Владимир Мегре
Сътворение (23)

Центърът за завладяването

Разбира се, очаквах да видя междупланетна супер техника, способна да покори цялата планета. Но това, което се яви пред очите ми… Мисля, че нашите, американските и другите военни специалисти не предполагат с помощта на какво оръжие с лекота могат да бъдат покорени, уж защитените от тях, територии. Ето и вие, уважаеми читатели, се опитайте, преди да четете по-нататък, да си представите, как е оборудван чуждо планетния център по подготовка за завладяването на Земята. А после вижте как изглежда в действителност. Външно той е такъв:

Огромно квадратно помещение. На всяка от четирите страни в естествена големина се разполагат интериорите на нашите земни, родни парламенти. От едната страна са Държавната дума, кабинетът на нашия президент в Кремъл. На противоположната страна на залата са интериорите на американския парламент, кабинетът на президента в Белия дом. На другите две страни на залата са интериорите на държавните органи, както изглежда, на азиатските страни. На парламентарните кресла седяха нашите земни депутати, конгресмени и президенти. Отначало огледах нашите руски депутати. Те бяха точно копие на онези познати лица, които ми се е случвало да видя по телевизията. Само че седяха без да се движат, като мумии. Трудно може да се каже от какво бяха направени. Може да са били кукли, холограми или роботи, а може би нещо друго.

По средата на грамадната зала имаше подиум, на който седяха в кресла около петдесет извънземни. Те не бяха в своите всекидневни комбинезони, а в наши земни костюми и слушаха изказващия се пред тях. Вероятно той беше главен инструктор или някакъв друг началник.

Анастасия ми обясни, че наблюдавам една от десантните групи, която сега е в поредното си занятие по подготовка за взаимодействие със земните правителства. Те изучават най-разпространените земни езици и маниерите на поведение на хората в различни ситуации. Особено старателно се готвят за контакта си със земните правителства и законодателни им органи, чрез които се надяват да повлияят на цялото население на Земята. Разговорната реч им се удава без особени усилия, но поради това, че при тях отсъстват някои чувства, способни да предизвикат външни емоции, за тях е много трудно да усвоят жестовете и мимиките на земните хора.

Освен това те никак не могат да разберат със своето рационално мислене логиката в системата за управление на земните държави. Въпреки че са привлечени най-добрите им умове и се използва най-съвършената техника на цивилизацията им, те така и не са успели да разгадаят например следната тайна: защо, въпреки наличната на Земята изчислителна техника и множеството специални научни учреждения на държавните законодателни органи не се предоставя информация за последствията от приеманите от тях решения. Те са убедени, че при наличие на определен аналитичен център, за който на Земята вече има всичко необходимо, може почти точно да се моделират обществените явления като резултат от цялата съвкупност от приемани решения. Но всеки член на земното правителство, всеки законодател е длъжен да действа самостоятелно при вземането на решения. Без да разполага с достатъчно информация, всеки член на правителството трябва да изпълнява функциите на мощен аналитичен център и при това да отчита последствията от поведението на своите колеги, врагове, приятели.

Освен това се смята за тайнствен и неразгадан за извънземните въпросът: защо земните хора не определят целта, която трябва да достигнат. Те се стремят към нещо, но към какво — това се държи в дълбока тайна. Изхождайки от днешните потребности на земните общества от хора, те са подготвили план за завладяване на земните континенти. Осъществяването на плана си те ще започнат с предложенията си към земните жители, направени чрез правителствата на различните страни. Техните предложения ще се приемат с радост.

Когато попитах Анастасия, защо е толкова сигурна в решенията на земните правителства, последва отговорът:

— Така е изчислил техният аналитичен център. Изводът на центъра е верен. Днешното ниво на съзнание на повечето земни хора е такова, че те ще оценят предложението от извънземните като проява на висша хуманност от страна на Космическия Разум.

— И що за предложения са това?

— Те са чудовищни, Владимире. Неприятно ми е да говоря за тях.

— Кажи поне за главните. Интересно е да се знае какви са тези чудовищни предложения, които с радост ще се приемат на Земята, на която и ти, и аз живеем.

