Елен Танер Марч
Целувката на Принца (6)

Глава пета

Конър гледаше как прислужницата, която донесе закуската, трепери, докато оставяше подноса и отиваше към огнището да запали огъня.

— Аз ще направя това — тросна се той, като се надигаше от стола, в който бе седнал няколко часа преди разсъмване. — Махай се.

Момичето хвърли един поглед на изражението му и бързо излезе от стаята. Конър разтри мускулите си, които го боляха ужасно, отиде до огнището и започна да разбърква жаравата. Когато пъновете се разгоряха, той отново седна до масата и си наля чай.

— Ела да се нахраниш, преди закуската да изстине — нареди той, но откъм леглото не последва отговор.

Конър се намръщи. През цялата нощ той бе останал да лежи буден и бе слушал как Джема се върти в леглото. Едва когато се беше отказал да спи, тя беше притихнала. Несъмнено беше заспала от изтощение.

Конър реши да я остави да спи. Така поне щеше да си спести сълзливите укори, когато се събудеше!

Тази мисъл го накара да се намръщи още повече. Той се дразнеше на себе си за това, че не можеше да забрави сълзите, които тя беше проляла миналата нощ и за които той беше единствената причина. Какво му беше станало, по дяволите? Беше се нахвърлил върху жена си като някакво похотливо животно! Тя не беше първата девственица, която беше дефлорирал, и той знаеше прекрасно, че един мъж трябва да се държи нежно и внимателно с младите момичета. Вместо това се беше забравил и се беше нахвърлил върху нея като разгонен глиган, беше я наранил и вероятно беше разбил всички нейни илюзии, че любенето може да бъде приятно както за мъжа, така и за жената.

Е, по дяволите, кой можеше да го обвини за това? Той беше изкарал седмици без жена, а въпреки своята неопитност Джема Беърд определено беше жена, която можеше да накара всеки мъж да изгуби самообладание! Дори сега тялото му реагираше на мисълта за онова, което се беше случило между тях миналата нощ. Да, той я желаеше отново, но едва ли скоро щеше да има това удоволствие.

Докато се хранеше, той продължи да се мръщи в очакване Джема да се размърда, но очакванията му не се оправдаха. След известно време Конър започна да подозира, че тя всъщност беше будна, но се правеше на заспала, защото не искаше да го вижда. Това го накара да се почувства още по-голям мръсник. Той беше уверен, че Джема е гладна и че спешно трябва да използва нощното гърне, да не говорим за това, че сигурно отчаяно й се искаше да се измие, след като миналата нощ той я беше оставил наранена и кървяща.

Той изръмжа тихо, блъсна силно стола си назад и се изправи.

— Излизам — каза троснато той. — Няма да те притеснявам, докато не стане време за тръгване.

Когато вратата се затръшна зад него, Джема предпазливо отмести одеялото и стана от леглото. Тя изтича до умивалника и се наведе над него, защото беше уверена, че ще повърне. Цяла сутрин се беше опитвала да се пребори с гаденето и болката от онова, което той беше направил с нея, както и с ужаса от това, че знаеше, че всъщност беше реагирала и дори се беше наслаждавала на бруталното му нападение.

Тя изстена и се наведе още по-ниско над умивалника, но нищо не се случи. След това изми кръвта от бедрата си. Господи, колко много мразеше този човек! Трябваше да избяга от него сега, веднага, преди да бяха спрели да пренощуват някъде другаде и той отново да направи това ужасно нещо с нея!

Тя се отпусна на един стол до масата и изяде храната, която Конър й беше оставил, въпреки че закуската вече беше изстинала и й липсваше апетит. Джема знаеше, че щеше да има нужда от цялата си сила, ако искаше да му избяга. Само ако чичо Арчибалд й беше дал малко пари или поне ключовете за сандъчето, в което пазеше всичките си скъпоценности! Но не, той беше предал всичко на Конър и сега Джема се питаше дали не го беше направил нарочно. Дали и двамата не подозираха, че тя ще се опита да избяга?

Ако беше така, шансовете й да надхитри човек като Конър Макюън не бяха големи. Той беше също толкова умен, колкото и отвратителен, всъщност, той беше толкова умен, че сигурно през цялото време я беше държал под око, без тя дори да разбере.

