие. Кьолер е очаквал, че Ватиканът ще премълчи за заплахата, както обикновено, само че шамбеланът промени правилата.

Витория не отговори.

Изведнъж това обяснение се стори на Лангдън съвсем правдоподобно.

— Да! Кьолер изобщо не е предвидил реакцията на шамбелана. Шамбеланът наруши ватиканската традиция и даде гласност на кризата. Беше абсолютно откровен. За Бога, та той показва антиматерията по телевизията! Реакцията му е страхотна и Кьолер просто не я е очаквал. Атаката на илюминатите се обърна срещу самите тях. Без да искат, те създадоха нов водач на Църквата в лицето на шамбелана. И сега Кьолер идва да го убие!

— Макс е гадняр, но не е убиец — възрази Витория. — И никога не би се замесил в убийството на баща ми.

Лангдън си спомни думите на Кьолер. „Леонардо беше смятан за опасен от много научни пуристи в ЦЕРН. Примиряването на науката и Бог е абсолютното научно богохулство.“

— Кьолер може да е научил за създаването на антиматерията преди няколко седмици и религиозните изводи да не са му харесали.

— И затова е убил баща ми, така ли? Смехотворно! Освен това Макс Кьолер не може да е знаел за съществуването на проекта.

— Докато те е нямало, баща ти може да се е посъветвал с него. Ти сама каза, че баща ти е бил загрижен за моралните проблеми, свързани със създаването на такова опасно вещество.

— Да иска съвет от Максимилиан Кьолер?! — изсумтя Витория. — Едва ли!

Тунелът слабо зави на запад. Колкото по-бързо тичаха, толкова по-малко светлина хвърляше факлата на Лангдън. Обзе го страх, когато си представи, че ще се озоват в пълен мрак.

— Пък и защо Кьолер ще си прави труда да ти се обажда и да те моли за помощ, ако зад всичко това стои самият той? — прибави Витория.

Робърт вече беше мислил по този въпрос.

— Като ми се обади, Кьолер си осигури алиби. Така никой не може да го обвини в бездействие. Сигурно не е очаквал да стигнем чак дотук.

Мисълта, че Кьолер го е използвал, го разяри. Участието на Лангдън бе осигурило нужната правдоподобност на илюминатите. Медиите през цялата нощ се позоваваха на неговия авторитет и публикации, присъствието на харвардски професор във Ватикана някак си издигаше проблема над параноичните фантазии и убеждаваше скептиците по света, че илюминатското братство не само е исторически факт, но е и сила, с която трябва да се съобразяват.

— Онзи репортер от Би Би Си смята, че ЦЕРН е новото скривалище на илюминатите — каза Робърт.

— Какво?! — Витория се препъна и падна зад него. Изправи се и затича отново. — Наистина ли го е казал?

— В ефир. Оприличи ЦЕРН на масонските ложи — невинна организация, неволно подслонила илюминатското братство.

— Боже мой, това ще унищожи лабораторията.

Лангдън не беше толкова сигурен. Така или иначе, теорията изведнъж му се стори много по-вероятна. ЦЕРН представляваше абсолютният научен рай. Той бе дом за учени от десетки страни, които получаваха едва ли не неограничени средства за изследвания. И Максимилиан Кьолер беше техен директор.

„Кьолер е Янус.“

— Ако Кьолер не е замесен, какво прави тук? — попита Лангдън.

— Сигурно се опитва да спре това безумие. Да демонстрира подкрепа. Може наистина да идва като самарянин! Може да е открил кой знае за антиматерията и да е дошъл, за да съобщи на Ватикана.

— Убиецът каза, че идва, за да жигоса шамбелана.

— Чуй се само! Това е чисто самоубийство. Макс никога няма да се измъкне жив.

Лангдън се замисли. „Може би тъкмо това е целта.“

* * *

Стигнаха до стоманена врата, която препречваше пътя им. Сърцето на Лангдън се сви. Когато се приближиха обаче, видяха, че древният катинар виси отключен. Вратата беше открехната.

Американецът облекчено въздъхна. Както беше подозирал, тунелът бе използван. Наскоро. Например днес. Вече не се съмяваше, че четиримата ужасени кардинали са били преведени оттук.

Продължиха да тичат. Някъде отляво се чуваше шумотевица. Площадът „Св. Петър“. Още малко.

Стигнаха до втора врата, още по-тежка. И тя не беше заключена. Глъчката от площада остана зад тях и Лангдън усети, че са минали през външната стена на Ватикана. Зачуди се докъде води този древен проход. „В парка ли? В базиликата? В папската резиденция?“

Изведнъж тунелът свърши.

Пред тях се изпречи дебела стена от ковано желязо. Повърхността й беше идеално гладка — нямаше брави, ключалки, панти. Абсолютно нищо.

Обзе го паника. На архитектурен жаргон този рядък тип врата се наричаше „senza chiave“ — еднопосочен портал, който можеше да се отваря и затваря само от едната страна. От другата. Надеждите му угаснаха… факлата в ръката му също.

Той си погледна часовника. Мики фосфоресцираше.

23:29.

С яростен вик Робърт замахна с факлата и заудря по вратата.