Борис Балкх
Видовден (43)

§ 10. К — Напрегнатостта на полето.

К — Идеен символ за напрегнатостта на полето.

 

КХ — Идеен символ за творческата мощ — напрегнатостта на полето — К и възможностите — Х от Закона.

В определено равнище на напрегнатост на полето се осъществяват точно определени за това равнище възможности. Затова звуците К и Х са винаги заедно в звукосъчетанието КХ. То е трудно за произнасяне в съчетание с други звуци и в практиката, в по-късни времена звукът Х често не се произнася и трайно отпада от някои думи. По-рядко отпада К, а понякога КХ преминава в Г. Така е станало с думите: Балкх — Балк или Балх, Балкхара — Балхара, балкхари — българи, Бракхма — Брахма — Брама, Кхиндра — Хиндра — Индра, Дхарма — Дарма.

 

КХА — За философията: Творческата мощ е осъществена.

 

КХА — За физиката: Напрегнатостта на полето — К и възможностите — Х са изявени във физическото поле — А.

Всички промени в състоянието на физическата система са следствие от промяната на напрегнатостта на полето — К, а напрегнатостта се променя като следствие от промяната на съотношението (неравновесието) между тежненията на двете противоположности.

Всяка възможност от Закона може да се изяви само при определена напрегнатост на полето, в определена околна среда. В дадени граници на полевата напрегнатост могат да се осъществят много и различни възможности. Те си взаимодействат и създават първо физически системи, които се групират в спътникови общности. Така пространството се уплътнява и се създават и химическите системи — неорганичната материя, след нея органичната, биологичната и т.н. по пътя на еволюцията ДХАРМА.

Промяната, като следствие от ДХАРМА не само променя определени полета М с формите им Ш, но онези, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е задмината при промяната от новата полева напрегнатост и е изостанала извън нея ще изчезнат. При промяната ще се осъществят нови възможности, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е достигната и вече е в границите на новата напрегнатост на земното поле. Така изчезват и се появяват нови животински видове.

 

КХАБАЛ — Творческата мощ се е осъществила — КХА по време на кръговрата на Закона — БАЛ.

 

КХАБАЛА — Осъществени творческата мощ — КХА и кръговрата на Закона — БАЛА.

 

КХАБАЛА — Учение за тайните на Вселената предавано устно от учител на ученик.

 

КХАВАРН — Творческата мощ — КХА е осъществила радиалното движение — ВА и го променя — Р и установява — Н.

 

КХАВАРНА — Творческата мощ — КХА е осъществила радиалното движение — ВА и го е променила — Р и установила — НА.

 

КХАВАРНА, Каварна — Град в съвременна България.

 

КХАДЖА — Творческата мощ — КХА е проявила химически системи — ДЖА.

КХАДЖА е уплътнена ГАНА, АСТРА, АМАНА, Етера.

Тя е първообразът на съвременната българска дума каша.

АКХАДЖА — Акаша е противоположната дума на КХАДЖА.

КХАЗАН — Творческата мощ — КХА е изявила човешкото познание — ЗА и го установява — Н.

Казан и Казанлък са съвременни градове във Волжска и Дунавска България.

 

КХАЗАНА — Творческата мощ — КХА е изявила човешкото познание — ЗА и го е установила — НА.

 

КХАЛ — Творческата мощ — КХА осъществява кръговрата — Л.

Кръговратът е времето, което няма свои характеристики, затова е символ на черния цвят. Съвременната българска дума калугер идва от КХАЛ, Кал, почерняне, отказ от светски живот, черното духовенство. Но днес тази идея е преминала към думата КХАР, КХАРА — кара.

 

КХАЛА — За физиката: Напрегнатостта на полето — К и възможностите — ХА, през четвъртият период от кръговрата, когато пространството се разширява, а времето тече в права посока — ЛА.

 

КХАЛА — За обществото: Първата половина от Малкия Зодиак, от 22 декември до 22 юни.

 

КХАЛА — В Индия:

Кала — Бог на времето, а от тук и бог на смъртта, гибелта, разрушението и упадъка. Кала също така означава „черен“ — едно от имената на Шива, бога на овъглените трупове и съпруг на богинята Кали.

 

КХАЛАСТРА — Творческата мощ — КХА през четвъртия период от кръговрата — ЛА е проявила трите гуни — СТРА (С — САМА, Р — РАМА и Т — ТАМА).

 

КХАЛАСТРА, коластра — Първата майчина кърма, непосредствено след раждането.

 

КХАЛИ — За физиката: Напрегнатостта на полето — К и възможностите — ХА, през втория период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно — ЛИ.

 

КХАЛИ — За обществото: Втората половина от Малкия Зодиак, от 22 юни до 22 декември.

 

КХАЛИ — В Индия:

Богинята унищожителка, Кали черната. Тя е всяващ страх и ужас аспект на жена владетелка на света (Джаганмата), която оставя след себе си само смърт и разрушения.

Изобразяват я като чернолика жена с искрящи и жадуващи кръв очи от които капе човешка кръв. Навървени около шията и висят човешки черепи, змии опасват шията и като огърлица, а във всяка от десетте си ръце държи оръжие. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг.

Други имена на богинята са: Дурга — непробиваемата; Ума — сияйната; Сати — истинската жена, почтената и предана съпруга; Шакти — силата, детеродната енергия; Джаганмата — майка, владетелка на света; Парвати — планинска богиня; Махамари — великата убийца; Гаури и др.

 

КХАЛИН — Творческата мощ — КХА през втория период от кръговрата — ЛИ се установява — Н.

Калин е съвременно българско мъжко име.

 

КХАЛИНА — КХАЛИ е установена — НА.

Калина е съвременно българско женско име.

 

КХАЛИНДА — За физиката: Напрегнатостта на полето — К и възможностите — ХА през време на втория период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно — ЛИ са установени — Н и разполвени — ДА.

