Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stand, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Източник: Библиотеката на Александър Минковски

 

Издание:

СБЛЪСЪК. ЧАСТ І. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Любомир Николов, Весела ПРОШКОВА, Весела ЕЛЕНКОВА [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 446. Цена: 180.00 лв. ISBN: 954-409-113-0.

СБЛЪСЪК. ЧАСТ ІІ. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Александра ГЛАВАНАКОВА [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 351. Цена: 170.00 лв. ISBN: 954-409-114-9

СБЛЪСЪК. ЧАСТ ІІІ. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Мария Ракъджиева [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 464. Цена: 200.00 лв. ISBN: 954-409-115-7

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Атанасова

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сблъсък (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Сблъсък
The Stand
АвторСтивън Кинг
Създаване1978 г.
САЩ
Първо издание1978 (в по-разширен вариант е издадена през 1990) г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър, пост-апокалипсис, фантастика
Видроман
ПредходнаСияние
СледващаМъртвата зона
Сблъсък в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сблъсък (на английски: The Stand) е пост-апокалиптичен роман на ужасите на Стивън Кинг от 1978 г. Адаптиран е за телевизията през 1994 г., както и за комикс издаден от Марвел в 6 части.[1][2]

Кратко резюме

Сюжетът проследява събитията, случили се след разпространяването на смъртоносен вирус, съхраняван в свръхсекретна лаборатория. Вирусът убива за 24 часа. Групата оцелели трябва да се бори за живота си в един свят на разруха, смърт, глад и срещу злото, приело образа на могъщ магьосник, наречен Рандъл Флаг.

Край на разкриващата сюжета част.

Източници

  1. King: Marvel to Adapt The Stand as a graphic novel[неработеща препратка], Newsarama, посетен на 15 септември 2009
  2. 1979 Award Winners & Nominees // Worlds Without End. Посетен на 15 септември 2009.

Външни препратки

4.

Здрачът бе паднал преди час.

Старки седеше сам край дългата маса и прехвърляше от място на място листчета тънка, жълтеникава хартия. Тяхното съдържание го изпълваше с ужас. Служеше на своята страна вече трийсет и шест години — откакто бе започнал като стреснат новобранец във военната академия Уест Пойнт. Беше награждаван с медали. Беше говорил с президенти, беше им давал съвети, а веднъж дори го бяха послушали. Неведнъж беше преживявал тежки мигове, но сега…

Страхуваше се, толкова се страхуваше, че не смееше да си го признае. От подобен страх хората полудяват.

Той рязко се изправи и пристъпи към отсрещната стена, където бяха петте тъмни екрана. Докато ставаше, коляното му закачи масата и едно от листчетата падна. То запърха лениво в лекия вятър от климатичната инсталация, после падна върху плочките, наполовина в сянката на масата. Ако някой се наведеше над него, би различил следното:

НЕПОТВЪРДЕНИ

НАЙ-ВЕРОЯТНО СТАВА

ЧЕН ЩАМ ПОД КОД 848-АВ

КЕМПИЪН (ВОЛНОНАЕМЕН), САЛИ

ЕНЛИВ И ПОСТОЯННО МУТИРАЩ АНТИГЕН

О ВИСОК РИСК И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СМЪРТНОСТ

СЪС СТЕПЕН НА ЗАРАЗНОСТ ОЦЕНЯВАНА ПРИБЛИ

ПОВТАРЯМ 99,4%. ЕПИДЕМИЧНИЯТ ЦЕНТЪР В АТЛАНТА

РАЗБИРА НАПЪЛНО. СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО СИНЯ ПАПКА.

КРАЙ. Р-Т-222312А

Старки натисна бутона под средния екран и изображението се появи тъй внезапно, сякаш някой бе отворил скрит прозорец. Мониторът показваше пейзаж от калифорнийската пустиня. Гледката беше малко зловеща и ръждиво-пурпурното потрепване на инфрачервените лъчи подсилваше това чувство.

„Там е, право пред мен“ — помисли Старки. Проект „Синева“.

Страхът отново се опита да го надвие. Той бръкна в джоба си и извади синьо хапче. Друсни му едно, както би казала дъщеря му. Но думите нямаха значение, важен беше резултатът. Преглътна хапчето без вода и грубоватото му лице се изкриви за момент.

