Жаклин Рединг
Дворцови интриги (24)

Глава двадесет и трета

Измина почти седмица, откакто Касия бе отишла в Уайтхол. Въпреки че Ролф я виждаше, когато й носеше пресни продукти, той не бе разменил с нея повече от няколко изречения, откакто й бе съобщил, че са венчани през онази, както сега му изглеждаше, безкрайно далечна сутрин. Времето и разстоянието бяха добре дошли, реши най-сетне той, защото даваха възможност на Касия да се примири с факта, че наистина е свързана с него. И тъй като тя беше в безопасност зад стените на двореца, зад добре охраняваните врати, той имаше възможност да продължи разследването си около смъртта на баща й.

Болестта едва не бе отнела живота на кралицата. Едва. Новият лекар, който споделяше неодобрението на Касия по отношение на използването на пиявици и прилагаше други, по-хуманни методи, определи състоянието й като инфекция вследствие от спонтанния аборт. То не бе причинено от зараза или от отрова, което доста успокои Ролф, който се притесняваше да не би Касия да се зарази от нещо поради близкия си контакт с Катерина. Запази обаче опасенията за себе си, тъй като знаеше, че дори да ги бе изразил гласно, Касия щеше да остане глуха за тях.

Начинът, по който Касия бе отишла при кралицата и се бе борила предано за възстановяването на здравето й, разкри на Ролф една страна от характера й, която той дотогава не бе забелязал. Нейната искрена всеотдайност. Това само засили любовта, която изпитваше към нея. Въпреки че наскоро сама бе станала жертва на отровата, младата жена бе рискувала собствената си сигурност и здравето си, за да спаси живота на Катерина и бе успяла, защото Ролф не се съмняваше, че ако не бяха смелите усилия на Касия, Англия сега щеше да оплаква своята кралица.

Седнал сам в библиотеката на баща й в Сийгрейв Хаус, след като бе прекарал последните дни и нощи в неотклонно разследване на всичко, което би могло да разкрие самоличността на убиеца, Ролф не разполагаше с повече информация, отколкото в началото. Безсилието му го отчайваше, защото това бе единственото нещо, което би могъл да направи за Касия — единственото, което тя искаше от него и което той би могъл да й даде.

А това бе и начинът, по който според него би могъл да изкупи вината си за това, което й бе сторил.

Проклятие! Ролф прокара пръсти назад през косата си с раздразнение. Трябваше да има още нещо — нещо, което не бе догледал. Нямаше престъпление в историята, без да бъдат оставени някакви следи, колкото и малки да бяха, колкото и незначителни да изглеждаха. Необходима му беше малко проницателност, за да ги открие.

Джефри все още заемаше в мислите му място сред заподозрените. Всеки път, когато премисляше всичко отново, той изглеждаше замесен по някакъв начин. Ролф трябваше само да намери доказателството, което да разкрие вината му.

Отдавна беше отхвърлил всички предишни обожатели на Касия, или защото бяха прекалено лекомислени, за да замислят нещо толкова сериозно като убийство, или защото се бяха оттеглили и бяха насочили усилията си към нови завоевания. Бяха останали само двама, които не би могъл да изключи, и единият от тях бе последният и най-сериозен неин поклонник, синът на херцог Мантън — Малкълм. Ролф все още очакваше информация за него от Данте, но както всички останали, много вероятно беше да се окаже, че и той няма нищо общо с престъплението, след което щеше да бъде зачеркнато още едно име от бързо намаляващия списък на заподозрените.

У Ролф бе започнало да се засилва подозрението върху лейди Касълмейн, особено след бала с маски. Тогава някой бе изсипал отровата в чая, който Касия бе изпила — някой, който очевидно я бе определил за Катерина. Съвпадението между мистериозната болест на кралицата, толкова сходна с тази на Касия и толкова близо по време, бе достатъчно, за да я постави сред заподозрените. И тъй като бащата на Касия е бил основната пречка по пътя на лейди Касълмейн към материалното облагодетелстване, Ролф бе започнал да я следи по от близо, въпреки че не вярваше тя да е свършила всичко сама.