Долна мъртва точка от кръговрата на творческата мощ.

 

КХАЛИНДА, Калинда — За обществото: Краят и началото на Малкия Зодиак.

Най-големият ежегоден български празник — Коледа, празнуван в продължение на хилядолетия на 22 декември, запазил името си до днес.

 

КХАЛИНДАР — За физиката: Напрегнатостта на полето — К и възможностите — ХА през време на втория период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно — ЛИ са установени — Н и разполвени — ДА и се променят — Р.

 

КХАЛИНДАР, Календар — За човека: Отнесено към човека е звездоброец, който следи и отчита смяната на сезоните, месеците и дните през време на Малкия Зодиак — земната обиколка около Слънцето.

Днес КХАЛИНДАРът е заменен от печатните настолни и стенни календари.

 

КХАЛИУГА — За физиката: Напрегнатостта на полето — К и възможностите — ХА през време на втория период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно — ЛИ уплътняват — У физическите системи — ГА.

В обозримо земно измерение КХАЛИУГА е ледников период и вторично подивяване на хората.

В Индия Кали Юга е настоящата, Желязната епоха.

 

КХАЛПА — За физиката: Напрегнатостта но полето — К и възможностите — ХА са осъществили времето — Л и пространството — ПА.

КХАЛПА е времепространство — определено време, за изграждане на определено пространство.

КХАЛПА, Калпа — В Индия, според „Индийска митология“:

Един ден на бога Брахма, равняващ се на 4 милиарда човешки години.

Според джайнистката космология Калпа и Калпатхитха са двете най-висши нива на вселената. Калпа се разделя на 12 Девалока или рая с различни названия и различни обитатели.

КХАМА — Творческата мощ — КХА е осъществила химическотото поле — МА.

Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.

Полето в здравото човешко тяло трябва да е в такова равновесие, че той да не усеща никой от своите телесни органи. Здравият човек не усеща и не осъзнава, че премигва през няколко секунди, че диша през няколко секунди, че сърцето му бие непрекъснато. Ако усеща функционирането на някой орган, дори и да няма болка, това означава че нещо в него не е наред.

Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.

Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Луната, от сезонните и метеорологични промени, от присъствието на много хора, или отделни личности, животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.

Най-силно влияе това на малките деца. Понякога те плачат неутешимо без никаква видима причина. А тя е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд и др.

Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за това се използват други две думи: Аура в астрологията и Душа в религията.

Външното и вътрешното поле на човека са в непосредствена връзка. Затова древните траки са казвали, че не можеш да излекуваш тялото докато не си излекувал душата.

КХАМА е обмена на сведения за стойността на полето, чувствителност, осезаемост, която поражда тежнения в биополето и желания в тялото.

Чувствата са известни на всеки, но въпреки това ще се спра на две от тях.

Първото, най-силното човешко чувство е страхът, ужасът. В екстремна ситуация човек изпада в шок. Тогава: го полазват, побиват тръпки, косата му настръхва, дъхът му спира, краката му омекват или стават тежки като от олово, той се вцепенява и често изпада в безсъзнание, а понякога става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо. Това е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното, телесното.

Но за щастие, не се случва често и е неприятен спомен. Затова ужасът не е издигнат в култ.

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното, телесното. То е съотношението между платоническата любов и секса, от едната до другата крайност. Всъщност за мнозина любовта е сексът и неговата кулминация оргазма.

Какво е оргазъм и за какво служи той?

Първо, той е сладкото бонбонче което ни кара да желаем, да търсим и да правим секс, единственият естествен начин за продължаване на рода. Законът ни е дал тази залъгалка за да е сигурен че ще изпълняваме повелята, да създаваме потомство. Какво ли би станало ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство защото и полетата са винаги различни.

Второ, той е локално, временно биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

От последното е ясно, че ние не сме преки извършители на зачатието, а правилно настроените семена и яйца. Любовта и сексът, дори и оргазмът не са оплождане, а само удоволствието КХАМА — Кама. Няма да се задействат кодовете, няма да бъде заченат нов Аз — човек, ако не са настроени правилно яйцето и семената. Затова в Индия се твърди, че бог Кама няма тяло и е невидим. Той е само любовта удоволствие, но не и любовта зачатие.

Всичко в материалния свят се осъществява от напрегнатостта на полето — К, причината за всички промени. А промяната, следствието е това, което във физиката наричат електромагнитни трептения. Техен символ в езика Бхаджа е звукът Р. Когато той се появи ще осъществи кодовете и ще постанови нов Аз. Това на езикът Бхаджа е изразено така:

Кхама е любовта удоволствие,

а Кхарма любовта сътворение.

Когато Кхама стане Кхарма,

ще има зачатие.

КХАМА — В Индия: Богът на любовта Кама — плътско желание.

 

КХАМАН — Творческата мощ — КХА и химическото поле — М се установяват — Н.

От КХАМАН произлиза съвременната българска дума каман, камен, камък, камъни.

 

КХАМАРА — Творческата мощ — КХА е изградила химическото поле — МА и го е променила — РА.

КХАМАРА е творческата мощ, която убива.

 

КХАМА СУДРА, Кама сутра — Древноиндийска книга, поучаваща мъжете и жените за различните възможни пози на телата им по време на секс и очакваните сетивни усещания за единия и другия партньор.

Сутра днес се превежда писание, текст, книга: Брахма сутра, Калпа сутра, Гриха сутра и др.

Истинската дума е судра и нейното второ значение е член на най-нисшата варна и е символ за човешкия примитивизъм, за хора с ниски интелектуални възможности.

Думата судра е била прикрепвана към писмените извори на познанието, защото истинското знание е предавано само устно, на избрани ученици.

 

КХАН — Творческата мощ — КХА се установява — Н.

При разместване на сричките в КХАН се получава думата АНКХ.

 

КХАНА — Творческата мощ — КХА е установена — НА.

