Борис Балкх
Видовден (39)

§ 6. Е — Горната вода.

Е — Символ за Първата противоположност — Горната вода.

 

ЕВ — Идеен символ за Горната вода — Е и радиалното движение — В.

 

ЕВА — Горната вода — Е е осъществила радиалното движение — ВА.

ЕВА е едно от имената на четвъртия, животворния период от кръговрата — КХАЛИ, САМАР, ДХАРМА, когато пространството се разширява, а времето тече в права посока.

Ако сравним имената и значенията от два символа за кръговрата, ще установим, че ЕВА означава и Изток.

Ова — Ива — Ава — Ева

Юг — Запад — Север — Изток

 

ЕВА — В Библията, Адам именува жена си Ева — живот.

 

ЕВАР — Горната вода — Е е осъществила радиалното движение — ВА и го променя — Р.

 

ЕВАР, Евър — В Елада, Източният вятър.

 

ЕВРЕИ — За местните жители от източния бряг на Средиземно море, новодошлите хора на библейския Абрахам — Аврам са евреи — хора от изток защото идват от Самар — Шумер, от град Ур.

Абрахам и неговите хора са поклонници на бог Бал.

Световната и българската история показват, че когато някъде религиозното противопоставяне стане нетърпимо, част от населението се преселва при свои едноверци, едноплеменници или на нова територия. В случая Абрахам отива при свои едноверци в Балистан — Палестина, където върховен е бил бог Бал, наричан и в Бабилон и в Балистан „Създател на небето и на земята“.

Само хората на Абрахам, последователи на бог Бал са евреи, дошли от Ур, от Самар.

Хората на Мойсей, дошли от Египет са джудаи — юдеи, поклонници на бог Йехова и следовници на джудаите от африканска Етиопия.

Съвременният европейски клон ешкенази са хазари — едно от десетте „изгубени“ еврейски племена, „насилствено откарани в плен“ — освободени от джудайско робство и завърнали се отново в своята стара родина Самар и останали там завинаги. Те и днес живеят на територията на Иран и Афганистан.

Истинското име на този народ е Кхазар, кхазари. Исус е от този народ. Затова е наричан „назарянин“, от „град Назарет“.

По-късно част от кхазарите от Персия се преселват заедно с българите в Кавказ. Там част от кавказките кхазари приемат юдаизма и стават днешните евреи ешкенази, а другата част от тях са съвременните азери в Азербайджан. Същото се случва и с българите от Кубратова България. Част от тях начело с Бат Баян приемат юдаизма, а останалите не. Тези разделения, на двата народа са причината за религиозна гражданска война вътре и в двата народа, между джудаи и неприелите новата религия, а не както се описва от науката история, между българи и хазари.

 

ЕВРОПА — Горната вода — Е е осъществила радиалното — В и третото — Р движение към горната граница — О на пространството на физическата система — ПА.

Едно от имената на четвъртия период от кръговрата е ИЗТОК и ЕВРОПА означава и движение в най-източната част от пространството на физическата система.

 

ЕВРОПА — Най-източната планина на Балканския полуостров — Странджа.

Ето древните имена на три от южнобългарските планини;

Първата е Родопа — родитна планина. Род — родитност, плодородие, изобилие на блага. Опа е планина.

Втората планина, е Маропа — мъртва планина — Сакар. Мар — мъртво, смърт. Опа — планина.

Третата, е Европа — източна планина — Странджа. Евр — изток. Опа — планина.

Опа същвствува и днес в съвременния български език. Когато някое малко дете падне, баба му обикновено казва „Опай, баби, опай.“, което значи „Стани бабиното, изправи се“. С опа е свързана и поговорката „Първо прескочи, пък тогава кажи хоп.“

Опа е понятие, изразяващо в най-общ смисъл отвесна посока.

Потвърждение, че Странджа е Европа ни дава и част от древен мит от Елада:

Царят на богатия финикийски град Сидон — Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа. Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.

Това се вижда и от древните наименования на местностите в Балканския полуостров, в карти за онова време.

