Метаданни
Данни
- Година
- 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне (пратено от автора)
- — Дребни корекции
§ 6:3. Кръговратът Зодиак.
Тук считам за необходимо да направя уточнение и пояснение относно названието „Зодиак“ и неговият смисъл в древността и днес.
Всички знаем, че сега то звучи лековато за сериозния човек и изследователите. И с право, като се има предвид съвременния начин за ползване на зодиака във вестници, списания и отделни книги, с претенции за изчерпателност и задълбоченост по въпроса.
Ще се върна в началото, в древността. Първичният смисъл, съдържанието на Зодиака носи информация за раждането, еволюцията и отмирането на материята. За същността на пространството и времето. Но тъй като те са абстрактни и недостижими за обикновените хора, древните наши праотци са се постарали тези знания да останат в паметта на хората като са направили няколко важни неща.
Първо. Разделят втората половина от кръговрата на дванадесет части, за да се поддържа култа към числото дванадесет. За всяка от тези дванадесет части са избрали дванадесет символа, предимно животни с някаква идейна прилика със съответната част. Това е Големият Зодиак.
Второ. Разделят небесния кръг на нашата галактика на дванадесет участъка със същите имена. Това е Звездният Зодиак — картата на Млечния път.
Трето. Разделят земната година на дванадесет зодии-месеци със същите имена. Това е Малкият — Българският Зодиак.
Думата зодия е само формално название за една от дванадесетте части на кръговрата, означена с определено животно. Българската дума за зодия, за част от кръговрата е живот. Така е записано в Симеоновия сборник, където е описан и нарисуван Българският зодиак.
Мисля, че живот е правилното название, защото животът е време, а всяка част от кръговрата е следствие от предишната и причина за следващата.
§ 6:3:1. Големият Зодиак.
Той е част от кръговрата и обхваща неговата втора половина. От средата на третия период, целия четвърти период и половината от първия период. Той е малката тайна, за създаването, съществуването и разграждането на материята около земното ядро.
Този път — процес е еднократен, вторият полукръг от кръговрата, но е обособен като самостоятелно интелектуално творение и условно представен като многократно повтарящ се затворен кръг, който започва отдолу, стига до горе и завършва отново долу. По същия начин са структурирани Малкият зодиак, Колелото на промените и календарът.
Имената на зодиите са подбрани така, че да изразяват най-характерното действие на Закона през зодията. Да подчертаят изявата на Закона през време на всяка от тях.
Същият смисъл имат и аватарите на бог Вишну в Индия.
Аватара, буквално означава „слизане“, „спускане“ — бог слиза на Земята и добива видима форма, защото само на Земята е мястото, където човек може да го възприеме със сетивата си. Божественият дух може да пребивава навсякъде в пространството непроявен, нероден, недвижим… Индуистките философи винаги завършват с думите, че Бог е един и че всяка физическа проява е мая, илюзия, резултат от ограничените ни мисловни възможности.
Начало и на трите зодиака е зодията Стрелец. Тя е символ за непорочното зачатие. А защо е Стрелец?
В древността човек е могъл да въздейства на разстояние само с няколко оръжия: камък хвърлен с прашка, бумеранг, копие и стрела. Копието по далекобойност не може да се сравнява с останалите три, а камъкът и бумерангът нараняват целта само външно. Единствено стрелата пробива и влиза в целта. Освен това по форма тя е точно целенасочена в пространството. Но посоката и целта са избор на стрелеца. Затова зодията е Стрелец.
Втората зодия е Козирог. В Българския зодиак тя е Еднорог. Защо козирог и защо еднорог?
За да си обясним това трябва да пренесем гледната точка вътре в ядрото. А то е затворено кълбо. За да започне да излъчва то трябва да се отвори. Сферата която трябва да се отвори е небето за гледащия отвътре. Но за яснота ще се върнем на Земята запазвайки естествените позиции на човека и небето. За древните, дивите кози са животните достигащи най-високо по скалистите зъбери на планините и съответно най-близо до небето. Естествено е те да го достигнат и пробият, но за целта техните рога не са най-подходящите. Затова се съчетават козирог и еднорог.
