Владимир Мегре
Сътворение (21)

Къде отиваме в съня си

В разказа на Анастасия за земните цивилизации няколко пъти имаше фрази за съществуването на живот в другите галактики на Вселената, на други планети. И изведнъж това ме заинтересува толкова силно, че слушайки разказа й за миналото на човечеството, си мислех само за това, как ли е устроен животът там, на другите планети.

Вероятно Анастасия е забелязала, че вниманието ми към разказа й съвсем е охладняло и замълча. Аз също мълчах, защото си мислех как да я накарам да разкаже повече и по-точно за живота на извънземните цивилизации. Разбира се, можех и направо да я попитам, но в такива случаи тя винаги става някак объркана и смутена, че не може да обясни защо знае това, което за другите е неизвестно. И освен това ми се струваше, че желанието й да не се откроява сред другите хора със своите необикновени способности, не й дава възможност да говори за всичко. Започнах да забелязвам, че тя се притеснява от неспособността си да обясни механизма на някои явления. Така и стана, когато я попитах направо:

— Кажи, Анастасия, можеш ли да се телепортираш в пространството? Да пренасяш тялото си от едно място на друго?

— Защо ме питаш за това, Владимире?

— Първо ми отговори конкретно, можеш ли, или не?

— Владимире, такава възможност съществува при всички хора. Но не съм убедена, че ще успея да ти обясня колко е естествен този процес. Ти отново ще се отдалечиш от мен, ще ме сметнеш за вещица. Ще ти стане неприятно да бъдеш с мен.

— Значи можеш?

— Мога — позабави отговора си Анастасия и наведе очи.

— Тогава ми демонстрирай, покажи как става това.

— Може би е по-добре да се опитам първо да ти обясня.

— Не, Анастасия, първо ми покажи. Винаги е по-интересно да гледаш, отколкото да слушаш. След това ще ми обясниш.

Анастасия се изправи, вглъби се в себе си, затвори очите. Леко се напрегна и изчезна. Аз смаяно се огледах наоколо. Даже опипах мястото, на което тя току-що стоеше. На него имаше само леко стъпкана трева, но Анастасия я нямаше. Видях я да стои изправена на другия край на езерото. Гледах я и мълчах. Тя извика:

— Да плувам ли към теб или отново…

— Отново — отговорих аз и без да мигам, за да не изпусна нещо, загледах фигурата на Анастасия, стояща на отсрещния бряг на малкото езеро. Изведнъж тя изчезна. Разтвори се. Дори и дим не остана на мястото, където беше. Аз продължавах да гледам, без да мигам.

— Аз съм тук, Владимире, — се чу до мене гласът на Анастасия.

Тя отново стоеше на един метър от мен. Отдалечих се малко от нея и седнах на тревата, като се стараех да не показвам вълнението и учудването си. Не знам защо си помислих: „Ами ако изведнъж й хрумне да разтвори тялото ми, а после да не го събере отново.“

— Само притежателят на тялото може да го разтвори напълно и да го разцепи на атоми. Това е достъпно само за човека, Владимире, — първа заговори Анастасия.

Беше ми ясно: сега първата й работа ще бъде да доказва, че тя е човек. За да не си губи време, казах:

— Ясно, че само за човека. Но не за всеки човек.

— Не за всеки. Трябва да…

— Знам какво ще кажеш: „Трябва да са чисти помислите.“

— Да. Помислите и освен това бързо и образно да мисли, детайлно и конкретно да си представя себе си, своето тяло и да има желание и силна воля, вяра в себе си…

— Не ми обяснявай, Анастасия. Не се старай напразно. По-добре кажи навсякъде ли можеш да пренесеш тялото си?

— Мога на всяко място, но правя това много рядко. Много е опасно на кое да е… А и няма необходимост от това. Защо да се премества тялото? Може по друг начин…

— Защо да е опасно?

— Трябва много точно да си представиш мястото, където искаш да преместиш тялото си.

— И, ако не си го представиш точно, какво може да стане?

— То може да загине.

— От какво?

