Борис Балкх
Видовден (30)

§ 6:4:2. Колелото на промените.

То е основата и началото на Астрологията. Отразява годишния кръговрат на промените в земното поле, които настъпват като следствие от движението и промяната на взаимното разположение на Слънцето, Земята и Луната. Поради различните скорости с които се извършват тези движения, позициите на трите небесни тела едно спрямо друго са винаги различни за определена дата в годините.

Времето между астрологическата причина — промяната на земното поле и метеорологичното следствие върху земната повърхност се вмества два пъти във всеки от четирите сезона от земната година, а сезоните се определят от четирите астрономически позиции на Земята спрямо Слънцето: Зимно и лятно слънцестоене и пролетно и есенно равноденствие. Така земната година е разделена на осем части.

http://photo-cult.com/pics/252/pic_10000119_0252872.jpg

Една осма част от годината, около 46 дни, е времето след което астрологичната промяна в земното поле, в магнитосферата ще се изяви, осъществи върху земната повърхност, като реална метеорологична, сезонна промяна. И не само като метеорологична промяна. Тези 46 дни са останали в съзнанието на народите като 40 дни и са важен срок в народните обичаи на българите и днес.

Осемте части са приблизително равни на четиридесет и пет дни и петнадесет часа. Но тъй ката годината е с нечетен брой дни — 365 и поради неравномерното движение на земята през годината, броят на дните в осемте части на Колелото на промените не е еднакъв.

Моделът, който ще видите по-долу е астрономически несъвършен защото е изкуствено създаден инструмент, в който са направени компромиси за да бъде той по симетричен и достъпен за ползване.

Колелото на промените отразява всички възможни взаимни разположения между Слънцето, Земята и Луната за всяка от осемте части за една година. Основна отправна посока в пространството за тази тройна система е галактическият център.

В книгата „Китайска митология“ е записано, че император Фуси е създал Бха Гуа — осемте тричерти, а ето какво пише за Идзин в нея:

Идзин — Книга на промените. Представлява сборник от кратки съждения, смятани за средство, чрез което Небето разкрива волята си.

В Бха Гуа знаците са тричерти, а в Колелото на промените стават шестчерти.

Бха Гуа се преобразува в Колело на промените по следният начин. Всяка тричерта образува осем комбинации — една със себе си и още седем с останалите седем тричерти. Осем комбинации за една тричерта умножени по осем тричерти прави шейсет и четири комбинации. Това е броят на шестчертите в Колелото на промените.

Какво символизират те?

Долните три черти са за тежненията в трите плътности на полето — в трите агрегатни състояния на материята около Земята. Долната е за земната кора, средната за водата, а горната за въздуха.

Горните три черти са за тежненията в трите плътности на полето — в трите агрегатни състояния на материята около Луната. Долната е за лунната кора, средната за водата, а горната за въздуха. Въпреки, че там няма видима хидросфера и атмосфера, тежненията съществуват и се променят.

Това е смисълът на шестчертите.

В „Китайска митология“, за създаването им е записано следното:

Заглавието, стихът и текстът за линиите съставляват основното съдържание на Идзин. За техен автор се смята владетелят Уън, а за хексограмите_ (шестчертите) _неговият син — владетелят У, основател на династията Джоу.

В книката „Китайска митология“, за Идзин можем до прочетем и следното:

При неотдавнашни археологически проучвания се откриха различни варианти на Идзин, разпространени през втори и първи век преди н.е. Стана ясно, че не съществува стандартен вариант нито за наименованията на хексаграмите, нито за реда, по който те се появяват… Текстът и адаптациите на Идзин в днешния им вид се основават на канонизиран вариант, изготвен много векове по-късно.

Защо Бха Гуа става Колело на промените? Защо някой или някои са решили и са създали Колелото на промените? Отговорите са два. Първият е: за да предсказват промените, следствията от влиянието на небесните тела тук, на Земята, а вторият е: защото тогава Луната се е появила на земният небосклон и е станала спътник на Земята.