Третата зодия е Водолей. След като сферата на ядрото е вече пробита то ще започне да излъчва. Но какво? Древните наричат съдържанието, това което изпълва Всемира Водите. Космосът е прозрачен като вода. Едната противоположност изтича от другата и се втича в Черната дупка. След това, при зодия Водолей тя извира от ядрото и потича към вакуума и накрая ще се влее в него. Но някой контролира този процес и насочва Водите. Затова зодията е наречена Водолей. В астрономията това са неутронните звезди.
Четвъртата зодия е Риби. След като водата потече, ядрото започва да излъчва само един вид елементарни частици, които преминават последователно в три различни качествени състояния — светлина, топлина и звук. От тях се изгражда цялото материално многообразие, като се изграждат първо елементарните частици, а след това и атомите. В древността атомите са оприличавани на риби, защото и те като рибите се раждат и плуват във Водите. В астрономията така излъчват звездите, каквото е и нашето Слънце.
Петата зодия е Овен. Защо Овен? Тук ще пренесем гледната точка в Слънчевата система и ще погледнем Юпитер отблизо. След като ядрото започне да излъчва, след време излъчването става по-интензивно, а излъчените елементарни частици и образувалите се атоми се умножават. Променя се и напрегнатостта на полето около ядрото, така че произведените атоми се групират помежду си и се задържат близо до него.
Тук ще припомня, че материята около ядрото се изгражда от горе на долу. Първо се изгражда най-външния слой — ефирът, т.е. всичко в околоземното пространство което не е твърдо или течно. И така от горе надолу се изгражда първо ефирът и после в него се задържат, примесват и увеличават пари, които след време ще образуват течността. И накрая под течността ще се образува твърдта.
Зодия Овен е символ на етапа от развитието на физическата система когато ядрото е обвито с гъсти пари и под тях се образува течност. В това състояние е днес Юпитер. Неговата атмосфера е оприличена от древните на овчето руно.
Шестата зодия е Телец. След етапа в който е сега Юпитер, течността ще се увеличава, а напрегнатостта на полето около ядрото ще се променя и отдолу, под течността ще се образуват твърди елементи, които ще се групират и постепенно ще образуват твърда кора около ядрото. Твърдта ще се увеличава докато части от нея излязат над течността, а това вече ни е съвсем познато. Твърдата обвивка около ядрото, земната суша е символизирана с бика. Той е най-здравото и силно животно в нашия бит, с изявена мускулатура.
Седмата зодия е Близнаци. След като на Земята се е образувала твърдта и полето около ядрото е такова, че позволява наличието и съществуването едновременно на ефира, течността и твърдта, върху земната повърхност се изгражда многообразие от материални форми, които съществуват за определено време в зависимост от промените на полето в околоземното пространство.
Зодия Близнаци е върхът, средата на периода Кхала — Самар от Кръговрата. В тази зодия развитието на материята достига своя зенит, върха, най-горната точка от кръга на Големия зодиак. Първата половина от зодията е възходяща, а втората низходяща. Затова символично е представена с близнаци. Символ за тази зодия е и двуглавият орел.
Осмата зодия е Рак. По-горе писах, че материята около ядрото се изгражда отгоре надолу през първата половина на Големия зодиак. През втората половина тя се разгражда по същия начин, от горе надолу. След време от околоземното пространство ще изчезне първо ефирът, а после и течността. Твърдта ще остане последна, като камъни и прах. Днес в това състояние са Марс и Луната. А когато втората противоположност от ядрото, излъчвайки се се изчерпи, каменната твърд ще се раздроби и ще се понесе в космоса като поток от каменни отломки. Началото на този път е зодия Рак.
Деветата зодия е Лъв. При разграждането си материята ще се раздробява и умалява до ниво елементарни частици, а те ще бъдат излъчени в междузвездното пространство. Но в тази зодия каменната твърд ще се раздроби на едри късове — астероиди. Процесът е опреличен на убиването и разкъсването на жертвата от лъва.
