Борис Балкх
Видовден (3)

Дуализмът

Най-високостоящо в Балкхара е Нещото което някои наричат Господ, други Световен разум, а трети и четвърти по друг начин. Аз го наричам Творецът. Най-логичното, което всеки, елементарно но вярно може да си отговори разсъждавайки за тайните на Вселената, е безспорното твърдение че: Някой, Някоя, Някое, Някои или Нещо е измислило и сътворило Вселената.

Онова Нещо — Творецът, е недостижимо за човешките възприятия и ум и е добре да се приеме мнението на Сократ за Него:

Достатъчно е да знаем, че го има.

От когото и да се каже, каквото и да се каже за Твореца ще бъде измислено и невярно.

Днес ние приемаме, че цялото многообразие на форми и движения във Вселената са негово дело, но творенията му са само две: Законът и Водите.

Учените са установили, че в междузвездното пространство съществува общ космически фон от светлина, топлина и звук (микро физически системи), със стойности близки до абсолютната нула. Те са разсейки от дейността на многобройните и разнообразни небесни тела (макро физически системи). В непосредствена близост до тях, наличието на светлина, топлина и звук е в голямо количество, с високи стойности. В отдалечените от небесните тела места количеството и стойностите светлина, топлина и звук намаляват и се доближават до абсолютната нула.

От това следва, че ако няма физически системи Вселената ще остане без физически характеристики. Ще бъде тъмна, студена и тиха. Няма да има материя, пространство и време. Няма да има движение, защото няма да има на какво и към какво. Няма да има откъде и накъде. Ще е невъзможна някаква отлика на нещо от друго нещо, защото всичко ще бъде Едно — Нищото — Небитието — Покоят.

Там Законът и Водите са идеални, невидими, недостижими за човека нито чрез разума, нито чрез сетивата.

До тук е делото на Твореца.

От тук нататък всичко е в ръцете на Закона и той започва да твори.

Но в това Едно или от това Едно не може да се породи нищо, защото не действа „Законът за единство и борба на противоположностите“. За да заработи той са необходими две противоположности. Затова от Първата противоположност (от нея) Законът разграничава Втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.

Първата противоположност е вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина.

Нейното място в действителността е междузвездният вакуум.

Втората е множествена. Ражда се, разграничава се от Първата (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, връща се в Първата, слива се с нея и престава да съществува, защото роденото умира.

Втората противоположност е нагнетена и свита да безкрайност Първа противоположност.

Мястото на Втората противоположност в действителността е физическото ядро.

Ако се опитам да обясня Кръговрата на Втората противоположност с философския „Закон за единство и борба на противоположностите“ като използвам и съвременни астрофизически термини ще се получи следното:

От Първата противоположност — от Междузвездния вакуума се отделя Втората, свива се и се втича в Черната дупка за да образува физическо Ядро. Пътят и от Междузвездния вакуум до Черната дупка е разединението на двете противоположности. За да се затвори кръга, след пълното им разделение тя трябва да се върне отново във Вакуума. Пътят и от Ядрото до Вакуума е обединението на двете противоположности, а кръгът е пътят на Времето и Пространството.

По-горе за едно понятие използвах четири названия: Едно — Нищото — Небитието — Покоят. Към тях могат да се прибавят още и така се стига до хилядолетната причина голямата Истина да остане недостижима.

Едва днес, благодарение на прогреса и научните открития е възможно да бъдат заменени неразбираемите и неразгадаеми символи от Езотеризма, Религията, Митологията и народните умотворения с точните, ясни и разбираеми названия от съвременната наука.

Тъй като Дуализмът — моделът на Вселената е и основа на учението Балкхара, ще покажа някои названия използвани за двете противоположности от древността до днес.

Във философията:

Първата противоположност — Втората противоположност

В математиката:

Едно — Две

В религията:

Горната вода — Долната вода

Богът — Дяволът

Добрият Бог — Лошият Бог

Мъжът — Жената

В митологията:

Бащата — Майката

В Балкхара и Бхаджа:

Е — И

Тези названия обозначават двойките Води от които е изградена осезаемата Вселена, но има и двойки които означават само местата където пребивават двете Води.

Във физиката и астрономията:

Междузвездният вакуум — Физическото ядро

В религията:

Раят — Адът

В езотеризма:

Безкраят — Бездната

В Балкхара и Бхаджа:

ЕН — ИН

До тук няма нищо осезаемо, нито материя, нито пространство, нито време. Те ще се произведат по късно от Водите (от тях) според правилата на Закона.

Дуализмът е в основата и на всички големи митологии. Там в началото се появява първата двойка, след нея втората и третата. Както се пее в една наша песен „Винаги двама, винаги!“

За втората двойка, която ще се образува — Водите и Простора (материята), от древността до днес също има изобилие от названия.

Водите — Просторът

Небитието — Битието

Идеалното — Материалното

Пустотата, празнотата — Пространството

Безвремието — Времето

Покоят — Движението

Равновесието — Неравновесието

Нищото — Нещото

Неявното — Явното

Непроявеното — Проявеното

Мракът — Светлината

Мисълта — Словото

Нощта — Денят

Първоизявата на осезаемата Вселена, съществуването и и нейното унищожаване е следствие от Кръговрата на Втората противоположност, а Втората противоположност в реалната действителност е във физическото ядро. Следователно:

Има ядро — има нещо, няма ядро — няма нищо.

Нещо, от горното определение е осезаемото, а единственото осезаемо във Вселената е физическото поле и ако извършим замяната в горното определение ще се получи:

Има ядро — има поле, няма ядро — няма нищо.

Ядрото е причината, а полето следствието. Те винаги са заедно. Не може да има ядро без поле и поле без ядро. Те, двете, са физическа система.

Може би вече се досетихте, че Балкхара не е митология, не е философия, не е религия, не е идеология, не е символика.

 

БАЛКХАРА Е ФИЗИКА!?!