Жаклин Рединг
Дворцови интриги (12)

Глава единадесета

— Защо никой не го е спрял? — запита Ролф с внезапно пресъхнало гърло.

— Мнозина подозираха какво става, но кой да каже със сигурност? Докато Джудит прескачаше от легло в легло, възпитанието на дъщеря й беше поверено на камериерката Уинифред, а тя внушаваше на Касия вяра в благоприличието и морала. За разлика от майка си, тя вземаше всички необходими мерки да запази отношенията между нея и лорд Сийгрейв в тайна. Разбрах истината случайно: един ден просто се случих в спалнята й, когато тя се обличаше. Ужасена бях от синините по тялото й. А тя бе не по-малко ужасена от мен, че е допуснала да ги видя. Накара ме да обещая, че никога няма да говоря за тях. Ако разбере, че сега нарушавам клетвата си пред вас — край на приятелството ни.

— Това няма да се случи, имате думата ми.

Корделия се усмихна.

— Смятам, че мога да ви се доверя, а аз имам добър усет за хората… Както вероятно разбирате, външното безразличие е единственото й средство за самозащита. Тя заключва страданията си и другите страховити неща от живота някъде дълбоко в себе си. Потръпвам от ужас, когато се запитам какво ли още се крие там — вероятно ужаси, които не знам и дори не мога да си представя. Възприемат я като надменна, студена жена, защото тя се представя за такава. Сигурно сте чули прякора й в двореца.

— Лейди Зима.

Корделия се намръщи.

— Отвратително име, което не заслужава. Причината е в начина, по който е била отгледана, в злощастната й съдба. Повече от ясно беше, че един ден Касия ще стане много богата, независимо от молбата на лорд Сийгрейв до краля. Известно беше, че майка й бе отказала да му роди наследник, наказвайки го по този начин за провала на шансовете й за лично щастие. Ясно беше, че един ден богатството му — или поне голяма част от него — ще премине на дъщеря му. И всеки алчен негодник в двореца го знаеше. Имате ли представа какво чувства една жена, когато в очите на другите е само добре натъпкана торба с пари? А сега към парите се прибавя и титлата!

Ролф се намръщи. Мислите му неволно се отплеснаха към друга жена: някога бе смятал, че слънцето изгрява само заради нея… Тя се бе отнесла със същата студена пресметливост към него и се бе присмяла на чувствата му.

— Да, имам.

Корделия вероятно бе забелязала тъмната сянка в очите му.

— Извинявайте. Забравила бях, че не много отдавна и вие преживяхте нещо подобно.

— Бързо събирате информация.

— Е, не всеки ден човек се сблъсква със скандалния Граф в изгнание! Извинявайте, понякога говоря прекалено много. Не съм искала да ви обидя.

Ролф се усмихна.

— Спокойно, не успяхте да го сторите. Но да оставим моето минало настрана. Дойдох тук, за да разбера защо приятелката ви е толкова недоверчива към всичко и всеки в този свят.

— След смъртта на майка й лорд Сийгрейв обяви готовността си да я даде за съпруга на този, който предложи най-много в замяна. Вероятно това обяснява вътрешната връзка между Касия и кралицата — още една жертва на уредена по сметка женитба. Лорд Сийгрейв почти успя да я продаде на Малкълм Мантън, син на херцог Мантън. Всичко бе вързано в кърпа, но тя успя да се измъкне от клопката по единствения възможен начин… Отчаяна е била, за да го стори, сигурна съм — толкова е необичайно за нея…

— Кое? Какво направи?

— Отказа публично на предложението за женитба, унижавайки по този начин и баща си, и херцога. Лорд Сийгрейв бе опознал добре дъщеря си и знаеше колко държи на благоприличието. Смяташе, че ако я изненада с публична обява на годеж, Касия няма да посмее да откаже. Мили боже, Малкълм й направи предложение пред половината Лондон онази вечер! Отказът й шокира дори мен! Говоря за вечерта, когато лорд Сийгрейв бе убит. Като всеки интелигентен човек, вие вероятно не сте лишен от въображение и лесно можете да си представите какво й е сторил веднага щом я е вкарал зад вратите на дома си! Дори и наистина да го е убила, не бих могла да я съдя.

Ролф се бе втренчил в примигващите светлини на Банкетната къща, опитвайки се да осмисли току-що наученото. Ако тази млада жена е откровена, странното поведение на Касия получаваше логично обяснение. А тя нямаше причина да го лъже.