— Да кажем, че искаш да преместиш тялото си на дъното на океана. Ще го преместиш, а налягането на водата ще го смачка или пък ще се задавиш. В града можеш да попаднеш пред идващата по платното на улицата кола и тя да те удари, да те осакати.

— А на друга планета човек може ли да премести тялото си?

— Разстоянието не играе никаква роля. То ще се премести на онова място, което му покаже твоята мисъл. Нали първо мисълта ти отива на желаното място. Тя оформя, събира отново твоето тяло, разтворено по-рано в пространството.

— А за да се разтвори тялото, за какво трябва да се мисли в този момент?

— Да си представиш цялата му материя до най-малкия атом и ядрото му, да видиш как в ядрото частичките външно създават хаотично движение и да ги разтвориш мислено в пространството. После в предишната последователност трябва да събереш външното, хаотичното движение в ядрото, като го възпроизведеш много точно. Всичко е много просто. Като детска игра.

— Но може да се случи на другата планета да няма атмосфера подходяща за дишане?

— Затова ти казвам, че е опасно да се преместваш необмислено, необходимо да се предвиди всичко.

— Значи няма да стане на друга планета?

— Ще стане. Част от обкръжаващата атмосфера също може да се премести и тялото да живее известно време в нея. Но най-добре е без истинска необходимост тялото да не се мести. В повечето случаи е достатъчно да се гледа от разстояние с лъча или да се мести само второто, нематериалното „аз“.

— Невероятно! Трудно е да се повярва, че някога това е могъл да прави всеки човек.

— Защо „някога“? Второто „аз“ на човека и сега може да се мести свободно и се мести. Само че хората не му поставят никакви задачи. Не определят цели.

— При кого, при кои хора, кога се мести то?

— Сега основно това става, когато човек спи. Може да се направи и при бодърствуване, но поради всекидневните грижи, всевъзможни догми и разни измислени проблеми хората все повече губят способността си да управляват себе си. Губят способността си да мислят достатъчно образно.

— Може би защото не е интересно да пътешестваш без тяло?

— Защо смяташ така? Крайният резултат често може да бъде един и същ за усещанията.

— Ако резултатът е един и същ, хората не биха влачили телата си да пътешестват в различните страни. У нас сега туристическият бизнес е много доходна работа. А и не ми е ясно за второто „аз“ на човека. Ако тялото не е било някъде, значи и човекът не е бил там. Всичко е просто и ясно.

— Не прави прибързани изводи, Владимире. Аз ще ти дам три различни примера, различни ситуации. А ти се опитай да отговориш на въпроса, в кой от трите е бил на пътешествие условният човек.

— Давай, ще отговоря. Казвай сега.

— Ето първият. Представи си, че ти спиш или друг човек дълбоко спи. Слагат го на носилка. Така спящ го превозват до самолет, качват го и го прехвърлят в град в друга страна. Например от Москва в Йерусалим. Там превозват спящия по главната улица, внасят го в храм, а след това по същия път го връщат обратно и го поставят на предишното му място. Как смяташ бил ли е човекът московчанин в Йерусалим?

— Първо ми разкажи за другите два случая.

— Добре. Другият отишъл сам в Йерусалим, минал по главната улица, постоял малко в храма и се върнал.

— А третият?

— Той тялом си останал вкъщи. Но притежавал способността да си представя всичко от разстояние. Като на сън той се разхождал из града. Бил в храма, ходил още някъде, а после все така мислено се върнал към предишната си работа. Как смяташ, според тебе кой е бил в Йерусалим?

— Истински от тях е бил един. Това е човекът, който сам е заминал на пътешествие и сам е видял всичко.

— Нека е така, но какво е дало посещението в крайна сметка всекиму от тях?

— На първия то нищо не е дало. Вторият би могъл да разкаже, каквото е видял. А третият… Третият вероятно също би могъл да разкаже, но той може да сбърка, защото ще разказва това, което е видял на сън, а сънят може да се размине много с действителността.

— Но сънят като явление е също действителност.

— Да, сънят съществува като явление. Нека също да е действителност, но към какво ме водиш?

— Към това, че ти вероятно няма да отречеш, че човек винаги е способен да съедини или да допре една до друга две съществуващи действителности.