— Извънземните планират отначало да направят малък десант, състоящ се от три летателни апарата, на територията на Русия. На обкръжилите ги военни ще съобщят за желанието си да се срещнат с правителствените кръгове за обсъждане на темата за сътрудничество. Те ще се представят на военните като пратеници на висшия Вселенски Разум и ще им демонстрират преимуществото на своята техника. След съвещанията във военните, научните и правителствените кръгове, приблизително след четиринадесет дни ще им бъде предложено да конкретизират предложенията си, но преди това да преминат на изследване с оглед на безопасността в общуването с тях.

Пришълците ще се съгласят и ще представят в писмен вид и на видеокасета своите предложения. Текстът ще бъде във вид много близък до съвременните официални документи и ще се характеризира с пределна простота.

Съдържанието на текста е приблизително такова:

„Ние, представителите на извънземната цивилизация, достигнала най-голямо техническо развитие в сравнение с другите разумни обитатели на Галактиката, смятаме хората от Земята за свои братя по разум.

Готови сме да споделим със земните общества своите знания в различни области на науката, социалното устройство на обществото, да предоставим технологиите си.

Ние молим да разгледате нашите предложения и да изберете най-приемливите от тях за усъвършенстване на живота на всеки човек от обществото.“

По-нататък се дават много конкретни предложения, същността на които се свежда до следното.

Пришълците предоставят своите технологии за осигуряване на всички жители на страната с хранителни смеси, бързо строителство на жилищни помещения за всеки човек, достигнал пълнолетие. Такива помещения, които ти вече видя, но с по-малко функции. Те ще доставят в страната за пример своите мини заводи. Ще съвместят заводите си със съществуващите земни, но след пет години всички земни технологии ще отпаднат. Ще ги заменят с технически по-рационалните. За всички желаещи ще се осигури работа. Но в допълнение към това абсолютно всеки жител на Земята трябва да даде необходимия минимум труд за обслужване на техниката.

Страната, сключила договор с пришълците, ще бъде защитена изцяло от военно нахлуване от страна на други държави. В обществото с ново социално устройство и технически обзаведен бит ще отсъства престъпността. В предоставеното ти жилище всичко ще реагира само на командите на твоя глас, с присъщия му тембър. Всеки ден преди употребата на храна домашният компютърът в твоя дом ще определя по очната ти ябълка състава на издишвания от теб въздух и други параметри на твоето физическо състояние и ще предписва съответния състав на хранителната смес.

Всеки компютър, вграден в индивидуалното жилище, ще бъде свързан с базовия. По този начин ще се фиксира местонахождението на всеки човек, неговото психическо и физическо състояние. Което и да е престъпление ще се разкрива с лекота с помощта на специална програма в основния компютър. Освен това ще отсъства социалната база, пораждаща престъпността.

В замяна на всичко това пришълците имат намерение да молят правителството да им се даде възможност да заселят представители на своята цивилизация в слабо населените региони — предимно в горите и право на замяна на индивидуалните градински парцели срещу построените от тях на високо техническо ниво жилища с пожизнено осигуряване на всички, които са готови да заменят своите поземлени участъци.

Правителствата се съгласяват, тъй като те ще смятат, че запазват пълната си власт. Редица духовни общества започват да проповядват, че пришълците са божии посланици, тъй като не отричат нито една от съществуващите на Земята религии. Религиозните лидери, които не вярват в тяхното божествено съвършенство, не са в състояние да им противостоят, тъй като мнозинството от населението на държавите, сключили договор, ги приема. Към сътрудничество с пришълците започват да се стремят и останалите страни. След девет години от момента на появяването им на континентите на Земята във всички страни започва стремително да се внедрява новият начин на живот, по всички информационни канали се пропагандират все нови и нови постижения в техниката и социалната система. Мнозинството от населението прославя представителите на Космическия Разум като по-съвършени братя по разум, като божества.

— И ненапразно ще ги прославят — казвам аз на Анастасия. — Няма нищо лошо в това, че на Земята няма да има войни и престъпления. И всеки ще има жилище, храна и работа.

— Владимире, нима не разбираш, че приемайки условията на извънземните, човечеството ще се откаже от своето нематериално, от Божественото „аз“. То само ще се убие. Ще останат само материалните тела.

И всеки човек, Владимире, все повече ще заприличва на биоробот. И всички земни деца ще се раждат биороботи.

— Но защо?

— Всички хора ще бъдат принудени да обслужват всекидневно онези механизми, които външно уж обслужват тях. И цялото човечество тогава ще попадне в капан, като замени своята свобода и свободата на своите деца за съвършенството на изкуствената техника. Интуитивно земните жители скоро ще усетят грешката си и ще започнат със самоубийство да приключват живота си.