Десетата зодия е Везни. С везните се теглят малки тежести и се установяват най-малките разлики в теглото. Те са символ за етапа в който елементарните частици се излъчват от околоядреното пространство в космоса.
Единадесетата зодия е Скорпион. Знайно е, че опашката на скорпиона с отровния шип е извита в кръг и стои над главата му. Това символизира края на кръга на Големия зодиак. Освен това съществува поверие, че скорпионът при опасност си забива отровното жило в главата и така се самоубива. Това е символ, че след тази зодия през която ядрото се изчерпва, остават само раздробени каменни късове и нищо вече не напомня за съществуването на тази физическа система.
Последната, дванадесета зодия е Дева. Тя символизира отново зареденото ядро, очакващо непорочното зачатие.
Това е смисълът на зодиите от Големия зодиак, представен условно като многократно повтарящ се кръг. За разлика от него в Малкия зодиак кръгът реално е затворен и реално се повтаря многократно на едно място с едни и същи физически, химически и биологични системи. Това е годината с нейните сезонни промени, обусловени от промяната на полето върху земната повърхност, заради случайното сегашно състояние на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи. Ако оста на земното кълбо не е наклонена спрямо слънчевите лъчи, няма да има метеорологична година с нейните сезони. Но наклонът на земната ос е факт и е позволил на древните да сътворят времеизмерителния инструмент Малък зодиак, от който произлизат съвременния Григориански и древния Български календар.
§ 6:3:2. Малкият Зодиак.
Времето е в нас и ние сме във времето.
То нас обръща и ние него обръщаме.
Времето, това неуловимо и необяснимо нещо или може би нищо, винаги ни е вълнувало. Хиляди години човекът — ловец се е опитвал да го улови и опитоми, като диво животно. Но то е като водата в шепите, винаги изтича.
И кое време да лови? Своето, на водата която тече като него, на Луната, на Слънцето? Всяко нещо има свое време и те всички са различни. Някои са променливи, други не. И така от улов на улов ловецът трупа опит и знания за времената. Избира си едно от тях и започва да съизмерва другите с него.
Днес ние използваме времето на околоосното въртене на Земята и земната обиколка около Слънцето за мерни единици спрямо всички други времена. Дори и днес още се използва времето на лунната обиколка около Земята, а в древността се е използвало и времето на юпитеровата обиколка около Слънцето. С установяване на времена — мерки стигаме до календара.
Що е календар?
Всички знаем че има различни календари, започващи в различно време от годината. Съдържащи различен брой месеци, седмици и дни. Всички те някога и някъде са служили на хората.
Самият факт, че съществуват много календари доказва, че някои са по-точни, други не. Същият факт ни убеждава, че и ние можем да си измислим календар. Той може да започва по всяко време на годината, защото тя е кръг. Може да съдържа произволен брой месеци, седмици и дни в тях. Може да е лесен за употреба, може и да не е. Но ние ще го направим според нашите знания, умения и изисквания за сезонните работи през годината. А за начало на новото летоброене ще поставим някоя важна дата от нашия бит.
От казаното до тук може да се обобщи, че календарът е измислено от човека средство за времева ориентация в годишния кръговрат. Той е субективна истина. Тя може да е близо до обективната истина в действителността, в природата, а може и да не е. Знаем, че има прецизни и точни календари, но с тях си служат само астрономи и математици. В ежедневието се употребяват календари с различни недостатъци.
Съчетаването на точността и прецизността на професионалните календари и изискванията на бита и ежедневието е мярката за качество на всеки календар.
За наша радост и за наша гордост дедите ни са създали най-практичния и точен календар за широка гражданска употреба. Такъв е той и до днес.
Но в наше време се ползва Григорианският календар. Той е наложен с була от папа Григорий XIII, през октомври 1582 г. За негова основа е послужил проектът на проф. Луиджи Лилио Гарали от Перуджа.
Всички познаваме този календар и вероятно много от нас са се питали:
Защо годината започва именно на първи януари?
Защо броят на дните в месеците е различен — 28, 29, 30 и 31?