Проект „Синева“.

Той погледна останалите монитори, после ги включи един след друг. Четвъртият и петият показваха лаборатории. Номер четири беше физика, номер пет — вирусология. Вирусологията беше пълна с животни в клетки — морски свинчета, маймунки и няколко кучета. Всички лежаха, но не изглеждаха заспали. Във физическата лаборатория някаква малка центрофуга продължаваше упорито да се върти. Старки се бе оплакал от това. Бе се оплакал отчаяно. Имаше нещо неестествено и злокобно във факта, че тази центрофуга продължава весело да се върти, докато доктор Езуик лежи мъртъв на пода край нея, като съборено от вятъра плашило.

Бяха му обяснили, че центрофугата и лампите са свързани с една и съща инсталация, тъй че ако я изключат, ще изключат и осветлението. А камерите долу не бяха инфрачервени. Старки разбираше положението. Някоя важна клечка от Вашингтон можеше да пристигне и да изяви желание да види мъртвия Нобелов лауреат, който лежеше на сто и двайсет метра под пустинята недалече от тук. Ако изключим центрофугата, изключваме и професора. Елементарно. Параграф 22, както би го нарекла дъщеря му.

Той глътна още едно хапче и впери очи в монитор номер две. Гледката там беше най-неприятна. Призляваше му от онзи човек с лице в супата. Представяше си как някой идва и му заявява: „От днес до края на вечността ще лежиш с мутра в супата.“ Това беше съвсем като боя с торти в старите комедии — щом опре до теб, престава да бъде смешно.

Монитор номер две показваше закусвалнята на проект „Синева“. Катастрофата бе станала точно между две смени и в заведението нямаше много посетители. Навярно за тия хора беше все едно къде са загинали — в закусвалнята, в спалните или в лабораториите. И все пак онзи, с лицето в супата…

Мъж и жена със сини работни дрехи лежаха сгърчени край автомата за шоколад. Друг мъж с бяла престилка бе паднал пред автоматичния грамофон. Около масите бяха седели девет мъже и четиринайсет жени. Сега някои лежаха проснати край недоядени сандвичи, други още стискаха в ръцете си разсипани чаши кока-кола или спрайт. А на предпоследната маса бе седял мъж на име Франк Д. Брус. Сега лицето му лежеше в чиния супа — вероятно бульон от готови кубчета.

Първият монитор показваше само цифрите на електронен часовник. До 13 юни цифрите бяха зелени. Сега светеха в яркочервено. Не се променяха. 13:06:90:02:37:16.

13 юни 1990. Два и трийсет и седем след полунощ. И шестнайсет секунди.

Зад гърба му прозвуча тихо бръмчене.

Старки изключи мониторите един по един, после се обърна. Забеляза листчето на пода и се наведе да го вдигне.

— Влез.

Беше Крейтън. Изглеждаше угрижен, с посивяло лице. „Пак лоши вести“ — безразлично помисли Старки. Още някой се е гмурнал в безкрайните дълбини на чиния студен бульон от готови кубчета.

— Здравей, Лен — тихо каза той. Лен Крейтън кимна.

— Здравей, Били. Аз… Господи, просто не знам как да ти кажа.

— Мисля, че ще е най-добре направо, по войнишки.

— В Атланта започнаха предварителните прегледи на хората, които са имали контакт с трупа на Кемпиън, и вестите никак не са добри.

— Всички ли?

— Петима със сигурност. Единият — някой си Стюарт Редман — засега е отрицателен. Но доколкото знаем, и Кемпиън е бил отрицателен цели петдесет часа.

— Ако не беше избягал… — промърмори Старки. — Калпава охрана, Лен. Много калпава.

Крейтън кимна.

— Продължавай.

— Арнет е под карантина. Досега сме изолирали шестнайсет случая на постоянно мутиращ грип А-прим. И това са само явните.

— А вестниците, телевизията?

— Засега няма проблеми. Убедихме ги, че е антракс.

— Нещо друго?

