Елен Танер Марч
Целувката на Принца (19)

Глава осемнадесета

И така започна един изпълнен с невероятно удовлетворение период от тяхната връзка. Принудени да живеят заедно и за първи път на едно мнение относно онова, което трябваше да постигнат, Конър и Джема забравиха за различията си за достатъчно дълго време, за да се научат да готвят.

В продължение на няколко дни огънят в огнището почти не угасваше и навсякъде в малката колиба се виждаха последствията от техните експерименти. Първоначално резултатите бяха незадоволителни и кучето прекарваше по-голямата част от времето скрито под масата, докато черен дим от нещо изгоряло или пушек от някакъв друг неуспешен опит изпълваха въздуха. Но за изненадващо кратко време неприятните миризми започнаха да се превръщат в приятни и Поп отново се измъкна изпод масата и започна да напада глезените на Конър с обичайната си ожесточеност.

И двамата бяха изненадани и доволни, когато откриха общия си интерес към готвенето. В дома си никой от тях не би и помислил, че някога ще бъде принуден да върши толкова черна работа. Но когато свикнаха, готвенето се оказа неочаквано приятна задача. Не можеше да се отрече, че двамата се справяха много добре заедно и че това им доставяше голямо удоволствие.

Тресавището беше пълно с дивеч, а Конър беше отличен стрелец. Яребици, диви патици и фазани падаха под точния му изстрел и биваха изядени под формата на вкусни ястия.

След като установи мир с Джема, Конър реши, че трябва да прибави еленско месо към менюто им и рано на следващата сутрин тръгна на лов. Миналата нощ се беше оказала доста студена и земята беше заскрежена, така че на Конър не му беше трудно да проследи дивеча. Когато слънцето се издигна над върховете на планините, той се намираше зад една група скали. Забеляза един елен и успя да стреля по него.

Животното падна на земята и Конър се приближи, за да го подготви за готвене, но осъзна, че беше направил глупостта да забрави ножа си в колибата. Вместо да остави елена, където си беше, той го метна на раменете си и го понесе обратно към колибата.

Конър се беше надвесил над трупа близо до потока, който течеше зад колибата, и ръцете му бяха изцапани чак до лактите с кръв, когато Джема го откри.

— Ела тук, момиче — повика я весело той, когато я забеляза. — Ще те науча как се приготвя еленско. Ти…

Но Джема пребледня и отстъпи, без да сваля очи от тревата, която беше осеяна с вътрешности и кръв. Тя се обърна рязко и се затича, но се спъна, падна на колене и започна да повръща.

Конър виждаше Джема в такова състояние за първи път от онази ужасна нощ в тресавището близо до Батгейт. Въпреки че кашлицата й беше намаляла значително, той не беше забравил кошмара на болестта й и страха, който го беше подтикнал да направи всичко възможно, за да я спаси. Конър се озова мигновено до нея, като отчаяно му се искаше да й предложи утехата на прегръдката си, но трябваше да се задоволи само с това да й шепне успокояващо.

Но когато Джема се преви и повърна отново, Конър осъзна, че неговата близост не й предлагаше никаква утеха.

— Джема, момиче…

— Махай се — каза тя с отпаднал глас.

— Джема…

— Махай се! У-убиец!

Конър се намръщи. Тя не му беше говорила по този начин от доста време. Изпълнен с безпомощен гняв, той остана да я гледа как се връща, олюлявайки се, в колибата, където беше посрещната от Поп, който започна да скача весело около нея. Джема се наведе, вдигна кученцето и влезе в колибата.

Конър се върна към работата си. Ама че дяволско момиче! Защо трябваше да избере да бъде толкова мекосърдечна за нещо такова? Когато бъдеше обработено и осолено както трябва, еленското щеше да изтрае седмици! О, да, животното беше великолепно, високо и имаше прекрасни рога, но смъртта му беше нищо в сравнение с нуждата им от храна, ако искаха да оцелеят.