 

КХАНА — Висшата владетелска титла на древните българи, известна от средновековните източници като КАНАСУБИГИ. Хората имащи власт и знания да изграждат държавата, като справедливо административно устройство на обществения живот на българите. Затова за нашите владетели в стари текстове се казва „… от Небето поставен…“

КХАН, КХАНА, като владетелска титла в по-късно време се променя и в някои народи е Кан, а у други Хан.

На английски думата се пише Khan, с четири букви.

 

КХАНАР — Творческата мощ — КХА е установена — НА и се осъществява — Р.

 

КХАНАР — За българите: Царедворец, изпълнител на царските заповеди, човек от висшата изпълнителната власт, примерно министър.

 

КХАНАР ТЕКИН, Канартекин — Българска, средновековна титла, която учените днес превеждат като „пръв престолонаследник“. Титлата се състои от две части: КХАНАР и текин. КХАН, КХАНА, е върховната владетелска титла на древните българи, а с наставката ар, лицето, наречено КХАНАР, Канар, се приобщава към висшата българска владетелска титла и власт. Тек, е съвременната българска дума тек — едно, единствен, пръв, с наставка ин. Ако наставката ар, приобщава човека към определена професия, наставката ин, приобщава човека към тесен, затворен кръг от хора, най-често с роднински връзки. Бащин край, маминно детенце, лелин и др. В случая, текин е в страдателен залог и означава, че лицето е приобщено към първия човек в държавата, Царя и царската власт.

До преди десети ноември, за Тодор Живков се употребяваше прилагателното „Първият“, а за приближените му „Човек на Първия“.

 

КХАНАРА — Творческата мощ — КХА е установената — НА и осъществена — РА.

 

КХАНАРА — За българите: Царство. Ареала на кханската власт.

Това е първообразът на съвременната българска дума канара.

 

КХАНДА — Творческата мощ — КХА е установена — Н и разполвена — ДА.

 

КХАНДА, Канда, Канд — За българите: Царевград, престолнина, столица.

Примери:

Амаракханда, Маракханда (Мараканда) — старото име на град Самарканд в Узбекистан.

Кхаракханда (Караганда) — град в Казахстан.

Кхандакхар (Кандахар) — град в Афганистан.

Кхандагири в Индия.

 

КХАНДРА — Творческата мощ — КХА установява — Н с пълна мощ и безусловно — ДРА.

КХАНДРАВА — Творческата мощ — КХА установила — Н разполвила — Д и осъществила третото — РА и радиалното — ВА движения.

Думата може да се запише и КХАН+ДРАВА.

КХАНДРАВА изразява всички действия във физическото поле.

 

КХАНДХА — За българите: Тази дума трябва да се разчете на две части КХАН и ДХА.

Звукосъчетанието ДХА означава диханието, разполвяване и разширение от ядрото към междузвездния вакуум.

В случая КХАНДХА означава царска дума, заповед, повеля.

 

КХАР — Напрегнатостта — К и възможностите — ХА се осъществяват — Р.

Власт, възможности и осъществяването им.

 

КХАРА — Напрегнатостта — К и възможностите — ХА са осъществени — РА.

 

КХАРАМАН, Караман — Творческата мощ — КХА е осъществила — РА химическото поле — М и го установява — Н.

МАН означава още и човек, дума останала от Бхаджа в съвременните английски и немски езици.

КХАРАМАН означава творящ човек.

Днес в Турция има град и вилает Караман, а в средновековието е съществувало Караманско княжество. В произведението „История на Караман“ е описана съдбата на караманския народ, свързана с тамошните българи и турските завоевания. Виж:

http://ziezi.tripod.com/anadol/venedikova.htm

 

КХАРАН — Творческата мощ — КХА се е осъществила — РА и се установява — Н.

В Библията, това е името на град Харан, където Абрахам — Аврам, след като напуска Ур се заселва временно, преди да отиде в Балистан — Палестина. Виж:

http://www.seecorridors.eu/?w_p=20&w_l=1&w_c=9&w_id=572

КХАРАНА — Творческата мощ — КХА се е осъществила — РА и установила — НА.

КХАРАНА, Карана — За българите: Прозвище дадено на средновековния българския владетел Кханасубиги Крум. Вероятно заради законотворческата му дейност е наречен Крум Карана, Крум Творецът.

КХАРАНА — За обществото: Когато мястото където е установена КХАРА е човек, върху главата му е бил поставян символ със същото име. Днес този символ се нарича Корона.

Времето е променило нещата дотолкова, че носещите корона днес, са само символи, а понякога дори и пародия на първичния и смисъл.

 

КХАРАНАБАД, Карнобат — Градът на Карана. Град в съвременна България. Същият смисъл имат имената на селата Караново и местността Карандила край Сливен.

 

КХАРА СУ, Кара Су — Осъществената творческа мощ — КХАРА уплътнява — У ефирната плътност на полето — С.

От ефирната плътност, под нея се проявява течната. Затова СУ на някои езици означава вода. Кара су, днес се превежда черна вода.

Кара су се споменава в книгата Веда словена, като крайселска река. Така се нарича и депресията от устието на река Дунав, дала името на румънския град Черна вода. Кара су разделя Бабадаг (Пеликановите възвишения) от Добруджа. В средновековието там е протичал южният ръкав от устието на реката, който по-късно пресъхнал и оставил последователно разположени езера и блата. Днес Кара су е плавателният канал Черна вода, Констанца.

 

КХАРДАМ — Творческата мощ — КХА осъществява — Р и разполвява — ДА химическото поле — М.

КХАРДАМ, Кардам е име на средновековен български владетел и съвременен град в България.

 

КХАРДАМА — Творческата мощ — КХА е осъществила — Р и разполвила — ДА химическото поле — МА.