— Странно. Какво би могло да им липсва?

— Свободата, творчеството и усещанията, които може да им представи само сътвореното с божествено творение.

— А ако парламентите, правителствата на различните страни не пожелаят да се съгласят с извънземните, какво ще стане тогава? Ще започнат ли те да унищожават човечеството?

— Тогава други пътища ще търсят умовете чуждоземни, за да закарат всички хора в капана. И няма смисъл човечеството да унищожават. Нали целта им е да разберат взаимовръзката на всичките земни творения и възпроизводството с каква сила се твори. Без човека нищо подобно не се извършва. Човекът е най-важното звено във веригата на хармонията на земното сътворение. Дори лъчите на слънцето са част от енергията и чувствата, възпроизведени от много хора. С днешното си съзнание хората на Земята не са опасни за пришълците. Дори и сега много от земните жители се стараят да им помагат.

— Как така? Кои сред нас са тези, които се стараят тъй за тях? Значи има и предатели сред хората? Нима работят те за тях?

— Работят. Но тези хора не са предатели. Неволно става тяхното посредничество, не е то злобно, нито преднамерено. Главната причина основно е в неверието в себе си и в съвършенството на Божиите творения.

— Каква е тук взаимовръзката?

— Проста е. Когато човек допусне мисълта, че той не е творение съвършено, когато изведнъж започне сам да си представя, че на другите планети живеят същества с по-силен разум, той сам с мисълта си ги подхранва. Човекът сам божествената своя сила принизява и сила дава на създанията небожествени. В едно комплекса от енергията, произвеждана от мислите и чувствата човешки, те дори са се научили да събират в комплекс единен и се гордеят с това. Погледни, ето пред група извънземни стои съд, в него свети течност, превръща се ту в газ, ту в твърдо тяло. По-силно от това оръжие, събрано в съдчето, те нямат. По-късно те ще разделят цялото му съдържание на малки части в плоски съдчета. Едната от стеничките ще бъде със специален отразител. Подобни устройства те ще окачат на гърдите си. Такива имат вече всички, които тук пред теб седят. Когато от това устройство лъча насочат към човека, у него се вселява страх и чувство за поклон и възхищение. Той може да парализира съзнанието, волята и тялото човешко. В този лъч мислите на много хора са заключени — мисли, че има някой по-силен от човека във Вселената. От човека — на Бога висшето творение! И тези мисли концентрирани срещу самите хора могат да се борят.

— Излиза, че ние силата сами им даваме, като ги превъзнасяме, от нас за по-умни.

— Да, така е. По-умни от нас, а значи по-умни и от Бога.

— Защо намесваш Бог?

— Ний всички сме Негови творения. Когато смятаме, че има в галактиките светове по-съвършени, така се подразбира, че ние сме самите по-несъвършени, несъвършени творения на Бога.

— Ама че работа! И много ли такава енергия има натрупана в извънземния свят?

— В съда, който пред теб стои, има достатъчно от нея, за да покори три четвърти от всички земни умове, да завладее чувствата човешки. Те смятат, че това е достатъчно, че и отгоре. А после ще започне преклонението и от страна На цялата земна цивилизация. И ще се увеличи мощта им.

— Какво, нима не е възможно вече нищичко да се направи?

— Възможно е, ако се рискува неочаквано за тях. Пълният комплекс от човешки чувства, дори да е един, е винаги по-силен. Възможно е и мисълта човешка да се ускори до скорости изобщо непознати за онези, които не притежават чувства. И цялата енергия, събрана в съда, може да се неутрализира от енергията на друга мисъл, ако е по-ярка, по-уверена, по-съвършена.

— А ти, Анастасия, би ли могла да неутрализираш цялата енергия, която се съдържа в съда?

— Бих могла и да опитам, но трябва цялото си тяло тук да събера.

— Защо?

— Без тялото комплексът ми от чувства няма да е пълен. Човекът е по-силен с него от всички същности вселенски.

— Добре, тогава събери се цялата, за да разбиеш този съд.

— Сега ще се опитам нещо да направя, без да чупя съда.

