Владимир Мегре
Сътворение (27)

Оградата

— Отначало… Ами, разбира се, отначало трябва всичко да се огради. Иначе, когато започнеш да караш материали за къщата, могат и да ги отмъкнат. А когато посееш, могат реколтата да изкрадат. Или си против оградата?

— Не, не съм. Даже животните маркират територия си. Но от какво ще построиш оградата си?

— Как от какво? От дъски. Не, чакай. От дъски ще излезе много скъпо. Като начало трябва да се забият стълбове, да се бетонират и да се огради парцелът с бодлива тел. А след това все пак с дъски, за да не се вижда какво става вътре.

— И колко години ще издържи дъсчената ограда без ремонт?

— Ако е добър дървеният материал и ако се боядиса или безироса и се импрегнират частите, които са в земята, ако се намажат със смола, ще изкара пет години без ремонт, може би и повече.

— А после?

— После трябва да се ремонтира, да се боядиса пак оградата, за да не гние.

— Значи постоянно ще да се занимаваш с оградата. И на децата или внуците ще причиниш още грижи. Не е ли по-добре така да се устрои всичко, че децата ти да нямат грижи, погледа им да не дразнят гниещи постройки? Хайде да помислим как да се направи по-здрава и дълготрайна ограда, за да те споменават с добра дума твоите потомци.

— Разбира се, може и по-дълготрайна. Кой не би искал такова! Например стълбовете да се направят тухлени и фундаментът също, а между стълбовете да се сложат лети чугунени решетки, те не ръждясват. Такава ограда може да издържи и сто години. Но такова строителство е по силите само на много богати хора. Представи си хектар — това са четиристотин метра обиколка. Такава ограда ще струва няколкостотин хиляди рубли, може и до милион да стигне. Затова пък ще издържи сто-двеста години, че и повече. Може дори да се направи с някакви фамилни монограми. Потомците ще гледат и ще помнят прадядото, а наоколо всички ще им завиждат.

— Завистта не е добро чувство. То вреди.

— Е, тук нищо не може да се направи. Казвам ти, малко хора могат да оградят хектар с хубава ограда.

— Значи, трябва да се измисли друга ограда.

— Каква друга? Ти самата можеш ли нещо да предложиш?

— Не е ли по-добре, Владимире, вместо множество стълбове, които ще гният, да се посадят дървета?

— Дървета ли? И какво, после към тях да се приковат…

— Защо да се коват? Огледай се наоколо, множество дървета растат в гората и разстоянието между стволовете им е около метър и половина — два едно от друго.

— Да, вярно, растат… Но между тях има пространство. Няма да стане ограда.

— Но може помежду им да се засадят непроходими храсти. Погледни внимателно и си представи каква прекрасна ограда може да стане. При всекиго ще бъде по-различна и погледът ще се любува. Така през идващите векове потомците ще помнят твореца на прекрасната ограда и време за ремонт не ще им трябва, и оградата ще носи полза. Тя ще има функцията не само на ограда. При някого ще бъде от брезички, растящи в редичка. При друг от дъбове ще бъде. А някой, в порив творчески, цветна като в приказка оградата си ще направи.

— Как цветна?

— Ще засади дървета разноцветни: брезички, клен и дъб, и кедър. Офика ще вплете с гроздове червени, а между тях ще посади калина. Ще предостави място и на люляка, на песекинята. Да се обмисли всичко може предварително. Необходимо е да понаблюдава всеки кое расте високо, през пролетта как разцъфтява, как ухае, какви пернати към себе си привлича. Оградата ти пееща ще бъде, благоуханна, и погледът ти никога не ще се изморява, щом всеки ден се сменят полутоновете на картината. Ту с пролетния цвят ще разцъфти, ту в есента ще пламенее.

— Ех, Анастасия, ти си като поетеса. Обикновената ограда в какво превърна! Знаеш ли, много ми хареса такъв обрат. Как може да не са се сетили по-рано хората? Нито да я боядисваш трябва, нито да я ремонтираш. А когато порасне голяма, може да се използва за дърва. И после да се засадят в замяна нови дървеса, да се променя картината — все едно, че рисуваш. Само че такава ограда трябва дълго време да се засажда. Ако дърветата са през два метра, ще трябват двеста ямки за фиданките. Отделно да се посадят и храсти между тях. А ти, разбира се, ще кажеш, че техника не трябва тук да се използва.

— Напротив, Владимире, не си струва тя да се отхвърля при такъв проект. И всичко, което на тъмни сили е било проява, би следвало към светлите да се обърне. За да се въплъти замисленият наш проект по-бързо в живота, възможно е с плуг по периметъра бразда да се прокара и в нея да се засадят фиданките. И наведнъж да се засадят фиданките, всички семена на храстите, които между дърветата си искал да поставиш. А след това с плуга до браздата близичко да минеш и да заринеш, както трябва, със земя. Преди почвата да е утъпкана, да се поправят, да се изравнят фиданките.

