Жаклин Рединг
Дворцови интриги (4)

Глава трета

Касия седеше мълчаливо в каретата, втренчила поглед напред, отпуснала ръце в скута си. Ролф бе разочарован, но и любопитен: защо млъкна така внезапно? Дали причината бе в присъствието на Уинифред? Вероятно. Истински се бе наслаждавал на размяната на реплики между тях — Касия се оказа приятно предизвикателство. Отдавна не бе кръстосвал шпага в преносния смисъл на думата с достоен противник, а никога досега не го бе правил с жена! Запита се дали и в леглото е толкова буйна и завидя на краля за даровете, които получава от нея. Все пак, ако се съдеше по поведението й досега, идващите седмици се очертаваха като много интересни.

Лейди Касия явно не бе свикнала да приема откази. Готов бе да заложи любимата си червеникавокафява кобила, че след като не успя да го отстрани със собствени усилия, сега бе на път към двореца, за да моли любовника си — краля — за същото. Свикнала беше да се справя с мекушавите придворни контета и да върти краля на пръста си — известна беше неспособността на краля да отказва на когото и да било. Чарлс пилееше много време и енергия да изслушва и задоволява безбройните просители, които идваха при него. Но лейди Касия Монтифорт скоро ще научи, че Ролф не се поддава на манипулация. Минал беше по реда си: и той бе воден известно време за носа и бе правен на глупак от красива жена, но преживяното веднъж бе предостатъчно за всеки мъж — дори и той да е с притъпена чувствителност по рождение.

Тъй като Касия явно бе решила да стигнат до двореца в пълно мълчание, Ролф обърна поглед към замърсения прозорец. Градът не се бе променил много в негово отсъствие. Улиците му се сториха малко по-тесни, а пазарът, край който минаха — малко по-шумен. Даде си обаче сметка, че изводите му се оформят до голяма степен под влияние на откритите пространства и усамотеността на провинцията. Животът в Съсекс бе много по-прост, много по-спокоен. Там човек можеше да се разхожда, без да се страхува за кесията или живота си. Пороците, интригите и скандалите на града рядко нарушаваха спокойствието на провинциалния живот — с изключение на дребните клюки. Думата „убийство“ липсваше в ежедневния речник на хората там и нямаше повод да се прибягва до нея — особено във връзка с дама, дори и тази дама да имаше език, остър като рапира.

Най-сетне пристигнаха в Уайтхол — къщата на Касия близо до „Пикадили“ не бе много далеко от двореца, но беше вече обяд и не бе лесно да се преодолее натовареното движение по улиците.

Каретата спря и Касия слезе веднага, без да изчака кочияшът да й отвори вратата. Уинифред я последва с мистериозния пакет и Ролф трябваше да плати таксата.

Когато се присъедини към тях, установи, че Касия бе успяла да получи разрешение да влезе, пререждайки дългата опашка граждани, очакващи търпеливо реда си пред двореца. Изобщо не спря пред стражите, изправени до входа за двореца, както трябваше да стори Ролф тази сутрин. Без да им обръща внимание, тя закрачи бързо по покритите с плочки алеи между добре поддържани живи огради, мина край фонтан със статуя на Посейдон от розов мрамор и продължи решително напред.

Стигнаха до известната каменна галерия — любимо място за разходка на придворните и гостите на двореца. Стените на дългия коридор бяха украсени с ценната колекция от рисунки на бившия крал Чарлс I, възстановени едва напоследък, след като са били продадени по време на краткото управление на Протектората.

Галерията гъмжеше от придворни, които се вторачиха с не прикрито любопитство в тях и зашепнаха зад гърба им: една вероятна убийца е интересно развлечение за скучаеща тълпа. Касия като че не забеляза реакцията им — или се направи, че не я забелязва. Вървеше с високо вдигната глава, не поздрави никого и се спря едва когато стигна до вратата, водеща към личната градина на краля. Ролф галантно й я отвори.

— Благодаря, лорд Рейвънскрофт. Приличието преди всичко.

Озоваха се сред покритите е бръшлян стени на градината, обгърна ти ароматът на екзотични цветя, пренесени тук от далечни страни. Касия веднага зърна краля и бързо се отправи към него. Застанал сред красиви цветове и подрязани тропически храсти, той хвърляше житни зрънца на птиците, които пърхаха около него, следвани от джафкащите шпаньоли и група придворни, които се стремяха — също като кучетата — да привлекат вниманието му върху себе си.