Но има и още една планина, чието име е образувано по същият начин. Тя е Етиопа. Според историческите сведения, най-вероятно това е средноазиатската планина Хиндокуш. Виж:

http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Ethiopi%20i%20gimnosofisti-novo.htm

Името и е образувано от опа — планина и Ети или Йети — Снежния човек, за когото се носят легенди от векове, а самата легенда е достигнала до всички краища на света. В случая не е важно дали наистина е съществувал Снежен човек, мечка, маймуна или каквото и да е. Важно е, че е съществува легендата, а тя е красива и желана и затова е безсмъртна. Била е достатъчно основание планината да се нарече на името на Снежния човек — Етиопа, хората които живеят там — етиопи (както балканджии), а държавата на някой от народите живеещи там — Етиопия.

Ето едно сведение от средновековен български анонимен автор, от XI век.

И тогава, след него се намери друг цар в българската земя — детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава — Дръстър град; създаде и велик презид от Дунав до морето; той създаде и Плюска град. И този цар погуби множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя. И оубо (впрочем) бяха преди това етиопи.

За това има и други сведения.

В книгата „Веда словена“, са записани устни предания и песни от помашкото население в Източна Македония. В тях се съдържат сведения за времето когато сме живели в Етиопа, за съжителство на бели и черни етиопи в азиатска Етиопия. За събития станали в съседни тогава с нас царства. Ето няколко цитата:

Още рече Камяна не отрече,

хабер си кралю дойде,

чи е навървил Читайска краля

през тоя земя Харапска,

през това моря гуляму;

лю утде си дзамине,

сита земя пупленява.

Робинки си църни ръки кършет,

църни ръки кършет солзи ронет,

чи си тяхна земя уставет,

ут майка си са дялба раздилат.

Бог да бие царна Харапине,

царна Харапине Харапската крале.

Разеди са Харапската крале,

разеди са налюти са,

та си прати царна Харапине

да ми сече малки деца.

Виж: http://ziezi.net/veda1/

Тези песни са записани през втората половина на деветнадесети век, когато още не е известен древният град Харапа, който беше открит от археолозите в началото на двадесети век в северния индийски щат Пенджаб, днес част от Пакистан. Харапа, Мохенджо Даро и други селища от долината на река Инд разкриха на учените от двадесети век неизвестна до тогава високоразвита древна цивилизация, която нарекоха културата Харапа. Залезът й настъпил с нахлуването на арийските племена в долината на Инд.

А сега да надзърнем в книгата на Петър Добрев „Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия“. Там г-н Добрев ни запознава със старинен текст от 354-та година, известен като „Анонимен Хронограф“. В него са описани вече известни, значими и уважавани народи и държави, живели и съществували някога в Азия. Последни в списъка са поставени и българите. Г-н Добрев посочва точно местата, където са живели споменатите народи и къде са били техните държави. Ето коментарът му за българите:

И най-после стрелката на маршрута отскача рязко на изток, споменавайки добре известните гимнасофисти или нагомъдреци — средновековно название на съседните с Персия северни индийци и по-специално на индийските брахмани. До тези именно гимнасофисти във втория списък на Хронографа е поставено като завършек на текста и името на древните българи.

Оставям на читателя сам да провери в историческите карти колко е разстоянието между Харапа и посоченото от г-н Добрев място, според Хронографа.

Виж: http://www.harappa.com/

Споменът за народа Харапа е жив и днес в народното ни творчество. В съзнанието на българите арапин означава черен човек. Така се пее в народната песен: „Чер арапин бял кон язди.“ Днес обикновено се приема, че между арапин и арабин няма разлика, че става въпрос за един и същ народ. Така е, но не съвсем.

В неизвестно за мен историческо време народът Харапа, от долината на река Инд, или част от него, или два народа се преселват в южната част на Арабския полуостров и остават там с името си харапи — араби. От тях е и името на целия полуостров. Една част от този народ или вторият народ е прекосил Червено море и се е заселил в Африка. Този народ е запазил другото си название — етиопи и е създал царство със същото име — Етиопа. Тази африканска Етиопия полага началото на Египетската цивилизация. В най-ранните фрески от древен Египет хората са рисувани с тъмна кожа. Същите тези етиопи са преносители на Юдаизма от Азиатска Етиопия, достигнал по-късно до Палестина.

