Жаклин Рединг
Дворцови интриги (25)

Глава двадесет и четвърта

Ролф седеше сред мрака на стаята си. Тя не беше осветена нито от свещ, нито от огъня в камината и само лунната светлина се процеждаше през тежките завеси, наполовина спуснати върху прозореца. Беше се отпуснал в едно кресло, кръстосал протегнатите си крака. Взираше се в луната и мислеше за болката, която изпитваше от това, че отново се бе влюбил в жена, която не отвръщаше на чувствата му.

Точно си мислеше, че за втори път бе действал като глупак, когато чу вика на Касия. За секунда се озова до вратата, спусна се тичешком през коридора, сигурен, че тя отново бе в плен на кошмара си.

Когато се приближи до вратата й, можа да чуе по-ясно как тя се опитва да прогони демоните в съня си.

Ролф влезе в стаята й. На мъждукащата светлина на свещите той видя Касия, седнала в леглото, протегнала напред ръце, за да отблъсне въображаемия нападател.

— Не… Моля ви…

Ролф прекоси стаята, хвана Касия за раменете и силно я раздруса:

— Касия, събудете се. Това е само сън. Сега сте в безопасност.

Листовете и моливите й бяха оставени на масата до леглото. Осени го една идея. Той ги взе, докато Касия започна да се разбужда от кошмара си.

— Той беше там — каза тя със сънен глас. — Той уби баща ми.

— Не — каза Ролф, като й подаваше листовете и молива, — не говорете. Не казвайте нито дума. Рисувайте! Нарисувайте това, което сте видели в съня си.

Касия, все още сънена, го погледна объркано. След това вдигна молива и започна да го движи по хартията. Скоро ръката й започна да се движи, сякаш направлявана от невидима сила, рисувайки линии и извивки в отчаяно надбягване е времето, за да запечата образите, които бяха заключени в съзнанието й.

Ролф седна в очакване.

Когато след малко Касия свърши, тя остави молива и бутна рисунката към него. Отпусна се изтощена на леглото. Мъжът вдигна листа.

— Какво е станало? — попита тя, вече съвсем будна. Отметна кичур коса, който беше паднал на челото й. — Там има ли нещо?

Известно време Ролф мълчаливо разглеждаше скицата. Той не каза нищо, а само я изучаваше с присвити очи. Най-после вдигна поглед, в който блесна особена светлина.

— Касия, имате ли някаква представа за дейността на баща ви по време на войната?

— Не. Как бих могла да зная? Тогава бях във Франция с майка си. Бях прекалено млада, за да разбера какво става. Ако родителите ми са поддържали някаква връзка, в което много се съмнявам, никога не съм го разбрала. Защо питате?

Ролф погледна рисунката.

— Това, което сте нарисували тук, не е една рисунка, а серия от образи. Това прилича на бастуна на баща ви. Има и ръка, облечена в ръкавица, която държи кинжал, с който според мен е бил убит баща ви, и… — добави той, като й показа последното изображение — това е клонче от отровното растение бучиниш.

Касия разгледа рисунката на светлината на свещта.

— Не разбирам значението. Какво толкова особено би могло да има в клонче от бучиниш? Дори не знаех какво е това. То беше просто знакът, който бе гравиран върху часовника на баща ми.

Ролф я погледна.

— Къде е сега този часовник, Касия?

— В Сийгрейв Хаус, заедно е другите вещи на баща ми. Джефри ме попита за него и аз бях решила да му го дам като утеха, след като научих от мистър Финчли за завещанието на баща ми. Мислех си, че това е най-малкото, което бих могла да направя за него. Това беше, преди да ми разкриете подозренията си към Джефри.

Ролф седна насреща й.

— Казвате, че Джефри е искал този часовник? Искал ли е нещо друго, освен него?

Касия поклати глава:

— Не, нищо друго. Интересуваше се единствено от часовника. Това се случи в деня, в който вие влязохте в библиотеката и го заварихте да ме заплашва. Тогава беше много възбуден.

— Да, така беше. — Ролф погледна към високия часовник, поставен в другия край на стаята. — Много е късно, за да отидем до Сийгрейв Хаус да търсим часовника. Ще се наложи да изчакаме до сутринта.

