Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сотворение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 4. СЪТВОРЕНИЕ. 2003. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Зоя ПЕТРОВА-ТИМОВА [Сътворение, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 243. ISBN: 954-8454-01-7.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Ново цифровизиране

Ябълката, с която не би могъл да се заситиш

— Анастасия, но ако всичко отначало тъй хубаво е било, какво е станало по-късно? Защо сега войни все има на Земята и хората гладуват? И кражби има, и бандити, самоубийства и затвори. Навсякъде е пълно с деца сираци и със семейства толкова нещастни. Къде са Евите любящи? Къде е Бог, нали е обещал, че вечно в Любов ний ще живеем? Да, впрочем аз си спомних, че в Библията се говори за това. Защото ябълка от забраненото дърво откъснал е човекът и опитал я, и Бог от рая го изгонил(Бит. 3:16–19). Дори стража при портите поставил, която съгрешилите обратно да не пуска.

— Владимире, не е прогонвал Бог човека от рая.

— Прогонил го е, за това съм чел. И при това дори проклел го. На Ева казал, че тя е грешница и затова ще ражда в мъки, а пък Адам с пот на челото хляба ще добива. В действителност с нас това се случва.

— А ти, Владимире, сам поразмисли. Възможно е такава логика или пък нейното отсъствие да е изгодна някому и своя цел да има.

— Какво общо може тук да има логиката и целта на някого?

— Моля те, повярвай ми. Сам всеки трябва чрез Душата си да се научи да разбира, действителността да определя сам. Достатъчно е само да помислиш и сам ще можеш ти да разбереш, че Бог не е изгонил никого от рая. Той и до днес любящ Отец остава. Той е Бог — Любов, и за това си чел.

— Да, чел съм.

— Тогава къде е логиката? Любящият родител никога не ще изгони детето си от своя дом. Родителят любящ, лишенията сам търпящ, прощава всички прегрешения на своите деца. И Бог не гледа безучастно човешките страдания, страданията на своите деца.

— Дали Той гледа или не — не зная. Но ясно е на всички, че не им се противопоставя.

— О, не, какво говориш, Владимире. Разбира се, Той и това ще изтърпи, тази болка от сина — човека. Но все пак колко време е възможно Отецът да не се приема? И Любовта Му да не се усеща, да не се вижда?

— А ти защо веднага чак толкова го преживяваш? Кажи ми по-конкретно къде и в какво да видим днес проявите на Любовта Божествена към нас?

— Когато си в града, огледай се наоколо внимателно. Килимът жив от най-прекрасната трева с асфалт безжизнен е покрит, наоколо — грамади от вредния бетон, що домове наричат, а между тях коли сноват насам-натам, навред кадят със смъртоносна газ. Но и сред тези каменни грамади, открили островче, тревички и цветя, израстват — божии творения. И с шумоленето на нежните листа, с песента на птиците Той свойте дъщери и синове приканва да преосмислят ставащото и, отново да се върнат в рая.

Все повече отслабва на Любовта сиянието от Земята, би трябвало отдавна да е намаляло отражението и от Слънцето. Но Той с енергията си усилва непрестанно живителните слънчеви лъчи. Той, както и преди, обича Свойте синове и дъщери. Той вярващ чака и мечтае как някой ден с поредната зора човек внезапно ще се осъзнае и осъзнаването му ще върне на Земята цъфтенето първоначално.

— Но как е станало така, че всичко на Земята се е вършило обратно на мечтите Божии и продължава тъй незнайно колко време, може би и милион години? Как може да се чака толкоз време и толкова да вярваш?

— За Бога времето не съществува. И както е при всеки родител любещ, вярата Му не изчезва. И днес ний всичките сме живи благодарение на Неговата вяра. Сами живота си творим, чрез свободата, дадена от Бога. А изборът на път, що нас на никъде не води, от хората не бил избран тъй изведнъж.

— Не изведнъж? А как, кога? Тогава какво ще означава „ябълката на Адама“?

— В онези времена, както и сега, Вселената била изпълнена с множество от живите енергии — невидими, напомнящи на второто човешко „Аз“. Те като хората са в състояние да обхванат на битието всички планове, но материално да се въплътят не им е дадено. В това се състои и преимуществото на човека. Освен това в комплексите енергии на тез вселенски същности една енергия е винаги преобладаваща. И нямат те способността съотношението на енергиите да променят.

И още нещо, сред тези същности вселенски има и комплекси от енергии, що Богу са подобни. Подобни, но богове не са. За миг успели енергиите множество в себе си да уравнят, не са способни творения живи и в хармония, подобно Богу, те да създадат.

