Елен Танер Марч
Целувката на Принца (15)

Глава четиринадесета

Конър се върна в колибата по пладне метнал една тлъста дива патица през рамо. Той беше останал край езерото, за да изкорми птицата, тъй като бе искал да спести на Джема кървавата гледка. Поне така си беше казал. Истината обаче беше, че той все още не беше готов да се срещне отново с нея. По някаква странна причина той се срамуваше от онова, което й беше казал, и от начина, по който се беше държал с нея. Дори дългите часове, прекарани в тресавището, не бяха пропъдили неприятната мисъл, че е отговорен за болката й.

Дяволите да го вземат това момиче! Какво в нея постоянно го караше да показва най-лошата страна на характера си? Защо тя успяваше да му влезе под кожата, след като досега не беше обръщал внимание на такива дразнители?

Може би всичко това имаше нещо общо със странния факт, че Конър не можеше просто да я изостави, както бе правил с всички други жени, с които бе имал връзки в младостта си. В крайна сметка, Джема му беше съпруга, а още по-важно беше, че от отношенията му с нея зависеше съдбата на Гленарис. Затова той застана на прага на порутената колиба изпълнен с чувство за несигурност — чувство, което не му беше познато — и надникна вътре. Дали тя беше още там или се беше възползвала от отсъствието му, за да избяга?

Досега Конър не се беше сетил за тази неприятна вероятност. Той влетя в колибата, подтикван от страх, който му беше трудно да обясни. Онова, което видя вътре, го накара да зяпне и да забрави за всичко останало. Конър остави патицата да падне на пода и пристъпи бавно в стаята.

Без негова помощ, Джема беше успяла да завлече тежките сандъци в колибата и да извади вещите си от тях. Но преди това беше почистила основно колибата и беше натрупала всички отпадъци в огнището, където те все още горяха и димяха.

Стените и гредите бяха почистени от паяжините, а подът беше преметен. Върху отъпканата земя тя беше сложила два от килимите, които беше донесла със себе си от Англия. Арчибалд Беърд едва ли би й позволил да ги вземе, ако знаеше как ще бъдат използвани!

Но това не беше всичко, защото стените също бяха покрити с… господи, възможно ли беше това? Конър прекоси бавно стаята и опипа прекрасните гоблени и стенни килими, които бяха закачени на ръждясали гвоздеи и върху които бяха изобразени красиви сцени, пресъздаващи Трите съдби, нарисувани с ярки цветове. С очите на познавач той прецени, че те бяха фламандски, поне на двеста години, и изключително ценни.

На стените бяха закачени и няколко картини, рисувани с маслени бои, които пресъздаваха красиви пейзажи от неизвестни, но несъмнено талантливи художници. Вдясно от огнището Джема беше създала някакво подобие на кухня и беше складирала там всичките си сребърни и порцеланови съдове и прибори. От другата страна тя беше поставила разнебитеното столче с още един стол до масата, която сега беше покрита с бродирана покривка от фина дамаска, а върху нея беше сложена кристална ваза, за която Конър предположи, че беше или белгийска, или германска.

На тавана тя беше прибрала личните си вещи — гребени от черупки на костенурки, огледало и четка за коса, кутия за скъпоценности, шишенца с парфюми и малко гобленче, което покриваше една част от стената, на която камъните бяха поддали.

Палтото му от меча кожа беше заменено от истински чаршафи и дебел пухен юрган. За своя изненада Конър откри, че Джема беше изчеткала палтото му и го беше закачила на гвоздей зад вратата. От другата страна на вратата, в ъгъла под стълбата, която водеше към тавана, тя беше поставила кърпи, порцеланов леген за миене и кана. Кофата, която беше използвала, за да го залее с вода, сега беше поставена на пода и беше пълна догоре с чиста вода.

Конър стоеше с ръце на кръста и оглеждаше колибата, сякаш не можеше да повярва на очите си. За първи път през живота си се намираше в ситуация, в която не можеше да каже нищо. Промените, които Джема беше направила, можеха да бъдат определени само като чудо. Трудът, който беше вложила, за да постигне всичко това само за няколко часа, говореше достатъчно ясно за силата на волята й. Внезапно Конър изпита непреодолимо желание да се разсмее и разплаче едновременно — да се разсмее, защото колибата беше заприличала на пиратско леговище, натъпкано с плячкосани предмети, и да се разплаче, защото беше жалко, че цялото това великолепие трябваше да краси такава порутена колиба.

