Борис Балкх
Видовден (11)

§ 3:0:1. Първият период — Вечно безвремие, безкрайна пустота.

В първа песен от „Книга на Джан“ е записано:

Вечното Баща-Майка,

загърнато в своите вечно невидими одежди,

отново бе заспало за Седем Вечности.

Време нямаше,

защото то спеше

в безкрайното Лоно на Продължителността.

Първият период е Първата противоположност. Там Законът, Водите и всички понятия от Балкхара са идеални — Небитието. Първият период е невидим, незнаен и недостижим за хората нито чрез разума, нито чрез сетивата. Тогава всички понятия приемат характеристиките на Първата противоположност, а тя е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина. В нея няма тежнения, поле, движения, материя, време и пространство. Не действа „Законът за единство и борба на противоположностите“ защото всичко е Едно.

Тогава са вечното безвремие и безкрайната пустота.

Един от знаците за първия период и Горната вода е този

§ 3:0:2. Вторият период — Отрицателно време, пространството се свива.

Вторият период от Кръговрата е Битието — изявата на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно. От Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората, от Едно се ражда Две и започва да действа „Законът за единство и борба на противоположностите“. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.

Законът и Водите винаги и навсякъде са идеални, а правилата от Закона се изявяват в Битието само чрез производните от взаимодействието на двете тежнения, като структури от физически, химически и биологични системи — материалните образувания.

Взаимодействието между двете тежнения изгражда, поддържа и унищожава Битието.

През втория период от Кръговрата надмощие има тежнението на Долната вода — свиване. То осъществява преноса на Долната вода от междузвездния вакуум (от него), към Черната дупка — Ядрото и втичането и в него.

В книгата „Индийска митология“ от Джон Напърт, четем:

Седмият поред Ману бил застрашен от Великия потоп.

Когато намерил малката рибка — Вишну,

тя му казала:

„Ще те спася от приближаващия потоп ако се погрижиш за мен!“

Ману пуснал рибката в океана,

а тя му заръчала да построи кораб

и щом водите на потопа придошли,

Ману се качил на кораба си и заплувал.

На борда на кораба се намирали семена от всички растения,

от които човек щял да има нужда след потопа.

Същото е записано и в хрониките на Месопотамия. Там един човек на име Зиусудра, а в по-късни източници Утнапищим получава предупреждение за наближаващия потоп и заръка да спаси „семето на живота“ на Земята.

През втория период времето тече обратно, а пространството се свива.

Един от знаците за втория период и свиването е този

§ 3:0:3. Третият период — Временно безвремие, крайна празнота.

Третият период от Кръговрата е Дуализъм. Тогава Законът, Водите и всички понятия от Балкхара са идеални — Небитието.

Третият период е невидим, незнаен и недостижим за хората нито чрез разума, нито чрез сетивата, защото Дуализмът е пълно отделяне на Долната вода във физическото ядро и установяване на равновесие между двете тежнения на двете противоположности.

Тогава в ядрото е временно безвремие и крайна празнота.

Временното безвремие може да трае от части от секундата до няколко милиарда години за различните физически системи, защото, колкото са ядрата във вселената, толкова са и полетата, и пространствата, и времената.

Един от знаците за третия период и ядрото е този

Според мен, събитието записано в „Индийска митология“ се е случило през третия период от кръговрата:

По време на Великия потоп демонът Хаягрива откраднал Веда и Вишну се превърнал в риба, за да държи нещата под око, докато земният живот бил спрял. Брахма и Шива потънали в размисъл. Само Вишну бил нащрек.

Когато възникнал Брахма и светът се започнал отново, Вишну унищожил Хаягрива и върнал Веда на бог Брахма.

А бог Брахма е поставен в ядрото и от там твори и разрушава Вселената чрез своето дихание:

Когато Брахма издишва

се създава цялата Вселена,

а когато вдишва,

целият осезаем свят ще изчезне,

ще загуби видимата си форма

и ще се оттегли в божествената си същност,

където всичко се връща.

§ 3:0:4. Четвъртият период — Ф.

Положително време, пространството се разширява.

Четвъртият период от Кръговрата е отново Битие — изявата на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно, но този път надмощие има тежнението на Горната вода — разширение. То осъществява преноса на Долната вода от ядрото (от него), към Горната вода и вливането и в нея, в междузвездния вакуум.

Днес Слънцето и всички комети и планети в Слънчевата система са в четвъртия период от кръговрата си и отиват към своя край.

През четвъртия период времето тече в права посока, а пространството се разширява.

Един от знаците за четвъртия период и разширението е този

Той е станал буква от българската азбука за звука Ф.

Относно Кръговрата Лао Дзъ казва:

Дао ражда едно.

Едно ражда две.

Две ражда три.

Три раждат всички неща.

Дао е Кръговратът — пътят на Закона, Едно е горната вода, Две е долната вода, Три са трите агрегатни състояния на материята около земното ядро, а всички неща са цялото материално многообразие което ни заобикаля днес на Земята.

Четирите периода от кръговрата имат различни имена в различните школи, учения и символики. Ето някои от тях:

Ова — Ива — Ава — Ева

Юг — Запад — Север — Изток

Яджур веда — Адхарва веда — Риг веда — Сама веда

Ххххх — Адхарма — Ххххх — Дхарма

Хххх — Кхали — Хххх — Кхала

Ххххх — Марса — Ххххх — Самар

На тези четири периода се основават четирите сезона в Големия и Малкия Зодиак и в календара (и на естествените дадености). От тях идва броят и на Ведите, и на Евангелията.

Но във всеки от тези четири периода от кръговрата Втората противоположност извършва по три действия.

През първия те са: влизане, престой и излизане.

През втория: тръгване, пътуване (свиване) и пристигане.

През третия: влизане престой и излизане.

През четвъртия: тръгване, пътуване (разширение) и пристигане.

Така всички действия които извършва Втората противоположност през своя кръговрат са дванадесет.

Те са първообразът за култа към числото дванадесет. От тук са дванадесетте зодии, дванадесетте месеца, дванадесетте часа през деня и нощта, дванадесетичната мерна система, дванадесетте адитя в Хиндуизма, дванадесетте подвига на Херакъл, дванадесетте апостола в Християнството.

Тъй като Времето е символ за Кръговрата, дванадесетичната система е времеизмерителна.

Кръговратът е голямата тайна за вечното взаимодействие между двете противоположности. Той се осъществява безброй пъти на безброй места във Вселената, но никога един кръг не се повтаря на същото място, със същата физическа система. Една физическа система съществува само веднъж, в едно време и на едно място. Колкото са ядрата във Вселената, толкова са и полетата, и времената, и пространствата защото:

Има ядро — има нещо, няма ядро — няма нищо.

Според мен, и част от този текст от Лао Дзъ се отнася за кръговрата.

Името му аз не знам

и го именувам Дао — Пътят.

Ако трябва да го назова с по-силна дума,

бих го нарекъл велико.

Велико ще рече минаващо отвъд.

Отвъдно ще рече далечно.

Далечно — значи завръщащо се.

Кръговратът се преобразява в символи по всички възможни начини от нашите деди и се предава от поколение на поколение, за да остане жив в човешкото съзнание под някаква форма. Чрез символите той е пренасян през годините по цялата земя, за да достигне, да дочака необходимото интелектуално израстване на човечеството.

Кръговратите — символи са описани в § 6.