— Смущава ме само едно: ако баща й действително се е държал така зверски с нея, защо Касия не е потърсила спасение в женитбата? Всяка друга на нейното място би сторила точно това.

Корделия кимна:

— Да, логично е да се погледне на проблема по този начин… За Касия обаче женитбата не беше изход. Опитайте се да я разберете: съдбата й е отредила незавидната роля да бъде свидетел на сцени, каквито връстничките й дори не биха могли да си представят. Нищо чудно, че в нейните очи всички мъже са се превърнали в грубияни, от които може да очаква само болка — физическа и душевна. Задкулисният живот в Уайтхол само затвърдява мнението й за другия пол. — Погледна го с усмивка. — Засега вие сте единственото изключение, лорд Рейвънскрофт. — Замълча за миг и добави: — Дори щастливата ми женитба за Пърси не промени отношението й към мъжете. Тя се страхуваше, че ако се омъжи, ще се осъди на доживотни страдания и болка, причинявана ден след ден от мъж, много по-силен и по-млад от лорд Сийгрейв. И предпочиташе да изчака: един възрастен баща не би могъл да живее толкова дълго, колкото евентуален съпруг.

Ролф се вгледа в очите й:

— Разбирате ли какво казахте току-що, лейди Хаслит?

Тя кимна:

— Да, знам. От разказа ми става ясно, че Касия има защо да желае смъртта на баща си, независимо от молбата му до краля и наследството. И все пак истината е, че Касия няма пръст в убийството на лорд Сийгрейв, сигурна съм. — Пое дъх и добави: — Готова съм да заложа живота си, че…

Ролф стана, поклони се и целуна учтиво ръката й.

— Благодаря за откровеността ви, лейди Хаслит. Щастие за Касия е, че има приятелка като вас.

— Същото важи и за мен. — Корделия се изправи и стисна ръката му. — Касия ми е повече от сестра. За пръв път предавам доверието й в мен… Моля се преценката ми за вас да е вярна. Не ме карайте да съжалявам за този разговор.

 

 

Безброй полилеи сипеха искряща светлина върху препълнената бална зала, копринените поли на дамите се въртяха над лъснатите до блясък италиански плочки на пода. Почти всички благородници в града бяха тук.

Баща й изглеждаше съвсем не на място сред веселото пъстроцветие на бала. Не разбираше защо бе дошъл — обикновено избягваше да посещава светски сбирки като този бал в дома на Мантънови, за да си спести шушуканията зад гърба си по адрес на жена му.

Дори смъртта й не бе затворила устата на сплетниците…

Ето, води я сега през гъмжилото, представя я на домакина и наследника му Малкълм, маркиз Нюбъри. После внезапно изчезва, заявявайки, че трябва да говори с херцога в кабинета му.

Току-що бе танцувала с някого, чието име и лице се губеха в мъгла, когато баща й се приближи до нея и я поведе към дансинга. Говореше й между стъпките на танца за успеха на съвещанието с херцога, за уредени условия… оставало само тя да се съгласи. Да се съгласи на какво?

Запита го, но музиката свърши и тя изведнъж установи, че до тях се бяха изправили херцогът и синът му Малкълм, маркизът. И тримата се усмихваха доволно и гордо и около тях почти веднага се скупчиха любопитни гости, очакващи изявлението на херцога, както бе оповестено.

— Синът ми Малкълм желае да направи предложение на една млада дама тук — обяви той.

Възбуден шепот разлюля множеството. Малкълм пристъпи напред, но Касия не виждаше ясно лицето, а гласът му едва се чуваше.

— И ако тя приеме предложението ми, ще бъда щастлив да я направя маркиза Нюбъри и бъдеща херцогиня Мантън!

Касия се обърна към тълпата, питайки се на коя млада дама бе направил предложение маркизът, очаквайки да види заруменялата бъдеща невеста да пристъпва напред с радостни пламъчета в очите.

Но кой знае защо, всички я гледаха втренчено и мълчаха. И внезапно тя разбра, че очакват отговор от нея.

Мили боже, той бе предложил женитба на нея!

— Касия, няма ли да кажеш нещо? — обади се тихо баща й.

Младата жена се чувстваше като заек, вцепенен при вида на ловеца и плътно обграден от кучетата му, готови да го разкъсат веднага, изкуши ли се да побегне…

— Аз… — Огледа безпомощно лицата наоколо. Защо ли всички й заприличаха на кръвожадни псета? — Вашето предложение е чест за мене, но се страхувам, че трябва да откажа. Не мога да се омъжа за вас, лорд Нюбъри.