 

КХАРДАМА — За българите: В древни индийски писмени източници се споменава за Царя на Балкхара, Кардама, сина му Ила и внука му Саса Бинду.

Те основават в Индия свое царство, на Кардамитите, а владетелската им титла е била Балхара.

 

КХАРМА — Творческата мощ — КХА е осъществила — Р химическото поле — МА.

 

КХАРМА — За човека: Отнесена към човека КХАРМА е зачатието.

При КХАРМА, при зачатието човек получава наследствени черти от своите преки и непреки биологични родители и от полето на околната среда в момента на зачатието. В общи линии той ще си остане такъв какъвто е сътворен за цял живот. Затова в Библията е писано, че децата ще страдат за греховете на своите родители.

Това в Бхаджа се изразява с думата Дар. Днес дар, подарък означава нещо добро, нещо хубаво, което получаваме ката награда за някаква наша дейност. Но в Бхаджа Дар означава и добро и лошо. Това което ни се е паднало според обстоятелствата. Днес за това използваме думата Съдба. Тя е много точна, но ако поставим ударението върху първата гласна Ъ. Съдба означава съдене, отсъждане. Зачатието е дар за родителите и съд за техните деяния и помисли.

Кхармата не се отнася само за отделния човек, а преминава от родител на дете като наследствени черти на разума, душата и тялото. Всеки трябва да се стреми към съвършенство в тези три области, за да предаде щафетата на по-висше ниво от онова при което я е получил и да знае, че през неговия живот везните може да се наклонят нагоре или надолу. Това трябва да се прави поколение след поколение.

Всъщност то е прераждането. Не на човека, а на гените, кодовете и е тяхното безсмъртие.

В животинския свят, за правото на мъжките животни да оставят поколение се водят жестоки, смъртоносни битки. Победителят доказва с победата си, че е достигнал физическа зрелост и мъдрост да води и опложда стадото или отделна самка, според вида им.

Днес учените правят генетичен подбор за подобряване на животинските породи. Работи се дори за промяна на гените.

В човешкия род също се прави такъв подбор. Сега ние възприемаме браковете между царски и аристократични родове като бракове по сметка. Да, днес е така, но в древността те са били преди всичко генетичен подбор.

 

КХАРМА, кърма — За човека: Майчиното мляко.

 

КХАРМАН — Творческата мощ — КХА е осъществила — Р личното поле — МА и го установява — Н.

КХАРМАНА — Мястото където се осъществява КХАРМАН — утроба.

 

КХАУР — Творческата мощ — КХА уплътнява — У и променя — Р.

 

КХАУРИ — За българите: КХАУРИ се състои от две части КХА и УРИ. КХА е творческата мощ, а Ури е наше народностно име. Такива български клонове са: хайландур, вахандур, оногондури, кутригури, утигури и др.

 

КХАУРИ, Гяури — За религията: Превежда се неверници — безбожници. Използва се предимно от последователите на Исляма към всички останали.

Днес тези които ни наричат гяури отдавна са забравили защо точно ни наричат така, но и ние сме го забравили. Гяури — кафири се използва и до днес на изток, в Средна Азия. Там, както и тук се превежда неверници. Но думата се среща не сама далече в пространството, но далече и във времето, в древноиндийския епос Махабхарата.

 

КХАУРАВИ, Каурави — Сто братя и една сестра. Герои от древноиндийския епос Махабхарата, враждуващи и воюващи със своите братовчеди Пандавите. В епоса, нашите деди — балхиките, се сражават на страната на Кауравите.

Истинското им име е КХАУРИ, но по правилата на някой от индийските езици то е преминало в Каурави.

Кауравите са символ за химическите елементи от ТАМА ГУНА. На съвременен български език името звучи Корави — химическите елементи.

 

КХАУШ — Творческата мощ — КХА уплътнява — У формите на химическите системи — Ш.

КХАУШ е първообразът на съвременната дума кауш — затвор.

 

КХЕНДРА — Творческата мощ — КХ разширява към междузвездния вакуум — ЕН с пълна мощ и безусловно — ДРА.

КХЕНДРА е левитацията.

КХЕНДРА се използва и днес в съвременния български език: „Защо си се похендрил там горе?“

 

КХИНДРА — Творческата мощ — КХ свива към ядрото — ИН с пълна мощ и безусловно — ДРА.

КХИНДРА е гравитацията.

 

КХИНДРА, Хиндра, Индра — В древна Индия гравитацията е отъждествена с бог Хиндра, а за него в Риг Веда е написано:

Пред чието дихание

двете вселенски половини треперели

пред величието на огромната му мощ…

Той,

който закрепил здраво клатушкащата се земя,

който успокоил тресящите се планини…,

който подпрял небето, за да не падне…

Той сътворил слънцето и водите…

Мисля, че този текст се отнася за КХАНДРАВА или за КХАНДРА, но е записан за КХИНДРА.

 

КХРАМ — За физиката: Творческата мощ — КХ е осъществила — РА химическото поле — М.

 

КХРАМ — За религията: Химическото поле около Земята е първообразът на християнската дума храм.

 

КХРАСТ — За физиката: Творческата мощ — КХ е осъществила — РА атмосферата — С и земната кора — Т.

 

КХРАСТ, Кръст — Напрегнатостта на полето — К е двигателят за всичко случващо се във Вселената. Тя предизвиква изграждането, поддържането, преобразуването и разграждането на всичко осезаемо. Нейната промяна определя кога ще се появи ефирът, кога течността, кога твърдта и какво ще е съотношението между тях. Кога и какви материални образувания ще се проявят и ще съществуват върху земната повърхност, предписани от съответните възможности — Х.

Звукът Р в езика Бхаджа има две значения.

Първото е общо — промяната, изграждането, поддържането и разграждането на материалните образувания, като следствие от изменението на напрегнатостта на полето.

Второто е частно — символ за третата плътност на полето РАМА ГУНА — водата.