Той стана от леглото.

— Ролф, какво значи това? Защо този часовник е толкова важен?

— Не самият часовник, а знакът върху него. — Обърна се, за да я погледне. — Касия, чували ли сте някога за цареубийците?

Тя се замисли за момент.

— Това са хората, които бяха отговорни за осъждането на Чарлс I. Те са изписали имената си под смъртното му наказание и са извършили екзекуцията.

— Да. Но по-късно се установи, че някои от мъжете, чиито имена са записани под заповедта за убийството на Чарлс I, не са били отговорни за смъртта му. Те са били принудени да го направят, така че по-късно да понесат цялата отговорност вместо истинските убийци. Кромуел знаеше, че ако наследникът се върне на трона, наказанието за подписването на такъв документ е смърт. По-късно Чарлс II разбра, че мъжете, които бяха написали имената си под заповедта, не са виновни. Но междувременно деветима невинни мъже изгубиха главите си за престъпление, което не са били извършили. Истинските убийци на краля, които са били прекалено малодушни, за да се подпишат под смъртната присъда, изчезнаха в мрака, но са останали свързани помежду си в някакво свое, тайно общество.

Ролф направи кратка пауза, без да сваля поглед от Касия.

— Символът на тези мъже, на истинските убийци, е клонче от бучиниш.

Касия се загледа в рисунката си.

— Баща ми никога не се разделяше с часовника си. Дори го беше прикрепил за сигурност към дрехите си с червена панделка, за да не го изгуби.

— А червената панделка е бил знакът, че кралят е трябвало да бъде обезглавен.

Касия не можеше да повярва на това, което чуваше.

— Искате да кажете, че баща ми е бил един от онези мъже? Моят баща е бил един от убийците на краля?

— Трябва да видя часовника, преди да бъда сигурен, но поне така изглежда. Каква връзка има това със смъртта му — не зная. Но съм любопитен защо Джефри толкова се интересува от този часовник.

— Джефри със сигурност е бил твърде млад, за да бъде един от тях.

Ролф кимна:

— Но може да е разбрал за връзката на баща ви е тях и да се е опитвал да извлече полза от това. — Той се изправи. — Не е необходимо толкова да се въодушевяваме от нещо, което още не знаем със сигурност. Не бихме могли да научим нищо до утре сутринта. Няма смисъл да стоим цяла нощ и да размишляваме над това. Защо не се опитате да поспите? Сигурно сте съвсем изтощена. Сутринта двамата е вас ще отидем до Сийгрейв Хаус, за да намерим часовника. Лордът тръгна към вратата.

— Ролф…

Той се обърна и Касия го погледна.

— Моля ви, не си отивайте. — Тя се поколеба. — Останете при мен.

В тъмните й очи, бляскащи от светлината на свещта, Ролф прочете страх. Знаеше, че ако я остави сама, тя щеше да прекара цялата нощ, сновейки из стаята от страх, че кошмарът й може да се върне.

Той бавно се върна до леглото и седна до нея. Мълчаливо я привлече в обятията си. След минута Касия заспа. Ролф се облегна на възглавниците, положи удобно главата й под брадата си и зачака утрото.

 

 

Когато пристигнаха в Сийгрейв Хаус на следващия ден, намериха входната врата широко отворена. Вътре, заровени сред купища книги, документи и малки декоративни украшения, стояха Клайдсуърт и Линет, заети с разчистването на бъркотията.

— Какво се е случило тук?

Клайдсуърт бързо се изправи на крака.

— Милорд, лейди Касия. Когато се събудихме тази сутрин, намерихме стаята в този вид. Изглежда, някой се е вмъкнал тук снощи и е направил всичко това. Аз, както и всички останали, бяхме по стаите си. Никой нищо не е чул.

Сякаш през стаята бе минал ураган, преобръщайки всичко в хаос. От книгите бяха откъснати цели страници. Чекмеджетата бяха отворени, а съдържанието им — разхвърляно. Дори килимът беше събран и оголваше пода, като че ли някой бе имал намерение да откърти полираните дъски.

— Липсва ли нещо? — попита Ролф, като хвана Касия за ръката и я отведе настрана от малките парчета, които някога бяха представлявали порцеланова ваза.

