Борис Балкх
Видовден (33)

Единичен звук от Бхаджа означава всеобщо, принципно, потенциално, латентно, непроявено, идеално състояние на понятието чийто символ е той, отнасящо се въобще за всички настоящи и евентуални бъдещи системи и движения във Вселената.

Когато звуците се съчетават в срички, с участие на гласен звук, смисълът им се отнася за действителна изява или състояние от процеса на изграждане, съществуване, преобразуване и разграждане на дадена система или взаимодействие между системи.

Колкото по-кратка е думата, толкова понятието, чийто символ е тя е по-общо. Когато думата е по-дълга, понятието което тя символизира е по-конкретно, по-частно.

Пет са гласните звуци в Бхаджа и с тях са обозначени петте части на физическата система.

Звуците могат да се съчетават в едносрични думи от по два или три звука, смесени, гласни и съгласни и само от съгласни звуци.

Преобладаващата част от думите се образуват само с гласния звук А, тъй като всички понятия от Балкхара се изявяват осезаемо единствено чрез и във физическото поле, чийто звук е А.

Примери: Балкхара, Махабхарата, Парамардха, Самарамада, Кхарана, Мадара и др.

Тази е причината в семитските езици да се записват само съгласните звуци, а гласните да се изпускат. Това днес създава много проблеми за съвременните изследователи на древни текстове на някой от семитските езици.

Когато звукът А се прибави в началото на дума, той означава отрицанието НЕ, а смисълът на думата става противоположен.

Примери: Дхарма — Адхарма, Суастикха — Асуастикха, Сад — Асад, Сур — Асур и др.

Това правило се е запазила и днес в някои чужди езици, от където се е завърнало отново и в съвременния български език.

Примери: морален — аморален, логичен — алогичен.

Някои едносрични думи от Бхаджа са станали устойчиви градивни единици за образуване на по-сложни думи и в много от древните и съвременни езици на Индия са изписвани с една буква от съответната азбука. Затова много азбуки от този район са различни графично, но четенето на буквите им (на азбуките) става по един и същ начин, с едносрични думи.

Такива азбуки са: Брахми, Бенгали, Деванагири, Грантха, Гуджарати, Гупта, Гурмикхи, Кадамба, Калинга, Канада, Кашмири, Кхарошти, Ланда, Малаялам, Моди, Нагари, Ория, Сарада, Синхала, Стара Канада, Такри, Тамили, Телугу, Тибетската, а вероятно и други.

За някои двусрични думи е от значение и къде се намира едносричната съставна дума, дали е първа или втора.

Примери: сара — раса, мара — рама.

Сара означава промяна, преструктуриране на някаква съществуваща вече конфигурация от ефира, а раса означава промяна, структуриране на някаква нова конфигурация в ефира. Целият процес може да се запише сараса, нещо се променя в друго нещо, но в рамките на ефира. Старото се унищожава и от него се изгражда ново.

Мара означава промяна, преструктуриране на химическо, лично поле. За личното поле това е край, смърт. Рама означава, че се изгражда ново химическо, лично поле. Целият процес може да се запише марама, унищожава се съществуващо лично поле и от него се изгражда ново.

Многосричните думи в Бхаджа се образуват като се добавят отпред и/или отзад към едносрична дума, други едносрични думи. Така е и в съвременния български език. Днес думите се образуват с представки и наставки прибавени към корена на думата.

Ще дам пример от Бхаджа с едносричната дума мар: мар+дха, а+мар+дха, пра+мар+дха, па+ра+мар+дха, мар+дху+кха+н, мар+га, а+мар+га, са+мар, мар+ин, мар+ин+кха и др.

За пример от съвременния български език ще ползвам корена лич. От него, с прибавяне на представки и наставки се образуват много съвременни думи: лич+ен, раз+лич+ен, от+лич+ен, пуб+лич+ен, у+лич+ен (от улика), из+лич+ен, раз+лич+ава+м, за+лич+ава+м, из+об+лич+ава+м, лич+но, раз+лич+на, раз+об+лич+ава+щ+и+я+т и др.

Мисля, че коренът лич днес е неизвестен като самостоятелна дума защото гласният звук в него е променен — лич е станал лъч.

За да разпознаем някого, да го отличим от множеството трябва да видим лицето му. То е неговият представителен образ пред света. Но човешките очи не вижда нищо друго освен светлина.

Ако през нощта се огледаме в нашата стая, ще видим там много предмети, но ако изключим осветлението няма да видим нищо, а предметите са си пак там.

За да видим и да различим лицето на човека трябва да го осветим — да го олъчим.

Ще дам два примера от Бхаджа за съчетаване на едносрични думи в многосрични.

Първият пример е с многосрична дума образувана от пет едносрични: Ма + кха + бха + ра + дха. Те се съчетават и образуват три други думи: Макха + Бха + Радха, а те пък образуват една дълга, сложна и трудна за произнасяне дума Макхабхарадха. Днес тя е останала като Махабхарата.

Втората многосрична дума се състои от четири едносрични: Па + Ра + Мар + Дха. Те се съчетават и образуват две нови думи: Пара + Мардха, а те пък образуват Парамардха Днес тя е останала като Парамарта.

