Елен Танер Марч
Целувката на Принца (24)

Глава двадесет и трета

Над спящия Единбург се спускаше студено, влажно утро, когато Конър, който беше прекарал цялата нощ, търсейки Кинг и Картър из Стария град, слезе от коня пред дома си.

Дъждът ромолеше върху паважа на безлюдната улица и водата се спускаше на струйки по лицето му. Той беше посрещнат от личния си прислужник Джейми, който отвори уста, за да каже нещо, но я затвори веднага щом забеляза локвичката, която се беше образувала в краката на Конър. Взе мокрото наметало на господаря си и го поведе към камината в дневната.

— Бренди — нареди уморено Конър.

Питието вече го очакваше. Той го изпи на един дъх. След няколко секунди в стомаха му се разля топлина. Той се обърна към Джейми, който беше застанал до него и очакваш търпеливо възможност да заговори господаря си.

— Претърсих целия проклет град — заяви Конър със загрубял от умора и гняв глас. — Имам чувството, че тези двамата нарочно се крият от мен.

— Тъкмо щях да ви кажа… — започна прислужникът, когато откъм вратата се чу провлачен подигравателен глас.

— Ето те и теб, старче. Доста се забави! Ние дойдохме тук веднага щом разбрахме, че си ни търсил. Какво те води насам?

Конър се обърна. Кинг и Картър. И двамата бяха облечени в модни тъмни костюми и носеха задължителните бастуни и цилиндри. И двамата изглеждаха като богати, безгрижни господа, които бяха прекарали цялата нощ в игра на карти и пиене, както подобаваше на общественото им положение.

— Ийчърн ми каза, че идеята да подмените слугите ми в Гленарис е била ваша — каза тихо Конър.

— Най-обикновена предпазна мярка — отвърна весело Кинг. — Ти се държеше толкова странно от началото на този облог, че ние се страхувахме, че скоро можеш да поискаш мир. Очевидно сме били прави, а?

— Да ви донеса ли сухи дрехи, сър? — попита Джейми.

Конър не му обърна внимание.

— Смятали сте, че ще се откажа — повтори бавно той. — И кога решихте така — преди или след като дойдохте в колибата на стария Фъргюс, за да ме изкарате извън кожата ми?

Картър се размърда неловко.

— Това беше просто шега, Кон. Знаеш това.

— А слугите, които не ме познаваха — продължи Конър, без да му обръща внимание. — Това беше изключително интересно, Кинг. Убеден съм, че идеята е била твоя.

Кинг направи половинчат поклон.

— Така беше.

Конър тръгна небрежно към него.

— Искам да ви кажа, че всичките ви усилия са били напразни. Разбирате ли, облогът се отменя. Той беше отменен в момента, в който вие се появихте в колибата, за да притеснявате Джема.

По лицето на Кинг се изписа изненада.

— Не говориш сериозно, Кон.

— О, говоря напълно сериозно, повярвай ми.

— В такъв случай Гленарис е мой.

Конър сви рамене.

— Така да бъде.

В продължение на няколко секунди никой не каза нищо. Картър и Джейми изглеждаха като ударени от гръм, а Кинг не можа да прикрие изненадата си. Но не след дълго на устните му заигра лека усмивка.

— Скъпо момче, ти нали не казваш, че…

— Точно това казвам! — прекъсна го сухо Конър. — Искам да оставите Джема на мира веднъж завинаги!

— Значи ми даваш Гленарис? Просто така?

— Правилно си ме разбрал. Но искам отсега нататък да оставите жена ми на мира!

— Сър! — възрази Джейми, който се грижеше за Конър още от детството му и знаеше за всички облози, които господарят му беше правил някога. — Не говорите сериозно! Не сте спали от дни. Сигурно, когато си отпочинете, ще си промените решението…

Конър присви очи.

— Няма да го променя.

— Но, Кон! — възкликна недоверчиво Картър. — Не можеш просто така да се откажеш!

— Жена ми се разболя — отвърна студено Конър, сякаш това беше достатъчно обяснение.

Отново настъпи тишина. От дрехите на Конър продължаваше да се стича вода, която се събираше в локвичка на пода.

