Жаклин Рединг
Дворцови интриги (28)

Епилог

— Тост!

Данте се изправи от стола си на единия край на дългата маса и вдигна чашата си с вино. Трапезарията в Сийгрейв Хаус бе заляна от светлината на свещите, а масата бе подредена за последната им вечеря заедно през този сезон.

— За нашите домакини — Ролф и Касия! Светският сезон завърши и вие се готвите да се завърнете към селския живот в Съсекс. Докато прекарвате дългите месеци далеч оттук, не забравяйте да поддържате огъня в камината през деня и — Данте довърши с намигване — още по-силен огън, който да топли спалнята ви през нощта.

— Точно така! — отвърнаха в хор останалите, които бяха насядали около масата.

Касия се засмя и тръсна глава.

— Не мисля, че това ще представлява някакъв проблем.

— Очевидно няма нужда да ти даваме подобен съвет, приятелю — обърна се Ролф към Данте. — Чух, че огънчетата във Франция са по-горещи от английските си братовчеди.

Данте се засмя.

— Ще ти кажа дали има нещо вярно в този слух, след като се върна — ако изобщо ме пуснат да се върна.

— По-добре внимавай, защото може да заемеш моето място на граф — изгнаник в двореца.

— Кога ще се върнеш, Данте? — попита Мара, като остави чашата си с вино.

— Когато нашият добър владетел реши да ме допусне отново в родината ми. Не изглеждаше много доволен от мен, когато ме повика в Уайтхол, за да ми съобщи за новото ми назначение. Той го нарича „специален пратеник във Франция“, но ние знаем какво има предвид. Когато проверих последния път, се оказа, че съм ангажиран с различни задачи чак до следващия век.

— Предупреждавам те да внимаваш — каза Ролф.

— Изпълнен съм само с добри намерения — каза Данте в своя защита. — Негово величество ще разбере това веднага щом гневът му утихне и поразмисли над нещата трезво. А междувременно едно пътуване в чужбина е точно това, от което имах нужда.

— Негово величество трябва да е бил извън себе си от ярост, когато е научил, че Франсис Стюарт и херцог Ричмънд са избягали — каза Касия. — Особено след като тя показа, че вече е склонна да предложи услугите си на краля. Но това, което ме учудва, е как е успял да разбере, че ти си замесен в това, Данте?

— Дължа тази малка услуга на онази хищница Барбара Палмър. Тя се натъкна на Франсис и мен на онова свое събиране. Бяхме по средата на дискусията за плановете на Ричмънд да дойде и да я отведе от двореца. Когато лейди Касълмейн започна да ме разпитва чрез… своите изтънчени методи, аз се досетих за намеренията й и не й казах нищо. Но когато бягството стана известно, тя сигурно е направила връзката и е хукнала направо при краля. — Той се усмихна слабо. — Все пак не бива да се тревожите. Ще намеря начин да се разплатя с нея.

— При това ще разполагаш с достатъчно време, за да измислиш подходящо възмездие, докато сновеш из Франция месеци наред — каза Адриан. — Имаш късмет, че не те затвориха в Тауър.

— Или че не те кастрираха — додаде Ролф.

— Мили боже, Ролф, пепел ти на езика! Негово величество може да е бил разгневен от участието ми в това бягство, но не е напълно лишен от разум. Да ме кастрират? Мен, граф Рейкхел? Това би било умопомрачение. Впрочем аз гледам оптимистично на малкото си пътешествие. Да бъдеш заточен във Франция, в двореца на Краля слънце, едва ли може да се нарече наказание за мъж е моя вкус към приключенията. — Той отново отпи от виното си и се обърна към Ролф: — Това обяснява необходимостта да напусна бързо, но какво ще ни кажеш за себе си, Ролф? Защо така внезапно се разбърза към провинцията?

Ролф погледна Касия.

— Работата ми тук е свършена. Задачата е изпълнена.

— След като херцог Мантън призна за убийството на баща ми — каза Касия, — моята невинност е доказана и аз съм най-после свободна.

— Да — добави Ролф. — Обещах на съпругата си спокоен живот в Съсекс. Сега, след като публично бе признат за един от убийците на краля, херцогът е затворен в килия в Тауър в очакване да бъде екзекутиран.

— И като си помисля, че Касия едва не се омъжи за сина му — каза Мара. — Слава богу, че успя да избегнеш това. Тръпки ме побиват, като си помисля какво би станало, ако тази женитба се бе осъществила.

Касия кимна.

— Малкълм все още твърди, че е нямал представа за връзките на баща си с убийците на краля и тъй като няма доказателства за противното, той ще остане на свобода.

— А какво стана с братовчед ти Джефри, Касия? Ние всички бяхме сигурни, че той е истинският престъпник.

