Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сотворение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 4. СЪТВОРЕНИЕ. 2003. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Зоя ПЕТРОВА-ТИМОВА [Сътворение, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 243. ISBN: 954-8454-01-7.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Ново цифровизиране

По образ и подобие

— Единна система за възпитанието на децата не може да се създаде за всички, Владимире, най-малкото защото всеки сам трябва да си отговори на въпроса, какъв човек стреми се да възпита в своето дете.

— Е, как какъв? Разбира се, човек щастлив и умен.

— Щом е така, самият той би следвало такъв да стане първо. И ако сам не е успял щастлив да бъде, тогава трябва да се знае какво му е попречило.

Много ми се иска да говоря за щастливите деца. Тяхното възпитание, Владимире, означава да възпитаваш себе си самия. Проектът, който заедно рисуваме, ще ни помогне за това. Известно е на тебе и на всички как се раждат днешните деца. От хората не се дооценява това, което раждането им предшества. На много от децата не се дават изцяло плановете на битието, които са присъщи само на човека. По този начин несъмнено се раждат хора осакатени.

— Сакати хора? Имаш предвид без ръка или без крак, или болни от полиомиелит?

— Роденият човек може да не е сакат на вид. Тялото му външно и нормално може да изглежда. Но човекът има свое второ „аз“, комплексът от енергии във всеки трябва да е пълен. Умът и чувствата, и мисълта, и много друго. Но повече от половината деца, дори и по съвременните занижени параметри на вашата медицина се смятат за непълноценни в днешно време. Ако пожелаеш да се убедиш в това, просто провери колко са на брой сегашните училища за малките дебили. Медицината ви е признала, че са те такива, но техните способности се сравняват само с онези, които се приемат за относително нормални. Но ако можеха да видят лекарите, какъв би могъл да бъде умът им и всички вътрешни комплекси на човешките енергии в идеален вид, тогава единици сред всичките родени на Земята би следвало да смятат за нормални.

— Защо се раждат, както казваш, децата не много пълноценни?

— Светът на технократите се мъчи да попречи да се слеят трите главни точки на родените в едно — да се разкъсат нишките с Божествения разум. И късат тези нишки, преди да се роди детето. И човекът митарства по света, търси тази връзка, но не я намира.

— Какви са тези главни точки? Какви нишки с разума? Пак нищо не разбирам.

— Владимире, човекът се формира в по-голямата си част преди появата му в материалния ни свят. И цялото му възпитание с всичко, сътворено в Космоса, би следвало да влиза в допир. И онова, що Бог е ползвал, когато е създавал своите творения прекрасни, и Неговият син не бива да го пренебрегва. Три главни точки, трите първи плана на битието родителите трябва да предоставят на детето.

Ето точка първа за раждането на човека, нейното име е родителска мисъл. И в Библията се говори за това, и в Корана: „В началото бе словото“, но може и по-точно да се каже: „В началото бе мисълта.“ Нека си спомни този, който днес нарича себе си родител, кога и как детето свое е замислял? Какво му е предричал? И що за свят създал е за своето творение?

— Смятам, Анастасия, че повечето почти не се замислят, докато жената не забременее. Просто така заедно си живеят. Случва се и да се женят, когато приятелката забременее. Защото не е ясно дали изобщо може да забременее. И да се мисли предварително просто няма смисъл, докато е неясно ще имали въобще дете.

— Да, за съжаление така се получава. В плътски удоволствия заченати са повечето хора. Но човекът, образ и подобие на Бога, не трябва на света да се явява като следствие на плътско удоволствие.

Представи си друга ситуация. Той и тя с Любов един към друг и с мисли за бъдещото свое сътворение прекрасно изграждат къщата си жива. И си представят тяхното дете, син или дъщеря, как щастливо ще живее в онова прекрасно място. Как чедото им първи звук ще чуе — звукът на майчиния дъх и песента на птиците, творенията Божии. А после заедно ще си представят как порасналото им дете след труден път ще иска да си отпочине, в градината на своите родители ще дойде и там под сянката на кедъра ще си поседне. Под сянката на туй дърво, що от родителска ръка е посадено на родната земя, с Любов към него и с мислите за него. Засаждането на дървото на рода от бъдещите му родители първата точка ще определи, която ще призове планетите на помощ за бъдещото сътворение. Тя е нужна! Тя е важна! И повече от всички е присъща Богу. Тя се явява като потвърждение, че ще твориш нещо подобно Нему! На Него, на Великия Творец! И ще се радва Той на осъзнатостта на Своя син и Свойта дъщеря. „На всичко е начало мисълта.“ Повярвай, моля те, Владимире. Потоците на всичките космически енергии ще бъдат в тази точка, където мисълта на двама влюбени в единно ще се слее, където двама мислят за прекрасно сътворение.

Точка втора, а по-вярно, човешки план още един ще се роди, нова звезда ще грейне в небето, когато в Любов и мисли за творението тъй прекрасно ще се слеят две тела в едно на мястото, където дом строиш ти, жив и райски, за бъдещото си дете.

А после бъдещата майка трябва да живее девет месеца на това място. И най-добре тези месеци да бъдат през буйния цъфтеж на пролетта, в нежното благоухание на лятото, в плодовете, багрите на есента. Там, където нищо не я отвлича от радостта, от приятните усещания, където звуците единствено на Божиите творения жената обкръжават, в която прекрасно сътворение живее вече — живее и усеща цялата Вселена. Звездите бъдещата майка трябва също да поглежда. И всичките планети и звезди на своето дете прекрасно мислено да подарява — майката това да прави може с лекота; на нея всичко е по силите. И всичко мисълта на майката без закъснение ще следва. А Космосът ще бъде верният слуга на малкото прекрасно сътворение на Любовта на двамата.

И трета точка. Новият план на това място трябва да се появи. Там, където е заченато детето, там трябва и да се роди. И задължително бащата трябва също да присъства. Тогава и над тримата венец ще възкачи великият, любящ нас всички ни, Отец.

— Ех, това е чудесно! Не знам защо, Анастасия, дори дъхът ми спираше от твойте думи. И знаеш ли, аз си представих мястото, за което ми говориш. Да, така си го представих, че ми се прииска самият аз да се родя поновому в това местенце. Ех, да можех ей сега да си отдъхна в градината прекрасна, която моите баща и майка са садили. Да можех да поседна под дървото сенчесто, което преди раждането ми за мен е посадено — където съм заченат и където аз съм се родил; където майка ми из таз градина с мисълта за мен се е разхождала, който още в този свят не съм се бил явил.

— Такова място с радост най-голяма тебе би посрещнало, Владимире. Ако болна е плътта ти, то би те излекувало, ако е болна твоята Душа, и нея то ще излекува. Ще те нахрани, теб уморения ще напои. Би те обгърнала в спокоен сън, би те разбудила радостна зора. Но както е при повечето хора, живеещи днес на Земята, такова място ти си нямаш. Не съществува твоята Родина, където всички планове на битието се събират в едно.

— Защо при нас се получава всичко толкова несвързано, разбъркано? Защо деца полудебилни продължават майките да раждат? Кой е взел от мене мястото? Кой го е отнел от другите?

— Владимире, ти ще можеш да си отговориш сам, кой такова място за Полина, дъщеря ти, не е създал.

— Какво? Нима намекваш, че аз съм си виновен за това… За това, че няма го и дъщеря ми?