— Досега нямахме възможност да проверим, милорд — отвърна Клайдсуърт. — Решихме, че е по-добре първо да подредим стаята.

— Добра идея. — Ролф погледна Касия. — Часовникът. Предполагам, че е бил в тази стая.

Тя кимна.

— Бях го отделила, за да го дам на Джефри, но след като ми казахте за подозренията си, просто забравих за него.

Отиде до камината и взе малка позлатена кутийка. Тя изглеждаше странно недокосната сред цялата бъркотия.

Нито Ролф, нито Касия бяха изненадани, когато кутийката се оказа празна.

— Какво ще правим сега? — запита Касия. Тя огледа стаята с празен поглед.

— Много е просто, милейди. Поканени сме на интимна приятелска вечеря в апартамента на лейди Касълмейн утре вечер. Без съмнение, като се имат предвид близките им отношения напоследък, Джефри също ще бъде там. Двамата с вас ще посетим това соаре и просто ще попитаме братовчеда Джефри дали знае къде е часовникът на баща ви.

 

 

— Мили боже! — възкликна Мара, като вдигна очи от закуската си и погледна към застаналите на вратата Ролф и Касия. Веднага забеляза, че бяха облечени и вече са излизали. — Вие двамата, изглежда, сте станали с изгрева. Къде сте били в този ранен час на деня?

Ролф свали ръкавиците си и ги остави на масата.

— Бяхме в Сийгрейв Хаус, където, изглежда, някой се е възползвал от отсъствието ни и е нахълтал вътре.

— Небеса, нещо откраднато ли е?

— Изглежда, че липсва само часовникът на баща ми — каза Касия, докато сядаше на стола до Мара. Тя се усмихна благодарно, когато лакеят й наля чаша чай.

— Касия и аз си тръгваме днес — рязко каза Ролф.

— Тръгвате си? — повтори Адриан. — Къде отивате?

— Ще се върнем в Сийгрейв Хаус.

— Не каза ли току-що, че някой се е вмъкнал на същото място? Това не излага ли и двама ви на опасност?

Ролф взе една бисквита от страничната маса и отхапа голямо парче от нея.

— Много по-опасно е да оставим къщата празна. Все още не сме намерили документа, за който Сийгрейв е писал на Касия. Кой би могъл да каже дали крадецът не е търсил именно него?

— Защо тогава не оставиш Касия тук с нас? — попита Мара. — Никой не знае, че е при нас. Тук ще бъде в безопасност.

— Ако тя предпочита…

— Може би тя би предпочела вече да се върне у дома — намеси се Касия, за да напомни на съпруга и приятелите си, че все още е с тях в стаята. После се обърна към Мара: — Много съм ви благодарна за любезното гостоприемство. Накарахте ме да се чувствам желана тук. Моля ви, не мислете, че съм невъзпитана.

Мара се усмихна и потупа ръката й.

— Всичко е наред. Не е необходимо да обяснявате. Дойде време да се завърнете у дома. Самата аз изпитвам същото всеки път. Просто трябва да знаете, че за вас тук винаги има място.

— Благодаря.

— В такъв случай всичко е решено — каза Ролф. — Днес си тръгваме. Ще наредя да опаковат нещата ни, за да можем да се върнем в Сийгрейв Хаус до вечерта.

 

 

Беше късно през нощта, когато най-после се настаниха в Сийгрейв Хаус. Касия се оттегли рано, не повече от час след вечерята, като заяви, че е уморена и изгаря от нетърпение да легне в собственото си легло. Библиотеката бе отново почистена и подредена благодарение на усърдните усилия на Клайдсуърт.

Ролф се бе преместил от дюшека пред спалнята на Касия в елегантна стая с облицовани с дъбова ламперия стени. Тя изглеждаше така, сякаш никога не е била използвана, а само периодично проветрявана и почиствана.

Касия му бе казала, че това е била стаята за гости, каквито никога не им бяха идвали през трите години, след като се бяха завърнали в Англия. Намираше се само през две врати от нейната и бе разположена така, че ако някой се опиташе да се промъкне по стълбите, трябваше да мине първо покрай Ролф, преди да стигне до Касия.