Касия хитро заобиколи тълпата и пресрещна краля със сияеща усмивка и елегантен реверанс. „Сякаш не дойде тук с определена цел“ — помисли Ролф, възхитен от умелата й игра.

— Каква приятна изненада, лейди Касия! — поздрави я кралят. — Не очаквах да ви видя в Уайтхол днес. — Чарлс се наведе и целуна галантно нежните пръсти на протегнатата й ръка. Ролф се зачуди кога бе смъкнала ръкавицата си. — Виждам, че сте довели и лорд Рейвънскрофт — добави кралят и рязко вдигнатата вежда подчерта недоволството му. Бе изпратил своя човек да отведе любовницата му далеко от двореца и града, а той явно се бе провалил.

Касия се изправи и копринените й поли зашушнаха по по-сипаната с чакъл алея.

— Ваше Величество, стоях настрана от задълженията си в двореца поради скорошната кончина на баща ми и при нормални обстоятелства — тя хвърли поглед към Ролф — нямаше да дойда и днес. Голяма е нуждата ми да говоря насаме с вас, моля ви…

Чарлс се усмихна и посочи вратата наблизо, почти скрита под зеления балдахин на бръшляна.

— Разбира се, лейди Касия. Знаете, че винаги можете да разчитате на мен. Заповядайте. — Той се обърна към групата придворни, които жадно следяха всяка негова дума: — Разходката ме измори. Имам нужда от разхладителна напитка.

Сви ръка в лакътя си, младата жена постави длан върху нея и двамата обърнаха гръб на жалките блюдолизци. Ролф ги последва мълчаливо, поклащайки смаяно глава. Касия изглеждаше много доволна от себе си и имаше защо. Уинифред ситнеше до него с мистериозния пакет в ръце.

Чарлс подаде шапката е разкошно перо на един от лакеите, а торбичката с житото — на друг и чак тогава се обърна към Касия:

— Кралицата сподели с мен тази сутрин колко много й липсвате, лейди Касия.

— И тя ми липсва, Ваше Величество. Разговорите с нея бяха истинска наслада за мен. Как е тя?

— Напоследък не се чувства особено добре сутрин, резултат вероятно от престоя ни на минералните извори в Тънбридж. Надявам се, че най-сетне ще бъдем благословени с наследник.

Касия се усмихна.

— Моля се предположението на ваше величество да се окаже истина.

— Ще предам вашата загриженост за здравето на Нейно величество при следващата ми среща с нея.

Ролф изпитваше странното чувство, че гледа представление в театър, пародия, играна специално в негова чест. Можеше само да се надява, че това внезапно посещение нямаше да протече по същия начин до края. Лейди Касия едва ли беше дошла чак дотук само за да запита за здравето на кралицата. Спомни си поведението й към него преди час и реши, че сега тя просто създава нужното настроение, преди да атакува краля с истинската цел на неочакваната си поява.

Влязоха в хладното помещение и вратата ги изолира от любопитните погледи на останалите. Чарлс веднага се отпусна на елегантния диван и покани с ръка Касия да седне до него.

Заговори едва след като слугите излязоха от стаята:

— Виждам, че сте се срещнали е лорд Рейвънскрофт.

— Да, Ваше Величество, запознахме се е него. — Касия отпусна ръце в скута си и наведе престорено скромно глава.

— Чудесно. А сега нека чуем защо решихте да удостоите двореца с приятното си присъствие днес.

Касия изгледа Ролф, който се бе изправил до внушителната камина от сив мрамор.

— Надявах се на възможност да разговарям с вас насаме, Ваше Величество.

Чарлс се усмихна.

— Подозирам, че лорд Рейвънскрофт вероятно ще има какво да добави към нашия разговор, така че желая той да остане. Надявам се, че не искам много от вас, лейди Касия.

Младата жена осъзна, че не трябва да настоява повече за отстраняването на Ролф и мъдро се примири с положението.

— Ваше Величество, искам първо да ви предам нещо, което намерих, докато подреждах вещите на баща си, и което, сигурна съм, той би желал да стане ваше. — Направи знак на Уинифред, която постави обвития с плат предмет върху богато инкрустираната масичка пред краля.