Оставаше още един въпрос. Каква полза би имала лейди Касълмейн да отстрани Касия и кралица Катерина? В двореца се носеше слух, че прекрасната Барбара Палмър с всеки изминал ден трябваше все по-отчаяно да брани положението си пред краля. Неговото увлечение по Франсис Стюарт и отказите му напоследък да задоволява материалните й прищевки бяха съвсем очевидни. Ако отровеше кралицата, лейди Касълмейн би успяла да отклони вниманието на Чарлс от последното му завоевание. Но би ли се осмелила да се надява, че самата тя би могла да стане кралица?

Защо би искала да убие Касия? Неприязънта й към нея бе очевидна, особено при близките отношения на Касия с краля. Но беше ли това достатъчна причина да накара Барбара Палмър да посегне на живота й? Ако Барбара беше истинската престъпница, то тя бе съумяла да прикрие следите си много умело. Нямаше никакво доказателство, което би могло да насочи подозренията към нея, или поне такова, което Ролф да бе успял да открие до момента. Но ако беше замесена и бе успяла да го прикрие, това нямаше да е за дълго. Той бе имал работа е много стратези по време на войната, за да знае, че рано или късно, с достатъчно настойчивост и решителност, всеки заговор бива разкрит.

След половин час размишления Ролф реши, че ще му е необходимо много време, за да намери доказателството, което му трябваше.

Клайдсуърт, икономът на Монтифортови, се появи на вратата, за да съобщи за неочакван посетител.

— Графиня Касълмейн е тук, за да се срещне с вас, милорд.

Тя се промъкна през вратата, без да изчака да бъде въведена, и широката й копринена пола едва не избута Клайдсуърт встрани. Бе облечена много натруфено в рокля в бежово и цвят на слонова кост. Щом забеляза седналия зад бюрото Ролф, тя успя да нагласи една очарователна усмивка и протегна ръка:

— Лорд Рейвънскрофт, за мен е удоволствие да ви видя отново.

Ролф пое ръката й и внимателно я целуна, забелязвайки множеството пръстени, които украсяваха тънките й пръсти. В ушите му прозвучаха думите на Касия: „… изглежда, че ковчежетата й със скъпоценности са станали доста по-тежки от тези на истинската кралица…“

— Какво бих могъл да направя за вас, лейди Касълмейн? — попита той, като отново седна на стола си.

— Колко официално! Моля ви, наричайте ме Барбара. Особено след като вече ме посетихте в апартамента ми. — Тя се изсмя. — Първо, позволете ми да ви поздравя за неотдавнашната ви женитба. Как успяхте да изтръгнете съгласието на Касия?

Само ако знаехте, помисли си Ролф, след това каза:

— Просто я попитах и тя се съгласи.

— А пък аз си мислех, че по-скоро би умряла, отколкото да се омъжи. Трябва да призная, че всички бяхме много изненадани от такава бърза и тайна церемония. Човек започва да се чуди защо е това бързане.

— Сигурен съм, че разбирате колко неуместна изглеждаше за Касия една помпозна церемония след скорошната смърт на баща й.

— Разбира се. Горкият Сийгрейв! Той ще липсва на всички ни. — Скръбното й изражение се стопи в следващия момент. — Както и да е, аз дойдох, за да ви отправя една покана.

Интересът на Ролф се засили.

— Покана?

— Да. Организирам едно събиране в съвсем интимен кръг в апартамента си в двореца вдругиден вечерта. Само двадесет-тридесет от най-близките ми приятели, нали разбирате? Надявам се, че бих могла да ви причисля към тях.

Ролф кимна, чудейки се как се бе издигнал толкова високо, че да бъде смятан за един от близките приятели на Барбара. Подозрението му към нея се засили.

— Разбирам.

— Естествено ще доведете и Касия. Никога не съм вярвала в безсмислицата, че тя е убила баща си. На нея й липсват качествата, необходими на един убиец.

Качества като вашите, помисли си Ролф и реши да се възползва от възможността, която тя така любезно му предоставяше.

