Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

По цел № 42

— Райхсфюрер, групата „Север“ от стартови позиции Басенар, предградие на Хага, извърши два успешни пуска на Фау–2 по цел № 42 — Лондон.

— Продължавайте, Камлер, продължавайте, това ще се хареса на фюрера. Хайл Хитлер!

— Хайл!…

След покушението срещу Хитлер през юли 1944 г. Химлер снема доверието към генералите. Разширявайки своята власт, той практически слага ръка върху ракетите.

Извиква своя човек, групенфюрера от SS Камлер, и му заповядва:

— Назначавам ви за специален комисар на ракетната част Фау–2. Отговаряте с главата си за употребата на това оръжие.

— А генерал Метц?

Химлер не му отговаря, а само го поглежда изненадан през кръглите си очила.

Метц остава, но формално, без никаква власт. От сега нататък той само ще изпълнява заповедите на Камлер.

В края на август специалният комисар дислоцира ракетните батареи в Западна Германия и Холандия. В района на Хага заема стартови позиции групата „Север“ и готви удар по Лондон. По градовете на Франция ще води огън групата „Юг“ и 444-а отделна батарея. Координатите на техните стартови площадки са на 100 километра източно от Лиеж.

На 6 септември 444-а батарея изстрелва две ракети, които се взривяват по траекторията, а след два дни нейните Фау–2 събарят здания в Париж и убиват невинни хора.

Дълго време Фау–2 не се подчинява на волята на конструкторите. Една трета от тях продължават да се разрушават по време на полет. Вернер фон Браун се оплаква, че не му стига време с това непрекъснато местене на площадките. Тъкмо са се настанили в Полша, и тътенът на съветската артилерия ги изгонва и оттам…

Експерименталните Фау–2 продължават да се взривяват в края на полета. Въздушните взривове, макар и да са ефектни, са далеч от земята и не предизвикват необходимия разрушителен ефект. Оказва се, че взривателят е твърде чувствителен. Но Браун установява това много късно — чак в края на лятото… Обстановката е нервна, съветските танкове се устремяват към Близна. Ракетчиците бягат и се спират в Тухел. Браун няма време да усъвършенствува взривателя, а Хитлер не му дава спокойствие. Той бърза с ударите.

През есента Червената армия настъпва по целия фронт. Започва освобождението на Югославия. Фашистите напускат Финландия. Американците и англичаните дебаркират в Италия. Завършва освобождаването на Франция. Четири дни преди първото изстрелване на Фау–2 танковете на съюзниците от Брюксел тръгват към Германия. Всички виждат, че Хитлер губи войната, но не и той. Фюрерът продължава да се кълне, че ще срине Лондон и ще застави англичаните и американците да сключат сепаративен мир. Тогава вермахтът от Западния фронт щял да налети срещу Червената армия и ще дойде победата!…

Конструкторите на Фау–2 монтират взривател с ограничена чувствителност, който намалява силно разрушителната сила на бойната глава. Независимо от това в началото на септември Фау–2 е приета в този вид на въоръжение… Но количеството, необходимо за нанасяне на планираните удари, все не достига.

Камлер бърза да угоди на своя шеф. След разговора с Химлер, вдъхновен, той заповядва и 444-а батарея да бъде готова да нанесе удар по Лондон.

Камлер добре знае, че ракетите се разсейват значително, и затова заповядва данните да се изчисляват по географския център на Лондон, разположен край гара Ватерлоо.