Въпреки че беше разтревожен, че случката може би беше сложила край на крехкото примирие между тях, Конър се постара да си свърши добре работата. Той наряза месото, ощави кожата и изхвърли вътрешностите далеч от колибата, за да не привлекат хищниците. След това се изми с пясък и вода от потока, за да премахне всички следи от кръв, и изпра ризата и панталоните си, преди да се върне в колибата.

Той надникна предпазливо вътре, но Поп се беше пъхнал под масата и беше положил муцуна върху лапите си. Очевидно мирисът на кръв го беше уплашил толкова много, колкото и господарката му, защото той дори не се опита да се нахвърли върху глезените на Конър.

Джема се беше навела над огнището и слагаше подправки в супата. Когато Конър влезе, тя вдигна глава, но не каза нищо.

— Вземи това — каза той. След това отряза сръчно малко от месото и го прибави към супата. Не след дълго въздухът се изпълни с аромата на вкусна храна и Конър се усмихна, когато забеляза как носът на Джема потрепва.

— Няма нищо по-хубаво от супа от еленско месо в студен ден — каза той.

— Прав си — отвърна тя.

Облекчен, че бурята беше отминала, Конър осоли месото по-късно същия следобед, когато Джема и гадното й пале отидоха до езерото. Той никога вече нямаше да я разстройва с подобни гледки.

По-късно същата вечер, след като Джема си беше легнала на тавана, Конър подготви еленската кожа за обработка на светлината на свещта си. Той възнамеряваше да ушие от нея чифт ръкавици за Джема, защото започваше да става все по-студено, а тънките ръкавици, които беше донесла от Англия не бяха достатъчно топли. Той мислено се надсмиваше на себе си, тъй като предполагаше, че точно по този начин древните пикти бяха прекарвали дългите зимни нощи — шиейки дрехи от еленова кожа на слабата светлина на огньовете си.

За своя изненада, Конър трябваше да си признае, че напоследък се забавляваше. Странно беше колко голямо удовлетворение чувстваше човек, когато свършеше нещо със собствените си ръце и когато осигуряваше храна за семейството си само със своите умения. Не че му се искаше да прекара остатъка от живота си в такава къща, но поне засега примирието между него и Джема беше останало ненарушено и в тяхното ежедневие дори имаше някакво очарование. Внезапно Конър осъзна, че щеше да си спомня за дните, прекарани в тресавището, с носталгия и почуда.

Всичко щеше да бъде идеално, ако Джема го допуснеше отново в леглото си.

Бузата му потрепна. Колко време беше минало, откакто се беше върнал от Гленарис? Пет дни? Шест? Достатъчно дълго, за да е преминало неразположението й.

Да, той отново я желаеше и си мислеше, че Джема може би също го желаеше, защото не беше пропуснал да забележи как очите й се втренчваха в него, когато тя си мислеше, че той не гледа, или пък как понякога смехът й заглъхваше, когато погледите им се срещнеха.

Конър си наложи да мисли за нещо друго. Твърде късно. Той откри, че беше станал твърде неспокоен, за да седи на едно място. Той остави кожата встрани, отиде до вратата и излезе навън да подиша студения нощен въздух. Вятърът се беше усилил и беше студен и режещ. Той духаше от север, откъм Арктика и след него идваха тъмни буреносни облаци. Конър знаеше какво предвещаваше това. До сутринта щеше да завали сняг.

Той потрепери и отиде до бараката да провери как е понито. Тъй като беше възможно на сутринта потокът да е замръзнал, напълни с прясна вода двете кофи — за понито и за домакинството. След това натрупа още торф до огнището, като се стараеше да не вдига шум, за да не събуди Джема, и затвори кепенците на прозорците. Най-накрая Конър се пъхна в импровизираното си легло под таванското помещение и заспа почти веднага, но сънува Джема и сънят му не беше спокоен.

— Конър!

Той отвори бавно очи и с изненада видя, че вече се е съмнало. По средата на полезрението му се намираше красивият обект на сънищата му, облечен в онази смешна нощница с висока яка и дълги ръкави.

— Какво? — изсумтя той.