— Разбира се, че не е убила баща си. Касия е невинна. Впрочем аз открих доказателство, което ще го докаже несъмнено.

Красивите сини очи на лейди Касълмейн блеснаха.

— Наистина ли? Кажете ми какво!

— Боя се, че все още не бих могъл да го сторя, милейди. Не бихме искали истинският престъпник да научи за него и да изчезне, нали?

Барбара се усмихна и Ролф забеляза, че това бе характерната за нея усмивка — усмивка, която не докосваше очите й.

— Не, разбира се. А къде се крие Касия в последно време? — Тя погледна към вратата, сякаш очакваше Касия да се появи веднага след като беше произнесла името й. Слава богу, очевидно присъствието на Касия в двореца бе останало тайна дори за особа като Барбара Палмър. — Не съм я виждала от известно време, а исках да я поздравя за сватбата й. Кой би могъл да си помисли, че тя най-после ще намери мъж, който да й подхожда!

— Кой наистина? — отвърна Ролф. — Страхувам се, че Касия е малко неразположена в момента, но съм сигурен, че бих могъл да приема поканата ви от името на двамата. Вдругиден вечерта ли казахте? За нас ще бъде чест да присъстваме.

 

 

Мара вдигна поглед от книгата, която четеше, когато Касия влезе в стаята.

— Чувствате ли се по-добре след банята?

— Да, много — отвърна младата жена и се отпусна в креслото срещу нея. — Струваше ми се, че никога няма да мога да измия тази миризма на болест от кожата си.

— Кралицата по-добре ли е?

— Да. И, изглежда, ако не възникнат никакви усложнения, би могла да се възстанови напълно. Изглеждаше много по-добре, когато напуснах двореца. Цветът се връщаше върху страните й и тя дори изяде малко от печеното пиле и хляба, който бяхте изпратили.

— Чудесно. Вярвам, че Негово величество ще се погрижи подобряването й да продължи в тази насока. А вие, Касия, как се чувствате?

— Малко уморена, предполагам. Имах намерение да си отпочина, но исках да разговарям с вас преди това. — Тя направи пауза, след това зададе въпроса, който се бе въртял в съзнанието й от деня, в който бе отишла в двореца: — Какво бихте могли да ми кажете за Ролф?

Мара затвори книгата и я остави настрана. Замисли се за момент, след това каза:

— Познавам Ролф от пет години и още първия път, когато го видях, разбрах, че е много особен човек. Не му е било лесно. Бил е сполетян от голяма трагедия. Разказвал ли ви е някога за семейството си?

Касия кимна.

— Каза ми, че всички са били убити по време на войната. Но останах с впечатлението, че той се чувства отговорен за това.

— Впечатлението ви е напълно вярно. Мисля, че Ролф никога няма да си прости, че е бил в Колониите, когато родителите и сестрите му са били убити. Това, което не може да разбере, е, че ако е бил там, най-вероятно също е щял да бъде убит, с което фамилията Бродригън щеше да бъде напълно заличена. Зная това, защото същата трагедия сполетя и моето семейство. Аз също съм единствената оцеляла. През войната Ролф се заемаше с най-опасните мисии, с които никой друг нямаше куража да се натовари. Той никога не би го признал, но дори бе успял да се добере до Кромуел, когато той умираше — преоблечен, разбира се.

— Значи той е бил един от Мъжете на нощта?

Мара вдигна поглед към нея:

— Дългът изисква никога да не признава това.

Касия кимна:

— Добре познавам лоялността на Ролф към дълга му.

Мара се усмихна.

— Струва ми се, че Ролф ще прекара останалата част от живота си, опитвайки се да доказва себе си. Именно затова е толкова лоялен към задълженията си. Смъртта на семейството му е сянката, която го преследва, и аз не вярвам, че някога ще почувства, че е изплатил дълга си към тях.

Думите на Мара обясняваха много неща. Но не всички. Имаше нещо друго, нещо повече, което стоеше встрани от дълга на Ролф.

— Защо е напуснал Лондон? Имам предвид, че той ми каза, че му е било дадено имение, което е било разрушено по време на войната, и той се е заел с възстановяването му, но чувствам, че има и нещо друго.