Водата е преходът, промяната на другите две гуни. Парата за да стане лед трябва да премине през водата. Ледът за да стане пара трябва да премине през водата. Същият процес се отнася и за останалите химични елементи и съединения.

Това действие е символизирано с кръста, който в по-ново време е възприет като основен символ в Християнството.

Водоравната линия на кръста е символ за звукосъчетанието КХРА — точната напрегнатост и точните възможности при които се проявява течната плътност на полето Р — водата. А водата е живот.

Отвесната линия на кръста е символ за химическото поле — М около земята, което включва ефирната — С, течната — Р и твърдата — Т плътност на полето около земното ядро. Горната и част е символ за ефирната плътност С — атмосферата, а долната за твърдата плътност Т — земната кора.

Когато напрегнатостта на полето се променя към разширение или свиване, ще се променя и съотношението между ефирната — С и твърдата — Т плътност на полето около Земята. Символично, водоравната линия на кръста ще се премести нагоре или надолу, като следствие от посоката на промяната.

Днес напрегнатостта на полето около Земята е такава, че е възможно едновременното съществуване на въздуха, водният океан и твърдата земна кора, а те са предпоставката за съществуване на цялото растително и животинско многообразие на Земята.

Тъкмо тази оживотворителна напрегнатост на земното поле, е изразена с графичният знак известен като Келтски кръст:

Графично Келтският кръст е съчетание от двата знака, за втори и четвърти период от кръговрата на втората противоположност:

И розата в средата на кръста на розенкройцерите е символ за тази оживотворителна напрегнатост на земното поле.

С кръста се изразява нравствената и интелектуална същност на отделния човек.

Когато водоравното рамо на кръста е високо, този кръст е символ за просветленост, просветеност, добронамереност и нравствена чистота. Когато е ниско, този кръст е символ за примитивизъм, непросветеност, злонамеленост и неморалност. Този кръст всъщност е издигнат меч.

Затова нашите владетели в древността, когато са отвоювали нови територии или са се преселвали с мир, са забивали меча си в земята и с това са оповестявали че войната свършва и започва съзиданието.

Същият символ е и мечът Ескалибур, в легендата за крал Артур, а тя е поредният символ за кръговрата.

Анкх и Тау са двойка кръстове от древен Египет.

Анкх е символ за оживотворителната напрегнатост на полето, а формата на Анкха, е стилизирана човешка фигура с разперени ръце.

Този знак може да се види в ръцете на египетските богове от древните стенописи. С него те изпращат своята благословия и благосклонност към Земята и хората.

http://comps.fotosearch.com/bigcomps/PDS/PDS023/TR002415.jpg

Формата на Тау е обезглавен Анкх. На него са били разпъвани осъдените на смърт в древен Египет.

Възможно е названието Тау да е свързано със следния текст от египетската „Книга за излаза от деня“ (Книга на мъртвите).

Аз приготвям добър път към вратите Тиау;

върша това,

защото придружавам оногова който е отпаднал и изнемощял,

подкрепям го,

защото онзи, който плаче

е онзи от Западняците, когото спасявам,

на когото аз съм Богът Акер от областта Акер.

Формата на Тау е станала буква за звука Т, а в Бхаджа той е звукът за твърдата плътност на полето, за земната кора.

Следващите три знака са астрологичните символи на Венера, Земята и Марс.

Знакът за Земята е Келтският кръст, защото тук, днес, е оживотворителната напрегнатост на полето, позволяваща съществуването на съвременното растително и животинско многообразие.

Знакът за Венера е Анкхът, защото там оживотворителната напрегнатост на полето още не е настъпила, но предстои да се случи в бъдеще.

Анкхът е знак и за женското начало, за жената.

Знакът за Марс е символ за това, че оживотворителната напрегнатост на полето вече е отминала повърхността на планетата и животът си е отишъл.

Той е знак и за мъжкото начало и мъжа:

Кръстът е основен символ в Учението за Кръста. То е проповядвано в края на старата ера от гностиците — хора познаващи Балкхара, за да даде нов тласък в човешкото развитие и да преодолее застоя, следствие от дейността на тогавашните религии и учения.

Понятието КХРАСТ от Балкхара е първообразът на символите бог Кришна и Христос, а думата КХРАСТ от Бхаджа е първообразът на техните имена: индийското Кришна и гръцкото Христос.

Днес същността на Християнството е само един знак — кръста и едно действие — Христос възкръсна.

Но какво казва за възкресението българският език?

Сложната дума възкръсна се състои от две думи и една наставка. Първата дума е връх, връз и по-често употребяваната и форма въз. Тя означава върху, отгоре, горе. Втората дума е кръст. В пълната си форма думата ще изглежда връзкръстна. Сложните думи често звучат тромаво и се произнасят трудно, но продължителната им употреба в ежедневието ги изглажда до окончателния им вариант. Така става и с връзкръстна.

Но възкръсна означава, че Христос отново се е възкачил на кръста, на смъртното си място, там от където е свален мъртъв.

Недоразумението тук идва от смесване на абстрактното понятие за кръста, невъзможността за отричане или преиначаване на истината за него и съчетаването му с проблемите за живота, смъртта и морала но човека.

Нелепата бъркотия идва от непознаването днес на Балкхара или Учението за Кръста. Така митологичното, приказното повествование в Евангелията и естественото чувство и желание на милионите онеправдани хора през всички времена към доброта и справедливост узаконяват и поддържат Християнството живо.

Но в Евангелията са останали и идеите на гностиците.

Първо. Защо той е наречен Христос — Кръст, след като ще умре и умира на кръста?

Второ. Сам Христос говори за смесването на абстрактни понятия и теми от ежедневието.

Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

Защото който има (познание — б.а.), нему ще се даде, и ще има в изобилие; а който няма от него ще се отнеме и това което има.

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят, а не слушат, нито разбират.

