Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (49)

Превратности на съдбата

На 25 юли 1943 г. операция „Цитадела“ се проваля. Германия губи стратегическата инициатива. Фашисткият блок се разпада. Англо-американските войски дебаркират в Сицилия.

Хитлер заповядва пред Съветската армия да се издигне „преградна стена“, в сянката на която вермахтът да си отдъхне в готовност да отрази очаквания десант на съюзниците в Европа.

— Ще ги смачкаме на Ламанш — крещи фюрерът. — И ще ги заставим да преговарят. Ако не се съгласят, ще унищожим градовете им с ракети.

Вермахтът вече е набелязал целите и количеството на масираните ракетни удари. За да бъдат осигурени те, тилът трябва да доставя по 3 хиляди ракети на месец! Тогава всяка нощ само над Лондон ще се изсипват най-малко по 100 бойни заряда от по един тон тротил.

Хитлер настоява столицата на Великобритания да се атакува внезапно с пет хиляди ракети. Само тогава англичаните могат да се сплашат…

Шпеер изпада в шок. Неговото ведомство отначало смята, че може да произведе до 900 Фау–2 и 5 хиляди Фау–1 на месец. Но скоро става ясно, че цифрите са били надути — подобна производителност просто е невъзможно да се постигне. А и окончателните чертежи на изделията още не са готови за масово производство. Повечето от половината изстреляни експериментални ракети продължават да се взривяват във въздуха.

В „Пенемюнде“ стават невероятни събития. Създава се 444-а експериментална учебна батарея. В нея влизат хората, които добре познават ракетата Фау–2. Когато батареята се разраства, изпращат я в Шведте на Одер. Заедно с нея заминава и бившият главен шеф на „Пенемюнде“ Дорнбергер, но вече като армейски комисар по балистични ракети… Не случайно той се страхуваше от честите визити на Химлер…