— Имате забележителен усет, Касия. Когато кралят си възвърна трона, Ролф беше виконт. Баща му бе прекарал целия си живот в служба на тази титла и искаше да я види продължена. Ролф реши, че негов дълг е да осъществи желанието на баща си. Реши да си намери съпруга. За нещастие избра момиче, което бе изцяло заето с мисълта за собственото си величие. Тя си губеше времето с него и го накара да повярва, че е увлечена по него, но когато Ролф най-накрая й направи предложение, тя му отказа. Разбирате ли, не заради самия Ролф, а заради титлата му. Беше решила да се омъжи най-малко за граф. Тъй като Ролф тогава беше виконт, той не бе подходяща партия за нея и тя не скри причините, поради които го бе отхвърлила. Ролф много я харесваше. Когато му отказа, това едва не го унищожи.

Касия стоеше мълчаливо.

— От въпроса ви разбрах, че той най-сетне ви е съобщил — каза Мара. — Вече знаете, че сте съпруга на Ролф?

Тя кимна.

— И каква беше реакцията ви, когато ви го съобщи?

— Бях ядосана, разбира се, или по-точно — вбесена. Вие не бихте ли се почувствали по същия начин, ако откриете, че сте омъжена за някого, който въпреки всичко ви е съвсем непознат?

Тези думи накараха Мара да се усмихне.

— Не мисля, че бих могла да ви отговоря на този въпрос. По-вероятно е съпругът ми да знае отговора.

Касия я погледна неразбиращо.

— Моля?

— Самата аз се омъжих с измама. Когато се омъжих за Адриан, той вярваше, че съм съвсем друга жена. Боже, никога не съм мислила, че ще ми се наложи да разказвам всичко това отново. Виждате ли, по време на войната семейното ни имение в Ирландия бе конфискувано от Протектората. Много от ирландските земевладелци бяха сполетени от същата съдба. Кулхейвън бе дадено на един английски поддръжник на Кромуел на име Джеймс Рос. Това беше чичото на Адриан. Джеймс Рос нямаше собствени деца, така че след смъртта си остави имението на племенника си. Научих, че Адриан е сгоден за девойка на име Арабела Уентуърт — едно съвсем обикновено момиче, кръщелница на Кромуел, която никога не бил виждал. Аз се маскирах като Арабела и отидох в Кулхейвън, за да се омъжа за Адриан, за да му отмъстя и да си възвърна фамилното имение.

Тя се обърна към Касия, която я гледаше с невярващ поглед.

— Трудно е да се повярва, нали? Но си е самата истина. Така че, както виждате, не мен трябва да питате относно женитбата с измама, защото аз имам същата вина пред съпруга си.

— Но как е възможно? Вие толкова се обичате!

— Да, сега се обичаме. Точно като вас Адриан побесня, когато разкри измамата, а ако познавахте съпруга ми, щяхте да знаете, че той държи най-много на честността на съпругата си. Но с течение на времето успя да ми прости за това, което бях направила, и ние си изградихме чудесен съвместен живот. Аз си имах своята причина да направя това, което направих, и след като той се успокои достатъчно, за да може да ме изслуша, което стана, разбира се, след като прислужницата ми Сайма го удари силно по главата и аз го заключих в спалнята си, обяснявайки на всички, че се е разболял от дребна шарка…

Касия слушаше, поразена.

— Но това е съвсем друга история. След като размисли, Адриан разбра защо бях постъпила така. Той дори започна да ми се възхищава за това.

Мара взе ръката на Касия.

— Опитайте се поне да уважавате Ролф. Вслушайте се в причините, които са го накарали да се ожени за вас. Наистина го изслушайте. Те са съвсем правилни и благородни, уверявам ви. И когато имате достатъчно време да ги премислите, тогава трябва да решите дали все още искате да го обесите на най-близкото дърво.

Тя се усмихна, опитвайки се да потисне очевидната съпротива на младата жена.

— Ще си помисля над това — каза Касия. — То е единственото нещо, което бих могла да му предложа в момента.