Трето. В Евангелието на Марко той казва:

Аз ще разруша тоя ръкотворен храм,

и за три дни ще съградя друг

неръкотворен.

Времето през което Христос руши е вторият период от кръговрата.

Четвърто. Той казва също:

След три дни ще възкръсна.

Законът, водите, полето, напрегнатостта и всичко осезаемо през третия период от кръговрата са в идеално състояние, в небитието, в земното ядро, а третият период, както и останалите се състоят от по три части.

Същото е записано и за Христос в евангелие от Матей:

Защото,

както Йона беше в корема на морското чудовище

три дни и три нощи,

така и Човешкият Син

ще бъде в сърцето на земята

три дни и три нощи.

А що се отнася за втората част от по-горния цитат, тя се отнася за четвъртия период от кръговрата.

… и за три дни ще съградя друг

неръкотворен

Когато през четвъртия период от кръговрата, с неговите три части, се появят полето А, напрегнатостта му К и възможностите Х, те ще осъществят промяната Р и ще изградят химическото поле М на земното ядро, а то включва ефирната, течната и твърдата плътност на полето А. Това действие е КХРАМ — поява на земното химическо поле и всичко в него.

Трите дни за изграждането на неръкотворния храм са времената необходими за изграждане на трите гуни САМА, РАМА и ТАМА — химическото поле — М. То е Божият неръкотворен храм, днес и тук. И след тези три дни Христос ще се върне отново там горе, в първия период от кръговрата. Там от където е слязъл.

Днес, историци в България издигат и поддържат тезата, че някои владетели в Кубратова, а по-късната и в Дунавска България са приели Християнството още преди покръстването на Борис. Основание за това им дават кръстовете върху откритите печати на Кубрат, Аспарух и Органа, както и върху някои от съдовете в златното съкровище от Наги сент Миклош и от други източници. За историците те са християнски кръстове, на аз мисля, че са кръстове — символи за кръговрата.

http://www.bulgaria-is-alive.com/simvoli-solarcross.htm http://church-rz.landbg.com/image/cross_silver.gif

Разглеждайки кръста от таса, от съкровището от Наги сент Миклош и каменния релеф на богомилския кръст от Босна виждаме, че всяко от четирите му рамена завършва с трилистник — символ за трите части на всеки от четирите периода от кръговрата на развитието на всяка физическа система и в частност на нашата планета Земята. Общо за четирите рамена те са дванадесет — основата на Зодиака. В средата на кръста от таса има окръжност с точка в средата. Това е знакът за третия период от кръговрата — знакът и за физическото ядро и в частност за ядрото на Земята. А ние вече знаем, че:

Има ядро — има нещо, няма ядро — няма нищо.

Затова в средата на този кръст е знакът за земното ядро, защото благодарение на него (на ядрото) и заради него се осъществява Кръговратът с неговите четири периода и дванадесет части.

От този предхристиянски кръст се е запазила и до днес формата на много кръстове върху църквите в България, на които всяко рамо завършва с малък кръст или с трилистник.

От думата КХРАСТ произлиза и името на известния от историята български бог Хърст, Хърс.

Много от думите от Бхаджа са трудни за произнасяне заради изкуствената си постройка. Затова при употребата им в практиката, някои се променят.

Така от КХРАСТ отпадат първият звук а в някои случаи и последния и остава ХРАСТ, ХРАС.

Някои особени думи в българския език се променят по определени граматически правила. Такива са: кръв — кърв, връв — върв, трън — търн, у торба — утроба. Същото се случва и с Храст, Храс. Те стават Харст, Харс или Хърст, Хърс.

С това име бог Хърст, Хърс е известен в земите на България, в Македония, в Сърбия, в Украйна, в земите на Волжска България и в Кавказ.

От името на този бог произлизат имената на Хразград — Разград, селището Хръсово в долината на Вардар и десетината селища в българските земи с името Хърсово.

В турските архиви са записани българи с имена Хърс и фамилия Хърстов.

Бог Хърс е имал и своите поклонници и последователи. Също от нашата история ни е известно, че голяма част от населението на северна България през средновековието се е самонаричало и е било наричано хърцои, ърцои.

Това е за КХРАСТ и българите преди налагане на християнството от Борис. А ето и нещо за самото покръстване.

Съдбата на всеки народ е в ръцете на неговия елит, който оформя собствения си мироглед като избор между Отворения и Затворения идеализъм, а посредством действията си задава историческата посока на развитие на целия народ, като му налага Научния или Битовия Материализъм.

Когато определен елит овладее властта и я затвърди, ако добре е ръководил, ще придобие мощ и самочуствие и народът му ще е добре. Но ако не „уцели ваксата“, тежко на народа, тежко и на елита. Така казва и Исус в „Евангелие на Лука“.

Горко на вас, законници!

Защото отнехте ключа на знанието;

сами вие не влязохте,

и на влизащите попречихте.

Мисля, че тук е подходящо място да спомена едно от правилата в обществения живот, което работи безотказно независимо от времето и мястото, независимо от това дали го познаваме или не, дали го спазваме или не. А то гласи:

Всяко сдружение,

явно или тайно,

оставено без надзор и контрол,

рано или късно се обръща против това

заради което е създадено.

Такива са: елитът, държавата, религията, идеологията, партията, армията, банката, мафията, масоните и т.н.

Днес се предполага, че хората в една държава живеят по правилата на обществен договор изразен с Конституцията и законите. Там би трябвало елитът и останалите граждани да изпълняват своите задължения произтичащи от обществения договор, в името на благото на целия народ и държава. Но какво става когато елитът се сдружи или подчини на друг елит, от друга държава?

В онези времена светът е бил в нас и ние сме били в него. Той нас е обръщал и ние него сме обръщали, защото животът е борба.