В цялата Вселена таз тайна съкровена да разкрие никой не успява — каква е силата, с която планът материален е бил сътворен, къде и в какво са свързващите нишки в него и в същността вселенска като цяло. И как, за сметка на какво планът способен е сам себе си да възпроизвежда?

Когато се създавала Земята и Бог творил на нея всичко, заради невижданата скорост на сътворението същностите не могли да схванат как и с каква сила Бог прави Мирозданието. Когато всичко било зримо сътворено, те видели — човекът по-силен е от всички; прекрасното видение ги изумило и ги възхитило. Видението прелестно те пожелали да повторят — същото да създадат, но свое. Желанието им все повече растяло. Дори и днес то в множеството енергии остава. В други светове, измерения, галактики подобието на Земята опитват те да създават. Планетите дори, от Бога сътворени, стараят се да похитят. Понякога се получавало подобие на битието земно — но то било едва подобие. Никой не успявал да постигне хармонията на Земята и взаимовръзката във всичко. И днес има планети във Вселената с живот на тях, но той е уродливо земно подобие.

Опити безброй по-добро да създадат или просто да повторят не успели. Тайните си не разкривал Бог. И те потърсили човека. Било им ясно: щом човекът е творение на Бога, щом обичан е, родителят любящ, обичайки го не би могъл нещо да не му даде. Напротив, Бог би предоставил повече възможности на Своя син. Тогава много същности вселенски започнали да се обръщат към човека. Те и до днес към него се стремят. И днес редица хора съобщават на околните, че невидим някой от Космоса с тях говори и себе си нарича разум, добра сила. И тогава, в началото, те към човека се обръщали ту с назидание, ту с молба. И една е същността на всичките въпроси, но маскирана различно: „Кажи, как и с каква сила Земята сътворена е, с всичкото живеещо на нея, и ти от що създаден си, велик човеко?“

Но никому човекът отговор не дал. Самият той не знаел отговора на въпроса, както не знае го и днес. Но интересът растял в него и той започнал да изисква отговор от Бога. А Бог не само че не отговарял — Той опитвал се да вразуми човека и молел се синът Му тоз въпрос от мисълта си да изтрие:

— Мой сине, моля те, твори. На теб е дадено в земния простор и в световете други да създаваш. В реалност ще се претвори помисленото в мечтите ти. Аз за едно те моля — не се опитвай, не търси каква е силата, с която всичкото се твори.

— Анастасия, не разбирам защо Бог не желаел да разкрие принципите на творението даже и на сина Свой — на човека?

— Аз бих могла да предположа само. Не отговаряйки на Своя син дори, Бог се опитвал да го предпази от беди и вселенските войни да предотврати.

— Не виждам връзка между липсата на отговор война вселенска.

— Ако се разкрие тайната на сътворението, тогава във Вселената на другите планети би могло да възникнат форми на живот, по сила равни със земните. И двете сили биха пожелали да се изпитат една друга. Възможно е да бъде състезанието мирно, но по-възможно е и на войните земни да прилича. И тогава би могла да започне вселенската война.

— Действително е по-добре принципът на творчеството да остане в тайна. Дано и без подсказване да не я разгадае някоя от същностите.

— Аз все си мисля, че не ще я разгадае никой никога.

— Защо си тъй уверена?

— Тайната е ясна. И едновременно я няма, а същевременно е не една. Увереност ми дава и самата дума „сътворение“, когато друга дума слагам аз до нея.

— Каква?

— Тя е „вдъхновение“.

— Е и какво? Какво биха могли двете думи заедно да означават?

— Те…

— Не! Спри! Мълчи! Спомних си. Говореше, че мислите, а значи и словата, не изчезват никъде, а в пространството наоколо витаят и всеки би могъл да чуе. Така ли е?

— Така.

— И същностите могат да ги чуят?

— Да.

— Тогава замълчи. Защо да им подсказваш?

— Владимире, не се безпокой, дори и малко тайната да им открехна, може би ще мога с това да им покажа безплодността, безсмислието на непрестанните им опити. Така ще разберат и най-накрая ще престанат на човека да досаждат.

— Щом е така, кажи що значи „сътворение“ и „вдъхновение“.

— Сътворение значи, че Бог, когато е творил, използвал е частички от енергиите всички във Вселената и Своята. Та даже същностите всички да се съберат, за да направят заедно подобно нещо като на Земята, една енергия не ще достига — онази, която присъща е като идея Богу, родила се в божествена мечта.

А вдъхновение ще значи, че всичките творения се вършели в порива на вдъхновението. Кой от великите художници и скулптори, творящи в порива на вдъхновение, по-късно би могъл да каже как четката държал е, какво е мислил, где стоял е — от работата си е бил изцяло той погълнат и на това внимание не е обръщал. Освен това, енергия на Любовта е изпратена от Бога на Земята. Тя свободна е, никому не е подвластна. И пазейки към Бога верността си, на човека единствено тя служи.