— И това е единственото нещо, което Ролф е искал от вас — долетя глас иззад тях.

 

 

Касия се извърна и видя Ролф, застанал пред отворената врата. Запита се колко дълго бе слушал разговора им. Не го бе чула да се приближава.

Все пак не би могла да отрече трепета, който премина през нея, когато го видя. Той изглеждаше така дяволски красив в прилепналите си бричове и излъскани ботуши, хванал шапката си в ръце. Беше й липсвал, докато се бе грижила за Катерина, защото дори когато го бе виждала, бе прекалено заета с кралицата, за да мисли за него.

— Как е кралицата? — запита лордът, влизайки в стаята.

— Все още се възстановява, но, слава богу, изглежда, е вън от опасност.

— Което, сигурен съм, се дължи изцяло на вас.

Касия изглежда уморена, помисли си Ролф, когато се приближи и я погледна в лицето. Впрочем уморена бе твърде меко казано — тя бе изтощена. Очите й бяха обградени със сенки и изглеждаше отслабнала. Той забеляза недокоснатата чиния със сирене и хляб, която Мара бе поставила пред нея. Точно бе решил да й направи забележка, но след това премисли. Не беше време да обсъжда хранителните навици на Касия. Беше време за закъснели обяснения.

Ролф искаше да разговаря с нея насаме. Искаше по някакъв начин да отстрани всички въпроси и неразбирателства, които бяха застанали между тях. Искаше да каже на Касия какво чувства към нея, да й разкрие, че я обича и иска да прекара остатъка от живота си с нея. Тази мисъл все още го смущаваше. След Дафни той се бе заклел никога да не разкрива чувствата си пред жена, защото това би й дало власт над него. Но мисълта, че Касия би могла да изчезне от живота му, да я изгуби, представляваше много по-голям риск. И все пак изглеждаше единственото, което би могъл да направи.

Доловила мислите му, Мара стана, готова да напусне стаята.

— Сигурна съм, че вие двамата имате доста неща, които трябва да обсъдите насаме, а пък и стана време Дана да се събуди от следобедния си сън. Така че трябва да ви оставя. Касия, знаете, че ако имате нужда от нещо, просто трябва да кажете.

Младата жена кимна усмихнато.

Тя не помръдна от стола, на който бе седнала, а само едва забележимо се извърна по посока на Ролф. Продължаваше да гледа към мястото, на което бе седяла Мара и което сега бе празно.

— Лейди Касия, аз…

— Като се има предвид, че сега сме съпруг и съпруга, не мислите ли, че е по-правилно да се обръщаме един към друг с малките си имена? Ролф направи пауза.

— Много добре, Касия. Смятам, че това ще бъде една стъпка в правилната посока.

Касия затвори очи и дълбоко въздъхна.

— Съжалявам, не исках да се нахвърля така върху вас. Просто съм уморена.

Лордът се приближи и седна срещу нея.

— Може би трябва да отложим този разговор до момента, в който ще сте достатъчно отпочинали.

— Не. Струва ми се, че го отлагахме достатъчно дълго. Нека приключим с това. — Тя го погледна. — Мисля, че първо трябва да ви уведомя, че посетих мистър Финчли тази сутрин, за да се запозная с възможностите за анулиране на брака.

Нещо вътре в Ролф се напрегна.

— Разбирам.

— Научих, че като се имат предвид необичайните обстоятелства, съпътстващи съгласието ми за него, анулирането му няма да представлява никакво затруднение. То ще бъде само въпрос на подписване на няколко документа и всичко ще бъде свършено.

Ролф бе изненадан от спокойния си отговор:

— От това кратко изказване се убеждавам, че вие сте решена да продължите своя път към пълно самоунищожение.

— Моля?

— За нищо на света не бих могъл да проумея какво ви кара да избирате пътища, пълни е препятствия. Прекарах часове наред, размишлявайки върху това, и по цели дни се чудех какво ви подтиква да действате по този начин и стигнах до едно-единствено обяснение. Вие по-скоро бихте приели да бъдете обесена за убийството на баща ви, отколкото да приемете помощта на друг, за да докажете невинността си.