След това Кинг се размърда. Той почука с пръст по устните си и каза замислено:

— Чудя се защо си толкова загрижен за доброто на своята… съпруга. Досега чувствата на жертвите ти никога не са имали значение за теб, нали? Твоята задача беше да я накараш да се влюби в теб, Кон. Да не би да е станало обратното?

Конър направи заплашително една крачка към Кинг, който вдигна глава, но не се помръдна от мястото си. Тишината продължи застрашително дълго.

— Така ли е? — извика внезапно Картър. — Хайде, Кон! Така ли е?

— Това не е ваша работа — отвърна сухо той.

— Според мен господинът избягва въпроса — отбеляза любезно Кинг.

Картър се вгледа в лицето на Конър и нададе радостен вик. Той се разсмя, прегърна Джейми и целуна изненадания прислужник по бузите. След това затанцува около Конър, като мяташе ръце във въздуха.

— Знаех си! Знаех си! — радваше се той. — Ти си влюбен в нея, Кон! Трябва да е така! Защо иначе ще се отказваш просто така от Гленарис само за да я оставим на мира? Чу ли това, Кинг? Нали ти казах! Казах ти!

— Имаш ли нещо против да ми обясниш какъв е този цирк? — процеди Конър през зъби.

— Разбира се — отвърна Кинг. — Право да ти кажа, ние никога не сме имали намерение да…

— Ти не загуби облога, Кон — прекъсна го Картър. — Кинг загуби! Кинг. Ха-ха-ха! Той каза, че каквото си безсърдечно чудовище, никога няма да се влюбиш в която и да било жена, а аз му казах, че греши. Казах, че ако успеем да намерим единственото момиче на тази земя, което да не се поддаде на чара ти, ти ще паднеш на колене пред нея за нула време, за да се опиташ да я накараш да си промени решението. Точно затова избрахме Джема Беърд. Твърдеше се, че тя никога не поглеждала един мъж два пъти, пък бил той и красавец като теб, Кон. Кинг каза, че никога няма да се влюбиш в нея, но аз се обзаложих, че ще хлътнеш до уши веднага щом разбереш, че не можеш да я имаш. И точно така стана! Ха-ха-ха!

— Значи целият този маскарад — каза след известно време Конър — е бил само прикритие, за да не се досетя, че облогът всъщност е между теб и Кинг и че става въпрос за мен, а не за Джема.

— Да! — извика Картър, като продължаваше да се залива в смях. — Нещата се развиха много интересно, не мислиш ли? Нашият Кон влюбен в онази малка златокоска! Ха-ха-ха!

Конър бе обзет от ярост, насочена към Кинг, който стоеше и се забавляваше, а на лицето му беше изписано самодоволство. Кинг беше отговорен за това, че Джема беше намесена в облога. Невинната Джема, която сега лежеше смъртнобледа и отслабнала в леглото си в Гленарис, след като почти беше умряла от силния кръвоизлив при помятането.

Да, той знаеше за това, защото познаваше много добре Джема. Не беше необходимо тя да му казва дори една дума. Един поглед към съсипаното същество в леглото в колибата на Кълъм се беше оказал достатъчен за Конър, за да разбере какво се бе случило. Повече от достатъчен!

Той прекоси стаята с две крачки, юмрукът му се изви нагоре и в следващия момент Кинг се озова в безсъзнание на пода. От счупения му нос рукна кръв.

— Дължах ти го — каза Конър. — Джейми?

— Да, сър?

— Донеси ми сухи дрехи. Тръгваме незабавно за Гленарис.

— Да, сър.

— Картър.

Младежът преглътна с усилие.

— Д-да?

— Погрижи се да закърпят тоя тук. Кърви върху килима ми. И за в бъдеще повече никакви облози, ясно ли е?

Картър закима ожесточено.

Конър се загледа безстрастно в лежащия неподвижно Кинг. Носът му вече беше започнал да се подува и стоеше накриво. Костите очевидно бяха смазани.

— А, Картър, още нещо.

Картър беше коленичил, за да вдигне Кинг, и сега погледна нагоре.

— Да?

— Ти какво получаваш от всичко това?

— О, повече от достатъчно. — Гласът му беше определено самодоволен.

— И какво по-точно?

— Къщата му.

— На улица „Полумесец“ ли?

— Не, не. Онази в Корнуол.