— Ще трябва да измисля нещо друго — прошепна Джема. — Все трябва да има някакъв начин да го изненадам.

Но как? Очите й се насълзиха и тя бързо ги избърса с ръка. Миналата нощ беше плакала повече от достатъчно. Истерията нямаше да й помогне с нищо. Сега трябваше да бъде спокойна и да мисли трезво, ако искаше да се измъкне от тази ужасна бъркотия.

Тя си помисли, че може да се отърве, като убие Конър, но миг по-късно отхвърли тази идея. Хладнокръвното убийство не беше в нейния стил, а и тя не разполагаше с никакво оръжие.

Независимо от това кръвожадните й мисли я накараха да се усмихне. Всъщност, Джема беше започнала да се чувства по-добре, след като се беше нахранила и беше започнала да мисли за отмъщение. Тя никога не бе изпадала в отчаяние и дори грубостта на Конър и подлостта на чичо й не можеха да я накарат да го направи.

Е, чичо й Арчибалд може и да се беше отървал от нея, а Конър може би смяташе, че след като беше сложил венчалната халка на пръста й, всичко беше наред, но и двамата правеха голяма грешка, като пренебрегваха Джема с такава лекота. Ако Конър Макюън дори за миг си беше помислил, че тя доброволно щеше да му предаде богатството си — и тялото си! — значи го очакваше неприятна изненада. Вярно, че той беше умен, умееше да манипулира хората и беше многократно по-силен от нея. Но Джема също не беше глупачка и притежаваше достатъчно сили и упоритост, за да се справи с един просяк, чийто мозък очевидно беше замъглен от алчност!

На вратата се почука и Джема скочи от стола си, готова да се сбие със съпруга си. В стаята обаче влезе съпругата на съдържателя, която носеше поднос с горещ чай и усмихнато съобщи на Джема, че съпругът й я очаквал долу. Каретите били натоварени и готови за тръгване.

 

 

— Ще сляза след малко — обеща Джема и вдигна решително брадичката си.

Пътуваха мълчаливо и тишината между тях беше студена като утринния въздух. Откакто бяха седнали на местата си, Джема нито веднъж не беше погледнала Конър, нито пък му бе казала нещо.

Никой никога не беше пренебрегвал Конър толкова демонстративно и гордостта му беше наранена. Той обаче реши, че тази игра можеше да се играе от двама, и затова остана да седи намръщен и безмълвен на седалката срещу нея. Скоро обаче той осъзна дразнещия факт, че не можеше да пренебрегва Джема толкова, колкото му се искаше. Колкото и да се опитваше, той не можеше да отрече, че дори самото й присъствие в тясната карета го караше да я желае отново.

Той се загледа в меката извивка на устата й, докато тя седеше с извърнато встрани лице, повдигнала презрително брадичката си. Конър си спомни как бе вкусвал тези сладки устни предишната нощ и какво бе изпитал, докато бе плъзгал уста по копринения й врат. Въпреки че Джема беше облякла тежкото си пътническо палто, Конър виждаше издутината на гърдите й на мястото, на което палтото се беше разтворило малко.

Стомахът му се стегна. Господи! Тя беше създадена за любов и той я желаеше болезнено.

„Ще те имам, когато си пожелая, Джема Беърд“ — помисли си арогантно той.

И следващия път тя нямаше да се държи толкова студено.

 

 

Слънцето тъкмо беше започнало да се скрива зад западния хоризонт, когато каретите им влязоха в оживения промишлен град Лийдс. Когато забеляза димящите комини на фабриките и почернелите от сажди къщи, Джема отпрати благодарствена молитва към небето. Конър беше позволил само едно кратко спиране на обяд, колкото да хапнат и да пият чай и сега крайниците я боляха от умора. Когато каретата спря в павирания двор на някаква странноприемница, Джема скочи към вратата.

Конър се озова мълниеносно пред нея. Последва кратко боричкане, тъй като тя не искаше да се откаже от възможността да излезе първа навън. Най-накрая той я хвана през кръста и я вдигна, след което я стовари грубо на седалката зад себе си. Докато Джема се опитваше да стане, Конър пъргаво скочи навън.