— Не се нуждая от ничия помощ, за да докажа истината. Ще намеря как сама да докажа невинността си.

Ролф се изправи.

— Защо винаги трябва да бъдете толкова упорита? Защо ви е толкова трудно да приемете моята помощ?

— Защото цената й е твърде висока.

— Каква цена?

— Цената на моята свобода, която изгубих, като станах ваша съпруга. — Тя погледна към него и добави: — Без да съм го искала.

— Нима съм ви отказал нещо, Касия? Да не би да съм ви заключил в спалнята ви и да съм ви хранил само с хляб и вода? Простете, мадам, но коя свобода сте загубили?

— Засега още не, но не след дълго нещата ще се променят. Винаги се променят. Човек никога не прави нещо, без да очаква нещо в замяна, милорд. Всичко си има цена. Винаги съществуват условия. Вашата цена беше женитбата ви е мен.

— Не съм се оженил за вас, за да ви нараня, Касия. Нито пък съм искал да спечеля нещо от това. Веднъж ви казах, че не сте глупачка, така че престанете да се държите като такава. И престанете да ме гледате така, сякаш съм някакъв празноглавец. Ожених се за вас поради една причина: за да ви предпазя от този, който се опитва да ви убие. Необходимо ли е да ви припомням, че някой уби баща ви и се опита неведнъж, а три пъти да убие и вас? Този някой като нищо може да е вашият братовчед Джефри, който е следващият наследник на титлата. Това ви излага на голяма опасност. Забравяте, че баща ви е оставил състояние, което ще направи този, който се ожени за вас, следващия маркиз Сийгрейв. Женейки се за вас, аз насочих тази опасност към себе си. Сега ще се наложи да убият мен, за да сложат ръка на осемдесетте хиляди лири. Дори идиот като Джефри би могъл да проумее това. И дори идиот като Джефри би могъл да осъзнае, че съм далеч по-трудна мишена, отколкото вие.

Касия искаше да му вярва, но нещо й пречеше.

— И вие очаквате да повярвам, че сте направили всичко само от благородна загриженост за благополучието ми?

Ролф застана на колене пред нея и хвана ръката й.

— Наистина ли ви е толкова трудно да повярвате?

Касия вдигна към него пълните си със съмнение очи:

— Това е почти невъзможно.

Ролф отпусна глава върху коленете й. Касия изпита желание да сложи ръка върху нея, да зарови пръсти в косата му и действително вдигна ръка, но я отпусна, защото Ролф я погледна. Върху лицето му бе изписана пълна безпомощност.

— Касия, отговорете ми на един въпрос, ако можете.

— Да?

— След като се докаже невинността ви — а аз ви обещавам, че това ще стане, — какво ще правите? Как ще прекарате остатъка от живота си?

Касия бавно си пое въздух, преди да отговори:

— Наистина не съм мислила по този въпрос. Бях толкова заета да доказвам, че не съм убила баща си, че не съм се замисляла какво ще правя, след като най-после успея. Зная, че ще напусна града за известно време и най-вероятно ще се върна в Кеймбриджшър.

— Повярвайте ми, че като избягате, проблемите няма да изчезнат. Казвам ви го от собствен опит. Те ще ви преследват, където и да отидете. Какво мислите за бъдещето, Касия? Видях ви с Робърт и Дана. Вие сте родена да бъдете майка. Имате ли намерение да имате собствени деца някой ден?

Касия бе мислила за това. Докато бе наблюдавала Робърт да свири с майка си оня ден, бе си представяла себе си да прави същото. Докато бе люляла Дана, бе искала да люлее и приспива собственото си дете. Искаше да дари децата си е любов, каквато никога не бе получавала от майка си. Искаше да прекара останалите си дни, наблюдавайки ги как растат, помагайки им да опознаят света.

И винаги когато си бе мислила за тези неща, Ролф бе някъде наблизо до нея в мислите й.