В Кубратава България, след смъртта на Кубрат, престолонаследника е приел доброволно или е бил принуден да приеме Юдаизма и да го наложи на част от народа. Това е причина за гражданска война в която участват и хазарите на страната на официалната власт. Юдаистите побеждават, а останалите братя на владетеля Бат Баян не приемат нито религията — каквато и да е тя, нито чуждата политическа власт произтичаща от приемането на чужда религия. Една част от народа ни се преселва на Волга и Кама, образува там нова свободна България и след време, като реакция и превантивна мярка против посегателства и асимилация от страна на Хазарския Каганат приема доброволно Исляма. Другите братя поемат по свои пътища и Аспарух довежда народа си в земите южно от река Дунав и изгражда тук още една България. След време сценарият от края на Кубратова България се повтаря и тук.

Симеон е заложник в Константинопол, а баща му Борис загубва войната с Византия и е поставен на колене. Това е звездният миг за Византия, чакан и подготвян отдавна. Историята се пише от победителите, а там пише, че: „… княз Борис — доброволно, осенен с висше, прозрял и приел вярата Христова“ и т.н. и т.н. И като я приел на часа побързал да ощастливи и целия български народ. Бедният и добър славянски народ приел християнството с радост, като манна небесна, а лошите властници, които били българи не пожелали, понеже били обладани от нечестива и бесовска езическа религия.

Ако някой наистина иска да разбере какво се е случило по време на покръстването и след него, да прочете за това в книгата на Димитър Съселов „Пътят на България“. Но и аз бих могъл да подскажа какво точно е станало и какво точно се случва винаги в такава ситуация. Същото каквото е станало след преврата на девети септември. Дни преди това Съветският съюз обявява война на България, за да има юридическо право и причина да окупира страната ни. След девети, в цялата държавна машина на България плъзнаха комунистическите агенти на КГБ и първо унищожиха физически цялата родолюбива интелигенция и с девиза за равенство и братство овластиха неподготвени хора от простолюдието, а във всички важни държавни институции поставиха свои представители, без чието знание и одобрение нищо в България не можеше да се реши или извърши. Същото се е случило и по време на покръстването. В потвърждение на горното прилагам следните два цитата.

Първият е от „Житие на св. Цар Борис, Покръстител на българите“ от архимандрит Серафим (Алексиев), писано в наши дни:

Ала имало и люде, които не били доволни от своето покръстване. Такива били някои знатни боляри, петдесет и двама на брой, които се гордеели със своите древни езически родове. Те свързвали големството си и успехите си с езическата религия и не желаели християнството, което със своята проповед за смирение и със своето учение за братство и равенство в Христа ги приравнявало с простия народ. Затова, недоволни, че им се налага недобър закон, дигнали бунт срещу царя-покръстител и искали да го убият, за да могат да възстановят старото езичество. Това означавало да се тури край на християнската вяра, благочестие и просвета, да се държи в безправие народът и да продължи да се шири езическата бесовска власт над душите на непросветените. Но Божественото Провидение не допуснало това.

(Тъмният шрифт в горния цитат е от мен — Борис Балкх.)

А ето какво казва помакът Хасим от село Чавдарли, Пазарджишка кааза относно тези събития, преди около сто и петдесет години. Този цитат е от книгата „Веда Словена“.

Дедо ми казваше, че такива китапе имало всяко село в Доспат, дур да станат кауре. Тогава нашите душмане, като надвили на нашите дедове с вярата, което никак си инак с пусат или юнаство не можели да достигнат, зафанали да горят онези стари китапе, най-сетне с техний мурафет тогашний наш цар издал буюрутие, че лу у кого се намерят онези стари китапе, ша гу накаже със смърт. Тога едни се противили на царската повеля, дур и кавга усторили, но царят, спомаган от душманите, надвил ги и ги разгонил. Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете; това го правили нашите душмани, не че имали гайле на нашите дедове, но да достигнат с вярата онова, което с юнаство не можели и да се загуби нашият ихтибар, че сичко от нас излело, но пак ша дойде време, когато нашите дедове пак ша си земат първият ихтибар, защо и Господ кабул не чини да се тъптат толко онези, от които всичко излезло на земята.

Този текст е безценен за българската история. Той е ценен като цяло, но аз бих искал да отделя едно изречение на което тук трябва да се обърне особено внимание:

Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете…

Това са хората отказали да приемат Християнството, хора последователи на Боян Мага. Заради това са наречени помаг (ед.ч.), помаци (мн.ч.) — хора следващи Мага.

Думата по в някои наши диалекти е синоним на думата след. И днес в шоплука можем да чуем „Оди по мене“, което означава „Върви след мен“.

Помаци са били българите отказали да приемат Християнството по време на покръстването и запазили стария си мироглед. Едва по късно някои от тях приемат Исляма и стават днешните бългоромохамедани. Българомохамеданин е различно от помак и по време и по мироглед. Общото между тях е, че са българи и че не са християни. Но днес те са синоними.

А тези от помаците, които „се разпръснали по фред земята“ са богомилите. Те разпространяват дуалистичното си учение и „тайната книга“ — идеите на Балкхара в западните части на Балканския полуостров, в северна Италия, в южна Франция и Германия. В Италия тези идеи допринасят за Ренесанса. Във Франция техни последователи са катарите. След жестокия разгром на катарите, тамплиерите продължават делото им, а и след техния разгром идват масоните, във Франция, Шотландия и Англия. От там те отиват в Новия свят от където управляват света и до днес. В Германия идеите на богомилите са причина за реформизма на Мартин Лутер и раждане на Протестанството.

От тези действителни исторически събития се вижда каква е мощта и стойността на идеите от Балкхара. Ни повече, ни по-малко те промениха Западна Европа, а от там и цивилизацията в целия съвременен свят.

Написах това за да покажа, че от хиляди години до днес така се случва, че други пият вода от нашия извор, а ние все жадни ходим по Евразия, но:

Силен е този, който дава,

а не онзи, който взема!

