Жаклин Рединг
Дворцови интриги (27)

Глава двадесет и шеста

Касия се извърна и видя лейди Уесткот, жената, до която бе седял Ролф, да се приближава към нея. Тя се усмихна.

— Вие сте лейди Уесткот, нали?

Дафни кимна:

— Да. А вие сте Касия Монтифорт, лейди Сийгрейв. Всъщност сега сте Касия Бродригън, нали, щом сте се омъжили за Ролф? Чувала съм за вас.

Касия се намръщи. След като Ролф й бе повярвал безрезервно, успя лесно да забрави, че бе смятана за убийца на баща си.

— Да, съществуват…

— Моля ви, не е необходимо да обяснявате слуховете. Изобщо не ме интересува дали наистина сте убили баща си или не. От това, което съм чувала за него, съм останала с впечатлението, че е бил голям негодник. Просто исках да видя жената, за която Ролф най-после се е оженил.

Подигравателният тон и резките думи събудиха у Касия инстинкта за самозащита. Тя забеляза, че лейди Уесткот назовава съпруга й с малкото му име.

— Изглежда, че вие, лейди Уесткот, съвсем не отскоро познавате моя съпруг. Откъде се познавате?

Моят съпруг! Харесваше й как звучат тези думи.

— Бих казала, че сме повече от обикновени познати. Много повече. Особено като се има предвид, че съпругът ви ми направи предложение миналата година.

От всичко, което тази жена би могла да й каже, Касия най-малко бе очаквала това. Всъщност не беше дори сигурна, че я бе чула правилно.

— Ролф ви е правил предложение?

— О, да. При това няколко пъти. Но както виждате, аз не приех предложението му и се омъжих за сегашния си съпруг.

Тя погледна през стаята. Касия проследи погледа й и видя един мъж, който бе погълнат от интимен разговор е друга млада жена. Изглежда, лорд Уесткот не бе особено верен на брачната си клетва.

— Моите поздравления — отвърна Касия.

— Би трябвало да кажа същото на вас, въпреки че Ролф е този, който трябва да бъде поздравен за това, че ви е взел за съпруга, след като в качеството си на наследница вие му донесохте титла и цяло състояние. Това е наистина забележително. Чух, че сте му донесли осемдесет хиляди лири. Той сигурно смята, че мечтата му се е сбъднала.

Касия бе толкова заета да размишлява защо Ролф би пожелал да се ожени за тази жена, че едва чу думите й.

— Извинете?

— Когато Ролф ме помоли да се омъжа за него, той беше само виконт и притежаваше част от едно имение на север, без никакви изгледи да забогатее някога. Аз имах доста добра зестра — зестра, която би му осигурила парите, които му бяха необходими, за да се издигне, нали разбирате? Той побесня, когато му отказах, защото бе казал на всички, че ще стана негова жена. Кралят му даде графската титла и имението Рейвънуд малко след това. Тази беше причината да напусне двореца и града. Чували сте как го наричат, нали?

— Графът в изгнание.

— Е, точно аз го изпратих в изгнание.

Касия се зачуди защо тази жена толкова се гордее с това.

— Ролф беше смазан, след като отхвърлих предложението му — продължи Дафни. — Той предпочете да се оттегли, вместо да погледне в очите всички, които знаеха, че съм му отказала. В интерес на истината, много се учудих, когато разбрах, че изобщо се е върнал в Лондон. Но сега разбирам причината. — Тя се усмихна на Касия. — Ролф е успял да си улови по-голяма плячка, отколкото бях аз.

Касия я гледаше с каменно лице. Не харесваше тази жена. Никак.

Дафни прие мълчанието на Касия като доверие и това я вдъхнови да продължи:

— Дори след като отхвърлих предложението му, Ролф ми каза, че никога няма да обича друга жена така, както бе обичал мен. Сега виждам, че за мъжа има неща, които са далеч по-важни от любовта.