Той лежеше на леглото върху покривката от синьо кадифе, обут само в бричовете си. В този късен час цялата прислуга си бе легнала и в къщата бе съвсем тихо. Докато лежеше в тишината и наблюдаваше сенките, които огънят хвърляше върху стените и тавана, мислите му бяха заети с планове за утрешния ден.

Джефри трябва да е откраднал часовника. Кой друг би могъл да знае за съществуването му и къде да го намери? Това учудваше Ролф. Защо толкова отчаяно е искал този часовник сега, когато Сийгрейв беше мъртъв?

Дъските на пода пред стаята му внезапно изскърцаха. За миг Ролф бе обхванат от познатото предчувствие за опасност — същото чувство, на което се бе осланял по време на войната и което многократно бе спасявало живота му. От мястото, където лежеше, можеше да наблюдава вратата. Застина, когато скърцането се повтори, този път пред самата врата.

Ролф се изправи, грабна пистолета, който Адриан му бе дал по-рано през деня, и безшумно се приближи към вратата.

Тя бе леко открехната, но не толкова, че някой да може да се промъкне през нея. Стоеше в сянката, готов да скочи.

На слабата светлина на огъня забеляза как вратата бавно се отваря. Сърцето блъскаше в гърдите му. Можеше да различи очертанията на натрапника, който се промъкваше в стаята. Ролф изчака, докато той влезе вътре, и се прицели:

— Не мърдай, негоднико, или ще те надупча! Фигурата застина.

— Ролф, аз съм.

Лордът отпусна ръка.

— Касия? По дяволите! Защо идвате в стаята ми в полунощ по този начин? Едва не ви застрелях. — След като гневът му утихна, добави: — Нещо не е наред ли?

Той прекоси стаята и разтвори завесите, пускайки лунната светлина вътре. Приближи се към камината и запали сноп свещи. Обърна се и видя Касия, застанала в средата на стаята, облечена само в нощница, а косите й се спускаха по гърба й. Тя гледаше надолу към босите си крака.

— Не можех да заспя. Аз…

Изведнъж той разбра защо бе дошла. Може би ако беше влязла под звуците на тромпети, той, глупакът, щеше да се досети по-рано. Тя му показваше, че е готова да бъде негова съпруга. Изцяло. Само е две крачки се озова пред нея. Тя вдигна очи и той видя, че се чувства несигурна, че не знае нито какво да направи, нито какво да каже. Тя се поколеба на ръба на своята нерешителност, питайки се дали бе постъпила правилно, като бе дошла при него.

Ролф бързо отговори на въпроса й. Той вдигна Касия на ръце и я понесе през стаята към леглото. Тя не продума и едва помръдна в мястото, където я беше положил, но очите й говореха за чувствата, които се надигаха дълбоко в нея.

— Всичко е наред, Касия. Правилно постъпи, като дойде при мен.

Ролф се наведе над нея и започна да я разглежда на лунната светлина. Наклони глава, обхвана лицето й е ръце и я целуна.

Усети, че Касия започна да се отпуска и не след дълго се успокои съвсем.

— Няма да ти причиня болка, Касия — каза той, като отлепи устни от нейните и ги положи на челото й. — Никога не бих те наранил.

Това беше единственото уверение, от което Касия се нуждаеше. Вдигна ръце и ги обви около врата му, усещайки устните му отново върху своите. Посрещна целувката му жадно, колебливо прокарвайки език по неговия, докато галеше с пръсти косата и тила му. Ролф леко въздъхна.

Това беше всичко, за което бе мечтала, и дори много повече, мислеше си Касия с копнеж. Отметна глава и се наслади на чувството, което събудиха целувките му върху врата й, шията и нежната извивка на раменете й. Усети, че той развързва нощницата й, за да проучи гърдите й под тънката материя.

Ролф улови гърдите й с ръце и нежно погали с палци зърната им, докато те се втвърдиха. През тялото й премина вълна на задоволство, която я накара да се задъха. Почти извика, когато той затвори устни и нежно засмука зърната й, дразнейки пламналата й кожа е език и зъби. Почувства се така, сякаш се бе зареяла нейде в небето, и се вкопчи в кадифената покривка, докато тръпките разтърсваха тялото й една след друга.

Не искаше това да свършва.

