Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)
  2. — Дребни корекции

§ 4:3. Напрегнатостта на физическото поле — К.

Напрегнатостта на Физическото поле е неравновесието между двете тежнения, което устремява физическите системи към уравновесяване.

Всичко което се случва в материалния свят е следствие от промяната на напрегнатостта на полето. Тя е повелителят на изграждането, промените, поддържането и разграждането.

Днес във физиката, електротехниката и енергетиката се борави с електрическо напрежение. То е напрегнатостта на полето в генератора който произвежда или трансформатара който трансформира електричеството. Ефекта при късо съединение с 5, 50, 500 и 5000 волта електрическо напрежение е различен, защото е съразмерен с напрегнатостта на полето в генератора или трансформатора.

Съвременните учени използват посоката разширение на полето, разпада, за да извличат физически ядра — енергия, от ядрата на някои видове атоми. Те правят това като регулират напрегнатостта на полето на атомите. Могат да я поддържат стабилна, в необходимите граници за производство на електричество в атомните електроцентрали. Но могат и да премахнат ограниченията за увеличаване на напрегнатостта на полетата на атомите в атомната бомба. Ефектът от това за съжаление ни е известен.

По-горе писах че: Всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява.

От горното определение ще се спра на различията между ядрата. Ще започна първо с качествената изява на ядрото.

Качествена изява означава посоката и напрегнатостта на полето на физическата система. То буквално означава интензитета с който се отлъчват физически системи от централното ядро, когато посоката на полето е разширение, а интензитета на отлъчване е съразмерен на напрегнатостта на полето.

Да погледнем небесните тела с постиженията на астрономията. Там звездите са класифицирани по класове според спектъра, цвета на тяхното светлинно излъчване. То е качествената изява на техните ядра. Различния интензитет с който отлъчват се дължи на различната напрегнатост на техните полета.

А сега да погледнем атомите с постиженията на физиката. За да започне атомното ядро да „излъчва“ енергия то трябва да бъде приведено във възбудено състояние, т.е. да бъде приведено в по-високо енергийно ниво. А енергийните нива на ядрото според физиката са девет.

Всяко физическо поле може, и съществува само в границите на тези девет равнища на напрегнатост. В зависимост от големината на ядрото си то може да съществува в определени граници на пространството, където е във взаимодействие и под въздействието на други физически системи и където напрегнатостта на техните полета му позволява да съществува в рамките на деветте си равнища на полева напрегнатост. Над и под тези пространствени и полеви граници то не може да съществува. Там ще пребивават физически системи с друга големина на ядрата, по-големи или по-малки.

Големината е другата разлика между ядрата.

От тук следва, че напрегнатостта на околното поле придвижва и поставя физическите системи в пространството, там където могат да съществуват или променя големината на ядрата им.

Деветте равнища на напрегнатост на полето на физическата система се разделят на по три, за всяко от трите агрегатни състояния на материята. Тук най-добрият пример е Земята.

Материята около физическото ядро в четвърти период се изгражда от горе надолу. Първо ефира (състояние на материята около ядрото, различно от твърдо и течно), течността и последна твърдта. За деветте равнища на напрегнатост на полето те съответстват на 9-то, 8-то и 7-то — ефира, 6-то, 5-то и 4-то — течността и 3-то, 2-ро и 1-во твърдта. Напрегнатостта на полето около ядрото, ще намалява с течение на времето от 9-то към 1-во равнище, поради изразходване и намаляване на ядрото, заради изсмуканите от него физически системи.

От горното може да се заключи, че в микросвета:

Физическите системи с напрегнатост на полето си от първо, второ и трето равнище са елементарните частици с отрицателен заряд в съвременната физика.

Физическите системи с напрегнатост на полето си от четвърто, пето и шесто равнище са неутралните елементарни частици в съвременната физика.

Физическите системи с напрегнатост на полето си от седмо, осмо и девето равнище са елементарните частици с положителен заряд в съвременната физика.

Деветте равнища на напрегнатост на полето на физическата система са първообразът и източникът за култа към числото десет, десетичната мерна система и цифрите, а тяхната светлинна изява са деветте цвята от дъгата:

Кафяв

Червен

Оранжев

Розов

Жълт

Зелен

Синьозелен

Син

Виолетов

Символ за деветте равнища на напрегнатостта на полето в древността е и магическият квадрат, с начертани в него девет по-малки квадрата, с вписани в тях по една от деветте цифри така, че сборът на всеки три числа във водоравна, отвесна и диагонална посока да е винаги 15.

4 9 2
3 5 7
8 1 6

Но числото десет още го няма.

От написаното до тук следва, че в различна напрегнатост на всемирното поле могат да съществуват различни по големина части втора противоположност — ядра. Различните големини на ядрата, в които втората противоположност може да премине са разделени от преходи.

Ще повторя отново, че ако физическо ядро попадне в поле с критична напрегнатост — недопускаща съществуването на неговото поле в рамките на деветте му равнища на напрегнатост, то (ядрото) ще бъде променено до съответната големина за новата напрегнатост, чрез превеждането му през прехода или ще бъде преместено в пространството там където му е мястото.

Цифровото означение на прехода е Нула. Тогава тази част втора противоположност намираща се в това ядро е в трети период от своя кръговрат и ядрото е невидимо, защото двете тежнения са в равновесие и то няма изява в нито едно от деветте си равнища на качествена изява.

В действителността физическите системи извършват своя кръговрат в различни условия и поради това вариантите са много. Затова тук ще покажа само двата крайни.