Касия не можеше да търпи повече:

— Е, в такъв случай аз съм тази, която трябва да ви благодари, лейди Уесткот. Ако не бяхте отхвърлили предложението на Ролф, сега нямаше да съм омъжена за най-достойния мъж, когото познавам. Наистина някои неща са по-важни от парите. Струва ми се, че вие сте имали възможността да се убедите в това.

Дафни бе прекалено шокирана от отговора на Касия, за да може да отговори.

— Мислите ли, че ви вярвам, лейди Уесткот? Аз едва ви познавам. Всъщност ние се видяхме за първи път тази вечер. — Тя погледна към съпруга на Дафни. — Ако се съди по очевидните обстоятелства, по-скоро мисля, че вие сега съжалявате, че не сте приели предложението на Ролф.

Лицето на Дафни почервеня. Тя не отговори. А и как би могла?

— При това много — допълни Касия и се извърна, за да се отдалечи.

Бе направила едва три стъпки, когато Дафни най-после проговори:

— Казвал ли ви е някога, че ви обича?

Касия застина.

— О, виждам, че не ви го е казвал. Ролф ми четеше стихове и знаете ли, оприличаваше очите ми на зимзелен. Той се бе заклел да умре за мен. Каза ми, че никога няма да обича друга, освен мен.

Касия преглътна с усилие. Пое дълбоко дъх:

— Беше много интересно да се запознаем, лейди Уесткот. Пожелавам ви много семейно щастие.

Касия тръгна из стаята, без да може да различи лицата около себе си. Мара й беше казвала, че Ролф дълбоко бе обичал Дафни. Това бяха думи, които той никога не беше казвал на нея.

Почти бе стигнала до вратата, когато видя Ролф.

— Касия, къде отиваш?

— Уморена съм. Отивам си вкъщи.

Хората, застанали наблизо, замлъкнаха и се загледаха в тях, без да се опитват да прикрият, че подслушват разговора им.

— Какво не е наред, Касия?

Тя се насили да се усмихне:

— Казах ти. Просто съм уморена и бих искала да се прибера вкъщи.

Другите наоколо започнаха да си шепнат.

— Няма да отидеш никъде, докато не ми кажеш какво те безпокои.

Касия втренчи очи в него:

— Много добре. Опитвах се да избегна разговора на публично място, но ти, тъй като си мъж и не разбираш от намеци, ме принуди да го направя още тук, в този момент. Защо не си ми казвал, че лейди Уесткот е била първата жена, на която си направил предложение за женитба? Имам предвид, че ти седна точно до нея. Отдавна знаех, че я познаваш. Но не бях наясно колко добре.

Ролф не каза нито дума. Той стисна рамото на Касия и бавно я поведе към вратата.

Проговори едва когато се озоваха извън апартамента на лейди Касълмейн.

— Не зная какво те накара изведнъж да изгубиш разсъдъка си, мадам, но настоявам да ми обясниш.

— Все още не си отговорил на въпроса ми, милорд.

Ролф изведнъж си спомни за един друг разговор, който бяха провели с Касия, много подобен на този. Тогава той не бе успял да вземе връх.

— Бих бил щастлив да ти обясня всичко, което искаш. Но няма да водим този разговор тук, където дори стените имат уши. Ще говорим в каретата.

Ролф тръгна през коридорите на двореца. Когато излязоха навън, той извика на кочияша, който ги очакваше зад ъгъла. Помогна на Касия да се качи в колата, последва я и хлопна вратата.

— Карай! — извика той, без да го е грижа къде отиват.

Обърна се към Касия:

— Искаш ли да ми кажеш що за зъл дух те е обладал?

— Току-що имах доста интересен разговор е лейди Уесткот. Тя ми каза, че някога си й предложил да се омъжи за теб. Знаех, че си правил предложение на друга жена, но не знаех на коя. Сега вече знам.

— Направих предложение на Дафни, но това беше преди година. Какво значение има това сега?

— Каза ми също, че си искал да се ожениш за нея само заради парите й.