— Конър, навън вали сняг!

— И за това ли ме събуди? — Той изпъшка, обърна се по корем и покри главата си с одеялото.

— Но това е прекрасно! По земята вече се е натрупал доста и все още продължава да вали. Никога не съм виждала планините толкова красиви. Ела да видиш.

Той отвори едното си око и я погледна. Джема се беше надвесила над него и сияеше като малко дете. Подстриганата й коса също създаваше впечатлението, че пред него се намираше някакво малко момиченце. Но на Конър му беше достатъчно само да спусне поглед малко по-надолу, към закръглените й гърди под плътната нощница, за да си спомни, че тя беше жена.

И направи единственото нещо, което можеше да направи един мъж, когато пред очите му се появеше такава изкушаваща гледка. Ръката му се стрелна напред, обви се около кръста й и миг по-късно Джема се озова до него.

— Конър!

Тонът й поне беше повече изненадан, отколкото гневен, което беше огромно подобрение в сравнение с начина, по който беше реагирала на допира му в миналото. Окуражен, той прокара пръсти през късата й коса.

— Какво? — попита мързеливо той.

— Пусни ме!

— Не. Сама си си виновна, щом като се вмъкваш в леглото ми с такъв предизвикателен вид докато аз си спя.

— Не съм се промъкнала!

Но това беше лъжа и двамата го знаеха. Той я повдигна с лекота и я сложи върху себе си, така че сега само дебелият юрган разделяше телата им. За съжаление юрганът беше твърде дебел и Конър чувстваше само тежестта й.

Той се надигна, хвана я за кръста и я повдигна отново. С едно движение отхвърли юргана встрани, пъхна Джема до себе си и ги зави с юргана.

— Така — каза усмихнато той. — Вече е по-добре, нали?

Определено беше по-добре. Конър не възрази, когато Джема уви премръзналите си крака около неговите. Без да престава да се усмихва, той положи главата й върху рамото си и двамата останаха да лежат безмълвно известно време. Това беше първият наистина интимен момент в брака им.

За него обаче беше невъзможно да се въздържа, докато тя беше толкова близо до него, и той изстена от удивление и възбуда, когато мъжествеността му се надигна гореща и готова срещу бедрото й. Конър затвори очи и се подготви за бягството на Джема от леглото му.

Но Джема, с нейната невероятна способност винаги да го изненадва, само се сгуши по-близо до него.

Той не можеше да повярва на очите си и остана да лежи неподвижно. Дишането му беше тежко и на пресекулки, а желанието му пулсираше между тях. И тогава, с лекотата на крило на пеперуда, толкова леко, че отначало той дори си помисли, че само му се струва, устните й докоснаха неговите. За първи път Джема се обръщаше към него, без да се налага да я моли или насилва, и от това сърцето му заби учестено.

— Джема…

Тя отвори очи и се вгледа в неговите, без да вдига глава.

— Какво?

— Наред ли си вече?

Конър усети усмивката й срещу устните си.

— Да. От няколко дни. Благодаря ти, че попита.

— Благодаря, че ми каза! — възмути се той, като я подкачаше, защото се чувстваше засрамен от това, че тя всъщност изпитваше нужда да му благодари за нещо. Обзе го тъга, когато си помисли колко често я беше наранявал и се беше държал зле с нея.

Той я прегърна и се претърколи върху нея. Устните му се впиха нежно в нейните, а ръката му се плъзна върху гърдите й.

Господи, колко му беше липсвала! Внезапно Конър осъзна, че не само сексуалната му нужда караше сърцето му да тупти толкова силно, защото в противен случай щеше вече да е потърсил облекчение при няколко много подходящи млади дами, които живееха на един ден път от Гленарис, преди да се върне тук. Не, Джема със своите омайващи целувки го караше да губи разума си, Джема със своите сладко тяло, което го възбуждаше толкова силно.

Той отдръпна устните си и посегна към ръба на нощницата й. Тя вдигна покорно ръце, след което отново ги уви около врата му, когато той захвърли дрехата встрани. Конър бе спал гол, както правеше винаги, и двамата въздъхнаха, когато тя настани голото си тяло срещу неговото.