— Няма да ти позволя да избягаш — предупреди я той, когато се обърна да я погледне.

— Искам само да отида до тоалетната! — тросна се в отговор тя, като го гледаше гневно през вратата. — Отдръпни се!

— Забрави това! Никъде няма да ходиш без мен! — Конър протегна ръка и сграбчи китките й, за да й попречи да не се хвърли навън през вратата.

— Пусни ме! — извика Джема, докато се опитваше да се отскубне от железните му пръсти.

— Хей! Какво има?

Джема и Конър се обърнаха и видяха двама мъже в тъмносини униформи да се приближават към тях откъм ъгъла на улицата. Очите й светнаха и сърцето й заби учестено в радостно очакване. Полицаи! Колко весело щеше да бъде как арестуват Конър Макюън и го завличат в затвора!

Докато полицаите приближаваха каретата, израженията им станаха тревожни. Те огледаха парцаливите дрехи на Конър и ръката му, която стискаше китките на Джема.

— Притеснява ли ви този човек, госпожо? — попита единият полицай, докато другият бавно вадеше палката от колана си.

Джема не пропусна да се възползва от възможността.

— Да, да! — извика тя. — Той ме чакаше да сляза от каретата и ми поиска пари и когато му отказах, се опита да ме измъкне навън! Помогнете ми, моля!

Отчаяната й молба беше възнаградена с изплющяването на палката и полицаят нанесе жесток удар върху китката на Конър. Макюън изрева, обърна се и сграбчи мъжа за врата. Другият полицай мигновено се озова между тях и тримата мъже се вкопчиха един в друг и започнаха да се налагат, като дишаха тежко и на пресекулки.

Ооо! Това вече беше твърде много! Джема изскочи от каретата и заподскача около тримата, като гледаше да се държи на безопасно разстояние. Всеки път, когато Конър се озовеше с гръб към нея, тя го ритваше няколко пъти изотзад.

Джема беше готова да се разсмее на глас, толкова голямо удоволствие й доставяше всичко това. За нещастие, със свръхчовешки вик, Конър успя да отхвърли по-едрия полицай. В мига, в който Макюън успя да освободи ръцете си, той размаха юмруци и след няколко секунди спасителите на Джема се озоваха в канавката.

Джема изпищя ужасено и се пъхна отново в каретата, но Конър я улови на стъпалото. Той сграбчи ръцете й и я разтърси силно.

— Кажи им истината! — изръмжа той. — Кажи им, преди да съм ти откъснал проклетия врат!

Тя отметна глава.

— И да пропусна възможността да видя как те вкарват в затвора?

— Искаш ли да се измъкнеш жива от тази история или не? — попита той през стиснатите си зъби.

За щастие, тонът му събуди чувството й за самосъхранение. Радостта й бързо се изпари.

— О, добре — каза тя. — Щом настояваш.

Конър я разтърси и Джема беше готова да се закълне, че чу зъбите си да тракат.

— Този… този господин е моят съпруг — призна неохотно тя на двамата полицаи, които все още лежаха в канавката. — Имахме малко несъгласие относно това къде да спрем да пренощуваме. Съжалявам, ако сме ви създали погрешно впечатление.

— Сигурна ли сте, госпожо? — попита единият от тях, докато се надигаше, пъшкайки.

Пръстите на Конър се впиха в плътта й.

— Да — каза тя. — Сигурна съм.

Полицаите се спогледаха, след което погледите им се спряха върху Джема. Конър стоеше задъхан, но не отпускаше хватката си.

— Мисля, че те все още не са убедени, скъпа.

— О, много добре — каза тя, раздразнена, нетърпелива и адски гладна. — Щом толкова искате да знаете, ние се оженихме тази сутрин и оттогава сме на път. Можете ли да повярвате колко невъзпитан е този човек, след като очаква съпругата му да спре, за да прекара първата си брачна нощ в Лийдс? Исках нещо романтично, а какво получих? Фабрики и комини! Огледайте се само! Това не отговаря на представата ми за…

Тя млъкна, защото двамата полицаи определено бяха започнали да изглеждат раздразнени. „Горкичкият — беше изписано на лицата им, — за каква фурия с отровен език се е оженил!“

Полицаите изтупаха униформите си, отдадоха чест и се извиниха — на Конър, а не на нея. След това се отдалечиха с очевидно облекчение.

