Метаданни
Данни
- Година
- 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне (пратено от автора)
- — Дребни корекции
§ 5:4. Химическата плътност на пространството — ГУНА.
В Индия, по-често споменавани от петте велики елемента — Панча Маха Бхута са Трите гуни. Според съвременните разбирания, те са трите агрегатни състояния на материята, а според древните — трите качества на материята, в това число и на човека.
Въздухът — Сатва гуна
Водата — Раджас гуна
Земната твърд — Тамас гуна
В Индия, трите химически плътности на пространството са наричани още „Трите свята“ и „Пътят на лотоса“. Лотосът е свещено цвете както в Индия, така и в Египет. Той е единственото творение което обитава едновременно и трите химически плътности на пространството, трите гуни. Корените му са в почвата, стеблото във водата, а цветовете и листата във въздуха.
Думата ГУНА е от езика Бхаджа и е вариант на ГАНА. Означава място в пространството (примерно на Земята), където са уплътнени и установени физически системи, в нови три различни качествени състояния — химически системи.
Действието уплътняване и установяване на физическите системи е ГУН, а вече установените — НА и уплътнени физически системи — ГУ е ГУНА.
В пространството на Земята, в отвесна посока ГУНА се разделя на три части, всяка от които има свое име.
За създаването на трите гуни от Етера, има достатъчно сведения от древността. В книгата Джан пише:
През време на Четвъртата Вечност
Синовете получават заповед да създадат своите Образи.
Една трета отказва,
двете други приемат.
Проклятието е произнесено.
Те ще се родят в Четвъртата,
ще страдат и ще причиняват страдание.
Това е Първата Война.
По-древните Колела се въртят надолу и нагоре…
Искрата на Майката изпълни всичко.
Имаше война между Творците и Разрушителите.
Водеше се битка за Пространство.
Семето се появяваше отново и отново.
Една трета която отказва са газовете. В тях няма образи и форми. Двете други, които приемат са течната и твърдата плътност на пространството. Те създават своите образи. Там възможностите се групират според правилата за изява в различните стойности на напрегнатост на полето и заедно, чрез своите полета образуват многократно уплътнени и преобразувани, съвместно съществуващи спътникови общности — своя общ образ, форма, тяло.
А това е част от мит от Елада:
От майката Земя са родени
Небето, Планините и Морето…
През 1949 г. Бенет Даниелсон, участник в експедицията „Кон Тики“, ръководена от Тур Хейердал, записал на атола Раройа, от групата Туамоту, от Те Ихо А Те Панги следното предание:
В началото съществувала само Пустота — ни мрак, ни светлина, ни суша, ни море, нито слънце, нито небе… само безмълвна неподвижна пустота. Минало неизчислимо дълго време. Пустотата започнала да се движи. Тя шумяла и растяла, докато накрая се превърнала в По — великата нощ, без граници и очертания. Всичко било потънало в мрак.
Отново минало неизчислимо дълго време. Дошъл краят и на По. Нови незнайни сили влезли в действие, нощта се превърнала в океан, а в неговите глъбини се образувало вещество. В началото то било само пясък, но след това се превърнало в здрава земя, която се повдигала все по-нагоре и по-нагоре. Най-после на света се появила Папа — майката на земята. Папа се разраствала и станала голяма страна, първата от всички. А над Папа, майката на земята почивал Атеа, бащата на небето.
Минало още много време и Папа родила двама синове Тани и Тангароа. Те се огледали и видели, че няма нито светлина, нито пространство.
— Хайде да отделим Атеа от Папа — казал Тани.
Заедно се опитали да повдигнат Атеа, но не могли даже да го поместят. Скоро се родили братята Ру и с тяхна помощ работата потръгнала по-успешно. Те отделили Атеа от Папа. Бавно повдигали Атеа все по-високо и по-високо, накрая над земята се разпрострял небосводът. Възникнали три сфери: Ранга-по — подземната и подводна сфера, Ранга-марама — светът в който живеем и Ранга-рева — небесната сфера над нас.
Борбата за пространство между физическите и химическите системи е описана с езика на митологията и в древноиндийския епос Махабхарата.
Главната идея в епоса е борбата за власт между два рода — Пандави и Каурави. Според повествованието те са първи братовчеди, а целият епос се възприема само като красиво литературно произведение, с висока художествена стойност и безспорни исторически, етнографски и др. сведения, за период от няколко хиляди години.