Защо броят на дните в сезоните и полугодията е различен?
Защо се редуват месеци с различен брой дни, без никакво основание за това?
Защо февруари е толкова къс?
Всички тия недостатъци на Григорианския не съществуват в Българския календар. В него всичко е точно, ясно, логично обосновано и непроменливо.
За това е писано много в последните години и не е необходимо да повтарям вече известни неща.
Сравнявайки двата календара някои хора, а вече и организации у нас, повдигат въпроса за замяна на съвременния календар с нашия — българския, заради неговото съвършенство. Прагматичното мислене на тези хора и навярно известна доза национална гордост, и то с основание, ги кара да желаят замяната на чуждия — несъвършен календар с родния — български. Цялата известна информация в написаното по тази тема им дава основание за това.
И аз, като човек уважаващ реда и симетрията си мислех същото. Безспорно това ще е крачка напред. Пък и ще заменим нещо чуждо с нещо българско. Оказа се обаче, че ако го направим ще заменим нещо българско с друго българско нещо, защото съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак.
Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.
Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки — зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите — месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.
Най-древният аналог на Българския Зодиак е в древния Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул Гула — Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.
Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак с начална зодия Стрелец.
Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българския календар. Лесен за запомняне и боравене с него, той и до днес е най-съвършения създаван някога календар за широка гражданска употреба.
Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България до времето на Симеон, е пренесен и в Италия от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си „Календар и слово“.
Единственото, което е направил папа Григорий е било да измести началото на съвременния календар девет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово. Но най-вероятно е знаел и за деветте Мръсни дни, от Коледа — 22 декември до 1 януари — Суров ден, денят на новото слънце от българската целогодишна празнично-обредна система. Затова е поставил съвременната Нова година на Суров ден (светлия ден), след Мръсните (черните)дни.
Седмицата в Българския календар е започвала в Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била ден първи, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот.
Денят Неделя не е броен. Бройни имена получават някои от останалите дни на седмицата.
Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като пръв ден от седмицата. Не е наречен и Вторник защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник — След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като ден първи.
Думата по се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. В средновековието, така е образувано названието помаг, помаци — хора следващи мага. Това е времето на насилственото покръстване на българите от княз Борис I, предизвикало съпротива в част от народа, предвождана от своя Маг (вероятно Боян), за отстояване на старата духовност.
Дори и днес по се употребява като синоним на след. В шоплука може да се чуе „оди по мене“, върви след мен.
Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.
Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда — среда. С това се указва, че Сряда е реалната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е ден първи.
Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.
Последният ден има лично, а не бройно име — Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои руската дума забота — грижа. Не е невъзможно първите два звука да се променят от за на съ, но звукосъчетанието съ е често използвана представка в езика ни и означава съвместно действие: съученик, съселянин, съотборник и др. Възможно е първообразът да е бил съ/ра/бота — съвместна работа в общински и държавни дела, като строежи на крепости, напоителни канали, валове и др. Нещо като ленинските съботници, които по-възрастните вероятно още помнят. По същия начин са образувани и думите събор — съвместна борба и събран — съвместна бран. И двете означават рат, война, но по-късно в тях остава само смисъла за събирането на войската под знамената събор и събрание, а днес те вече имат трето значение — събиране на много хора на едно място.
Трета възможност е чуждата дума сабат, шабат, но в речника за чуждите думи пише, че тя означава последният неработен ден от седмицата, а това ни отвежда пак в началото. Освен това събота, сабат или шабат са една и съща дума, което означава общ произход, но от кой език и от кой народ никой не е в състояние да докаже.
Неделята е началото на седмицата и затова е приета и за ден за житейското начало, ден за сватби и кръщенета, а Съботата ката ден последен от седмицата е определен за края на житейските неволи и радости и затова е определена като ден за почитане на мъртвите. Това е възприето и от църквата.
В календара ползван в Съединените щати днес, седмицата започва в Неделя.
Как са изписвали датите в древността?
Водещо е било астрологичното начало, а астрологичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията, съответно месеца от календара и след това денят и годината.