Но как стояха нещата при него? Можеше ли да му се довери след всичко, което беше направил? Наистина той й бе разяснил всичко, но не й се бе обяснил в любов. Тя не знаеше нищо за чувствата му към нея, освен за увереността му, че тя е любовница на краля. Беше видяла това ясно в очите му в деня, когато бе влязъл и ги бе заварил прегърнати. Ако останеше негова съпруга, щеше да дойде ден, когато той щеше да узнае истината. Щеше да узнае, че никога не е спала с краля. Щеше да разбере, че никога не е била с друг. Щеше да осъзнае, че всичко е било една преструвка, една маска, зад която се беше крила. И тогава какво?

— Понякога наистина искам да имам свои деца. Но ще ги родя от мъж, когото обичам.

Ролф усети, че нещо в него се пречупи.

От мъж, когото обичам. От мъж, който очевидно не беше той.

Но как би могъл да очаква Касия да го обикне? Тя току-що бе научила, че той се бе оженил за нея чрез измама. Само да можеше да му даде време да й докаже, че не го бе направил, за да я накара да страда, а само бе искал да й помогне и да я защити! Но бе наясно, че не би могъл да накара Касия да го обикне насила. Това не се бе получило при Дафни. Нямаше да стане и с Касия.

Ролф се изправи. Мара беше права. Историята се повтаряше. И той бе безсилен да направи нещо друго, освен да наблюдава.

— Ако анулирането на този брак е това, което наистина искате, аз няма да направя никакъв опит да ви спра.

 

 

Касия седеше в спалнята си сама, подвила крака под себе си, с брадичка, подпряна върху коленете си. Защо всичко трябваше да бъде толкова сложно? Обясненията на Ролф изглеждаха правдоподобни, но прекалено благородни, за да бъдат истина. Всеотдайността не беше нещо, на което бе свикнала. През целия й живот хората, които я бяха заобикаляли, бяха действали в своя лична изгода. Майка й я бе използвала като оръжие срещу баща й. Баща й се бе опитвал да спечели власт, предлагайки я за съпруга на този, който даде най-висока цена.

Никой никога не бе правил нещо за нея.

С изключение на Ролф.

Той отново и отново я бе уверявал, че това е всичко, което иска от нея. Беше нейният покровител, нейният спасител, а сега — и неин съпруг. А тя продължаваше да се бори срещу него и да отказва помощта му.

Би ли могла да му повярва? Би ли се осмелила? Касия затвори очи и се опита да си отговори на тези въпроси. Независимо колко упорито се бе опитвала да се убеждава в обратното, тя се нуждаеше от помощта на Ролф, за да открие кой бе убил баща й и се бе опитал да убие и нея и защо. Загадъчната бележка, оставена от баща й, не й беше от голяма помощ. Единственото, което бе успяла да постигне, бе да си блъска мозъка над въпроса къде ли би могъл да бъде този мистериозен документ. Би могла да прекара цяла вечност, опитвайки се да го открие — и да не успее.

Младата жена се изправи, отиде до леглото и се плъзна под дебелата завивка. Докато лежеше сред възглавниците, си припомняше гласа на Ролф, който бе чувала, докато бе болна. Спомняше си как се бе вкопчила в него, борейки се да оживее благодарение на силата на неговите думи и на прегръдката на ръцете му.

Мислеше си за деня, когато бяха отишли на езда в Хайд Парк, и за нуждата, която я бе изпълнила, когато той я бе целунал. Онзи ден тя бе пожелала да бъде изцяло негова. Искаше Ролф да я вземе направо там, сред дърветата, и да я направи своя завинаги. Допирът на ръцете му, чувството, което бяха породили устните му върху тялото й, я бяха изпълнили е удоволствие, въодушевление и радост. Тя искаше да изпита всичко това отново, искаше да го почувства изцяло в себе си, да го прегърне и никога да не го пусне да си отиде.

Касия усети, че все още иска това, и дори повече. Много, много повече. Тя искаше Ролф да бъде до нея, за да споделя с него и щастието, и скръбта си. Искаше да е сигурна, че той ще остане завинаги с нея.

Затвори очи. Желаеше да прекара остатъка от живота си с него. Това беше последната й мисъл, преди да заспи.