Но същността на написаното в Махабхарата е друга. Там има два основни пласта. Първият е описание на физическите и химически промени в пространството около земното ядро. Той е водещият — идейната същност на епоса. Вторият е исторически, документален — за истински герои и събития.
Същото е и в Библията.
Смесването на тези два пласта чрез символиката, посредством различни художествени похвати, се извършва от неизвестни автори в продължение на хилядолетия. От автори с различни творчески възможности, реални познания и мироглед, които са полагали идеалните небесни явления върху реалните земни, човешки деяния. Затова отделните части се различават по своята художествена стойност. Едни са добри, други талантливи, а някои — гениални. Накрая целият епос е събран от един човек в едно цяло произведение.
Родът на Пандавите се състои от петима братя, юридически синове на Панду, биологически — на петима богове. Те са символи за петте фини неща в природата, наричани в Индия татви. Петте татви се възприемат от петте човешки сетива.
Първият брат е Юдхищхира, съответствие на звука.
Вторият е Бхима, съответствие на топлината.
Третият е Арджуна, съответствие на светлината.
Тези трима братя са родени от първата съпруга на Панду, Кунти и са символи за физически величини.
Четвъртият брат е Накула, съответствие на мириса.
Петият е Сахадева, съответствие на вкуса.
Тези двама братя са родени от втората съпруга на Панду, Мадри и са символи за химически величини.
Истинското име на рода е Пан Деви — общо материални богове. Те са правилата от Закона, които управляват (изграждат, поддържат и разграждат) звука, топлината, светлината, вкуса и мириса — елементарните частици от които се изграждат химическите елементи.
Родът на Кауравите се състои от сто братя, първи братовчеди на Пандавите. Те са символи за химическите елементи. Предводител на Кауравите е Дурьодхана — сприхав, войнствен и избухлив. Тай е символ за водорода. Втори след него е Духсасана, символ за хелия.
Числото сто тук е само символ за множество, а точният брой на химическите елементи е записан в Евангелие от Йоан:
Затова Симон Петър се качи на ладията
та извлече мрежата на сушата,
пълна с едри риби
на брой сто петдесет и три;
и все, че бяха толкова,
мрежата не се скъса.
§ 5:4:1. Ефирната плътност на химическото поле — С, САМА.
Втората плътност на пространството е Ефирната — газовете, въздухът.
Звукът символ за Ефира в езика Бхаджа е С, а звукосъчетанието за една ефирна химическа система е САМ.
Това САМ е първообразът на съвременните български думи сам, съм и семе, защото САМ са най-малките химически системи, атомите — семената от които се изгражда цялото материално многообразие днес на Земята.
Мястото на Ефирната плътност на пространството е земната атмосфера, а името и на езика Бхаджа е САМА ГУНА, в Индия Сатва гуна.
§ 5:4:2. Течната плътност на химическото поле — Р, РАМА.
Третата плътност на пространството е течната. Тя е водата в земния океан.
Звукосъчетанието за една течна химическа система е РАМ, а мястото в пространството където се уплътняват и установяват РАМ е световният воден океан РАМА.
Може би затова и днес в българския език се казва: „Рами (ръми) ситен дъждец.“
Звукът за промяната в Бхаджа е Р, а тук думата РАМА е символ за течната плътност на пространството и за водата. Така е защото течността е преходът, действието за промяната на ефирната и твърдата плътност на пространството, границата между тях.
Парата за да стане лед трябва да мине през състоянието вода. Ледът за да стане пара трябва да мине през състоянието вода. Така е и със всички останали химически системи.
Въз основа на съвременното човешко познание може да се каже, че водата е живот. Възможностите от Закона, които произвеждат водата са се осъществили днес, тук на Земята и ако се огледаме в космоса около нас и по-далече ще видим, че това е невероятно щастливо стечение на обстоятелствата.
Име на течната плътност на пространството е РАМА ГУНА, а в Индия Раджас гуна.
В Индия това е и бог Рама, главният герой от епоса „Рамаяна“.