— Така ли? Да, права е относно женитбата по сметка, но май тя бе тази, която се стремеше към това. Дафни отхвърли предложението ми, тъй като смяташе, че нямам нито титла, нито пък съм достатъчно богат за нея. Не можеше да си представи да се омъжи за обикновен виконт без огромно състояние и се надяваше Уесткот да й направи предложение, както и стана.

Ролф направи пауза и се загледа в очите й. След това продължи:

— Дафни не би могла да знае, че само след няколко месеца кралят щеше да ми даде титла и огромно имение. Каквото и да говори тя, аз не се ожених за теб заради наследството ти, Касия. Ще се радвам, ако мога да те отведа при адвоката си и да те запозная с финансовото си състояние.

— Не е необходимо. Казах й, че е смешно да се опитва да ме убеждава, че си се оженил за мен само заради наследството ми. Зная, че не се интересуваш от парите ми. Никога не съм се съмнявала в това.

— Най-после говориш разумно.

— Ние си поговорихме за много неща, Ролф. Не мога да не те запитам защо никога не си ми разказвал за нея, а трябваше да науча всичко това от друг. Бях неподготвена, когато тя дойде при мен по този начин.

Ролф поклати глава.

— Съжалявам, Касия. Никога не съм искал да скрия нещо от теб. Това е част от живота ми, която бих желал да забравя. Трябваше да предположа, че някой ден пътищата ви ще се пресекат и тя ще се възползва от възможността да излее всичката си жлъч. Дафни е много озлобена, след като разбра, че мъжът, когото бе смятала за най-подходящ за себе си, всъщност се оказа несполучлив избор.

Касия си припомни как бе видяла съпруга на Дафни с друга жена. Изведнъж се почувства като глупачка. Дафни й бе напълнила главата с глупости.

Казвал ли ви е някога, че ви обича?

— Казвал ли си й някога, че никога няма да обичаш друга жена така, както си обичал нея?

— Да, казвал съм й го, защото по онова време вярвах, че я обичам. Това беше, преди да разбера към какво се стреми тя. Ти говореше за хора, които се крият зад множество фалшиви маски. Е, Дафни е майстор в маскирането. Едва когато се изсмя в лицето ми, след като паднах на колене пред нея и поисках ръката й, маската й стана прозрачна. — Той взе ръката на Касия. — Казах на Дафни, че я обичам, защото мислех, че това, което изпитвам към нея, е любов. Това беше много преди да разбера какво всъщност представлява любовта. Това беше, преди да те открия.

Касия го гледаше мълчаливо.

— Чуваш ли какво ти казвам, Касия? Казвам ти, че те обичам. Съвсем не ми беше лесно да го призная. След Дафни се заклех никога да не позволя на някоя жена да добие отново власт над мен. Заклех се да запазя мисълта си ясна и да предпазя сърцето си, така че никоя да не може да го нарани отново. Но от мига, в който те видях на стълбата в библиотеката на баща ти, аз бях загубен. Това, което изпитвам към теб, е много повече от всичко, което някога съм усещал към Дафни. Опитвах се да го отричам дори когато след всеки ден, прекаран е теб, те обиквах все по-силно. Дори когато, след като разбрах отношението ти към мъжете и женитбата, си мислех, че никога не би могла да отговориш на чувствата ми.

Когато Касия заговори, гласът й бе толкова тих, че Ролф едва я чуваше:

— Човек не би могъл да бъде сигурен, преди да се убеди.

Ролф нямаше нужда от повече думи. Той положи Касия в скута си и жадно потърси устните й в гореща целувка. Внезапно изпита желание да я почувства в прегръдките си гола, разтворена за него, отдаваща му се. Пръстите му дръпнаха връзките на роклята на гърба й и ги развързаха.

— Милорд — прошепна Касия в ухото му, — не бихте ли могли да изчакате, докато се приберем вкъщи?

— Не! — отсече той. — Не мога да чакам повече нито миг. Трябва да те имам. Сега.