А ние сме живели в държавата Балкхара, със столица град Балкх — в северен Афганистан, в планината Хиндокуш. Преселваме се първо около Кавказ, а по-късно тук, с името си балкхари — българи. Именували сме най-голямата планина в земите си Балкхан — Балкан, а от там е и името на целия полуостров.

Сега сме балканджии, а в древността сме били етиопи.

 

ЕВРО — Горната вода — Е е осъществила радиалното — В и третото — Р движения, към горната граница на физическата система — О.

 

Днес в Европейския съюз се използват две форми на думите Европа и евро. Едната е западноевропейска, където думите се изписват и произнасят с У вместо с В, Europe и euro. Мисля, че тази форма е отглас от Бхаджа, където думата би трябвало да е ЕУРОПА и ЕУРО. Но ние отдавна сме под гръцко културно и духовно влияние и у нас днес се използва, както и в много други случаи гръцкия вариант Европа и евро.

 

ЕЗИЧНИЦИ — Така са ни наричали през средновековието, преди да ни наложат християнството. Това анатомично название звучи странно. Защо езичници, а не ушници, очници, ръчници или крачници, а именно езичници? От употребата на този термин в онези времена е ясно, че той се използва само във връзка с религиозността на нашия народ, т.е. че ние в онова време, преди насилственото налагане на християнството не сме били религиозни.

Това, че не сме били религиозни тогава е вярно и е странно, че сме успели няколко хилядолетия, въпреки превратностите, да се опазим от падението наречено религия. Да останем свободни от хомота на някое измислено божество и алчността и егоизма на неговите служители тук на земята. Че не сме отстъпили от разума и сме се ръководили не от свещени книги или заповедите на богове или пророци, а от Истината — Балкхара, вложена в ЕЗИКА на древните българи Бхаджа, от където идва и названието ЕЗИЧНИЦИ.

 

ЕЛ — Горната вода — Е извършва кръговрат — Л.

 

ЕЛ — Върховен Бог в древността на територията на източното средиземноморие. Поради това тази територия тогава е наричана Елада. В днешната историческа наука я наричат? Финикия. По-късно, когато бог Ел е изместен и заменен от бог Бал, (Баал, Ваал), същата територия започва да се нарича Балистан — Палестина.

 

ен — Горната вода — Е е в покой — Н.

Междузвездният вакуум.

 

ЕН, Ян — В Китай, като остатък от Балкхара е запазен двуполюсния модел на Закона за единство и борба на противоположностите — Дуализма.

Всяко нещо,

е в процес на търсене на своето равновесие,

в непрекъснатата промяна,

между положителния принцип Ян

и отрицателния Ин.

 

ЕНКИ — Шумерски бог.

 

ЕНКИ, Янки — Днес название на американците от североизточната, старата част на САЩ, а от там и на всички граждани на САЩ.

 

ЕНКИДУ — Герой от шумерския епос за Гилгамеш. Днес начало на текста на американска детска песничка „Енки дудъл…“.

 

ЕНЛИЛ — Шумерски бог.

 

ЕНЛИЛА — От междузвездният вакуум — ЕН започва и в него завършва кръговратът — ЛИЛА.

Знакът за ЛИЛА е IYI, а знакът на бейзболния отбор на янките от Ню Йорк е съставен от две букви, инициалите на Ню Йорк N и Y, като втората е вписана в първата и се образува знакът IYI с една допълнителна наклонена черта.

 

ЕННИК, Енинак — Денят 22 Юни. Най-дългият ден в годината и най-високата точка в живително отношение. Тогава възходящото тежнение на Е — разширение, през първото полугодие достига най-високата си стойност и се установява.

Целта на тежнението разширение е междузвездният вакуум, а името на междузвездния вакуума в езика Бхаджа е ЕН. От ЕН произлизат имената Енник и Енинак, а за да препокрие Енник и Енинак църквата постановява Енювден.

Енник е с най-висока живителна сила от Живото дихание. Затова на Енювден се берат лечебните билки.

Предполагам, че 22 Юни е наричан от народа ни и Вишин ден, денят на бог Вишну — Законът.