Разбира се, той нямаше намерение да започне да лее сълзи. Конър никога не беше плакал за нещо, дори и когато майка му беше починала малко преди той да навърши осем години, оставяйки го само на грижите на студения му аристократичен баща. Самотните години след нейната смърт го бяха направили коравосърдечен. Детството му бе свършило със смъртта на майка му и бе заменено от усилено обучение, тъй като старият Доналд Макюън се бе опитвал да подготви сина си да поеме управлението на транспортната фирма на семейство Макюън, да поеме отговорността по управлението на Гленарис и да изпълнява задълженията на леърд на клана Макюън.

Колкото и трудни да бяха тези години, в крайна сметка Конър се беше справил отлично, подтикван от същите амбиции, които бяха подтиквали и строгия му баща. Нищо че след смъртта на майка му нежността и топлината бяха изчезнали от живота му. Нито той, нито баща му, бяха изпитвали нужда от нежност и през всичките тези години нито една жена не бе успяла да навлезе достатъчно навътре в мъжкия му свят, за да му напомни, че съществуваше подобно нещо.

Досега.

Някаква сянка падна върху прага и Конър се обърна бавно и видя, че жена му е застанала на вратата. Тя изглеждаше очарователно задъхана след усилията, които беше положила, но беше също така и много отпаднала, което му напомни за скорошната й болест.

— Не е трябвало да правиш всичко това — каза той по-остро, отколкото му се искаше, стреснат от тъмните кръгове под очите на Джема.

— И кой друг щеше да го направи? — тросна се тя. — Ти ли? Обзалагам се, че на теб щеше да ти бъде по-приятно да живееш в дом, който прилича на тоалетна. Аз обаче нямам намерение да живея като дивачка, въпреки че това, изглежда, ти е безразлично.

Тя се опита да мине покрай него, но той не я пусна.

— Работила си повече, отколкото е било необходимо. Все още си твърде слаба.

Тя отблъсна протегнатата му ръка, мина край него и отиде в ъгъла, който сега приличаше на кухня.

— Не мислиш ли, че е крайно време да свикна с тежката работа? Предполагам, че сега, когато съм съпруга на изполичар, ще имам доста работа.

Думите й бяха изпълнени с толкова много злоба, че имаха ефекта на плесница в лицето му. Едва сега Конър осъзна колко много се отвращаваше Джема от него. Той стисна устни и тръгна да вдигне патицата, без да каже нищо повече.

През следващия половин час двамата упорито се отбягваха. Това не беше лесно, като се имаше предвид, че трябваше да делят една толкова малка и претъпкана с вещи стая, но и двамата се справиха превъзходно.

Скоро обаче ароматът на печено месо изпълни колибата и им напомни, че са гладни. Двамата седнаха да се нахранят с добре изпечената патица, без да използват ножове и вилици. По-лесно, а и по-бързо, беше да късат крехкото месо направо с пръсти.

Докато се хранеха, те пиеха леденостудена вода от потока. Когато свършиха, Конър извади от джоба си едно пакетче и го побутна по масата към Джема.

Зелените й очи се разшириха, когато тя отвори пакетчето.

— Шоколад! Но откъде…

— Госпожа Кенърли ми го даде, преди да напуснем Стърлинг. Пазех го за по-специален случай. — На Конър му се наложи да обърне глава, за да прикрие широката си усмивка. Той беше подарявал много дрънкулки — при това адски скъпи — на други жени, но детинската радост на Джема беше най-голямата благодарност, която някога бе получавал. Човек можеше да си помисли, че тя току-що беше получила диаманта Кохинор, а не малко пакетче шоколад.

Джема раздели шоколада внимателно. Докато я наблюдаваше, Конър усещаше някакво странно подскачане на сърцето си. Двамата изядоха шоколада мълчаливо, докато погледите им се срещаха над масата. Беше сключено безмълвно примирие.

 

 

— Ти къде ще спиш? — попита Джема, когато се стъмни и тя изморено обяви, че ще си ляга.

Конър седеше на масата и чистеше пистолетите си. Сега той се обърна и я погледна.

— Там, където спах и миналата нощ.

Джема огледа объркано стаята.

— И къде беше това?

— На тавана.

— Но… но аз бях… — Гласът й заглъхна. — Нали не си… да не би да казваш, че…

— Точно така.

Той наблюдаваше доволно как объркването, изписано на лицето й, преминава в недоверие, а след това, когато най-накрая осъзна смисъла на думите му — в гняв. Колко прозрачна беше!

— Джема…

— Не! — извика тя. — Този път прекали, Макюън. Нямаш право да делиш тавана с мен. Никакво право!

На него вече не му беше забавно.

— О, така ли мислиш?

Джема се изчерви като домат.

— Бракът ни е една измама и ти прекрасно знаеш това.

— Не и за твоите роднини, за църквата или дори за бог.

— Така ли? Аз бях подведена и ти много добре го знаеш!

Конър сви рамене.