— Един много сериозен проблем. Става дума за Джоузеф Робърт Брентууд от тексаската пътна полиция. Братовчедът му е собственик на бензиностанцията, където катастрофира Кемпиън. Вчера отскочил дотам да каже на Хапскомб, че идват хора от здравното министерство. Заловихме го преди три часа и вече пътува за Атланта. Но междувременно е патрулирал из половината Източен Тексас. Бог знае с колко души е влязъл в контакт.

— По дяволите — промълви Старки, смаян от собствения си глух глас и от тръпките, които запълзяха от основата на тестисите му нагоре по корема.

„Заразност 99,4%“ — помисли той. Цифрата безумно танцуваше из мозъка му. А това означаваше 99,4% смъртност, защото човешкото тяло не бе в състояние да създаде необходимите антитела за унищожаване на постоянно мутиращ вирус. Всеки път, когато успееше да създаде подходящо антитяло, вирусът просто се променяше леко. И пак поради това бе почти невъзможно да се създаде ваксина.

99,4%

— Господи! — прошепна той. — Това ли е всичко?

— Ами…

— Продължавай. Кажи го докрай. Крейтън тихо добави:

— Хамър е мъртъв, Били. Самоубийство. Прострелял се в окото със служебния пистолет. На бюрото му лежали експертните оценки по проект „Синева“. Сигурно си е мислил, че друга предсмъртна бележка не е необходима.

Старки затвори очи. Помисли си, че Вик Хамър е… беше… негов зет. Как да го каже на Синтия? Съжалявам, Синди. Днес Вик се гмурна в безкрайните дълбини на чиния студен бульон от готови кубчета. Хайде сега, друсни му едно. Разбираш ли, много тъп номер стана. Някой сбъркал с една кутия. Друг пък забравил да дръпне ръчката, която щеше да изолира базата. Само четирийсет и шест секунди закъснение, но се оказаха достатъчни. В нашите среди на тия кутии им викат „дървеници“. Произвеждат се в Портланд, щат Орегон, военна поръчка номер 164480966. Частите се сглобяват поотделно от жени-специалистки, тъй че никоя да не знае какво произвеждат всъщност. Може би една от тях е мислила какво Ще сготви за вечеря, а онзи, който трябвало да я надзирава, може да е мислил как ще продаде старата си кола. Така или иначе, Синди, последното съвпадение е, че в наблюдателен пост номер четири някой си Кемпиън видял как цифрите почервеняват — тъкмо навреме, за да изскочи навън, преди вратите да се затворят автоматично. После грабнал семейството си и избягал. Минал през портала само четири минути преди сирените да нададат вой и да изолираме цялата база. И цял час никой не се сетил да го потърси, защото в наблюдателните постове няма камери — когато пазиш пазачите, все някъде се налага да спреш, иначе всички на тоя проклет свят ще станат тъмничари. Предполагали, че Кемпиън просто си седи там и чака детекторите да определят кои зони са заразени. Това му дало преднина, а той бил достатъчно умен, за да кара по селските пътища и имал достатъчно късмет, за да не закъса по някой от тях. После взели да умуват над решението дали да уведомят щатската полиция или ФБР, прехвърляли топката насам и натам, нагоре и надолу, а когато се намерило кой да реши, онзи тиквеник — онзи болен тиквеник — се бил добрал чак до Тексас и когато най-сетне го спипали, вече не бягал, защото той, жена му и детето лежали в моргата на някакво скапано градче, наречено Брейнтри. Брейнтри, щат Тексас. Всъщност, Синди, мъча се да ти обясня, че се получила невъобразима верига от съвпадения. Плюс мъничко некадърност за късмет — извинявай, искам да кажа за беда — но, общо взето, просто така се случило. Не е било по вина на мъжа ти. Но той ръководеше проекта, видя накъде отиват нещата и тогава…

— Благодаря ти, Лен — каза Старки. — Били, искаш ли…

— Ще се кача горе след десет минути. Искам да свикаш заседание на щаба след четвърт час. Ако спят, изритай ги от леглата.

— Слушам, сър.

— И, Лен… — Да?

— Радвам се, че точно ти ми каза.

— Да, сър.

Крейтън излезе. Старки погледна часовника си, после пристъпи към вградените монитори. Включи номер две, стисна ръце зад гърба си и замислено се загледа към безмълвната закусвалня на проект „Синева“.