Ролф придвижи устни по-надолу, разтваряйки диплите на нощницата й, за да целуне корема й. Сред нежното шумолене на белия лен той свали нощницата от нея. Тогава Касия осъзна, че лежи пред него гола.

Преди дори самата мисъл да стои пред мъж така разголена би я накарала да изпита срам и да почувства инстинктивно желание да се прикрие с ръце, но сега изпитваше единствено вълнение от пламъка, който гореше в очите на Ролф. Той я гледаше на светлината на луната. Стоеше, без да откъсва поглед от нея. Разкопча бричовете си, събу ги и ги захвърли настрана. Едва тогава Касия откъсна очи от неговите, за да огледа масивното му тяло.

Той бе много по-едър, отколкото й се бе сторил, когато го бе видяла да облива тялото си с вода. Силуетът му се очертаваше красиво на светлината на огъня. Гърдите му бяха покрити с гъсти черни косми, които се спускаха надолу до мускулите на корема му.

Тя бавно си пое въздух.

— Няма от какво да се страхуваш, Касия. Обещавам, че няма да ти причиня болка.

Тя продължаваше да гледа масивното му тяло с явно изписан върху лицето си страх.

— Погледни ме, мила. Погледни ме в очите.

Тя вдигна поглед към него.

— Аз искам да бъда с теб. Боли ме от желание към теб. Желая те отчаяно, но ако още не си готова за това…

— Не — прошепна тя, — готова съм.

Касия протегна ръце към него и притвори очи, когато той се наведе над нея.

Устните му отново намериха нейните, но този път нетърпеливо и жадно. Ръцете му обвиха гърдите й, притискайки зърната им между палеца и показалеца, и по тялото й се разля вълна от задоволство.

— Ролф, моля те…

Ролф плъзна ръка надолу към гнездото от нежни къдрици, което лежеше между краката й. Притисна пръст към чувствителната кожа и Касия почти подскочи. Сега тя дишаше тежко и от гърлото й се изтръгна вик. Чувствата й се смесиха, понесоха я към нещо, което не можеше да назове, но знаеше, че трябва да достигне.

Сграбчила с пръсти косата на Ролф, тя стегна мускулите на краката си срещу усещането, което пулсираше в нея. Задъхваше се, шепнеше името му, докато се приближаваше все повече и повече към непознатия връх. Извика, когато бе задяна от огъня на пълното освобождаване:

— О, Ролф…

Касия се отпусна отново върху леглото. Всеки мускул, стегнат допреди малко, сега беше слаб и отпуснат. Лежеше бездиханна, безсилна, изпълнена с благоговение. Можеше само да се чуди на върховното удоволствие, което все още разтърсваше тялото й и заглушаваше всяко друго чувство.

Ролф се надигна над Касия и бавно се намести между краката й. Повдигна ги и леко ги прегъна в коленете. Касия сложи ръцете си върху раменете му, когато той се наведе над нея.

С едно-единствено мощно движение Ролф съедини телата им в едно.

Прониза я остра болка. Без да се замисли, тя извика.

— По дяволите! — каза Ролф, като се надигна над нея. Взираше се в лицето й на лунната светлина. — Мили боже, Касия, защо не ми каза?

Той потръпна, отдръпна се назад и инстинктивно влезе пак в нея. Бе изгубил всякакъв самоконтрол. Влизаше в нея отново и отново. Ръцете му бяха стегнати от двете му страни, а очите му — плътно затворени. Касия вкопчи пръсти в ръцете му, вземайки всичко, което той й даваше, защото след първоначалната болка го бе почувствала, бе усетила онова, което се движеше в нея, изпълваше я докрай и правеше телата им едно цяло. Това беше по-различно от всичко, което си бе представяла.

Движенията му станаха решителни и бързи, дишането му — все по-тежко и е един последен тласък той влезе в нея докрай.

— Касия…

Ролф я прегърна, придърпа я към себе си и я притисна към гърдите си. Тя здраво обви ръце около врата му.

Известно време лежаха така, притиснати един към друг. Касия се чувстваше изгубена сред море от чувства, бездиханна, изпълнена с благоговение пред усещането, което я бе заляло така неочаквано, отнасяйки я по-високо от звездите, почувствала се вече напълно завършена.