Касия отвори устни, за да си поеме дъх и положи ръце върху гърдите на Ролф, докато той я изпълваше цялата. Тя се чувстваше толкова здраво свързана с него, толкова готова и отдаваща се. Ролф дълго я притиска към себе си, усещайки начина, по който тя го приема. Той се протегна и притегли устните й към своите, целувайки я жадно, докато ръцете му освобождаваха гърдите й от дрехите.

Обсипа с нежни целувки шията и гърдите на Касия, като я притискаше така, сякаш нямаше намерение никога да я пусне. Докато й помагаше да седне отново на седалката, той се загледа в нея под светлината на фенера.

Очите й горяха от страстта, която току-що бяха споделили. Гърдите й бяха все още разголени. Устните й бяха червени и подути от целувките му. Тя изглеждаше очарователно.

— Великолепно е! — каза той.

— Кое?

— Начинът, по който ме привличаш. Седя тук, гледам те, след като само преди малко изпитах върховна наслада с теб, и се чувствам така, сякаш бих могъл да започна отново още сега.

Касия се усмихна.

— Ако не искаш да препускаме из цял Лондон, бих ти предложила да кажеш на кочияша да ни откара обратно в Сийгрейв Хаус, където бихме могли да продължим да развиваме тази мисъл.

Ролф се засмя и извика:

— Към Сийгрейв Хаус, и по-бързо!

Плановете им за вечерта не можаха да се осъществят, тъй като веднага щом каретата спря пред Сийгрейв Хаус, иззад ъгъла се приближи друга и спря точно до тях.

— Ролф, ти ли си? Беше Данте.

— Чакам ви почти час. Какво, по дяволите, правихте?

Касия хвърли поглед към Ролф, за да го предупреди да държи езика си зад зъбите.

Ролф се усмихна.

— Кочияшът ни се заблуди по пътя от двореца. Беше ни откарал извън града, преди да разберем какво се е случило.

Не беше нужно да се хвърля светлина върху факта, че кочияшът на Сийгрейв многократно ги бе карал по посока към двореца и обратно.

— Данте, какво се случи, след като те помолих да проследиш Джефри? — попита Ролф.

— Той напусна апартамента на лейди Касълмейн и се насочи към кантората на лорд Сийгрейв. Когато тръгнах насам, той се опитваше да вдигне резето на вратата. Ако побързаме, все още бихме могли да го хванем.

Ролф отвори вратата на каретата.

— Смятам, че е крайно време да зададем на Джефри няколко въпроса относно грабителските му наклонности в последно време.

— Искам да дойда с теб — каза Касия.

— Не. Ти ще бъдеш в безопасност тук. Ще кажа на Куигмън да остане вътре е теб, докато се върна. Не знаем дали Джефри е все още в кантората на баща ти. А ако е там, не бих могъл да гадая какви са намеренията му. Не искам да те излагам на нови опасности.

Нещо вътре в Касия искаше да откаже, но знаеше, че с това нямаше да постигне нищо. Изчака, докато Ролф доведе Куигмън, след това застана пред къщата, загледана след каретата, която отнасяше Ролф и Данте надолу по улицата.

— Благодаря, Куигмън. Съжалявам, че негова светлост ви вдигна от леглото.

Конярят се усмихна.

— Не се безпокойте, милейди. А сега нека ви отведа в къщата, преди да сте настинали. Навън е много неприятно.

Когато влязоха, салонът се осветяваше само от една-единствена свещ. Куигмън залости вратата и зае мястото си на стола точно до входа.

Като знаеше, че не би могла да заспи, докато Ролф не се върне, Касия взе друга свещ, запали я и тръгна към библиотеката, за да си вземе някаква книга.

— Няма ли да си лягате, милейди?

— Не, Куигмън, не мисля, че бих могла да заспя, дори да исках. Ще изчакам негова светлост да се върне. Отивам да си взема една книга. Всичко е наред.

Тя се приближи към рафта, където беше подредила романите и книгите е поезия. Остави свещта в празния стенен свещник и точно бе стъпила върху малката стълба, за да вземе любимото си томче, когато чу, че вратата на библиотеката се затваря зад гърба й.