И изведнъж пред себе си видях Анастасия в плът. На нея всичко беше както в гората — и блузката, че и полата. С босите си стъпала стоеше там на пода и тръгна без да бърза изведнъж към тези, които седяха пред съда със светещата течност. Те я видяха, но на лицата на безчувствените чужденци не се изобразиха никакви емоции. Седяха, без да мърдат само миг и след секунда се раздвижиха. Като че ли по нечия команда изведнъж те бързо всички станаха и всеки взе медальона си в ръце, имаха го на гърдите си. Тогава всички медальони пламнаха с лъчите си и се насочиха към вървяща към тях Анастасия.

Тя се спря, леко се олюля, направи малка крачка назад, отново спря, а после се усмихна, тупна с босия си крак и бавно, но уверено отново завървя напред.

Лъчите, идващи от медальоните на извънземните, ставаха все по-ярки, сливайки се в един върху Анастасия. Струваше ми се, че в един миг те могат да изпепелят изцяло дрехите й. Но Анастасия продължаваше напред. И изведнъж тя протегна дланите си срещу лъчите. Отразилите се в тях лъчи, започнаха един след друг да гаснат, а след това изгаснаха и всичките.

Както и преди стояха извънземните, без да мърдат. Анастасия до съда се приближи, постави дланите си на стените му, поглади го с ръце и нещо му зашепна. И изведнъж течността в съда се разбушува, после светлината й започна по мъничко да гасне и скоро стана слабо синкава на вид. Каквато е обикновената вода на Земята.

Анастасия се приближи към стоящата до стената, подобна на земен хладилник машина. Притисна дланта си до нея, прошепна й нещо и от машината се посипаха в приповдигнатия край на блузката й някакви квадратни цветни таблетки.

Тя се върна при онемелите извънземните и протегна дланта си с таблетките на крайния от тях. Извънземният помръдна, като че ли понечи да протегне ръката си, но веднага замря и настойчиво загледа към стоящия пред всички, вероятно техен ръководител. Анастасия постоя така с протегната ръка около половин минута. Приближи се до ръководителя и му предложи таблетка. Той се поколеба, но след пауза взе таблетката и я сложи в устата си. Анастасия обиколи всички присъстващи и те спокойно взимаха от нея таблетките, дъвчеха ги или ги гълтаха. После тръгна към мен, но се спря на средата на пътя, обърна се към групата и им помаха с ръка. Няколко от тях станаха от местата си и също й помахаха в отговор. Когато се изравни с мене, Анастасия каза с уморен глас:

— Трябва да се връщаме. Те сега си взеха таблетките, които ускоряват мисълта. Нека се опитат да осмислят станалото.

И всичко свърши. Аз пак лежах на тревата в гората и сякаш се бях събудил след дълъг и дълбок сън. Като че ли беше изминало съвсем малко време, а тялото ми се струваше отпочинало като след здрав и дълбок сън. Но главата ми… Вътре като че ли всичко бушуваше. Сякаш мислите ми течеха едновременно в няколко посоки. Картините, видени на другата планета, останаха изцяло в мен. Какво ли беше — сън, а може би хипноза? Или пък всичко наведнъж — не беше ясно. В действителност да видя наяве планета друга, не Земята, за мене беше невъзможно да повярвам и аз попитах седящата до мен Анастасия:

— Какво беше това — сън или хипноза? Запомнил съм всичко и сега в главата ми е пълен хаос.

Тя в отговор ми каза:

— Владимире, сам прецени с каква сила бе пред теб видението от другата планета. Щом чувстваш, че въпросът те безпокои, тогава приеми, че само сън е било. Всичко това е без значение. Значението е в същността, в изводите и усещанията от видяното. Ти размисли над тях, а аз за малко ще се отделя.

— Да, ти върви, а аз ще поразмисля сам.

Когато останах сам, започнах да размислям върху видяното и, разбира се, реших, че съм видял някакъв сън под хипноза.

Но като направи няколко крачки, Анастасия изведнъж се обърна и пак дойде при мене, извади нещо от джобчето на блузката си и ми го протегна в разтворената си длан. Видях, там на дланта й беше… — На дланта й лежеше странна таблетка, каквато видях на другата планета.

— Вземи, Владимире, без страх можеш да я глътнеш. На онази планета, там, където бяхме ние, я правят от земни билки и треви. Тя ще ти помага за около петнадесет минути да ускориш мисълта си, за да успееш по-бързо да осмислиш всичко.

Аз взех малката таблетка от протегнатата й ръка и щом Анастасия тръгна, я изядох.