Разчитането на думите от Бхаджа става на няколко равнища.

Първото равнище е когато думата се разчита звук по звук от Бхаджа, което означава понятие по понятие от Балкхара.

Пример: Макхабхарадха, ако бъде разчетена буква по буква ще се получи следното:

М, е символ за голямото, общо химическо поле на физическата система Земя, (трите гуни) и за личното, химическо поле на всяка самосъществуваща химическа или биологична система в него — Духът и душата.

А, е физическото поле на Земята, където се случва всичко.

К, е напрегнатостта на полето на Земята. Тя е различна на различно разстояние от земното ядро.

Х, са възможностите, идеите, кодовете, шифрите, гените за изграждане на всяка самосъществуваща физическа, химическа или биологична система, за областите с различна напрегнатост на полето.

Б, е Законът и неговите правила.

Р, е промяната, структурирането, поддържането, преструктурирането и съществуването на физическите системи и спътникови общности.

Д, е разполвяването и посоката разширение на физическото поле, каквато е тя днес на Земята.

Макхабхарадха, може да се прочете и изкаже по различни начини. Ето три примера.

Първи пример: Изграждане на цялото материално многообразие около земното ядро, по правилата на физическите закони, като следствие на промените в полето.

Втори пример: През четвъртия период от кръговрата на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно, Духът на Земята и душите на „десетте хиляди неща“ очакват своето време и място, за да бъдат образувани, според Закона и правилата.

Третият пример е от книгата Джан:

През време на Четвъртата Вечност

Синовете получават заповед да създадат своите Образи.

Една трета отказва, двете други приемат.

Проклятието е произнесено.

Те ще се родят в Четвъртата,

ще страдат и ще причиняват страдание.

Това е Първата Война.

По-древните Колела се въртят надолу и нагоре…

Искрата на Майката изпълни всичко.

Имаше война между Творците и Разрушителите.

Водеше се битка за Пространство.

Семето се появяваше отново и отново.

На второ равнище се четат едносричните думи, които са придобили свое самостоятелно значение в практиката и понякога значението им е различно от това от първо равнище.

На второ равнище Макхабхарадха ще се прочете Ма+кха+бха+ра+дха.

Ма, е Азът на Земята, нейният дух, химическото и поле.

Кха, е творческата мощ.

Бха, е божествено.

Ра, е промяната, структурирането, преструктурирането, разграждането.

Дха, е диханието — издишване, разширението.

На трето равнище се преминава на двусрични думи.

Макха, е сътворяване на Аза, на Духа.

Бха, е божествено.

Радха, е осъществяване на възможностите, идеите, шифрите, кодовете, гените.

Но в Индия днес са променени и звученето и смисъла на Макхабхарадха. Тя е станала Махабхарата и отделните и двусрични думи се пишат и четат различно.

Маха, е велико.

Бха, е божествено.

Рата, война.

В Индия днес преводът на Махабхарата е „Великата божествена война“.

За четене на думите от Бхаджа е от значение и какво е тяхното окончание.

Ще дам за пример думата Балкх, с три различни окончания.

Първият вариант е Балкх+ан, Балкхан.

Звукът за установяването в Бхаджа е Н.

Първата противоположност Е, е установена в междузвездния вакуум ЕН. Втората противоположност И, е установена в ядрото ИН. Физическото поле А, е установено в простора АН. Но те не са се самоустановили там по свое желание, а са установени там по волята на Закона. Същото се отнася и за Балкх. Той е установен в Балкхан.

Това деяние на Закона е останало и в граматиката на съвременния български език като страдателен залог. Той днес се образува и със същите три окончания ен, ин и ан.

Примери с окончанието ен: защитен, изумен, възхитен, осветен, осиновен, променен, назначен, уволнен, освободен, опарен, оперен (от птичи пера), различен, уличен (от улика), заличен и др.

Ударението би трябвало да пада винаги върху ен и общо взето е така.

Примери с окончанието ан: командирован, изигран, освиркан, избутан, изтласкан, вкаран, скаран, боядисан, закопан, закодиран, складиран, отзован, поруган, излъган и др.

Ударението би трябвало да пада винаги върху ан. Така е в думите от Бхаджа: Балкхан, бхагаван, паган, кхалиман, брахман, атаман, варан, кхараман, кхан и др., но вероятно е заработило по-ново граматическо правило и днес, с малки изключения не е така.

Попитахме един учител: „Как да различаваме коя дума е страдателно причастие?“, а той ни отговори: „Когато можете да я замените с думата «такован».“

Примери с окончанието ин: бащин, майчин, мамин, бабин, лелин, тетин, чинкин, стринкин, учинайкин.

Тези съвременни думи са за принадлежност, притежание от жени, в затворен роднински кръг. Изключение прави сама бащин. В тях ударението пада винаги върху първата сричка и никога върху ин.

Днес за образуване на име на дете, чийто баща е неизвестен се използва майчиното му име: Пенкин, Донкин, Станкин.