Едва когато полицаите се скриха зад ъгъла, Конър пусна китките й и я отблъсна толкова неочаквано, че тя залитна назад и се подпря на седалката.

— Опитай това отново и ще те убия — изръмжа той.

Джема едва успя да прикрие смеха си. О, ама той наистина беше вбесен! Какво му имаше? Да не би да го болеше задникът? Е, тя се надяваше да е така!

Джема се направи на смирена, слезе от каретата и го последва покрай слугите на чичо си, които бяха наблюдавали сценката с отворени от удивление уста от седалките си на каприте. Конър и Джема влязоха в странноприемницата, взеха ключа за стаята си от съдържателя и се качиха в стаята по скърцащите стъпала.

Конър я заключи в стаята, без да й каже нищо. Джема застана пред огнището увита в палтото си, като се наслаждаваше на победата си и за първи път не се интересуваше от това, че беше затворничка. В крайна сметка, тя имаше достатъчно причини да се чувства радостна. Беше успяла да накара Конър да загуби самообладание, беше се отървала от голяма част от собствения си гняв за негова сметка и за малко не бе станала свидетелка на арестуването му. Не беше зле само за една вечер.

Тя чу изскърцването на ключа в ключалката и се обърна рязко с лице към вратата, като приглади роклята си и изправи рамене. Когато Конър влезе, последван от съдържателя, който носеше вечерята им, Джема се опита да изглежда спокойна.

Никой не продума нито дума. Конър посочи на съдържателя да остави подноса на масата. Съдържателят отвори бутилката с вино и излезе навън с поклон и очевидно облекчение.

Настъпи тишина, която продължи, докато Конър свали палтото си и го захвърли на облегалката на един стол. След това той се обърна към нея. Джема вече беше вирнала брадичка в очакване на поредната схватка с него. Но тя не успя да каже нищо, а само зяпна, когато забеляза окървавената рана над дясното му око.

— Ти си ранен!

Конър я изгледа гневно.

— Знам това, благодаря ти. Един от твоите… спасители успя да ме улучи с палката си. — Той придърпа един стол, седна до масата и вдигна кърпата от една чиния с добре изпечено пиле.

— Първо трябва да почистиш раната — каза Джема.

— Че защо?

Тя се втренчи в него, сякаш мислеше, че внезапно си е загубил ума.

— Защото в противен случай ще се инфектира!

Когато Конър не показа с нищо, че ще я послуша, тя издаде звук на отвращение и отиде до нощната масичка да вземе каната и легена за миене, които се намираха там. След това бръкна в джоба си и извади една кърпичка.

— Какво си намислила, дявол да го вземе? — попита подозрително Конър.

— Той как изглежда? — отвърна подигравателно Джема.

— Все едно, че ще ти повярвам, че те е грижа за мен — изръмжа той в отговор.

Тя му хвърли един поглед, който ясно показваше, че всяко подобно предположение беше признак на лудост. След това потопи кърпичката си във водата и докосна раната на челото му. Конър изсумтя от болка.

— Не мърдай.

— Можеш да бъдеш по-нежна — изръмжа той.

Но Джема нямаше никакво намерение да бъде нежна, въпреки че изпитваше слабо чувство за вина, защото знаеше, че тя беше виновна за раните му. Да, раната не беше само една. Имаше още няколко ожулвания по бузата и слепоочието, които вече бяха започнали да потъмняват, и една кървавочервена рязка, която се виждаше под яката на ризата му. Джема подозираше, че скоро цялото му тяло щеше да посинее.

Така му се падаше! Това беше само малка част от наказанието, което той заслужаваше за това, че се беше оженил за нея против волята й само за да се докопа до парите й!

— Ау! — изрева Конър.

Тя го бутна назад в стола му.

— Казах ти да не мърдаш!

— Тогава спри да ме измъчваш!

— Това е само малка част от всичко, което бих искала да направя с теб! — отвърна троснато Джема.