Конър се втренчи изненадано в него.

— Господи! Да не би да говориш за Грамблър Хол? Но този имот е притежание на семейство Спенсър от, чакай да помисля…

— Има ли значение? — попита ухилено Картър. — Не са го притежавали толкова дълго колкото Макюън Гленарис.

— Така е — съгласи се Конър и се усмихна. Внезапно напрежението напусна тялото му и той отметна глава и се разсмя победоносно. — Я виж ти — каза той, когато престана да се смее. — Грамблър Хол. Голяма загуба за семейство Спенсър. Помислил ли си как да му дадеш възможност да си го върне?

— О, да — отговори ухилено Картър, но не поясни.

Конър обаче не искаше и да знае. За първи път през живота си той сякаш беше изгубил желанието си да търси интриги. И без това имаше много по-важна работа. Той тръгна към вратата, като продължаваше да се хили, но се сети за нещо и се обърна назад.

— А, между другото, след като Кинг вече остави цялото си семейство без дом, имам една страхотна малка колиба малко по на запад от село Гленарис и с удоволствие бих му я заел за известно време. Няма да му искам наем, в името на добрите стари времена.

Картър извика радостно.

— Ще му кажа това веднага щом се съвземе.

— Много съм ти задължен.

Конър се качи в спалнята си и бързо се преоблече в дрехите, които му беше приготвил Джейми. Веселието му се беше изпарило и сега той изпитваше само непреодолимо желание да се върне в Гленарис при Джема. Конър нямаше представа какво щеше да й каже, когато я видеше. Той знаеше само, че трябваше да намери някакъв начин да я накара да разбере, че тя — че и двамата! — бяха станали жертви на една лоша шега и че не трябва да се обижда. Той никога не беше имал намерение да я наранява.

Всъщност, той никога не бе имал желание връзката им да се задълбочава толкова, че тя да забременее и да застраши живота си, като загуби детето!

Тази мисъл му подейства, сякаш го бяха полели с кофа леденостудена вода.

Въпреки това Конър си каза, че Кинг и Картър грешаха по отношение на чувствата му към Джема. Това, че беше влюбен в нея, беше пълна глупост! Той я харесваше и се наслаждаваше на онова, което правеха в леглото, но това беше всичко. Сърцето му не се беше свило, когато я беше видял да лежи толкова бледа и крехка в дома на Майри Коуан, гневът му към Кинг се дължеше само на това, че беше открил, че е бил предаден, и най-накрая, в момента той определено не се раздираше от чувство за вина заради всичко, което беше причинил на Джема. Каква смешна мисъл! По-скоро възмутителна!

— Сър? — Джейми беше застанал на вратата. — Конете са готови.

Конър го бутна встрани, без да каже нищо. Когато излезе навън, той пое юздите от ръцете на коняря и се метна на седлото. Дори не изчака Джейми, а веднага подкара коня си по улицата.

 

 

— Така — каза Мод Макюън и се усмихна с беззъбата си усмивка. — Това е брат Джеймс. Умря преди тридесет години. Истински шотландски леърд, рядко се появяваше в Гленарис, винаги носеше наметалото на клана, въпреки че по онова време това беше противозаконно. Синът му не беше като него.

Джема стоеше до старицата в мрачната картинна галерия на най-горния етаж на северното крило на замъка. Тя беше скръстила ръце и разглеждаше портрета на високия лорд в шотландска поличка, който толкова много приличаше на Конър.

— Синът му ли? Кого имаш предвид — бащата на Конър или на Ийчърн?

— На Конър, разбира се. Ийчърн дори не помни баща си. Треската го уби, когато беше на двадесет и шест години. Ийчърн беше ученик, а сестра му Джанет беше бебе.

Мод се обърна отново към огромния портрет и изсумтя с отвращение.

— Това е Аластър, бащата на Конър. Той не признаваше никаква религия, освен парите и как да спечели колкото се можеше повече. При това наистина успяваше да печели. Дяволски много. Първо започна да търгува с Франция, като разви търговията с платове и вино след битката при Ватерло. След това се насочи към Индия. Търгуваше с вълна, дървен материал и бои с богаташите в Калкута. Конър, разбира се, продължи да развива дейността след него.