— Какво е това?

Той го разгъна нетърпеливо и пред очите на всички се появи лъскава месингова плоча, гравирана със странни знаци и надписи на латински. Кралят я вдигна от масата с възторжен вик.

— Астролаб, Ваше Величество — поясни Касия, но Ролф се съмняваше дали кралят я чу — толкова бе погълнат от странния предмет в ръцете си. — Използва се за определяне височината на небесните тела… Много стар часовник, както ми казаха.

— Да, да, знам — прекъсна я Чарлс, без да откъсва поглед от завъртулките върху месинговата плоча.

Ролф поклати пак глава и се облегна на полицата над камината. Преди минути само бе помислил, че Касия се старае да създаде подходящо настроение, преди да изложи молбата си. Но тя се бе подсигурила и с подарък — сигурно бе успяла да наклони везните напълно в своя полза.

Приближените до краля познаваха слабостта му към всички прибори, измерващи времето. Известната му колекция от часовници бе нараснала до такива размери, че се бе наложило да се отдели специално помещение в палата само за нея. Дори бе назначен слуга с единствената задача да навива насъбраните часовници всеки ден. Чарлс реагираше като възторжено дете при вида на такива прибори: нямаше съмнение, че Касия бе откупила свободата си с този подарък. Кръвта на Ролф закипя от гняв.

Кралят върна астролаба в лакираната му дървена рамка, взе ръката на Касия и целуна възторжено пръстите й.

— Прекрасен подарък, лейди Касия! Истинско съкровище!

Касия се усмихна мило.

— Радвам се, че ви създадох радост, Ваше Величество. Знам, че баща ми би искал да го получи някой, който ще го оцени по достойнство. Ако не се бе случило това нещастие е него, сигурно щеше сам да ви го подари. Това ми напомня още нещо, за което бих желала да разговарям с вас, Ваше Величество.

Ролф пристъпи напред, очаквайки бързо освобождаване от поетите задължения. Не знаеше защо, но бе изпълнен с разочарование. Не бе искал тази задача, която го превръщаше в бавачка на тази хубава малка интригантка. Прекрасно — ще се върне в Съсекс и пак ще си бъде сам господар. Защо тогава се чувстваше така зле? Защото за пръв път предстоеше отстраняването му от вече приета задача? Или защото в крайна сметка Касия наистина щеше да успее да постигне своето? Или защото жена го правеше на посмешище — и то за втори път?!

Няма значение каква беше причината — важното беше, че тази история никак не му харесваше.

— Ваше Величество — започна той, напомняйки на краля и Касия, че не са сами в стаята, — смятам, че лейди Касия ще ви моли да ме освободите от задължението да я закрилям и да я отведа в родовото й имение в Кеймбриджшър, както ми наредихте тази сутрин.

Кралят погледна Касия и повдигна тъмна вежда, преструвайки се на изненадан от изявлението на Ролф.

— Вярно ли е, лейди Касия?

Кралят знаеше много добре, че е вярно, но бе в настроение и се включи в играта.

Касия изгледа студено Ролф с поглед, който би превърнал всеки друг на негово място в желе, и едва тогава се обърна към краля:

— Да, страхувам се, че е така, Ваше Величество. Смятам, че ако напусна Лондон, ще дам основания за още по-скандални слухове тук. — Стана и закрачи напред-назад пред тях. — Едва ли смятате, Ваше Величество, че като ме изпращате извън града, ще накарате придворните ви да забравят убийството на баща ми и предположението за моето участие в него: „Далеко от очите — далеко от ума.“

— Касия, имах предвид само защитата ти.

Ролф усети, че нещо се бе променило у Чарлс. Изчезнали бяха веселите искрици, които танцуваха преди малко в очите му, гласът му звучеше по-меко. И още нещо се бе променило: до този момент той се бе обръщал към младата жена само с „лейди Касия“. Сега я бе нарекъл директно по име.

Фамилиарност, която човек си позволяваше само в спалнята.

Касия се спря.

— Бягството в провинцията няма ли да потвърди вината ми, вместо да ме оневини? Хората в палата вече ме обявиха за виновна — вашите хора, Ваше Величество. В техните очи аз съм убийца и следователно трябва да бъда екзекутирана публично като такава, за да могат всички да присъстват на унищожението на последната Монтифорт.