И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет. Преди полунощ — РМ и след полунощ — АМ. Така отново се акцентира на числото дванадесет.
Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.
Доказателство първо. Хронологично сведенията за Българския Зодиак са преди налагането на Григорианския календар.
Доказателство второ. Всички въпроси за несъвършенствата на съвременния календар, които си зададохме по-горе, получават своите отговори в Българския Зодиак.
Абсолютността, на условие първо — ориентиране на Зодиака спрямо четирите астрономически точки налага, по условие второ — математическото съвършенство, броя на дните в месеците да е такъв, че върхът на всяка зодия да е в средата на месеца, а върхът на всеки сезон да съвпада с една от астрономическите точки. Това е наложило броя на дните и в съвременния календар.
Що се отнася до различието на броя на дните в сезоните и полугодията, за това е „виновен“ февруари. Защо той има 28/29 дни. Зодиакът дава отговор и на този въпрос. Защото Земята през февруари се движи по-бързо с около три дни в сравнение с останалата част от годината. Това е по условие първо, което е наложило по условие второ да се отброят толкова дни за февруари.
От казаното до тук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя — Слънце, а не пригоден натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. От тук следва още, че няма и не може да има друг Зодиак. Обективната истина в природата е една и истинският Зодиак може да е само един и това е Българският. Всичко друго е измислица.
Вероятно разглеждайки приложените таблици читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните в Зодиака. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астрологичната причина, а календара метеорологичното следствие.
Ще дам пример с нещо обикновено, от бита. Когато сутрин поставяме съд с вода за чай върху огъня, това е причината, началото. След десет минути, когато водата заври, това е следствието, върхът.
Същото е и със Земята. Астрологичните промени настъпват в магнитосферата, в околоземното пространство и са причината която ще се изрази като осезаемо следствие върху земната повърхност като метеорологични, сезонни промени със закъснение от месец и половина, поради инертността на процесите върху масивното небесно тяло — планетата Земя.
Зодиакът следва и отчита промяната на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи в дадена географска точка, изразяваща се в промяна на съотношението тъмно — светло, нощ и ден. А температурните промени сме регистрирали и отразили в календара. Справките за времето на тяхната промяна правим пак там.
Доказателство трето. Това са многобройните сведения от нашата история, бит и култура свързани с Българския Зодиак, което ми дава основание да твърдя, че нашата празнична система от времето преди налагане на християнството се основава на Зодиака. Не съм специалист в тази област, затова само ще спомена някои дати без коментар.
Днес изследователите у нас са единодушни, че в древността българската година е завършвала и започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа — краят и началото на астрологичната година и Зодиака.
На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 Рождество Христово, според църковния календар.
На 6 януари е Бъдни вечер, а на седми Рождество Христово по Юлианския календар, ползван от старостилните църкви. В Зодиака на 6 януари завършва зодия Стрелец, а на седми започва зодия Козирог.
На 22 март, според Зодиака е върхът на зодия Риби и на астрологичната пролет. Тогава се е празнувал върхът на периода „Парамардха“ — денят „Дхаурус“.
Днес в средноазиатските държави той е възприет от Исляма и се празнува на 21 март с името „Науруз“ — иранската Нова година, а в Християнството е разделен на две, „Сирница“ и „Великден“.
На 6 май според църковния календар е Гергьовден. Според Зодиака на 6 май завършва зодия Овен. Това е причината на Гергьовден да се принасят в жертва агнета и овни. На седми май започва зодия Телец. Тогава е Летов ден — началото и на астрологичното лято.
Според Зодиака 22 юни е Енник, Енинак — върхът на астрологичната година, астрологичното лято и на зодия Близнаци.
На 24 юни е Еньовден — ден за бране на билки.
На 6 август е Преображение. Според Евангелието тогава Христос се е преобразил пред своите ученици. Според народа тогава Слънцето се обръща и поема обратния път. Според Зодиака на шести завършва зодия Рак. Тогава завършва и астрологичното лято. На 7 август започва астрологичната есен.