Те се спогледаха и се усмихнаха.

Устните на Конър се спуснаха върху устата на Джема в целувка, която не остави никакво съмнение у нея колко много я желаеше той. Горещият му език се срещна с нейния, а големите му ръце се плъзнаха под задника й и я притиснаха силно към пулсиращото му копие. Тя се вкопчи към него и обви крака около бедрата му. Те едновременно щяха да дадат и да вземат от огромната страст, която се беше зародила между тях, когато бяха осъзнали, че и двамата правеха това доброволно, че този път не ставаше дума за страх, принуда или покорство.

Те продължиха да се целуват, обвили ръце един около друг, телата се опитваха да се слеят едно с друго. Ръцете на Конър галеха цялото й тяло и тя цъфтеше под страстния му допир.

— Искам и ти да ме докосваш — прошепна той срещу устата й и Джема посегна надолу и взе плътта му в ръце.

Джема, която никога не беше позволявала да бъде уплашена от каквото и да било, но която въпреки това бе била толкова уязвима, толкова невинна във всичко и особено в леглото, сега проявяваше забележителна смелост. С растяща увереност тя достави удоволствие на Конър така, както той правеше това с нея, като го докосваше така, както той й бе казал, че иска да бъде докосван. И когато той започна да стене от възбуда, тя го придърпа вътре в себе си.

Задъхан, Конър се зарови в кладенеца на любовта й. Всеки негов тласък ги приближаваше все повече към онзи прекрасен връх, докато тя не го притисна плътно към гърдите си и не започна да повтаря шепнешком името му. Докато Джема се тресеше от силата на екстаза, тя усети, че Конър също достигна до върха, и забрави за всичко останало.

 

 

Бавно, много бавно, в стаята настъпи тишина. Кученцето изскимтя на сън. Навън вятърът се блъскаше в прозорците, но вътре в колибата Конър лежеше и притискаше Джема към сърцето си. Никога не беше изпитвал подобно нещо с жена. Никога.

Той усети как тя се отмества и става. Джема изкачи боса стълбите, докато Конър слагаше ръце под главата си и затваряше самодоволно очи.

— Добре ли си, Джема? — сети се да я попита той все пак.

— Да — отвърна тя от тавана.

— Ще ме целунеш ли когато се върнеш тук?

Тя се изкиска.

— Може би.

Той не се съмняваше, че тя щеше да го направи. Всъщност, тя вече слизаше по стълбите, докато той си лежеше ухилен с полуотворени очи и я очакваше.

Входната врата се отвори и затвори, при което в стаята нахлу студен въздух. Той се зачуди какво ли правеше тя. А, да, кучето. Несъмнено го беше извела навън да си свърши работата, докато двамата с нея щяха да…

— Аууу!

Той подскочи изпод юргана като попарена котка.

— Вещица! — изрева Конър, докато се отърсваше от студения сняг, с който Джема беше засипала гърдите му.

Тя се разсмя.

— Ще те убия за това! — изръмжа Конър, докато продължаваше да подскача из стаята.

— О-опитай се! — подкачи го тя през смях.

— Какво толкова смешно има? — попита той, сложил ръце на кръста си.

— Т-ти си смешен! Мъжете и-изглеждат толкова смешно, когато… когато п-подскачат голи наоколо! — Тя посочи безсрамно към гениталиите му и отново се запревива от смях.

Конър едва се сдържаше да не се разсмее. Той я сграбчи и тя се разтресе конвулсивно срещу гърдите му.

— Онова, което сега ти се струва толкова смешно, допреди малко те караше да произнасяш шепнешком името ми — напомни й той.

— Д-да. — Джема се изкиска. — Не е ли парадоксален животът?

Тогава той вече не се сдържа и се разсмя, като продължи да я притиска към себе си, докато сърцето му се изпълваше с радост, а трудностите сякаш бяха заличени завинаги от душата му. Да, със сигурност бяха заличени.