— Знам какво искаш да кажеш. Искаш да кажеш, че сънят може да се подчини и да се насочи накъдето искаш.

— Да.

— Но с помощта на какво може да стане това нещо?

— С енергията на мисълта и със способността да я освобождаваш да прониква в образи, в която и да е действителност.

— И какво? Тогава тя запечатва всичко в другата държава като кинокамера, така ли?

— Отлично, нека кинокамерата да бъде примитивно потвърждение за това. Значи ти направи извода, Владимире, че невинаги възниква необходимостта да местим материалното си тяло, за да почувстваме какво става в някой далечен край?

— Може би, но невинаги. За какво започна да ми говориш това? Какво доказваш?

— Когато ти заговори за други светове, разбрах, че ще поискаш, ще ме молиш да ти ги покажа. Искам да изпълня молбата ти, без да подлагам на риск твоето тяло.

— Правилно си разбрала, Анастасия. Аз действително исках да те помоля за това. Значи, все пак има живот на другите планети? Ех, интересно е да ги погледна!

— Каква планета искаш да си избереш за своята екскурзия?

— А те много ли са, тези обитаемите?

— Много са, но по-интересно от многообразието на Земята не съществува.

— Все пак, какъв е там животът? Как е възникнал?

— Щом Земята се появила като Божествено творение, в много същности вселенски пламнало желание това творение чудесно да повторят. Те искали да създадат творение свое в други светове, използвайки планети, подходящи затова, по тяхно мнение. Сътворявали, но в хармония живот на земния подобен никой не успял да сътвори. Планета има във Вселената, където мравките над всичко преобладават. Мравките с други форми на живот се хранят. Когато няма с какво да се нахранят, изяждат себе си, загиват. А същността, създала тоз живот, отново се опитва творението свое да повтори, но по-добро съвсем не става то. И до днес никой не е успял да съедини в хармония всичко там съществуващо.

Има и планети, където същности са се опитвали и се опитват подобен на земния растителен свят да създадат. И го създават. Там дървета, храсти и треви растат, но техните създания умират всеки път, когато пълното съзряване достигнат. Никоя вселенска същност не успява да разгадае тайната на възпроизводството. Те са като днешния човек. Човекът сам е създал хиляди изкуствени неща. Но всички негови творения самите себе си не могат да повторят. Те се чупят, гният, остаряват и искат грижи непрекъснати за себе си. Голяма част от хората са се превърнали в роби на собствените си творения. Само Божиите творения способни са самите себе си да възпроизвеждат, в хармония с цялото многообразие велико да живеят.

— Анастасия, а има ли планети във Вселената, където съществата както човека от техника разбират?

— Да, има, Владимире. Тази планета е шест пъти по-голяма от Земята. На нея живеят същества външно подобни на човека. И техниката им изкуствена по съвършенство е много по-напред от земната. Животът на планетата е създаден от вселенска същност, която счита себе си богоподобна и се стреми към превъзходство над Божествените твари.

— Кажи, а те ли са в „чиниите“, в космическите кораби, които долитат до Земята?

— Да. Те вече неведнъж са се опитвали да влязат в контакт с жителите на Земята. Но техните контакти за Земята са…

— Не, почакай. Ти можеш ли някога мен, или моето второ „аз“, да пренесеш за малко на оназ планета?

— Да, мога.

— Пренеси ме тогава.

Анастасия ме помоли да легна на тревата и да се отпусна, да разтворя ръцете си встрани. Тя сложи дланта си върху моята и след известно време започнах да потъвам в нещо като сън. Казвам „нещо“, защото това заспиване беше необичайно. Тялото ми отначало все повече се отпускаше. Престанах да го усещам, но прекрасно виждах и чувах всичко, което ме обкръжаваше — и птиците, и шумоленето на листата. А после очите ми се затвориха и потънах в сън. Но и досега не съм в състояние да разбера, какво и как се случи с мен по-нататък. Ако предположим, че с помощта на Анастасия съм заспал и съм сънувал, то по пълнотата на усещанията и яснотата на осъзнаването на всичко видяно, не мога да сравня този сън с обичайния човешки сън.