Ако това наистина се е случило, тогава на Земята се е състоял потопът. Доказателство за това са големите океански и морски приливи и отливи които днес Луната предизвиква при обикалянето си около Земята.

Преди да стигнем до графиката на Колелото на промените ще припомня двоичното записване на двете тежнения.

Положителното тежнение на полето — ДА, чиято посока е разширение към междузвездния вакуум, се записва с дълга, права, водоравна черта, символ за единицата и първата противоположност.

Отрицателното тежнение на полето — АД, чиято посока е свиване към ядрото се записва с две къси, прави, водоравни черти, символ за двойката и втората противоположност.

Върхът на всяка от осемте части от Колелото на промените се изразява с графика от шест знака за двете тежнения, една дълга или две къси линии разположени един над друг, от долу нагоре: за твърдта, течността и ефира. Долните три са за Земята, а горните три за Луната.

Пример: Това е тричертата за периода Циен — , през който тежнението на полето e положително и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът му е на 22 юни, по пладне.

Пример: Това е тричертата за периода Кун — , през който тежнението на полето е отрицателно и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът му е на 22 декември, в нула часа.

Колелото на промените е двоичен математически модел за промените на напрегнатостта на полето върху земната повърхност, следствие от движението на Луната около Земята и на Земята около Слънцето, ориентирани към галактическия център.

Тук се вижда ясно, че хелиоцентричната система е била не сама позната на нашите деди, но и единствена, каквато е и действителността.

Земното поле, между ядрото и междузвездния вакуум, е постоянна величина и би се променяло плавно и закономерно ако ги нямаше Слънцето, Луната и другите планети от Слънчевата система. Поради своите непрекъснати денонощни и орбитални движения те си влияят едно на друго. Естествено, най-мощното влияние върху Земята оказва Слънцето. Неговата активност създава сериозни проблеми в съобщенията, електроснабдяването, транспорта, човешкото здраве и на всичко намиращо се на Земята.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0410/sun2_trace_big.jpg

Когато върху слънчевата повърхност се появят петна, напрегнатостта на полето над тях се увеличава, а с това и „излъчването“ от Слънцето. Винаги, когато по някаква причина напрегнатостта на слънчевото поле се увеличи, това ще е неблагоприятно и за всичко намиращо се върху земната повърхност.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0310/sunspot484_casado_big.jpg

Кога Колелото на промените ще опише пълен кръг могат да отговорят само астрономите. Аз бих могъл да кажа само, че началото и краят на един кръговрат на Колелото на промените е моментът когато може да се прекара мислена права линия от галактическия център, която да пресече последователно през центъра им Слънцето, Земята и Луната, като навлезе в Земята през върха на периода Кун за северното полукълбо и излезе от Земята през върха на периода Циен за южното полукълбо.

Накрая ще направя обобщение и пояснение за времевите мерни единици, които са създадени още в древността, а някои от тях се използват непроменени и днес.

Слънчевите времеви мерни единици които се използват и днес са секундата, минутата, часът, денонощието, сезонът и годината.

За да се помни числото дванадесет от Кръговрата, денят и нощта са разделени на по дванадесет часа, а върху земната година се наслагва като проекция моделът на Големия зодиак с неговите четири сезона и дванадесет части именувани с имена на животни, които имат някаква идейна прилика със съответната част. Така годишната обиколка на Земята около Слънцето започва да се измерва с Малкия — Българският зодиак и неговите дванадесет зодии. Те, както и часовете са условни единици и нямат аналог в действителността. Думата зодия не е българска. В написаното за Българския зодиак в Симеоновия сборник, зодията е наричана с времеизмерителната единица, за битност — живот.

