Борис Балкх
Видовден (4)

За разлика от човешкото общество във Всемира наистина няма морал, етика, състрадание и милост. Така пише и Лао Дзъ в книгата си Дао Дъ Дзин:

Небето и Земята не притежават човечност.

Те се отнасят към всички неща

като към жертвено куче, направено от слама.

Небето и Земята са безжалостни;

за тях десетте хиляди неща са като чучела.

Днес учените твърдят, и с право, че физическите закони са валидни навсякъде във Вселената. Но къде в природата са записани законът на Нютон, законът на Джаул или формулата на водата? Кой и как ги пренася насам-натам през пространството и времето?

Законът е една от най-лесно и най-трудно разбираемите части от Балкхара. Трудна е за материалистите, които не искат и не могат да приемат, че на света съществуват и нематериални неща и че те са сетивно недостижими, но са най-важните.

Връзката между Закона от небитието и материалната му изява в битието, е като творчеството на архитекта. Идеята за красива сграда се ражда в главата му и никой не знае каква е тя, докато сградата не бъде построена. Същото е и с композитора, и с художника, и с всеки друг творец.

Законът е мисленето, а делата му са материалната изява на мислите.

Така е и с морала. Непознат човек, в непозната обстановка винаги се приема с известно недоверие. Точно по тази причина родителите наставляват децата си: „Не говорете с непознати“. Никога не можеш да си сигурен при такава среща какво ти мисли човекът отсреща. Мисленето му ще разберем по делата му, а те може да са добри — самарянски или лоши — на злодей. Затова в Библията е написано: „По делата им ще ги познаете“.

При нас хората често се случва да мислим едно, да говорим друго, а да вършим трето, но в природата това е невъзможно. Там най-мъдрият и всеобхватен промисъл от Вселенския Разум, за делата и нещата във Всемира е постановен в Единен природен Закон и никой никога не го е нарушавал, нито вчера, нито днес, не ще го наруши и утре.

За древноиндийските философи, всичко, което виждаме, не е истинският свят. Ние сме под въздействието на непрекъсната измама която те наричат Майа — илюзия. Истинският, реалният свят за тях е съвкупност от вечно съществуващи духовни идеи.

Съответствие на Законът на Мъдростта в Индия е Бог Вишну.

Относно Закона Платон е казал:

Зад границите на всички крайни съществувания

и второстепенни причини,

на всички закони на идеята и принципите,

съществува Разум или Ум,

първичен принцип на всички принципи.

Висшата Идея,

на която са основани всички подобни идеи…

ултимативна субстанция,

от която всичко съществуващо има свое битие и същност.

Първичната и действена Причина на целия ред и хармония,

красота и съвършенство, и благо,

които изпълват Вселената.

Той твърди още, че:

… идеите пребивават в природата като образци,

а останалите (материалните — б.а.) неща са сходни с тях

и са техни подобия, като сенки от далечен огън.

И Лао Дзъ e записал следното за Закона:

Има нещо в хаоса оформено,

преди Небе и Земя родено.

Безмълвно е то.

Безлико е.

Самостойно и неизменно.

Вездесъщо е и всеподвижно,

ала неизтощимо.

Може да е майка на Небето и Земята.

Името му аз не знам

и го именувам Дао — Пътят.

Законът е вечен и повсеместен, а материята — временна и тленна.

В древната индийска книга „Законите на Ману“, в частта и „Създаване на света“ пише:

Тоя свят беше тъмнина неуловима,

без да се различава нещо в нея,

непостижима за разсъдъка и схващането,

като напълно погълната от сън.

Тогава великата сила,

съществуваща сама по себе си,

която е неуловима,

като направи различима тая вселена

във вид на големи стихии,

и като разви енергията си,

се появи, за да разпръсне тъмнината.

Той,

когото само умът може да схване,

непостижимият,

без различими части,

вечният,

началото на всички създания,

се появи в целия си блясък.

Искайки да извлече от тялото си всички създания,

най-напред произведе водите мислено

и вложи в тях зародиш.