Чарлс стана и прекоси стаята с ръце на гърба, дълбоко замислен. Спря се пред прозореца и се загледа навън. В далечината се виждаше покривът на великолепната Банкетна къща на Иниго Джоунс. Касия и Ролф мълчаха, давайки му време да обмисли отново нещата. Двамата стояха един до друг в средата на стаята, очаквайки решението му.

— Разбирам какво имаш предвид, Касия. И към моя баща се отнесоха несправедливо. Отрязаха главата му точно пред Банкетната къща ей там. Ако се вгледате внимателно оттук, ще забележите прозореца на втория етаж, през който е бил принуден да излезе, за да стъпи на ешафода, опозорен пред собствения си народ. Говори се, че когато палачът вдигнал главата му, стонът на присъстващите там е бил по-висок от оръдеен изстрел… До днес не се знае кой е изпълнителят на грозния акт. Заклел съм се да не проливам повече кръвта на онези, които са отговорни за смъртта на баща ми, но ако някога разбера кой е вдигнал тази секира над главата му… — Гневът и студеният бяс на думите му сякаш задълбочиха тишината в стаята. Страданието и смразяващата скръб на краля събудиха личната болка на Ролф, чието семейство — родителите му и двете му по-малки сестри — също беше погубено от мародерстващи привърженици на Кромуел в началото на войната, която го завари в Колониите. Убийството на семейството му бе една от причините, които го бяха накарали да рискува живота си за възстановяването на монархията. То именно промени хода на целия му живот. — Всеки ден минавам край това място — продължи Чарлс, — това три пъти проклето място, където несправедливостта победи, където злото възтържествува над доброто и кръвта на баща ми бе проляна от пуританите и тяхната жажда за власт… Каква ирония само: тези убийци наричаха себе си „божи слуги“! — Той замълча и остана с гръб към тях още няколко минути. Когато се обърна отново, в тъмните му очи блестеше влага. — Добре защити разбиранията си, Касия. Би могла да станеш блестящ адвокат, ако беше мъж.

— Лош късмет, Ваше Величество.

— Но ако се бе родила мъж, скъпа Касия, животът ни нямаше да бъде стоплен от красотата ти.

— Както казах, лош късмет, Ваше Величество.

Чарлс се усмихна.

— Ще ти разреша да останеш в Лондон само при едно условие. Не желая да те видя арестувана и задържана в Тауър. Там има много хора, на които нямам никакво доверие, и попаднеш ли между стените й, няма да мога да гарантирам сигурността ти. Ако не се съгласиш с условието ми, страхувам се, че не ми оставяш друг избор, освен наистина да те изпратя в провинцията, независимо от нежеланието ти да отидеш там. — Касия кимна. — Разрешавам ти да останеш в Лондон под закрилата на лорд Рейвънскрофт. Уверявам те, че той е много способен човек, Касия, и знам, че те оставям в сигурни ръце. Не бих се доверил на никой друг. Докато се разкрие тайната около смъртта на баща ти, Ролф няма да се отделя от тебе. Той не трябва никога поради никаква причина да те оставя сама. Ще те придружава навсякъде. Знам, че вътрешно протестираш против това мое решение, знам, че не ме разбираш, но повярвай ми, правя го заради теб.

Касия вторачи познатия вече студен поглед в Ролф. Той знаеше, че в този момент най-горещото й желание бе да го отпрати от живота си по бързата процедура, както бе свикнала да го прави с всички други. Пред него стоеше жена, която определено не желаеше да бъде контролирана от мъж. Но в този момент тя бе притисната от обстоятелствата и нямаше избор: ако искаше да запази поне частично свободата си, трябваше да приеме условието на краля. Заявила беше, че не е глупава, а и самият той бе чул и видял достатъчно, за да знае, че е наистина така. Единственият възможен изход за Касия бе да се съгласи.

Ролф не се помръдна, нито се опита да добави нещо към думите на краля. Стоеше до нея и очакваше търпеливо да чуе решението й.

— Касия — наруши мълчанието кралят, — разбра ли желанието ми?

Касия наведе глава и прошепна:

— Да, Ваше Величество.