В книгата „Индийска митология“ за Рама четем:
Баща на Рама бил цар Дашаратха, който отслужил жертвоприношението Ашвамедха и се сдобил с четирима синове, всеки от които бил частично превъплъщение на Вишну. Рама бил най-големият, роден със специална мисия, предначертана от боговете, да срази демона-тиранин Равана.
Жертвоприношението Ашвамедха е най-голямото жертвоприношение в древността — жертвоприношение на коне.
В индийската митология Ашвини са двама братя близнаци — полубогове, символизирани като коне. В Балкхара те са символи за двете тежнения, на двете противоположности АД и ДА. Чрез жертвоприношението на Ашвините цар Дашаратха променя напрегнатостта на полето и така се проявяват четирите плътности на пространството — четиримата му синове, които били частично превъплъщение, аватари на бог Вишну — Законът.
§ 5:4:3. Твърдата плътност на химическото поле — Т, ТАМА.
Четвъртата плътност на пространството е твърдата. Тя е земната кора.
Звукът символ за Твърдта в езика Бхаджа е Т, а звукосъчетанието за една твърда химическа система — ТАМ. Мястото където пребивават ТАМ е ТАМА.
Име на твърдата плътност на пространството е и ТАМА ГУНА, а в Индия Тамас гуна.
В заключение, накратко за четирите плътности на пространството и тяхната поява може да се каже следното:
Физическото поле А се състои от физически системи ГА, които образуват първата плътност на пространството — ГАНА. Когато тя започне да се уплътнява ще премине в плътността ГУНА и от полето А ще се породи Химическо поле М, което изгражда и се състои от химически системи Ж.
Химическото поле М ще породи съдържащите се в ГУНА три химически плътности: С — САМА ГУНА, Р — РАМА ГУНА и Т — ТАМА ГУНА, които са изградени от химически системи Ж.
Полето А и плътността на пространството ГАНА и полето М с плътността на пространството ГУНА, която се състои от три части: САМА, РАМА и ТАМА, се изграждат и управляват от различни правила и закони.
Четирите плътности на пространството и различните правила за тяхната поява и съществуване са причината за явлението, което в съвременната физика и астрономия се нарича „Изкривяване на пространството“.
През четвъртия период от кръговрата на една физическа система, количеството на ГА и други малки елементарни частици в пространството и се увеличава и заработва законът: „Количествените натрупвания преминават в качествени изменения“. Поради това елементарните частици се групират и обединяват чрез тежнението свиване на собствените си ядра, като образуват спътникови общности — по-големи елементарни частици и атоми.
Догоните казват за това следното:
Всички неща,
които сътворил Амма,
имат своето начало в най-малкото зърно По.
Започвайки от това най-малкото,
всички неща, сътворени от Амма,
ще се създават чрез поредно прибавяне на идентични елементи…
Амма започва всички неща,
създавайки ги такива малки като По,
след това прибавя към сътворените вече тези същите.
Колкото Амма ги свързва нещото става по-голямо.
В този процес малките елементарни частици се групират по две и по три, с различни химически плътности на пространството си: ефирна + течна, ефирна + твърда, течна + твърда и ефирна + течна + твърда.
В Индия спътниковите общности образувани при групиране на елементарните частици по горния начин се наричат „Златните атоми“.
Ако номерираме трите химически плътности и означим с букви спътниковите общности които образуват ще се получи следното: 1 + 2 = А, 1 + 3 = Б, 2 + 3 = В и 1 + 2 + 3 = Г. Така можем да проследим и следващите равнища на групиране: А + Б, А + В, А + Г, Б + В, Б + Г, В + Г, А + Б + В, А + Б + Г, А + В + Г, Б + В + Г, А + Б + В + Г и т.н.
Този модел, изграден от нашите деди се е запазил в народната ни памет непокътнат хиляди години и е жив и днес, вложен в ритмите на българската народна музика. Нашите неравноделни ритми се изграждат от двувременни и тривременни метрични групи, съответстващи на групирането на елементарни частици от трите химически плътности по две и по три.
Както те изграждат по-големи елементарни частици и атомите, а те пък по-сложни материални образувания, така и в българската ритмика по-сложните ритми се изграждат от прости.
В нашата народна музика преобладават неравноделните ритми и това не е случайно. Неравноделността е израз на несиметричността в материята. Всичко материално е в неравновесие.
Това е причината, ритмиката в българската народна музика да е уникална в целия свят.