Двамата се втренчиха гневно един в друг. Но може би Джема бе започнала да изпитва някакво съжаление за всичките номера, които му беше извъртяла, защото, когато започна отново да почиства раната му, вече беше по-внимателна и нежна. Толкова нежна, че докосванията й се превърнаха в невероятно мъчение за Конър, който досега никога не бе усетил любезност от нейна страна.

Той стоеше напълно неподвижно, докато пръстите й едва докосваха кожата му. Джема стоеше по-близо до него, отколкото някога беше стояла — ако се изключеха няколкото мига, в които я беше целувал и когато я беше обладал — все моменти, в които тялото й се бе вцепенявало от отвращение. Но сега в нея нямаше нищо, което да показваше, че той я отвращава и когато тя се наведе напред красивите й гърди изпълниха полезрението му. Конър осъзна, че му беше необходимо огромно усилие, за да остане неподвижно на мястото си.

— Стига си мърдал! — нареди Джема.

— Не мърдам!

— Напротив, мърдаш!

Тя се наведе още по-напред и това само влоши положението още повече, защото въпреки голямото разстояние, което бяха изминали този ден, някак беше успяла да запази миризмата си на чисто. Внезапно Конър изпита непреодолимо желание да я дръпне в скута си, да улови малкото й лице между ръцете си и да зацелува упоритите й устни. Мисълта за това го накара да изстене. Джема незабавно отстъпи назад.

— Съжалявам. Но вече свърших. Късметлия си, че няма да имаш нужда от шевове.

Тя говореше бързо, докато изплакваше кърпичката си и я простираше над огнището да изсъхне. Джема изхвърли легена с окървавената вода през прозореца, напълни го отново с чиста вода от каната и подсуши масата. Тя се радваше на възможността да върши нещо, защото така можеше да събере мислите си и да потисне… нежността, която беше изпитала, докато беше промивала раната на Конър.

Боже милостиви, това беше лудост! Тя не изпитваше състрадание към този човек! Та тя го мразеше!

Но защо тогава пръстите й бяха станали толкова нежни въпреки волята й, докато се беше навеждала над него и защо сърцето й беше подскочило толкова странно при близостта му? Ха! Вероятно пулсът й се беше ускорил само защото толкова много й се беше искало да разбие арогантната му глава!

Независимо от това, единствено тя беше виновна, че полицаите бяха наранили Конър Макюън. Като се замислеше над случката сега, тя виждаше, че беше постъпила глупаво и колкото и да си напомняше, че той напълно заслужаваше онова, което го беше сполетяло, просто повече не можеше да изпитва предишното самодоволство.

Тя погледна към него. Конър седеше неподвижно до масата с наведена глава, а ръцете му бяха отпуснати между краката. Очевидно изпитваше силна болка и тя отново усети онова странно трепване на сърцето си. Внезапно Джема изпита непреодолимо желание да отиде до него, да сложи ръце на раменете му и да му каже колко много съжалява…

Конър обърна глава към нея и погледите им се срещнаха. Изражението му беше предпазливо и хладно.

Внезапно магията изчезна. Джема вирна брадичката си и му обърна гръб.

— Излизам — каза троснато Конър и бутна стола си толкова рязко назад, че той се завъртя на една страна. Вратата се затръшна зад него, преди Джема да успее да му отговори. Този път ключът не се превъртя в ключалката.

Някак си обаче за нея нямаше значение, че той беше пропуснал да я заключи. Внезапно Джема се почувства толкова изтощена, че дори не можеше да мисли за бягство. Дългото пътуване и неприятната сцена в двора на странноприемницата бяха изсмукали всичките й сили. Тя си каза, че в момента нищо не тежеше на съвестта й. Абсолютно нищо!

Тя не се докосна до вечерята си и се пъхна в леглото, както си беше с дрехите. Нищо, че тежките поли на роклята й се омотаваха около краката й, а дантелите около китките и врата й дразнеха кожата й. Тя нямаше да остави на показ дори един сантиметър гола кожа, за да не изкуши своя съпруг варварин, когато той се върнеше!

Но той не се върна и с настъпването на нощта навън започна да става все по-тихо. Вратите на съседните стаи се затваряха под съпровода на изморени гласове. Джема се опитваше да се пребори с умората си, но очите й не искаха да стоят отворени повече. Когато най-накрая заспа, тя все още беше сама на тясното желязно легло.