Най-после Ролф я освободи. Касия се отпусна върху покривката. Като погледна към него, забеляза, че очите му са пълни с безпокойство и… съжаление.

— Съжалявам, Касия.

— За какво? — попита тя и нежно прокара пръсти през лицето му.

— Обещах ти, че няма да ти причиня болка, но направих точно това. Никога не съм мислил… не можех да си представя… Проклятие! Касия, защо не ми каза, че си още девствена?

Тя не можеше да му позволи да съжалява за чудото, което бяха споделили.

— Това вече няма значение, Ролф.

— Но как? Слуховете… За теб. За него. Защо не ги отрече?

— Че съм любовница на краля ли? Защо би трябвало да правя подобно нещо, след като самата аз измислих тази история?

Очите на Ролф я гледаха с недоверие.

— Защо би направила подобно нещо?

— Да бъдеш смятана за любовница на краля си има и своите предимства. Едно момиче не трябва да се страхува от нежелано внимание от страна на мъжете, защото повечето от тях не биха се осмелили да прелъстят любовницата на краля. Тъй като съм богата наследница и постоянно ме преследват заради материалните облаги, за предпочитане беше да ме смятат за една от блудниците на краля, отколкото ден и нощ да ме преследват мъже, които искат единствено зестрата, която бих им донесла.

Ролф можеше само да се взира в нея.

— Ами кралят? Защо би играл тази игра?

— Защото аз го помолих. В интерес на истината, той не искаше и в началото почти ми отказа, но аз не му оставих друг избор. Разбираш ли, той ми дължи голяма услуга и аз просто му напомних за това негово задължение.

— Какво би могъл да ти дължи кралят?

Касия се усмихна.

— Спомняш ли си, бях ти разказвала, че скоро след пристигането на Катерина в Англия двамата с краля имаха публичен спор заради Барбара Палмър, лейди Касълмейн?

Ролф кимна:

— От това, което съм чувал, разбрах, че кралицата е била твърдо против назначението й и е изпадала в ярост дори при споменаването на подобна възможност. Странно, че малко след това е променила решението си.

— Аз бях тази, която убеди кралицата да се съгласи.

— Но мислех, че Катерина е твоя приятелка.

— Така е. Много се безпокоях за нея. Прекалено много, за да седя просто така и да наблюдавам как губи онова, което й се пада по право. Направих това, за да я предпазя, разбираш ли? Трябва да разбереш, че техни величества бяха стигнали до анулиране на брака си заради толкова дребно нещо. Катерина упорито отказваше да разреши назначението. Майка й я бе убедила да принуди Чарлс да тръгне по правия път.

— Което е малко вероятно за мъж като Чарлс.

— Точно така. Освен това кралят беше много упорит и настоятелен по отношение на това назначение. Въпросът се превърна в борба на волята и кралят и кралицата бяха твърдо решени да я спечелят. Аз просто обясних на Катерина, че ще бъде много по-добре, ако направи този горчив компромис, припомняйки й отново и отново, че каквото и да прави лейди Касълмейн, колкото и да ласкае краля, тя никога няма да стане кралица на Англия и следователно никога няма да може да се възползва от облагите, произтичащи от това.

Ролф поклати глава.

— Оженил съм се за изключителна жена.

Касия се усмихна.

— Никога не забравяй това.

Ролф се приближи до нея и я притисна към себе си. Никога не би могъл да забрави, защото това бе най-разумното нещо, което бе направил през живота си.

Докато наблюдаваше как Касия бавно заспива, Ролф размишляваше за всичко, през което бе преминала тя в живота си, за всички неприятности, които е трябвало да преживее. През целия си живот Касия бе бягала от нещо, но бе успяла да го превъзмогне — и публичния скандал, който бе предизвикала майка й, и обидата, която й бе нанесъл баща й, като бе използвал острия й ум и вътрешната й сила.

Седнал в тъмнината, обвил с ръце крехкото й тяло, Ролф я наблюдаваше как спи. Никой не би могъл да живее в този постоянен страх. И той се закле, мълчаливо обеща на Касия, че тя никога повече няма да изпитва страх, никога повече няма да й се налага да бяга до края на живота си.

Тогава Ролф затвори очи и заспа.