На 6 ноември е Никулден. Според Зодиака тогава завършва зодия Скорпион.
В обяснението за зодия Риби от Големия Зодиак е записано:
В древността атомите са оприличавани на риби, защото и те като рибите се раждат и плуват във Водите.
Това се отнася за първата, възходящата половина от Зодиака, когато материята около Земята се изгражда, а през втората половина, низходящата, когато материята се разгражда, в зодия Скорпион всички елементарни частици и атоми се излъчват в пространството, а с това и долната вода от ядрото. Така физическата система престава да съществува. Затова на Никулден се принасят в жертва риби, а свети Никола е покровител на моряците.
На 21 ноември от църковния календар е Въведение Богородично. Според Евангелието на този ден Дева Мария е въведена в храма господен. Според Зодиака на 22 ноември е върхът на зодия Дева. В следващата зодия Стрелец е непорочното зачатие.
Това са само няколко празника, но те са основни и показателни за връзката на старото и новото време с Българския зодиак.
| Зодия | Начало | Връх | Край | Брой на дните |
|---|---|---|---|---|
| 1. Стрелец | 7.12 | 22.12 | 6.1 | 31 |
| 2. Козирог | 7.1 | 22.1 | 6.2 | 31 |
| 3. Водолей | 7.2 | 21.2 | 6.3 | 28/29 |
| 4. Риби | 7.3 | 22.3 | 6.4 | 31 |
| 5. Овен | 7.4 | 22.4 | 6.5 | 30 |
| 6. Телец | 7.5 | 22.5 | 6.6 | 31 |
| 7. Близнаци | 7.6 | 22.6 | 6.7 | 30 |
| 8. Рак | 7.7 | 22.7 | 6.8 | 31 |
| 9. Лъв | 7.8 | 22.8 | 6.9 | 31 |
| 10. Везни | 7.9 | 22.9 | 6.10 | 30 |
| 11. Скорпион | 7.10 | 22.10 | 6.11 | 31 |
| 12. Дева | 7.11 | 22.11 | 6.12 | 30 |
| Общо дни | 365/366 | |||
| Сезон | Начало | Връх | Край | Брой на дните |
|---|---|---|---|---|
| Пролет | 7.2 | 22.3 | 6.5 | 89/90 |
| Лято | 7.5 | 22.6 | 6.8 | 92 |
| Есен | 7.8 | 22.9 | 6.11 | 92 |
| Зима | 7.11 | 22.12 | 6.2 | 92 |
| Общо дни | 365/366 | |||
| Коледа | 22.12 | |||
| Месец | Начало | Край | Брой на дните |
|---|---|---|---|
| 1. Първи | 23.12 | 22.1 | 31 |
| 2. Втори | 23.1 | 21.2 | 30 |
| 3. Трети | 22.2 | 23.3 | 30 |
| Общо дни тримесечие | 91 | ||
| 4. Четвърти | 24.3 | 23.4 | 31 |
| 5. Пети | 24.4 | 23.5 | 30 |
| 6. Шести | 24.5 | 22.6 | 30 |
| Общо дни тримесечие | 91 | ||
| 7. Седми | 23.6 | 23.7 | 31 |
| 8. Осми | 24.7 | 22.8 | 30 |
| 9. Девети | 23.8 | 21.9 | 30 |
| Общо дни тримесечие | 91 | ||
| 10. Десети | 22.9 | 22.10 | 31 |
| 11. Единадесети | 23.10 | 21.11 | 30 |
| 12. Дванадесети | 22.11 | 21.12 | 30 |
| Общо дни тримесечие | 91 | ||
| Общо дни година | 364 | ||
Забележителни дни:
Нова година — 22.12. Триста шестдесет и петият ден от годината — неотбелязан в древно българския календар с число, а с лично име — ин, Инник, Ининак, Игнажден.
Уравнителен ден — 22.6. Между шестия и седмия месец. Триста шестдесет и шестият ден от годината — неотбелязан в древно българския календар с число, а с лично име — ЕН, Енник, Енинак, Енювден.
По Йордан Вълчев и Петър Добрев.