— Единствената вина на Джефри е неговата глупост. Въпреки че будеше подозрение през цялото време, той всъщност никога не е бил замесен в това. Подвели са го неговата алчност и влечението му към игралните маси. Когато Мантън му е предложил да му плати, за да открадне часовника на баща ми, Джефри не е подозирал нищо. Бил е прекалено зает да брои обещаните монети. През нощта, когато хората на Данте са го видели да разбива вратата на кантората на татко, той отново е работел за херцога. Без да знае, бил е примамката, която е трябвало да отдалечи Ролф от Сийгрейв Хаус, за да може херцогът да сложи ръка върху документа.

— Да — добави Ролф, — а също така и на Касия. Не зная кой светец на небето ме накара да се върна за пистолета онази нощ, но който и да е бил, ще му бъда вечно признателен. Не искам да мисля какво би станало с живота ми, ако трябваше да го изживея без Касия.

Касия се усмихна.

— Междувременно Джефри прие предложението на Ролф да го подпомогне финансово и да се настани във фамилното ми имение в Кеймбриджшър. Сигурна съм, че съгласието му се дължи на необходимостта да се изплъзне от кредиторите си, които го дебнат пред вратата му.

— Ако бях на ваше място, бих държал под око всичко ценно — каза Данте.

— Това вече е уредено — отвърна Ролф. — Адвокатът на Сийгрейв, мистър Финчли, ще наглежда имота. Надявам се това приключение да задържи вниманието на Джефри далеч от града, където би могъл да кривне от пътя.

— Ами вие, Адриан? — запита тогава Данте. — Кога заминавате за Ирландия?

— Ще пътуваме до Дорсет по пътя за Съсекс заедно с Ролф и Касия. После, след кратко посещение при леля Хестерия, ще тръгнем към Кулхейвън. Надяваме се да се върнем у дома до пролетта, за да може Мара да се приготви за раждането.

— Изглежда, че всички сме поели към различни краища на света — обади се Ролф.

— Не съвсем.

Корделия, облечена в червено чак до чорапите си, която до този момент бе седяла до Касия и мълчаливо бе слушала разговора, се обади неочаквано:

— След като всички заминете, аз ще остана тук съвсем сама.

В този момент някой почука на външната врата. Ролф се изправи.

— Бихте ли били така любезна да запомните мисълта си, лейди Хаслит?

Докато Ролф напускаше стаята, всички мълчаха в очакване. Всички, е изключение на Корделия, която нямаше представа какво става. След малко Ролф се върна и застана до вратата.

— Скъпа лейди Корделия, Касия и аз дълго обсъждахме този въпрос, след като решихме да заминем за Рейвънуд. Стигнахме до заключението, че не би трябвало да ви оставяме сама тук, сред изкушенията на града. Имам предвид, че трябваше да помислим за вашата репутация. Така че се обърнах към услугите на един компаньон…

— Компаньон! Но аз съм омъжена жена! Нямам нужда от никакъв компаньон. Аз…

Вратата се отвори и разкри един огромен мъж, който чакаше в салона.

— Пърси!

Корделия скочи от стола и се хвърли в прегръдките на съпруга си.

— Това ли е Пърсивал? — тихо попита Данте.

— На твое място — измърмори ниско Ролф — не бих го наричал с това име. За всички, освен за съпругата си, той е или Хаслит, или Пърси, което всички спазват много стриктно заради умелото му владеене на сабята.

— Много съм ти задължен за предупреждението.

— Всички вие! — извика Корделия, която изглеждаше като замаяна ученичка, докато теглеше към стаята огромния мъж. — Това е моят съпруг, Пърсивал Фаншо. Пърси, скъпи, това са моите приятели.

Пърсивал трябваше да наведе глава, за да може да мине през вратата.

— Приятно ми е да се запозная с вас — каза той с дълбок, плътен баритон. — Благодаря ви, че толкова добре сте се по-грижили за съпругата ми, докато ме нямаше.

— Защо не ми писа, за да ми съобщиш, че си идваш? — усмихнато попита Корделия.

Пърсивал посочи към Ролф:

— Ролф уреди всичко. Аз дори не знаех. Бях на границата на Северна Франция, когато получих повиквателна да се върна поради продължително отсъствие. Тръгнах незабавно.

— Но как успяхте да го уредите? — обърна се Корделия към Ролф, като го гледаше така, сякаш той току-що бе сътворил някакво чудо.

Ролф се усмихна.

— Проведох дълъг разговор с Негово величество на бутилка от любимото му бренди. Тъй като е човек, склонен да се поддава на страстни епикурейски увещания, той се съгласи с моето мнение по въпроса. Двамата с него стигнахме до заключението, че твоят съпруг е направил много повече, отколкото изисква дългът му към краля.

— Не смеех дори да се надявам, че някога отново ще се върнеш вкъщи — каза Корделия, загледана в съпруга си, сякаш той имаше намерение да изчезне пак всеки момент.

Ролф обви ръка около кръста на Касия, притисна я към себе си. Целуна челото й и каза повече на нея, отколкото на Корделия:

— Има мечти, милейди, които си струва човек да преследва докрай.