Елен Танер Марч
Целувката на Принца (34)

Епилог

Конър положи Джема върху постелята на тавана в колибата на стария Добсън и заглуши смеха й с дълбока целувка.

Прозорецът беше отворен и топлият пролетен въздух галеше голите им тела. Ръката му погали гърдите й и Джема обви с въздишка ръце около врата му и отвърна на целувката му.

Те се познаваха толкова интимно, но въпреки това всяка целувка, всяко докосване, всяко любене им се струваше истинско чудо. В продължение на седмици след раняването на Конър Джема се беше страхувала, че ще го загуби завинаги, и все още не беше превъзмогнала този страх. Твърде много неща й напомняха за ужасната нощ в перачницата на Гленарис. Най-лошото от тях беше белегът, който преминаваше от рамото до гърдите на Конър и който беше оставен от куршума. Белегът щеше да му остане за цял живот.

Беше минало време, преди разкъсаните мускули да заздравеят, но последвалите няколко месеца им се струваха като някаква магия. Бяха преоткрили себе си, бяха си говорили тихо край леглото на Конър и той бе галил нежно косата й.

Ийчърн се беше заел да уреди всички правни подробности, свързани със смъртта на Реджиналд Спенсър, докато Джейми беше отишъл да свидетелства пред съдията в Инвернес от името на Конър, защото Конър не можеше да става от леглото, а точно Джейми бе стрелял по Кинг. Джанет и леля Мод бяха обединили усилията си и бяха поели задълженията на Джема в грижите й за изполичарите през зимата, която се беше оказала изключително тежка. Госпожа Сътклиф пък беше поела управлението на замъка.

Тяхната щедрост бе позволила на Джема да се грижи само за Конър, който беше изгубил толкова много кръв, че някой друг на негово място едва ли би оцелял. Джема се бе грижила за него със същата всеотдайност, с която се беше грижил той за нея в странноприемницата на госпожа Кенърли.

Конър се беше превърнал в нежен и състрадателен мъж и вече не беше онзи неспокоен, раздразнителен човек, когото всички познаваха. Може би старата циганка Минка все пак се беше оказала права, като беше предсказала, че грозната жаба на Джема ще се превърне в красив принц, защото промяната в Конър не се изразяваше само в поведението му.

Сега те бяха тръгнали на закъснелия си меден месец. Не бяха казали на никого къде отиват и само се споглеждаха усмихнати, когато някой предположеше на кое екзотично място отиваха. Единствено Джейми знаеше тайната им и се беше заклел да не я разкрива на никого под страх от смъртно наказание.

Старата колиба беше издържала на трудната зима и щетите бяха изненадващо малки. Само няколко часа усилена работа бяха необходими да я направят отново уютна.

— Предпочитам да съм тук с теб, отколкото където и да било другаде на света — призна сега Конър на съпругата си, докато отделяше устни от нейните и й се усмихваше.

Тя се протегна като доволна котка под него и прокара пръсти през гъстата му черна коса.

— Иска ми се да можехме да прекараме цялото лято тук.

— Тогава защо не го направим?

— Не ме изкушавай — предупреди го тя, но вече беше твърде късно. Конър затвори очи и наведе глава към голите й гърди. Джема продължи да роши косата му, докато устните му търсеха зърната й. Когато ги намериха, той започна да ги гали нежно с уста и език.

Джема затвори очи. Ръцете й се плъзнаха към тила му и го притиснаха към гърдите й.

Когато тя изстена, Конър се надигна и я прегърна в онази интимна прегръдка, в която Конър свършваше, а тя започваше.

Дишането му беше неравно, а тя беше затаила дъх. „Обичам те“, казваше й погледът на Конър. „Обичам те“, отвръщаше му нейният.

Мъжествеността на Конър се плъзна с лекота в тялото на Джема и в този прекрасен миг двамата застинаха, както правеха винаги, за да се погледнат с очакване. Бяха стигнали твърде далеч и всеки от тях знаеше какво изпитваше другият.

Миг по-късно Конър започна да се движи в нея. Джема уви крака около тялото му и впи устни в неговите. Устните им се отвориха и езиците им се срещнаха. Двамата продължаваха да се движат ритмично със същите онези движения, които им бяха толкова познати и същевременно всеки път им се струваха нови. И когато достигнаха върха, Конър зарови лице в гърлото й и изля семето си в нея, докато тя шепнеше името му вкопчена в него.

Настъпи тишина и известно време никой не каза нищо. Най-накрая Конър наруши мълчанието.

— Мисля, че хлябът гори.

Джема стисна гърба му с ръце и уви краката си около бедрата му, за да му покаже, че няма да му позволи да стане. След това го целуна по врата, преди да му отговори тихо:

— Може да изгори, ако иска. Теб какво те е грижа, Конър Макюън?

Той се ухили, надигна се на лакът и я погледна.

— Права си. Не ме е грижа. — Той прокара пръст по върха на носа й. — Но рано или късно ще се наложи да станем. Трябва да поправя оградата, да заложа капани, да изкопая торф, защото нощите все още са студени…

— Всичко това наистина ли е толкова належащо? — възрази усмихнато тя.

Докато говореше, Джема изви тяло към съпруга си, като го галеше безсрамно и нежно, и той отстъпи.

— Никога ли не се насищаш, госпожо Макюън?

— Не — прошепна в отговор тя.

— Точно от това се страхувах.

— Всъщност вината е твоя. Ако не беше започнал всичко това по пътя от Дербишър…

— Да, права си — съгласи се усмихнато той. — Аз съм виновен, че ти отнех девствеността. Е, какво пък. Аз съм човек, който не бяга от отговорност. И винаги завършвам онова, което съм започнал.

— А започнал ли си нещо? — попита невинно тя, въпреки че усещаше как той отново започваше да пулсира в нея.

— Хмм. Може би. Да не би пък Поп да се е промъкнал между нас?

Тя се изкиска и се размърда леко, за да отговори на желанието на съпруга си. С потъмнели от страст очи Конър се разсмя победоносно и наведе устните си към нейните.

След това отново настъпи тишина.