Множеството ахна. Херцогът изглеждаше способен на убийство, а изразът на баща й бе дори по-страшен от неговия. Нямаше ли някой да наруши настъпилата зловеща тишина?

— Пак го направи, нали? — изсъска баща й през зъби, стисна ръката й и я измъкна бързо от балната зала.

В каретата лорд Сийгрейв не промълви нито дума. В проблясъците от неясната лунна светлина Касия виждаше пръстите му, стиснали с все сила дръжката от слонова кост на бастуна. Изтича в спалнята си веднага щом кочияшът отвори вратата на каретата и пое дъх едва зад вратата на стаята си. После го чу да стъпва тежко по стъпалата и почукването на бастуна му, който вледени сърцето й.

— Още не сме свършили — изрева той, отваряйки рязко вратата на спалнята й. — Нима смяташ, че ще се измъкнеш, след като ме направи за посмешище за пореден път?

Касия се дръпна назад, но той се спусна към нея, внезапно превърнат в ужасно създание с дълги жълти нокти и кървясали очи. Искаше да бяга, но краката й като че ли бяха залепени към пода, отвори уста да извика за помощ, но бе изгубила гласа си… а ето, той идва, ръцете му се впиват в нея, разтърсват я яростно… свива юмрук, отдръпва ръка назад… О, не, не! Мили боже, ще я убие… убива я… няма спасение!

 

 

— Касия, събуди се! Сънуваш кошмар, само сън, Касия, това е само сън!

Обгърнаха я две силни ръце.

— Не! Пусни ме! Моля те! Не ме наранявай! Моля те…

Ролф я притисна към себе си, Касия усети меката тъкан на ризата и неволно отпусна лице на гърдите му.

— Всичко е наред. В безопасност си. Беше само сън. — Ласкавият му глас отпъди черните сенки на кошмара и бесният ритъм на сърцето й се уталожи. Той я залюля леко в ръцете си, заравяйки лице в косата й. Успокояваше я като разплакано дете и не се отдръпна, докато не се увери, че е заспала отново.

Къде, по дяволите, беше Уинифред? Току-що се бе върнал от Уайтхол и точно освобождаваше Куигмън от поста му пред вратата, когато я чу да крещи, като че ли всички адски изчадия се бяха спуснали по петите й!

Изтича нагоре по стълбата, блъсна вратата на спалнята и веднага разбра, че сънува кошмар. Седнала беше на леглото, вдигнала ръце пред себе си, сякаш за да отблъсне демоните от съня си. Ужасените й очи бяха широко отворени, но празни като две черни дупки. Тази вечер бе научил много за личния ад на младата жена и не му беше трудно да си представи в общи линии какво сънува. Когато се увери, че наистина е заспала, отпусна я нежно върху леглото и тя веднага се сви на топка, като че ли подсъзнателно се страхуваше да не би ужасният сън да се повтори. Стаята бе толкова студена, че виждаше ясно бялото облаче на дъха си. Озърна се и видя отворения прозорец. Посегна да го затвори, когато някой влезе в стаята.

— Защо сте тук? — засъска Уинифред зад гърба му. — Как смеете да…

В едната си ръка държеше чаша чай, а в другата — шишенце лауданум. Светлината от антрето очертаваше ясно набитата й фигура, изправена на прага. Очите й гневно проблясваха в тъмнината.

— По дяволите! Къде беше? — заръмжа на свой ред Ролф. — Тук човек може да замръзне!

— Милейди настоява прозорецът да бъде отворен нощно време. Ще запаля огън и ще се стопли. — Тя тръгна към камината.

— Трябва да изгориш цяла каруца дърва, за да затоплиш тази стая! Къде беше? — повтори той въпроса си.

— Отидох да донеса чай за лейди Касия. Тя сънуваше лош сън, а чаят понякога я успокоява и приспива.

— Знам, че е сънувала лош сън — писъците й се чуваха чак на улицата! Не смей да я оставяш повече сама! — Грабна шишенцето с приспивателното от ръката й и го запокити към камината. То се разби в почернелите камъни и се пръсна над купчината дърва там. — И престани да я упойваш!

— Лекарят каза, че…

— Касия трябва да се справи сама с кошмарите си, а не да притъпява мозъка си, опитвайки се да им избяга. Да не те виждам да й даваш повече приспивателно! И затваряй този прозорец — не искам да съм на твое място, ако се разболее. Ако разбера, че не следваш нарежданията ми, ще съжаляваш!

Ролф се обърна и излезе гневно от стаята. Бедната Уинифред го изпрати с поглед, отворила глуповато уста.