Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Глава дванадесета
ПРОЧУТИЯТ ЛЕНИВ РАК, САФРИДЪТ,
СРЕБЪРНИЯ КЕФАЛ И ТЪГАТА

Прочутият Ленив рак имаше осем крака и две огромни щипки, между които стърчаха два дълги мустака — левият мустак с три сантиметра по-къс от десния. Прочутият Ленив рак винаги разказваше някаква история за героична битка, при която му откъснали върха на тази лява антена, но злите езици говореха съвсем друго, за някаква случка, свързана с прекаленото му любопитство да си навира антените, където не трябва, и как той я промъкнал в отворените черупки на една мида, да разбере има ли бисери в нея, или няма, и как мидата си затворила черупките. Разправят още, че тази мида и до днес показвала три сантиметра от мустака на прочутия Ленив рак, държала си го за спомен…

Откъдето и да го погледнеш, прочутият Ленив рак представлява плетеница от крака, щипки и мустаци, между които трудно можеш да забележиш самия рак. Вгледаш ли се обаче, ще откриеш забележителното му тяло и изпъкналите му очи. Лиско направи така и започна да разбира къде е истинският рак и къде са крайниците му. Но не можеше да го запомни. Затвореше ли очи, той виждаше пред себе си само огромните щипки. За да му бъде по-лесно, Лиско реши да си представя само щипките. Другото от рака сякаш не бе толкова важно.

— В теб виждам само една опашка — рече прочутият Ленив рак. — Колкото повече се взирам, виждам само опашка и нищо повече.

Лиско подгъна опашката си и каза:

— Аз пък виждам у вас само щипки.

— Това ме радва — отвърна ракът. — Ние, раците, се мерим по щипките.

— А ние, лисиците, по опашките.

— Интересно — удиви се прочутият Ленив рак — и морските лисици имат дълги опашки.

— О!… Че има ли’ морски лисици? — Малкият пътешественик просто не повярва на ушите си. — Лисици, които живеят във водата?

— Разбира се. В морето има всичко, каквото има и на сушата. Има морски лисици, морски кончета, морски кучета, морски вълци, морски котки, морски игли, морски ястреби, морски гълъби, морски лястовици, морски свинчета, морски лъвове и така нататък. Дори има и морски бълхи.

— Извинете — заинтересува се Лиско, — а морски магарета има ли?

— Такова нещо няма.

— Някой ден ще ми покажете ли една морска лисица?

— Сигурно… Знаеш ли да плуваш?

— Знам.

— Трябва да се усъвършенствуваш… Влез във водата.

— Къде?

— Тук.

— Сега ли?

— Сега.

— Веднага ли?

— Да.

— Нннепременно ли?

— Да.

— Нннеобходимо ли е?

— Разбира се.

— Толкова ли е нннеобходимо?

— ДА!… А бе ги не можа ли да разбереш, че трябва незабавно да влезеш въз водата?

— Разбрах.

— Защо не влизаш?

— Аз съм сухоземно животно… Искате ли да ви разкажа една приказка за Лешника, който паднал на един камък?

— Виж какво, хлапенце, Аз съм този, който разправя приказки, а не ти. Освен това прочут съм със своето твърдоглавие.

Че прочутият Ленив рак беше твърдоглав се разбра след четири часа увещаване, когато най-после успя да вкара лисичето във водата. Един сафрид наблюдаваше как го учи да плува и се усмихваше. Щом мина задъхано край него, лисичето го запита защо се усмихва, а сафридът отвърна, че се смее на едно доста интересно обстоятелство.

— Мога ли и аз да знам какво е това обстоятелство? — запита лисичето.

Сафридът с удоволствие задоволи любопитството му:

— Смешно ми е, защото прочутият Ленив рак никога не е плувал и не може да плува. Той само пълзи по дъното, а умира от желание да учи другите.

— А как ви се струва моето плуване? — заинтересува се Лиско.

— Добре е, но правите някои грешки. Държите главата си над водата. Такава грешка допускат всички деца, когато се учат да плуват.

— Искате да я потапям?

— Когато вдишвате въздух, изкарвайте я над водата, когато издишвате, издишвайте във водата. Това ще ви улесни.

— Наистина е по-добре — съгласи се Лиско, след като опита да плува с потопена глава. — Сега напредвам по-бързо.

— Потопете и опашката!… Така… Всичко трябва да бъде във водата…

— Гмурнете се!… Добре!… Не, не затваряйте очите! Винаги гледайте под водата! Няма по-красиво нещо от морското дъно.

Долу се полюляваха водорасли. Между тях се промъкваха рибки. Стотици рачета пълзяха по пясъчната ивица, а един кефал кротко пасеше от зеленината и плавно размахваше опашка.

— Добър ден — каза Лиско.

— Здравей! — поклати глава кефалът. — Кой си ти?

— Лиско.

— Браво, Лиско!…

— А вие кой сте?

— Сребърният кефал.

— Излизам на повърхността… Въздухът ми се свърши.

— Добре — усмихна се кефалът. — Ще се видим отново, нали?

Лиско не можа да го осведоми дали ще се видят отново. Бързо изскочи горе и пое въздух. Чувствуваше се освежен и весел. Леко запъхтян, той се отправи към брега, където го чакаше неговият учител по плуване. Излезе на пясъка и се търкулна. Почувствува топлината на песъчинките. Притвори очи срещу слънцето и усети как вижда фойерверки. От младата му козина се вдигна пара. Лисичето обърна глава към прочутия Ленив рак и го погледна с благодарност. След това отправи поглед към хоризонта на морето. Вече духаше бризът, водата трептеше и вълничките прииждаха към брега.

— Нима животът е тъй хубав! — удиви се Лиско. — Нима Светът е толкова красив!… А аз така и щях да си живея само в Тихата гора и нямаше да го видя…

Лиско си представи как чичо Мецан, татко Лисан и другите негови приятели ще си останат цял живот в Тихата гора, без да видят тези неща, и му стана тъжно, дори доста тъжно, ала после му стана още по-тъжно, като си помисли за Мокси. Той сигурно продължава да пасе своите магарешки тръни на петстотин метра оттук.