Джема вървеше мълчаливо до старицата, която стигаше едва до рамото й, въпреки че самата Джема не беше много висока. Но Джема беше открила, че интелигентността и паметта на старата жена бяха феноменални.

Благодарение на Мод тя вече беше научила всичко за детството на Конър и за смъртта на майка му. След това беше чула пълния разказ за живота на всеки от предците му, чиито портрети я гледаха от високите стени. Тя беше изслушала с интерес дългите описания на войните и обсадите, в които беше участвал кланът, и за борбите на страната на кралете от династията Стюарт, чиито съюзници Макюън бяха от векове.

Мод знаеше или помнеше дори и най-малките подробности. Тя беше израснала в този замък, в продължение на много години беше управлявала домакинството на баща си, а по-късно, след смъртта на жена му, и домакинството на брат си Джеймс. Беше забавлявала крал Джордж IV и кралицата, когато бяха тръгнали на обиколка из Шотландия много преди Джема да се беше родила.

В продължение на години Мод бе викана да проверява балансите по сметките на домакинството, да управлява слугите и да надзирава възстановяването на западното крило, което бе изгоряло в опустошителен пожар. Тя беше действала като акушерка при раждането на сестрата на Ийчърн и в младостта си беше разполагала с голямо влияние и беше размахвала както оръжие, така и кирка.

През краткото време, откакто й бяха позволили да стане от леглото си, Джема беше научила много неща от и за Мод. Очевидно беше, че повечето от слугите изпитваха ужас от старицата, както и това, че тя си пъхаше носа във всичко. Освен това на Джема й беше станало ясно, че Мод все още притежаваше достатъчно енергия, за да се справи с цял батальон гвардейци. Джема често се задъхваше докато Мод я развеждаше из замъка. Тя не се страхуваше от нея, но едва успяваше да върви в крак с нея!

Замъкът беше много по-голям, отколкото Джема си беше представяла. Стаи водеха към други стаи, които от своя страна водеха към други стаи или към безкрайни коридори, зали и укрепления. Само една малка част от всеки етаж се използваше, но Мод настоя Джема да види всичко до последния сантиметър. В края на краищата, тя беше съпруга на сегашния леърд, което я правеше господарка на замъка. Тя трябваше да изучи владението си като дланта на ръката си, за да започне да го управлява както трябва.

За своя изненада Джема научи повече за това как се управлява едно домакинство, отколкото от леля си Друсцила Беърд. Действително, управлението на огромното домакинство на чичо й беше много по-трудно отколкото управлението на малкото слуги, които обитаваха огромните кухненски помещения на Гленарис, празните дестилаторни помещения и избата и които се грижеха за Конър през времето, което той прекарваше тук.

Не че Джема имаше намерение да остава вечно в Гленарис, въпреки че мъдро не бе споменала за това пред Мод. Тя беше осъзнала, че не беше достатъчно силна, за да напусне замъка веднага, и то точно сега, когато зимата бързо се спускаше над планините. Тя беше взела трудното решение да остане тук до пролетта, когато вече щеше да е възстановила силите си и щеше да бъде в състояние да предприеме трудното пътуване на юг.

Тя обаче нямаше да си тръгне без Хелиос, който, както се оказа, не беше в конюшните на Гленарис, както й беше казал Конър, а чак в Единбург. Дори за това я беше излъгал.

Конър. В продължение само на няколко часа тя беше научила за него повече отколкото за цялото време на брака им. Благодарение на Мод тя вече знаеше, че Конър беше прекарал детството си в самота и бе имал нещастна младост под контрола на строгия си баща. Джема вече знаеше, че след смъртта на баща си той беше започнал да води разгулен живот и беше започнал да прави опасни и твърде често жестоки облози с братовчед си и приятелите си.

Като облога, в който беше включена и тя. Още щом Мод беше споменала думата облог, Джема беше разбрала защо Конър се беше оженил за нея. Всички негови действия и думи й се бяха стрували безсмислени досега. Тя нито за миг не се беше усъмнила, че чичо й Арчибалд знаеше за това още от самото начало. Нищо чудно, че толкова бързо бе дал съгласието си тя да се омъжи за някакъв просяк!