— Тъй е интересно всичко, Анастасия! Дали ще чуят тези същности, дали ще разберат, ти как си мислиш?

— Щом чуят, може и да разберат.

— И това, което аз говоря, също ли ще чуят?

— Да.

— Тогава ще им кажа още нещо. Хей, същности, сега дали ви стана ясно? Вий повече за хората не се закачайте. Не е по силите ви да разгадаете замисъла на Твореца!

— Съвсем точно прозвучаха последните ти думи: „Не е по силите ви замисъла на Твореца вий да разгадаете!“

— Откога са опитите им да разгадаят?

— От тоз момент, когато Земя и хора са се появили; и продължават те до днес.

— С какво са навредили тези опити на нас или пък на Адам?

— В Адам и в Ева те гордостта и егото събудили. В лъжлива догма успели да ги убедят: „По-съвършено нещо, за да създадете от това, което съществува, необходимо е да се разглоби то и да се види как действа същността му“. Те често му говорели: „На всяко нещо ти строежа опознай, тогава ще се възвисиш докрай.“ Надявали се, че щом той разглоби Божиите творения, за да осмисли техния строеж и тяхното значение, Адам ще разбере с ума си в какво се състои взаимовръзката на всичките творения. Така те произведените мисли от Адам ще видят и ще разберат, как може да се сътворява, как Бог го прави.

В началото Адам изобщо не обръщал внимание на техните съвети и молби. Веднъж Ева да посъветва тя Адам решила: „Аз чувам гласове твърдящи, че всичко би могло по-леко и прекрасно да се получава, ако на всичкото строежа ти отвътре опознаеш. Защо съветите ний упорито не приемаме? Не е ли по-добре поне веднъж да ги последваме?“

Така в началото Адам отчупил клона на дървото с прекрасните му плодове, а после… После ти сам виждаш, че мисълта творяща спряла вече в човека. До днес той все разваля и анализира, опитвайки да опознае всичките творения, и спрялата му мисъл строи по-примитивно.

— Анастасия, ти спри. Съвсем неясно стана. Защо смяташ, че човешката мисъл се е спряла? Когато нещо разглобяват, напротив, казват, че новото така се опознава.

— Владимире, човекът е така устроен, че нищичко не трябва сам да разглобява. В него… Ох, как да кажа по-разбрано? В човека в шифрован вид на всичкото строежът е кодиран и се пази. И шифърът тогава се разкрива, когато включва се мечта във вдъхновение творяща.

— И все пак не е ясно, какво пък толкоз лошо има в разглобяването и защо то спира мислите. Ти по-добре с пример обясни.

— Да, правилно. Ще се опитам с пример. Сега си представи, че пътуваш към цел избрана зад волана на автомобила. Но изведнъж ти идва мисъл — да видиш как двигателят работи, и какво завърта колелото. Тогава спираш си колата и започваш мотора й да разглобяваш.

— Е добре де, ще разглобя, ще разбера кое и как работи там и след това ще мога да го ремонтирам сам. Какво му е чак толкоз лошото?

— Но нали, докато разглобяваш, движението ти е спряло, целта си ти навреме няма да достигнеш.

— Но затова пък повече ще знам за моята кола. Нима е нещо лошо, че ново знание съм придобил?

— А за какво ти е то? Не да ремонтираш е твоето предназначение, а да се наслаждаваш на движението, да твориш.

— Неубедително започна да говориш ти, Анастасия. С тебе ни един шофьор не би се съгласил. Е, може би онези, които карат чуждестранни марки, японски или мерцедес, те се чупят рядко.

— Творенията Божии не само не се чупят, но са способни себе си да пресъздават, така че за какво е нужно да ги разглобяваш?

— Как защо — дори от интерес.

— Прости ми, Владимире, ако се оказа неточен моят пример, но позволи друг пример да се опитам да ти дам.

— Опитай се.

— Пред теб стои жена прекрасна. Влечение към нея в теб гори, тя ти харесва. И ти не си й безразличен — в творение с теб да се съедини стреми се. Но миг преди да дойде поривът взаимен за съединение и към сътворение, на теб ти идва мисъл ти да разбереш жената от какво се състои. Как вътре органите й работят — стомахът, дробовете, бъбреците. Какво яде и какво пие. Как в интимния момент това ще заработи?