КХСАДРА — Творческата мощ — КХ е изявила ефира — СА и го е разполвила — Д и променила — РА.

Когато думата ДРА е в края на сложна дума означава, че действието упоменато преди ДРА се извършва с пълна мощ и безусловно.

Това е времето от развитието на Земята, когато се изгражда атмосферата с всички промени в нея. САМА ГУНА е втората плътност на полето.

 

КХСАДРА, Кшатра — За обществото: Член на втората от четирите варни — царете, аристократите и висшите военни. Изпълнителите на идеите на брахманите за устройството и развитието на обществото.

 

КХУ — Творческата мощ — КХ уплътнява — У.

Уплътняването е предпоставка за изграждане на цялото съвременно многообразие на Земята и затова се счита за добро събитие.

 

КХУ — В различните епохи и различните цивилизации, хората са изграждали общи морални правила. Днес, волю-неволю, светът се придържа към джудайските десет божи заповеди, създадени за нуждите на своето време.

Моралът, на нашите деди за обществения живот, е закона ДХАРМА. В него има само четири правила и те са достатъчни за всички хора и за всички времена. Ето ги.

КХУ БАНА — Добра мисъл.

Бана е мястото, където е установена мъдростта от Закона.

Бана е митичен български цар. В книгата „Веда Словена“ за него е пояснено:

Билъ нашъ царъ, кой-то първъ пътъ излелъ отъ Край-земя и дошелъ по тая земя та заселилъ наши-те дедовци.

Тази българска титла е била разпространена и в Босна, а от нея произлиза и полското пан, пани.

КХУ МАНА — Добра душа. Добро чувство.

Ман, означава установено лично поле, мана — душа, а манас — ефирна душа.

От Кху Мана са съвременните думи хумана и хуманизъм.

КХУ КХАДХА — Добра дума.

От КХАДХА (творческо дихание) в българския език днес е останала думата хата. Диалектна дума с неизвестен произход и значение.

От хата е нейната производна хатър. И тя е от думите, които се използват в нашите диалекти, често с променено или различно от първоначалното им значение. Обикновено произходът им е неизвестен.

„Направи ми хатър“, „Не му чупи хатъра“.

Според правилата на граматиката в българския език, първичната дума трябва да е била кхадхар, хатар и би трябвало да означава разказвач, говорител, сладкодумец. Наставката ар означава, че човекът, който е наречен с цялата дума е приобщен към предмета или деянието, чийто носител е коренът, частта от думата преди наставката ар.

Примери: хатар, железар, хлебар, овчар, вратар, обущар, бъчвар и т.н.

КХУ ВАРДЖА — Добро дело.

Варджа, варша, е съвременната българска дума върша, правя.

 

КХУР — Творческата мощ — КХ уплътнява — У и променя — Р.

 

КХУРАН — Творческата мощ — КХ уплътнява — У промяна — РА и установява — Н.

КХУРАН е първообразът на персийското име Куран, Курани.

 

КХУРВА — Творческата мощ — КХ уплътнява — У чрез третото — Р и радиалното движение — ВА.

 

КХУРМА — Творческата мощ — КХ уплътнява — У и изгражда — Р химическото поле — МА.

 

КХУРМА — В Индия, втората аватара на бог Вишну.

Аватара се превежда слизане, спускане, а курма костенурка.

По време на първата космическа епоха Сатя юга бог Вишну приел образа на костенурка и се потопил на самото дъно на океана за да изнамери отново някои съкровища изчезнали по време на потопа.

КХУРУ — Творческата мощ — КХ уплътнява — У и променя уплътненото — Р, като го уплътнява втори път — У.

КХУРУ е уплътняване на ефирната плътност на полето и промяната и в течна — поява на водата.

 

КХУРУ, Куру — Древноиндийски аскет, цар на народността куру, населявала Северозападна Индия. Предтеча на Пандави и Каурави. Полето където упражнявал аскетизма е наречено в негова чест Курукшетра.

 

КХУРУДЖА — Творческата мощ — КХ уплътнява — У и променя уплътненото — Р, като го уплътнява втори път — У и се проявяват химически системи — ДЖА.

На изток в Тибет звучи Куру чу и е име на река, а реката която тече през град Сливен се нарича Куруч, Куруча.

 

КХУРУКХСАДРА — Думата е сложна и се състои от КХУРУ и КХСАДРА.

КХСАДРА означава, че творческото начало разполвява ефирната плътност на полето — въздуха и го променя. Това е времето от развитието на Земята, когато се изгражда атмосферата с всички промени в нея.

КХУРУ е уплътняване на ефирната плътност на полето в течна — поява на водата.

КХУРУКХСАДРА е физическото поле около Земята, където се твори и претворява под въздействието на тежненията му.

 

КХУРУКХСАДРА, Курукшетра — В Индия: Полето в древноиндийския епос Махабхарата, където е медитирал аскета Куру и се е състояла голямата война между Пандави и Каурави.

Пандавите са управители на петте татви, фините неща от ГАНА: светлина, топлина, звук, аромат и вкус (аромата и вкуса са от САМА и РАМА гуна, но древните са ги представили така).

Кауравите са химическите елементи от ГУНА.

Целият епос проследява борбата помежду им, следствие от тежненията на полето и превес вземат ту Пандави, ту Каурави.

Същата символика съществува и в Шеста песен от Книгата на Джан, цитирана от Елена Блаватска в книгата и Тайното учение.

През време на Четвъртата Вечност

Синовете получават заповед да създават своите Образи.

Една трета отказва, двете други приемат.

Проклятието е произнесено.

Те ще се родят в Четвъртата,

ще страдат и ще причиняват страдание.

Това е първата война.

По-древните Колела се въртят надолу и нагоре…

Искрата на Майката изпълни всичко.

Имаше война между Творците и Разрушителите.

Водеше се битка за Пространство.

Семето се появяваше отново и отново.