Владимир Мегре
Сътворение (5)

Проблемите в живота съвършенството са утвърждавали

— И всичко това Адам е имал?

— Да, имал го е! И затова стремително мисълта му е летяла. Предназначение за всичко, сравнително за кратко да определи успяла. И като ден години сто и осемдесет преминали.

— Сто и осемдесет години! До такава ли дълбока старост е живял сам Адам?

— Сам, с делата си безкрайно завладяващи и интересни живял Адам — човекът първи. И неговите сто и осемдесет години не старост му донесли, а разцвет.

— На сто и осемдесет години е стар човекът. Дори се смята, че е дълголетник, и обикновено го налягат болести и немощ.

— Това важи за днес, Владимире, а тогава болестите дори не са докосвали човека. Животът на всяка клетка от плътта бил доста дълъг, но ако клетчицата все пак се е изморявала и трябвало да си отиде, изпълнена с енергия на нейно място нова смяна веднага е заставала. Плътта човешка толкова години могла е да живее, доколкото е искала Душата и искал е Духът.

— Тогава какво се получава, че днешният човек сам не желае по-дълго да живее?

— Със своите деяния той всекидневно своето време съкращава. Измислил е сам дори и смъртта за себе си човекът.

— Че как ще я измисли? Та тя сама пристига против волята ни.

— Когато пиеш алкохол, когато пушиш, когато влизаш в град, в който е наситен въздухът със смрад, когато мъртвата храна употребяваш, със злобата си сам себе си разяждаш, кажи ми, Владимире, кой, ако не ти сам, смъртта си ускоряваш?

— Такъв живот за всички днес настана.

— Човекът е свободен. Живота си сам всеки построява и в секунди времето си отброява.

— А там де, в рая, не са ли съществували проблеми?

— Дори и да ги е имало, не са се разрешавали в нечии ущърб, а съвършенството в живота те са утвърждавали.