Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сотворение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 4. СЪТВОРЕНИЕ. 2003. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Зоя ПЕТРОВА-ТИМОВА [Сътворение, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 243. ISBN: 954-8454-01-7.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Ново цифровизиране

Генетичният код

Анастасия говореше с увлечение. Ту радостно, ту огорчено тя разказваше какво е било някога на Земята. На някои неща вярвах, на други — не особено. И след завръщането си поисках да узная за възможностите на човека да задържа в паметта си информацията за събитията не само от момента на раждането си, но и от момента на раждането на предците си, дори и нещо повече, от момента на сътворението на първия човек. Няколко пъти учени и специалисти се събираха за обсъждане на този въпрос и тук ще цитирам извадки от отделни техни изказвания на организираната кръглата маса, отнасящи се до него.

„За мнозина ще бъде странно твърдението, че битовите предмети пазят информация за човека. Но ако вие покажете касета с магнетофонен запис на човек, който никога не е виждал, не е чувал за възможностите на магнетофона и му кажете, че на касетата са записани вашият глас, вашата реч и той би могъл да я прослуша, когато поиска — след година или след десет години, този човек няма да ви повярва. Той ще си мисли, че сте някакъв мистификатор. Но за нас фактът на запис и възпроизвеждане е най-обикновено явление. Искам да кажа, че нещо, което ни се струва необичайно, за други може да бъде най-просто и естествено.“

 

„Ако се вземе за основа фактът, че човекът засега не е изобретил нищо по-съществено и по-съвършено от природата, то съществуването на лъча на Анастасия, с помощта на който тя може да вижда от разстояние, се потвърждава от радиотелефона и телевизора. Нещо повече, струва ми се, че онези природни явления, които тя използва, са по-съвършено претворяване на това, което ние изкуствено изобразяваме, да кажем съвременния телевизор и радиотелефон.“

 

„Паметта на един човек едва съхранява събитията отпреди половин година. Друг пази в паметта си и може да разкаже за събитията от своето детство. Но ми се струва, че това не са пределните възможности на човешката памет.“

 

„Мисля, че малко учени биха отрекли, че генетичният код на човека съхранява в себе си първичната информация милиони години. Възможно е събирането и на допълнителна, наречена странична, информация по време на живота и предаването й на следващите поколения. На всички ни са известни изразите «това е наследствено», «предава се по наследство», те свидетелстват именно за това. Способността на Анастасия да възпроизвежда картини за случилото се с човечеството милиони или милиарди години назад са теоретически възможни и обясними. Нещо повече, те могат да бъдат най-точни в зависимост от това, в каква степен са отдалечени от нашата действителност. Мисля, че паметта на Анастасия не се различава от паметта на много други хора. По-точно казано, информацията, заложена в нейния генетичен код, не е повече отколкото във всеки друг човек. Разликата се състои в това, че тя има способността да я «извлича», да я възпроизвежда напълно, а ние — частично.“

* * *

Тези и други изказвания на специалистите някак си ме убедиха, че Анастасия може да казва Истината за миналото. Особено ми хареса примера с магнетофонната лента. Но учените, поканени на кръглата маса, не можаха да обяснят следното явление: по какъв начин Анастасия може да разполага с информация не само за живота на земните цивилизации, но и за живота на цивилизациите в други светове и галактики. Още повече, че тя не само говори за тях, но, и както ми се струва, дори може и да им влияе. Ще се опитам да разкажа за всичко поред. Може би някой, макар и само теоретически, ще успее да обясни нейните способности; да разбере дали те са присъщи, или не, за останалите хора. Самата Анастасия се опитваше да обясни как и по какъв начин знае за тях, по обясненията й не са съвсем разбираеми.

Е, в общи линии ще се опитам да разкажа поред за следната ситуация.