През шестнадесети век Българският зодиак е преобразуван от папа Григорий в съвременния Григориански календар. За целта Зодиака е бил завъртян напред с двадесет и пет дни и началото му се е преместило от седми декември на първи януари. През двадесети век Българският зодиак се върна отново при нас, но вече като календар. А ние в древността сме си имали и календар. Известно е, че той е най съвършеният календар за широка гражданска употреба, създаван някога на Земята. Българският календар е съвършено, изкуствено създадено времеизмерително средство което е обвързано единствено с годината. Четирите му сезона и дванадесетте му части са условни и не отговарят на действителните, но съвършената му форма го прави достъпен и лесен за ползване от простолюдието.

В написаното до тук отсъстват месецът е седмицата. Те са лунни времеви мерни единици. Месец е българска дума с две значения.

Първото е българското име на Луната. Луна е чуждица навлязла и уседнала в българския език след освобождението, с навлизане на европейските нрави у нас. Като име Месец се е ползвало и в трите граматически рода:

Настане вечер — месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;…

Огряла си месечината,

месечината во градината.

Ясний месечко се смей,

рог извил на небесата.

Второто значение на думата месец е времеизмерително — за един лунен цикъл. Който е чел индиански романи вероятно си спомня, че и те така измерват времето: с една луна, с три луни, което означава един или три лунни цикъла. По късно, в ново време названието месец остава и в Българския и в Григорианския календар като техен първообраз, въпреки че не съответства с тях като време.

Един лунен цикъл се състои от четири фази: новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт. Една фаза трае приблизително седем дни. Това е първообразът на седмицата.

Лунна година е безсмислен израз, защото по луната могат да се измерват като време само лунният месец и седмицата. Но Луната, заедно със Слънцето оказват най-същественото външно полево въздействие върху земното поле през годината и с това предизвикват промени в него. Слънцето предизвиква сезонните промени, а Луната цикличните. Всичко това е отразено в Колелото на промените. То се ползва и днес от големите религии за определяне на подвижните им празници.

Като по-голяма времева мерна единица в древността се е ползвал и дванадесетгодишният Юпитеров кръг — една обиколка на Юпитер около Слънцето. В него всяка година е била означена с точно определено животно и в целия кръг са се редували едно след друго дванадесетте животни, животно след животно. В българския език един от синонимите за животно е думата гад, гадина. Ако заменим животно с гадина, в Юпитеровия кръг ще се редуват гадина след гадина.

Гадина е първообразът на съвременната българска дума година. Така твърди Даниел Илиев и аз съм напълно съгласен с него.

Животните от Юпитеровия кръг не съвпадат със животните от Зодиака.

Пет Юпитерови кръга са шейсет години, десет са сто и двадесет години, двадесет и пет са триста години, петдесет са шестстотин години, а сто Юпитерови кръга са хиляда и двеста години.

По-долу е отпечатана стара тибетска графика, предоставена от архитект Слави Дончев. На нея са събрани няколко от символите за кръговрата, за които беше писана по-горе.

В средата на графиката е „Магическият квадрат“, с вписаните в него девет цифри — символ за деветте равнища на напрегнатостта на полето на всяка физическа система.

Вън от магическия квадрат, в първия вътрешен кръг е отпечатан кръговратът Бха Гуа, в неговия вариант „Късно небесно подреждане“.

Навън от Бха Гуа, в следващият кръг е отпечатан Зодиакът. Убеден съм, че идейно става въпрос за Големият Зодиак, въпреки, че животните там са от дванадесетгодишният Юпитеров кръг, неотменима част от българският календар, използван от българите в тяхното времеизмерване до деветнадесети век.

Тези три символа са вписани в „Небесната костенурка“, а тя е вариант на кръговрата „Кхан“.

Петте фигури в горния край на графиката са „Панча Маха Бхудта“ — Петте велики елемента: етер, въздух, вода, земя и огън (тази последователност не е по графиката). Първите четири са пространството, а петият е времето.

Това се вижда от пръв поглед, но вероятно там, както и в други древни документи се съдържат още много безценни съкровища.