Следващият шум беше от ключ, който се преобръщаше в ключалката.

— Кой е там?

Тя виждаше нечий силует, застанал до вратата, но беше прекалено тъмно, за да го разпознае. Сърцето й започна лудо на бис. В съзнанието й нахлу споменът за нощта, в която баща й я бе довел тук и бе заключил вратата по същия начин.

— Ако се опитате да извикате, ще ви застрелям, преди да сте успели да отворите уста.

Беше странно познат мъжки глас.

— Кой сте вие?

Натрапникът излезе от сянката и се приближи към кръга светлина, който хвърляше свещта на Касия.

— Ваша светлост!

Херцог Мантън спря точно пред нея. Дулото на пистолета му блестеше на слабата светлина.

— Изненадана ли сте да ме видите, Касия?

Тя бе прекалено поразена от присъствието му тук, за да отговори.

— О, но ние двамата вече сме били едновременно в тази стая, нали? Разбира се, вие не бихте могли да си спомните добре, след като онзи негодник — баща ви — ви беше пребил до смърт. А сега слезте от тази стълба!

Касия се подчини и стъпи на пода.

— Вие сте убили баща ми.

Херцогът прибра пистолета под палтото си.

— Трябва да ми благодарите след онова, което той ви стори онази нощ. Всичко това, както ви е известно, нямаше да се случи, ако се бяхте омъжили за Малкълм, както искахме ние. Нямаше да бъдете бита. И баща ви все още щеше да е жив. А сега съм принуден да ви убия.

— Защо?

— Баща ви притежаваше нещо, което ми е необходимо. Точно затова не ви убих досега. Той ви е оставил писмо, в което ви е съобщил за него. Искам документа, Касия. И вие ще ми го дадете.

Как ли бе научил за писмото? Касия се опита да го заблуди:

— Не зная за какво говорите.

Херцогът се протегна, сграбчи я и силно я разтърси:

— Не си играйте с мен, Касия. Искам документа, който баща ви ви е оставил — същия, за който ви е писал в писмото. И то веднага!

Касия се опита да се отскубне.

— Нямам такъв документ. Никога не успях да го открия.

— Лъжете!

Херцогът вдигна ръка, сви я в юмрук, готов да я стовари върху нея. Касия затвори очи и се подготви да посрещне удара. Но удар не последва.

— Пусни я, негоднико!

Ролф внезапно се появи от сянката. Той хвана херцога за рамото и го отхвърли настрана. Удари го с ръка през лицето. Херцогът падна и бръкна под палтото си.

— Ролф, той има пистолет!

Ролф сграбчи нещо. Тя видя как го стовари върху ръката на херцога. Чу се изпукване, пистолетът падна от пръстите му и се плъзна по пода.

— Ще те убия за това! — изрева херцогът и като присви рамене, се нахвърли върху Ролф.

Независимо от възрастта си, херцогът все още беше достатъчно силен. Той скочи върху Ролф, блъсна го назад и удари гърба му в стената. Те се бориха така известно време и в бъркотията херцогът успя да избие оръжието от ръката на Ролф. То изхвръкна през стаята и падна до краката на Касия. Беше бастунът на баща й.

Когато вдигна очи, херцогът бе опрял пистолета в брадата на Ролф. Тръпки на страх, на истински ужас преминаха по гръбнака й.

Този страх подтикна Касия към действие. Тя вдигна високо бастуна и го стовари върху главата на Мантън. Дървото изпука от силния удар и се пречупи на две. Херцогът се отпусна в безсъзнание на пода.

Касия се спусна към Ролф:

— Ролф, добре ли си?

— Много добре, но мислех, че от мен се очаква да те защитавам.

— Ти точно това и направи. Ако не се бе върнал навреме, той щеше да ме удари и дори да ме убие. — Тя помогна на Ролф да се изправи. — Мантън искаше документа. Казах му, че не е у мен. Но не ми повярва, че не зная къде е. — Тя помълча. — Защо се върна?