Въпреки това оставаха много въпроси, на които тя нямаше отговори. Защо например Конър беше дошъл в Дербишър като просяк, а не като леърд на Гленарис? Защо я беше отвел в колибата до езерото, а не в замъка си? Дали маскарадът не беше част от облога?

Тя не знаеше това, но имаше намерение да получи отговорите, които търсеше, още щом той се завърнеше от Единбург. А след това щеше да се погрижи той никога повече да не сключва какъвто и да било облог.

— По дяволите! — каза внезапно Мод.

Джема се стресна, огледа се и забеляза, че старицата разгръща гънките на наметалото си.

— Да не би да си изгубила нещо? — попита учтиво тя.

— Да. Пурите ми. Обзалагам се, че съм ги забравила в стаята си.

— Искаш ли да ти ги донеса? — предложи Джема.

— Дори не си го помисляй, момиче! Да ми ги носиш, сякаш си някаква прислужница! — Мод изсумтя и присви очи към Джема. — Ха! Твърде дълго те държах извън леглото. Пребледняла си като платно. Махай се!

— Но…

— Тръгвай, момиче! Ще се видим на вечеря.

— Добре. — Мод беше права, Джема наистина се чувстваше ужасно изморена. — И благодаря. Следобедът с теб беше много приятен.

— Ами — отвърна Мод и се отдалечи.

Джема остана още малко в галерията пред портретите. Защо всички изглеждаха толкова ядосани? И защо тук нямаше портрет на Конър? Тя погледна още веднъж към лицата на стените, за да се увери, че не беше сбъркала. Конър наистина го нямаше тук. Джема тръгна бавно към стаята си.

Може би той не бе имал време да позира за картина или пък просто не бе искал да го рисуват. Всъщност, портретът на нито един представител на сегашното поколение Макюън не се виждаше в галерията. Нито на Конър, нито на Ийчърн, нито на сестрата на Ийчърн.

Тя си помисли, че трябва да се погрижи да нарисуват нейния портрет, преди да напусне замъка. При това щеше да поиска от художника да не я разкрасява, а да я нарисува такава, каквато беше сега — отслабнала, пребледняла и с отрязана коса. И вместо името Джема Беърд Макюън можеха да надпишат тежката позлатена рамка с истината — неграмотна глупачка.

— Крайно време е да се махна оттук — измърмори тя на глас. Но преди това й се искаше да свърши някои неща. Първо искаше да се отплати на Майри Коуан за добротата и грижите й, а също така трябваше да помогне и на бедната, претоварена с работа госпожа Сътклиф.

Въпреки че домакинята изглеждаше силна и способна да се справя с работата си, Джема вече беше видяла, че тя е твърде много заета, а разполага с много малко хора. Всеки, който имаше някакво понятие от управление на домакинство, щеше да разбере, че Конър беше оставил слугите си да се мъчат да се справят както могат с поддръжката на огромния замък.

Тя се вбесяваше от неговото безразличие. Колко арогантно беше да живее, като използва всички, без да се замисли — семейството си, изполичарите си, слугите си… съпругата си.

„Мразя го — помисли си тя. — И ще го накарам да си плати за всяка проява на егоизъм в живота си!“

Може би загубата на бебето й също беше причина да унищожи зараждащата се любов на Джема към Конър и доверието, което тя му беше имала. Разцъфтялото й сърце се беше свило и беше умряло и сега неговото място беше заето от хладната смелост, която я беше подкрепяла през всичките онези самотни години на детството й и нещастните ранни дни на брака й.

Да, тя щеше да си отмъсти на Конър Макюън и безсърдечните му приятели, преди да си тръгне оттук. Щеше да ги накара да прокълнат деня, в който бяха решили да включат Джема Беърд в глупавия си облог.

Тя отметна глава и обърна гръб на портретите на всички онези Макюън, от чиито слабини беше произлязъл онзи арогантен мръсник, за когото беше омъжена. Дяволите да го вземат! Дяволите да ги вземат всичките! Всъщност Джема трябваше да остане в Гленарис, докато целият клан Макюън, а не само Конър, не започнеше да съжалява, че тя някога бе идвала в замъка.

— Да, защо не? — каза тя на висок глас.

И като вдигна гордо глава, тя се завтече към стаята си, за да обмисли плана си.