— Ясно. Не е необходимо по-нататък да говориш. Чудесен пример даде. Тогава нито близост, нито сътворение ще има. Няма да се получи, щом дойде таз проклета мисъл. Веднъж и с мен се случи. Дълго ми харесваше една жена, но тя не се отдаваше. А щом се съгласи, аз изведнъж помислих как всичко да направя по-добре и неизвестно защо в своите способности се усъмних. И не се получи нищо. Позор голям, на всичкото отгоре брах и страх. Приятел после питах и с него се е случвало такова нещо. Дори с него ходихме на лекар. Та той ми каза — проработил фактор някакъв психологически. И мисля, че от този фактор са пострадали мъже немалко. Сега разбирам: всичко е заради тези същности, заради Адам, заради съвета, който Ева му е дала. Да, постъпили са лошо те тогава.

— Защо виниш Адам и Ева само? Ти по-добре днес погледни, не продължава ли човечеството цяло таз грешка упорито да повтаря, заветите на Бога още да нарушава? Тогава последствията не са били ясни за Адам и Ева, защо и днес човечеството упорито продължава всичко пак да разглобява; живите творения да разрушава? Днес, когато последствията са тъй явни и печални!

— Не знам. А може би е нужно някак да се раздрусат всички? Зациклили сме сякаш в някакви разбори непрестанни. Сега си мисля, че все пак е грешка, задето Бог не е наказал Адам и Ева както трябва. Да беше праснал на Адама няколко шамара, набързо щеше да избие глупостта му от главата, заради която днес човечеството страда. И Ева да беше понашибал с пръчка хубавичко по меките й части, че със съвети тя да се не бърка.

— Владимире, Бог е дал на човека пълна свобода. Дори и в мислите си, наказания Той не е предвидил. Освен това не би могъл с наказание да измениш извършеното с мисълта. Грешните деяния ще се извършват дотогава, докато първоначалната мисъл не се промени. Кажи, как смяташ, кой изобрети смъртоносната ракета с бойна ядрена глава?

— В Русия е строил ракетите академикът Корольов[1]. А преди него за тях теоретично е говорил Циолковски[2]. Стараят се американски учени. Въобще човешки умове в ракетостроенето работят много. И много изобретатели в различните страни.

— Владимире, в действителност изобретателят на всичките ракети и на смъртоносните оръжия е само един.

— Как би могъл да е един, когато за създаването им работят цели научни институти в различните страни и пазят свойте постижения от другите в тайна? Та надпреварата във въоръжаването се състои в това: кой по-бързо ще създаде по-съвършеното оръжие.

— На всички хора, които себе си изобретатели и учени наричат, независимо в коя страна, изобретателят, който с удоволствие подсказва, е един.

— Къде, в коя страна живее той и как се казва?

— Мисъл на разрушението. Пробивала си пътя от начало към един човек и материалното му тяло завладяла, тъй копието каменно създала. А после тя стрелата произвела и наконечник от желязо сложила по-късно.

— Щом знае всичко тя, така де, тази, разрушаващата мисъл, защо веднага и ракетата не е създала?

— Планът материален на битието не веднага всичко въплъщава. Забавяне в материята за осмисляне Създателя е дал. В разрушаващата мисъл и копието, и днешното оръжие, и това, което ще го има в бъдеще, е произведено отдавна вече. За да се въплъти в земния си материален План, заводи множество е трябвало да се строят, лаборатории и тем подобни, които днес научни се наричат. Под външно благовидни предлози доста хора са привлечени за въплътяване на този смъртоносен план.

— А за какво й е необходимо така да се старае неуморно?

— За да се утвърди; за да унищожи целия земен материален план. За да покаже на цялата Вселена превъзходството на своите енергии, на всеразрушаващата своя същност над всичко, дори над Бог. И действа тя чрез хората.

— Ама че гадина хитра! А как да я изгоним от Земята?

Бележки

[1] Сергей Павлович Корольов (1907–1966) — украински учен и конструктор в областта на ракетната и космическата техника. Считан е за „бащата на съветската космонавтика“.

Неговите конструкторски разработки в областта на ракетната техника имат изключителна важност за развитието на съветското ракетно въоръжение, а в областта на космонавтиката имат световно значение.

В негова чест са наречени:

град Корольов, Московска област, преименуван (1996) от Калининград,

кратер Корольов на обратната страна на Луната,

кратер Корольов на Марс,

астероид 1855 Корольов,

космически кораб в научнофантастичния телевизионен сериал „Старгейт SG-1“. — Бел. devira

[2] Константин Едуардович Циолковски (1857–1935) е руски учен и философ от полски произход. Той е прогнозирал техническото развитие на нашата цивилизация и покоряването на Космоса от човека. От 16-те пункта в неговия план няколко са вече реализирани и при това не е нарушена последователността, определена от учения. — Бел. devira