— В днешно време малко жени се омъжват, без върху тях да бъде оказан натиск. Това е доста неприятно за по-слабия пол в нашия век, който се смята за толкова просветен. Може би някой ден това ще се промени, но засега законите на държавата и църквата казват, че ние с теб сме законни съпруг и съпруга, а едно от нещата, които следват от това, е моето право да споделям леглото ти.

Джема погледна с копнеж към пистолетите на масата. Конър проследи погледа й, отметна глава назад и се разсмя високо.

— Застреляй ме, ако е необходимо, но те моля поне да почакаш до утре! Един мъж заслужава да се наспи добре преди екзекуцията си.

Той бутна стола си назад и се изправи бавно.

— Н-не — каза Джема, докато отстъпваше назад, въпреки че той стоеше неподвижно на мястото си.

— Джема…

— Н-не изричай името ми така!

— Как?

Конър забеляза как погледът й се замъглява и тя започва да диша на пресекулки. Дори от това разстояние той усещаше страха й и имаше чувството, че можеше да го докосне. Преди тя да успее да реагира, той заобиколи масата и я улови за китките. Конър я придърпа към себе си и я задържа само на няколко сантиметра от тялото си. След това вдигна едната й китка и целуна пулсиращата й кожа.

— Макюън…

Очите й бяха разширени и също толкова тъмни и зелени като водите на езерото. Очи, в които един мъж лесно можеше да потъне.

— Да, Джема — каза тихо той. — Време е да научиш някои неща.

— З-знам повече от д-достатъчно!

Джема се опита да се измъкне, но не й достигнаха сили и тя сведе глава. Конър я чу да преглъща с усилие.

Той изпита огромно съжаление. Искаше му се да й каже, че няма от какво да се страхува, че този път няма да бъде като предишния.

Но Конър знаеше, че думите му щяха да бъдат напразни, и вместо да каже нещо, взе лицето й в ръцете си и го повдигна нагоре. Очите й бяха насълзени, но той не обърна внимание на това, тъй като знаеше, че ако го направеше, щеше да бъде сразен. Вместо това той насочи погледа си към устата й, към онези меки, сладки устни, които го измъчваха, откакто я беше видял за първи път. Конър наведе глава и я целуна, улови устните й между своите с желанието тя да ги разтвори.

Джема, разбира се, не го направи. Тя стоеше вцепенена срещу него, затворила очи.

Конър пренебрегна липсата на реакция от нейна страна и устните му продължиха да вкусват и галят нейните. И когато тя щеше да се отдръпне от него, той свали ръцете си и обви едната около кръста й, а другата зад тила й. Пръстите му се заровиха в късо подстриганата й коса.

— Недей, моля те… — помоли се Джема срещу устните му, но ръката му я притисна още по-силно към него. Той беше толкова едър и силен и тя се приготви да приеме с достойнство болката и унижението, които знаеше, че ще последват.

Но нищо подобно не се случи. Допирът на устните му до нейните не беше нито плашещ, нито груб. Джема не бе подозирала, че той може да бъде толкова нежен.

— Целуни ме, Джема — прошепна Конър срещу устните й. За първи път се случваше той да я моли за нещо и това сломи съпротивата й. Никой не се беше докосвал по такъв начин до самотата й, не я беше карал да се чувства, сякаш има значение за някого, че е желана и че този мъж има нужда от нея.

Обезоръжена и заслепена от начина, по който сърцето й започваше да бие, Джема вече не можеше да се бори с усещанията, които я връхлитаха, докато Конър я галеше с устни и ръце. Ръцете й се плъзнаха нагоре по широките му рамене и се увиха около врата му. Трябваше да се изправи на пръсти, за да отговори на целувката му, и Конър изстена, когато тялото й се прилепи плътно до неговото и устните й се разтвориха под неговите.

Ръката му стисна тънкия й кръст и той я наведе леко назад, така че гърдите, стомахът и бедрата й бяха залепени по цялата дължина на мускулестото му тяло. Краката му бяха оплетени в роклята й, но въпреки това Конър успя да я придърпа още по-близо, докато езикът му навлизаше в устата й. Джема се стресна, тъй като никога не бе предполагала, че един мъж може да направи нещо такова с една жена, нито пък бе познавала прекрасното чувство, което изпита, когато езикът му се вплете в нейния.

Но това не беше всичко и тя бързо го осъзна, когато ръцете на Конър започнаха да опипват гърдите й през плата на роклята й и Джема усети как кожата й сякаш се подпалва. Конър я повдигна, за да й попречи да падне, след което я положи нежно върху килима.