Ролф тръсна глава, за да избистри мислите си.

— Бяхме почти стигнали до ъгъла на улицата, когато спрях каретата. Исках да взема пистолета, който Адриан ми даде, в случай че ми потрябва. Казах на Данте да продължава, за да разбере докъде е стигнал Джефри. Той ще ме чака там. Когато влязох в къщата, Куигмън ми каза, че си отишла в библиотеката. Той смяташе, че си затворила вратата, за да можеш да почетеш на спокойствие, но аз знаех, че никога не би го направила. Никога не би затворила вратата на тази стая.

— Не съм ти казвала подобно нещо.

Ролф я погледна.

— Има неща, които се разбират, без да бъдат обяснявани.

Той погледна към неподвижното тяло на херцога на пода.

— Изглежда, подозренията ми относно Джефри са били неоснователни. През цялото време истинският престъпник е бил херцогът.

Ролф се наведе и вдигна половината от бастуна, която лежеше в краката му, и изпробва тежестта й.

— Напомняй ми никога да не заставам срещу теб, когато държиш в ръката си бастун.

Когато го отпусна, от вътрешността му изпадна нещо.

— Какво, по дяволите, е това?

Касия вдигна предмета. Беше пожълтяла от времето хартия. Още преди да я разтвори, тя знаеше какво е. Това беше мистериозният документ. Припомни си какво й бе написал баща й и си каза, че ако бе размислила малко, отдавна щеше да разбере къде е бил скрит. Мислеше, че е претърсила навсякъде. Но беше забравила едно нещо.

Баща й никога не ходеше никъде без бастуна си.

Касия внимателно разгърна документа и го поднесе към светлината на свещта.

— Това е документът, за който татко ми бе писал. В него са имената на истинските убийци на краля, включително и неговото.

Ролф погледна във вътрешността на пречупения бастун.

— Колко умно — да го крие в бастуна си през цялото време — каза той. — Предполагам, че името на херцог Мантън също е в списъка.

— Да, както и тези на някои от най-знатните членове на Двора. Защо баща ми би ми оставил подобно нещо?

— Той каза, че това ще те предпази. Имах известни подозрения, след като спомена за знака, гравиран върху часовника му. Накарах Данте да провери някои неща. Касия, баща ти е натрупал състоянието си чрез изнудване. В списъка фигурира ли името на граф Суиндейл?

Касия погледна документа.

— Да. Защо питаш?

— Баща ти е използвал този документ, за да изнудва мнозина от тези мъже. Имението в Ланкашир, което ти е оставил, преди това е било собственост на Суиндейл. Но след като не успях да открия никакъв документ за приведена сума за смяната на собствеността, у мен се породиха някои подозрения. По-голямата част от състоянието на баща ти е натрупана по този начин. Последният човек, когото се е опитал да изнуди, е бил херцог Мантън. Опитал се е да го накара да принуди сина си да се ожени за теб. Херцогът е влиятелен човек. Той не би рискувал да бъде разобличен като един от убийците на краля. След като ти си отказала на предложението на Малкълм, херцогът е помислил, че баща ти ще продължи да го изнудва чрез този документ.

Ролф погледна надолу към мъжа, който все още лежеше неподвижно.

— Обзалагам се, че Мантън е решил, че единственият начин да сложи край на това е да убие баща ти и да вземе документа, така че никой да не узнае за ролята, която е изиграл в миналото.

Касия погледна към него.

— Какво ще правим сега?

Ролф взе хартията от нея. Нави я отново и я пъхна в джоба на палтото си.

— Ще предадем това на единствената личност, която има право да узнае информацията, съдържаща се тук, и ще го оставим да реши какво да прави.

Той хвана Касия за ръката и я поведе навън.

— Кралят веднъж ми каза, че единственото му желание е да узнае кои са били хората, убили баща му. Тази вечер ние ще изпълним желанието му.