— Чудесно! Така за два-три дни и сам човек ще може цялата ограда да издигне.

— Да.

— Жалко е само, че докато израсте такава ограда, не може да послужи за преграда на крадците. А да се чака докато израсне, ще мине много време. Кедърът, дъбът, те бавничко растат.

— Но бързо пък растат брезата, трепетликата, а между тях и храсталакът. Пък ако много бързаш, двуметрови можеш да засадиш направо. Когато вече израсте брезата, можеш да я отрежеш, да я използваш в домакинството, израсналите дъб и кедър ще заменят отрязаните.

— Добре, с живата ограда може и да се справя. Тя много ми хареса. Сега кажи как виждаш конструкцията на дома в имота?

— Може би първо да направим план на парцела, Владимире?

— Какво имаш предвид, лехи за краставиците, доматите и картофите? Но обикновено с това се занимават жените, а мъжете строят къщите. И аз си мисля, че ще трябва от един път да се строи голяма къща, шикозна вила в европейски стил, за да си спомнят за нас с добра дума внуците, потомците. И друга къща за прислугата, по-малка. Нали парцелът е голям, ще има доста работа.

— Владимире, ако всичко се направи правилно още в началото, прислуга не ще ти е необходима. И всичко обкръжаващо с велико удоволствие, с Любов ще служи на теб, на твоите деца и внуци.

— При никого такова нещо не се получава. Даже и при твоите любими градинари. Те обикновено имат петстотин до шестстотин квадратни метра и работят през всичките почивни дни от сутринта до вечерта. А тук е цял хектар. За него всяка година тор ще трябва да се кара не по-малко от десет камиона. Навред ще трябва торът да се разпръсне и после да се прекопае цялата земя. В противен случай всичко лошо ще расте. И още други подобрители ще трябва там да се добавят, продават ги в специални магазини в чували. Ако не се тори, почвата ще стане неплодородна. И агрономите, които се занимават с науката за земята, го знаят, и градинарите от своя опит също са се убедили в това. Надявам се, че си съгласна, че земята трябва да се натори.

— Разбира се, земята трябва да се наторява, но с това не трябва да се затрудняваш ти. Бог предварително така всичко е замислил, че без еднообразни физически усилия за теб земята ти да бъде пак, и наторена, и в идеален вид, когато ти на нея пожелаеш да живееш. Необходимо ти е само до мисълта Му ти да се докоснеш. В цялост Божията система да почувстваш, а не единствено ума си да напрягаш.

— Но защо сега не се тори никъде и нищо на Земята по системата на Бога?

— Владимире, сега ти се намираш в тайгата. Погледни наоколо колко са високи дърветата и мощни стволовете им. Между дърветата растат треви и храсти. Малина има, френско грозде… та толкова голямо множество от всичко расте в тайгата и то е за човека. А никой през изминалите хиляди години нито веднъж не е торил земята, но тя си остава плодородна. Как мислиш от кого и как е наторена?

— От кого?… Не знам от кого и как. Но факт приведе ти действително сериозен. Да, поразително е някак всичко, което с човека става. Кажи защо в тайгата не са нужни торовете разни?

— В тайгата системата и мисълта на Бога не са нарушени до такава степен, както е в местата, където живее днес човекът. В тайгата листата падат от дърветата и клонки малки сам ветрецът сваля. И се тори земята от клонките, от червейчетата и от листата. Растящата трева на почвата състава регулира. А храстите помагат на земята излишъка от киселинност и алкалност да се отстранява. Листенцето, което пада от дървото, нито един от торовете, що познаваш ти, не може да го замени. Нали то, листото, в себе си енергиите от Космоса ги носи; звездите е видяло, Слънцето, Луната. Не просто е видяло, но взаимодействало е с тях. И хиляди години да изминат, земята в тайгата ще бъде плодоносна винаги.

— Но на мястото, където къщата ще се строи, тайга ти виждаш ли?

— Тогава я планирай. Сам от дървета разни ти гора си засади.

— Анастасия, ти по-добре ми разкажи как да направя аз така, че почвата на нашата земя да бъде наторена винаги от само себе си. Това е голяма работа, защото и много друга там ни предстои. Лехите да се насадят, с вредителите да се борим…

— Разбира се, може да се разкаже в детайли и подробности, но по-добре е, ако всеки призове Душата си, мечтата и свойта мисъл към строителство. Интуитивно всеки може да усети какво ще бъде най-добро за него, какво ще носи радост на децата му и внуците. Планирането не може да бъде еднакво. То индивидуално е като картина на велик творец. При всекиго е лично негова.

— Но примерно поне ти разкажи. Изобщо как да бъде.

