Борис Балкх
Видовден (14)

Физическото поле е взаимодействието, борбата между двете тежнения на двете противоположности, през втори и четвърти период от кръговрата.

Осъществява се само чрез и заради физическите ядра.

Има ядро — има поле. Няма ядро — няма нищо.

Ядрото е причината, а полето следствието. Винаги са заедно. Не може да има ядро без поле и поле без ядро.

Те двете са физическа система.

С появата на Физическото поле се появяват и пространството и времето. Колкото са ядрата във Вселената, толкова са и полетата, и пространствата, и времената.

Физическото поле има посока, напрегнатост, плътност и мощ.

В книгата Джан за Полето е написано следното:

Бащата — Майка тъче платно, чийто най-горен край докосва Духа — Светлината на едничкия Мрак, а най-долния — неговата сянка, Веществото. Това платно е Вселената, изтъкана от двете същности, съчетани в Едно, което е Свабават.

Това платно се разпуска, когато го покрие Огненото Дихание е се свива, щом докосне Диханието на Майката. Тогава синовете се отделят и разпръсват, за да се върнат отново в Лоното на своята Майка в края на Великия Ден и отново да станат едно с нея. Когато изстине Платното става лъчезарно. Синовете се разпускат и свиват чрез собствените си същности и сърца; те прегръщат Безкрайността.

Тогава Свабават изпраща Фохат да втвърди Атомите. Всеки Атом е част от Платното. Отразявайки „Бога, който съществува чрез себе си“ като в огледало, всеки атом на свой ред става отделен Свят.

Съответствие на понятието Физическо поле днес във физиката и астрономията са полето, пространството и материята.

Понятието материя, което се използва днес от науката няма съответствие в действителността. То е измислено от будните умове на средновековието като противовес на понятието Бог, което до тогава е фокусирало в една отправна точка както личното така и общественото съзнание. Материя е най-мощната идеологическа догма създавана някога, след догмата Бог. Тя не само предостави на хората право на избор, но се оказа и по устойчивата величина. Боговете днес са много, а материята си остана единствена.

Тези две догми винаги са били празни от съдържание, а относно висшето познание днес те са като близнаци защото: Религията вече не помни, а науката още не знае.

Религията има своята Света троица — Отца и Сина и Светаго Духа. Когато попиташ „Какво е Бог?“ ти се отговаря, че Бог е всичко видимо и невидимо защото освен него не съществува нищо друго. Че той е в теб, извън теб и навсякъде. Съществувал е винаги и ще съществува вечно. И ако се замислиш ще стигнеш до извода, че има нещо което е Действителността и това нещо може да се нарече всякак, включително и Бог. Но ако се усъмниш и поискаш убедителни доказателства, че Светата троица от религията действително съществува и е такава каквато ни я представят, ще получиш единствения довод — вярвай, така е!

Науката и тя има своята Света троица — Материя, Пространство и Време. Когато попиташ „Какво е Материя?“ ти се отговаря, че тя е всичко видимо и невидимо защото освен нея не съществува нищо друго. Че тя е в теб, извън теб и навсякъде. Съществувала е винаги и ще съществува вечно. И ако се замислиш ще стигнеш до извода, че има нещо което е Действителността и това нещо може да се нарече всякак, включително и Материя. Но ако се усъмниш и поискаш убедителни доказателства, че Светата троица от физиката действително съществува и е такава каквато ни я представят, ще получиш единствения довод — вярвай, така е!

Но аз не искам да вярвам, искам да знам!