Когато той свали роклята й от раменете, студеният въздух погали горещата й кожа. Ръката му се плъзна надолу по тялото й към бедрата, докато той навеждаше глава към гърдите й. Конър взе едно от зърната й в уста и топлият му дъх погали кожата й. Джема започна да диша на пресекулки и усети как кръвта нахлува в крайниците й. Тя усети силна топлина вътре в себе си, на онова тайно място между краката й, в което Конър беше нахълтал толкова безсрамно предишния път.

Но докато тогава допирът му я беше изпълвал със страх, сега той предизвикваше у нея непреодолим копнеж. Джема усещаше как се отпуска и се овлажнява, докато езикът на Конър се преместваше към другата й гърда, галеше кожата й и втвърдяваше зърното й. Когато най-накрая той вдигна глава, тя едва успя да се въздържи да не зарови пръсти в косата му и да дръпне главата му надолу към гърдите си.

Конър се надигна на едно коляно и угаси единствената свещ, която все още гореше на масата. В непрогледната тъмнина на безлунната нощ той се наведе над Джема и я съблече напълно. Тя го чу да се движи до нея и разбра, че той също се събличаше. Джема държеше лицето си заровено в сгъвката на лакътя си и се тресеше от срам и възбуда.

Когато Конър намери ръката й в тъмнината и я вдигна към устните си, гласът му беше изпълнен с нежност.

— Не се страхувай. Този път няма да те боли, обещавам ти. И ще ти бъде много по-приятно. Това също мога да ти го обещая.

Ръцете му се плъзнаха под тялото й и той се претърколи върху нея. Джема усети пулсиращата му мъжественост между краката си.

Въпреки всичко тя усети страх, когато огромната издутина полегна върху стомаха й. За нейна изненада обаче Конър не проникна в нея веднага. Той продължи да я притиска към себе си, докато ръката му галеше бедрото й, а след това бавно и нежно се плъзна между краката й.

— Конър! — Тя се задъха, когато пръстите му откриха пъпката на нейната женственост. Джема задиша тежко, но този път не от страх.

Заслепена от възбуда, тя го остави да я целува и позволи на езика му да я дразни, докато пръстите му я отвеждаха към върха на удоволствие, каквото не бе познавала досега. Напълно забравила за срама си, тя изви бедра нагоре към него.

— Конър! — изрече задъхано тя, обзета от невероятна възбуда.

Той отвърна на молбата й, като я остави да легне по гръб. След това сложи копието си там, където допреди няколко секунди се беше намирала ръката му. Докато вкарваше горещата си, пулсираща мъжественост в нея, Джема изпита усещането, че костите й се топяха. Конър започна да се движи вътре в нея и тя усети как страстта й нараства още повече.

Джема усети как вълните на екстаза разтърсват тялото й.

— Оох! — извика тя, когато почувства експлозията. Джема се вкопчи с всички сили в Конър, като шепнеше името му, и той й отвърна със силна ругатня. Конър зарови лице в рамото й, изви тяло и след няколко секунди се отпусна изтощен върху нея.

Мина дълго време, преди Джема да се опомни. Най-сетне тя осъзна, че все още лежеше под Конър, съединена с него в най-интимната човешка прегръдка, но не изпитваше нито срам, нито съжаление.

Над нея Конър бе затаил дъх, докато я чакаше първа да каже нещо. Той бе усещал болката от ударите и язвителните й забележки твърде често, за да посмее да направи нещо друго, освен да стои напълно неподвижно. Вътрешно му се искаше да зарови лице в меките й къдрици и да докосне устните й в една последна целувка.

Когато Джема най-после се размърда под него, той подскочи нервно. Тя обаче само обви ръце около врата му и го придърпа обратно към топлото си тяло.

— Не знаех — прошепна тя. — Никога не съм предполагала…

Невинността й го обезоръжи. Нежно, почти страхопочтително, Конър вплете пръсти в копринените й къдрици.

— Ако бях знаел по-рано, че ще бъде толкова лесно да те укротя с любене…

— По-усилено ли щеше да се опитваш? — подкачи го Джема, когато гласът му заглъхна при мисълта какво беше изпуснал.

Той не можеше да види лицето й в тъмнината, но долови смеха в гласа й. Сърцето му подскочи и той не можа да се въздържи да не се усмихне.

— Да, много отдавна. Преди да се разболееш, не можех да мисля за нищо друго, освен за това.

— А след това?

— След това също — отвърна той. Ръката му се плъзна към бузата й. Докато галеше устната й с палец, Джема отвори уста и го захапа. Силно.

— Покажи ми отново.

— Какво? — попита той, докато се изправяше да се погрижи за ухапания си палец, въпреки че чувственото нападение го беше възбудило отново.

— Как ще укротиш опърничавата жена, за която се ожени.

Със смях Конър я придърпа към себе си, за да изпълни желанието й.