Първият е когато физическата система извършва своя кръговрат в устойчиво променящо се околно поле. Вторият е когато околното поле въздейства на системата чрез резки промени на посоката и/или напрегнатостта си.

Деветте равнища на напрегнатостта на полето на една физическа система и прехода на ядрото и се изразяват с десетте цифри от механичния или електронен брояч.

За наше щастие Земята се развива по първия вариант и за да проследим развитието и чрез промените в брояча, ще приема условно и съвсем произволно, че възможните големини на ядрата във Вселената са седем. Затова нашият брояч, ще бъде със седем позиции 0000000.

Седемте нули ни показват, че земното ядро не се изявява в нито едно от качествените си равнища или големина, защото е в третия период от своя кръговрат. Когато е започнал четвъртия период от кръговрата на Земята, броячът е изписал 0009000. Това показва, че тогава земното ядро е било от средна големина, а полето с напрегнатост девето равнище и около ядрото се е появил ефирът му. Тогава Земята е станала звезда.

С времето напрегнатостта на полето закономерно е намалявала, заради намаляването на големината на ядрото, поради постоянното отлъчване на физически системи от него, а броячът ще е показал последователно 0008000, 0007000 докато е достигнал до 0006000. Тогава на Земята се е появила и течност и тя (Земята) е заприличала на днешния Юпитер.

vidovden_redspot2_hst_f.jpg

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0605/redspot2_hst_f.jpg

Напрегнатостта на земното поле е продължила да се понижава и броячът е достигнал до 0005000. Тогава земната повърхност е била течна.

Когато броячът е показал 0003000 се е появила и твърдата земна кора. Предполагам, че днес Земята е 0002000.

vidovden_earthafr.jpg

http://www.solarviews.com/raw/earth/earthafr.jpg

Когато стане 0001000 ще бъде като Марс и Луната.

vidovden_marineris.jpg

http://www.msss.com/mars/pictures/usgs_color_mosaics/marineris.gif

vidovden_moon3rd_armstrong.jpg

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0012/moon3rd_armstrong.jpg

А когато ядрото на Земята се изчерпи, полето и ще изчезне и тя ще престане да бъде физическа система. Ще е само камък, сбор от химически системи и инерцията на центробежната сила ще го раздроби. По земната орбита ще се понесе поток от астероиди — каменни отломки като тези между Марс и Юпитер и като тези от пръстените на Сатурн.

vidovden_idadactyl_galileo_big.jpg

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0406/idadactyl_galileo_big.gif

До тук бяха следствия само от първия вариант, при устойчиво развитие на физическата система. Но когато промяната на напрегнатостта на полето става рязко и в големи граници и/или се променя посоката му, последствията от това са различни.

Резките промени във физическите системи са следствие от външното въздействие при взаимодействието им с други физически системи, от степента на несъответствие между големината и качествената изява на ядрото и напрегнатостта на околното поле.

Преминаването през преходите може да е тихо, плавно и незабележимо или мигновена енплозия или инплозия.

Ако през втория период от кръговрата на мощна черна дупка, физическа система попадне в полето и напрегнатостта на полето на физическата система ще се понижи, примерно от 0005000 до 0001000 и ако външното поле на черната дупка не позволява на полето на нашата физическа система да остане и да съществува на първо равнище тя ще извърши преход. Ако е близо да ядрото на черната дупка ще се влее направо в него, но ако е на разстояние ще се слее с други себеподобни и ще образуват ново, по-голямо ядро, а броячът ще покаже 0090000.

Напрегнатостта на новото ядро ще се настрои спрямо полето на черната дупка и ако е възможно ще просъществува известно време, но ако тава не е възможно, ще се повтори понижение на напрегнатостта на полето и и преминаване през нов преход и образуване на ново още по-голямо ядро с големина 090000.

Ако през четвъртия период от кръговрата физическа система попадне в полето на мощна звезда, напрегнатостта на полето и (на физическата система) ще се повиши (така става с кометите), примерно от 0005000 до 0009000 и ако външното поле на звездата не позволява на полето на нашата физическа система да остане и да съществува на девето равнище тя ще извърши преход. Ако е близо до звездата вероятно е нашето ядро да премине през няколко бързи последователни прехода, като се преобразува в по-малки ядра в размер 0000100 и увеличавайки напрегнатостта на полето си да премине през следващия преход до 0000010. По време на тези краткотрайни преобразувания всички ядра се отдалечават от звездата и ако последното ядро маже да съществува в рамките на своите девет полеви равнища то ще остане като самостоятелна физическа система. Според използвания тук брояч, размер на ядрото 0000001–9 ще е ядро на най-малката физическа система ГА.

Това е първоначалният смисъл на десетичната мерна система, който отдавна е изгубен, а тя е останала само десетична бройна система. Но посрещането на третото хилядолетие беше ярък пример, до какво води непознаването и нецелесъобразното използване на двете системи — дванадесетичната и десетичната.

Десетичната мерна система не е времеизмерителна и затова много хора не можаха да се ориентират, кога завършва второто хилядолетие, през 1999-а или през 2000-а година и кога започва третото, през 2000-а или през 2001-а? И какво означава нулева година?

Дванадесетичната мерна система от Кръговрата и Зодиака е времеизмерителна. Тя е проста и ясна. Според дванадесетгодишният Юпитеров кръг, където всяка от дванадесетте му години е означена с подходящо животно, след годината на едно животно следва годината на друго и няма нулева година. Съмнение и грешка не може да има.