— Добре, гледай, ще почертая малко тук. Но първо разбери най-важното — от Бога всичко е създадено за благо на човека. Ти си човек и можеш всичко, що те обкръжава, сам да управляваш. Ти си човек! Опитай се да разбереш и да почувстваш с Душата си в какво се крие истинският земен рай…

— Добре, но по-конкретно и без философстване. Кажи къде какво да се сади, къде евентуално нещо да се изкопае. Какви култури е изгодно да се посадят, за да се продадат по-скъпо после?

— Владимире, ти знаеш ли защо в днешно време за фермерите, селяните няма щастие?

— Е, защо?

— Мнозина се стремят повече реколта да получат и после повече да продадат… И мислят най-вече за парите, отколкото за своите земи. Самите те не вярват, че могат в свойто родово гнездо щастливо да живеят, а смятат, че в градовете всички са щастливи. Повярвай, Владимире, всичко, което в Душата се твори, във външното то непременно ще се отрази. Разбира се, и външната конкретност също е необходима. Дай заедно да си представим като пример планирането на участъка. Аз само ще започна, а ти ще ми помагаш.

— Добре, ще ти помогна. Ти почни.

— Участъкът ни е на пусто място. Заобиколен е вече от живата ограда. Още три четвърти или половината да засадим с гора, да посадим най-разни дървеса. По края на гората, граничеща с останалата част, да посадим жив плет от храсти. Такива, че през тях животните да не минават, да не тъпчат посевите в градината. В гората да направим от фиданки живи, засадени близичко една до друга, навес, където после ще живеят, козичка или две. Пак от фиданки да направим и укритието за кокошки носачки. В градината ще изкопаем малко езерце с размери около сто квадрата. Между горските дървета ще засадим храсти на малина, касис, а по края — горски ягоди. А после, щом дърветата пораснат малко, ще сложим два-три броя празни кошери за работливите пчели сред клоните в гората. Беседка от дървета ще поставим, където ще общуваш с приятели и с децата, скривайки се от големите горещини. И жива лятна спалня ще измайсторим и работилница за творчество; и спалня за децата, и за гости място.

— Това — да! То не гора, а сякаш цял дворец ще стане.

— Само че дворецът ще е жив, растящ навеки. Така го е измислил нашият Творец. А пък човекът трябва само на всичко да даде задача според вкуса си, своя замисъл и мисълта си.

— Защо Творецът още отначало не е направил всичкото веднага? В гората всичко как да е расте.

— Гората е за теб, твореца, като книга. Ти по-внимателно се вгледай, написано е всичко в нея от Отеца. Ето погледни, три дървета растат на половин метър едно от друго. Ти си свободен да ги посадиш, както пожелаеш — в редица или да съставиш пък конфигурации от цялото им множество. Между дърветата ти храстите сложи, но помисли как би могъл да ги използваш, за да усладиш живота си. Ето, има дървета, които не позволяват на храстите и на тревите помежду им да растат. И може би е редно това да отчетеш за бъдещия си жив дом. Необходимо е за всичко програма да заложиш и да я направиш според своя вкус. За да се грижиш нежно и да радва теб и твоите деца, наоколо е всичко — да се грижи и да те храни.

— Но за да се изхраним, ще трябва и зеленчукова градина да направим. А с градината човек май здравата ще се поизпоти.

— Повярвай, Владимире, и градината така ще можеш да направиш, че грижите по нея хич да не те затрудняват. И тук пак само трябва да понаблюдаваш. Между тревите, както всичко си расте в гората, ще могат да растат и зеленчуците — доматите прекрасни, краставиците. А вкусът им ще бъде много по-приятен и ще ти носят по-голяма полза, ако наоколо земята не е гола.

— А плевелите? Вредителите, бръмбарите няма ли да ги унищожат?

— В природата не съществува нищо безполезно и плевели ненужни няма. Няма и бръмбари, вредящи на човека.

— Как да няма? А скакалците или колорадският бръмбар например, той гадината, картофите изяжда по полето?

— Да, изяжда ги. Но с това показва на хората, че с невежеството си те нарушават самостоятелността на земята, противоречат на замислите Божии. Как може ежегодно на едно и също място да се оре упорито, да се терзае земята? Все едно да се безпокои незаздравяла рана и да се изисква от раните й благодат да израства. Участъкът, който с теб рисуваме, няма да докоснат колорадски бръмбари и скакалци. Когато в хармония велика всичкото расте, тогава хармонични са и плодовете, които се дават на растящото.

— Но ако в края на краищата всичко се получи така, че на това парче земя, от теб сега измислено, не трябва никой да се бори с различните вредители, не е необходимо и трева дори да се плеви и всичко ще расте от само себе си, какво остава на човека сам да прави?

— В Рая да живее. Както е поискал Бог. И онзи, който може Рай такъв да построи, с мисълта Божествена ще влезе в допир и ново сътворение съвместно с Него ще произведе.

— Какво ново?

— Ще дойде неговият ред, когато предшестващото бъде сътворено. Сега да си представим това кое тогава не доправихме.