Вижда се, че окончанието ин в съвременния ни език се използва в думи за лица от женски род. Вероятно това е така защото земното ядро ИН е символ за женското начало и за жената.

Окончанията за бащини и родови имена ов и ев, който са традиционни и преобладаващи в именната ни система произлизат от имената на първи и четвърти период от кръговрата, а имената на четирите периода изразени чрез звука за радиалното движение В са: ОВ — ИВ — АВ — ЕВ или ОВА — ИВА — АВА — ЕВА.

Окончанията за бащини и родови имена ен и он, който са традиционни и преобладаващи в именната система на скандинавските народи произлизат от звуците за Горната вода Е и горната граница на физическата система О, в съчетание със звука за покоя и установяването Н.

Примери: Амундсен, Хансен, Андерсен, Райконен, Ховалайнен, Йохансон, Петерсон и др.

При вторият вариант ще добавя наставката ар, Балкх+ар, Балкхар.

Звукът за промяната в езика Бхаджа е Р. Ако разгледаме една дума от Бхаджа като цяло изречение, примерно мардха, звукът Р в нея ще е сказуемото, действието. Ако думата е по сложна, образувана от две думи, примерно като парамардха, тук вече са две изречения с две сказуеми пара+мардха. Но ако думата завършва на ар, тогава цялата дума ще е подлог, извършителят на действието.

Такива думи от Бхаджа са: бар, балар, балкхар, кханар, мар, мардар, мадар, падар, самар, зар, зарар и др.

Едносричната дума ар, добавена в края на думите става граматическа категория, окончание за деятелен залог, което се е запазило и днес в съвременните български и английски езици. Употребява се за хора деятели, извършители, които обладават теоретическо и практическо знание, с приложно-битов характер в земния, материалния, човешкия свят. Така се образуват думи, които днес в повече от случаите означават професии.

Примери: Господ — господар, друг — другар, лек — лекар, хляб — хлебар, нож — ножар, желязо — железар, злато — златар, каца — кацар, бъчва — бъчвар, дърво — дървар, риба — рибар, овца — овчар, говедо — говедар, обуща — обущар, врата — вратар, зид — зидар и т.н.

Ударението би трябвало винаги да пада върху ар.

Не е изключено окончанието ар да е първообразът на думите ар ед.ч ари, арии мн.ч., име на известен народ от древността, а ара да е първообразът на арал — ареал и Арана — Ариана.

Третият вариант е Балкх+ара, Балкхара.

Първият звук от думата е изходното правило, състояние или движение, след което могат да се случат събития или състояния, докато се стигне до последния звук крайното правило, състояние или движение.

Когато последният звук на думата е съгласен, тя изразява незавършено действие или състояние.

Примери: балкх, балкхар, балкхан, мадар, самар, тар, бан, мар, мад, сар, самсар, бал, балар, кхан, кханар и др.

Когато последният звук на думата е гласен, тя означава завършено действие или състояние.

Примери: Балкхара, мадара, самара, тара, мара, сара, самсара, сагара, зара, вара, кханара и др.

Това разбира се не е цялата граматика на езика Бхаджа, но дава достатъчно добра представа и основа за бъдеща работа по въпроса.

А има ли и други прилики между Бхаджа и съвременния български език, освен посочените до тук?

Да, мисля че има. Ще посоча още две.

Първата е ятовата езикова граница в съвременния български език, която преминава през средата на съвременна България, от север на юг и разделя езика ни на западни и източни диалекти.

Съвременният българският книжовен език произлиза от източните диалекти. За негово начало се счита „Рибният буквар“ от Петър Берон, родом от град Котел.

Основното различие между източните и западните диалекти и причина за ятовата граница е различната употреба на звуците Е и Я. На запад казват нема хлеб, нема млеко и бегай в лево, а на изток няма хляб, няма мляко и бягай в ляво.

Друга разлика, не толкова категорична и повсеместна днес е употребата на звука Ъ. В източните говори казват мъж, път, лъже, а в някои югоизточни части от българските поселища те се произнасят маж, пат, лаже.

Каква е приликата и разликата на западните и източните български говори с езика Бхаджа? В Бхаджа няма нито двойни, нито меки звуци. Не се използва и звукът Ъ, което показва, че западните български говори са по близо до Бхаджа.

До същият извод ни отвежда и историята. Българите се заселват първо в западните балкани още в четвърти век. Източните ни земи са заселени с българи от Аспарух, в средата на седми век. Тук се проявява разлика от около два века, която за развитието на всеки език при различни условия и влияние е значим срок. Освен това в източните земи, след основаването на Аспарухова България се заселват трайно или преминават от там много народи прииждащи от изток. Всички те са повлияли в някаква степен на развитието на източните говори и отдалечаването им от западните и от Бхаджа. Но мисля, че най-решаваща е насилствената смяна на езика и народността ни, от българска в славянска, с налагането на славянския език от източното православие като официален език в България.

Същото се случва и с езика на волжските българи. От български, официалният религиозен език преминава в арабски заради Исляма, а говоримият по-късно преминава в тюркски, заради новите завоеватели и съседи от изток.

А ето и смисъла вложен в звуците от БХАДЖА.